euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Ирландия - чудото свърши, да се хващаме за работа

Ралица Ковачева, November 27, 2010

През следващите 4 години Ирландия трябва да коригира бюджета си с 15 милиарда евро - толкова е разликата между приходите и разходите, която принуждава страната непрекъснато да набира външно финансиране при нарастващи лихви. Допълнителна трудност е финансирането на банките, пострадали тежко от финансовата криза, което заплашваше да доведе страната до рекорден дефицит.

В крайна сметка, ирландското правителство реши да вземе заем от ЕС и МВФ, като параметрите по споразумението все още се договарят. Едно от условията обаче беше ЕС да одобри 4-годишната правителствена стратегия, в която са подробно описани мерките за стабилизиране на публичните финанси и постигане на икономически растеж.

Това, което се случва, не може да продължава, заявява правителството в началото на 140-страничния документ: „Не можем да си позволим да заемаме повече пари, защото тежестта на обслужването на дълговете ще поема нарастваща част от данъчните приходи, дори и да приемем че лихвите спрат да растат. Още повече, че както показаха последните развития на международните облигационни пазари, ако продължим да заемаме с настоящия мащаб, лихвите ще останат на непоносими за нас равнища.„

Според изчисленията на правителството, през 2011 година за изплащането на лихвите по държавния дълг ще отиват 15 процента от дънъчните приходи и този процент ще нарасне до 20% през 2014.

Каква е настоящата картина?

По данни от ноември дефицитът в ирландския бюджет за 2010 е 11,7%, а дългът 69% от БВП, но темповете на нарастването му са високи (ще надхвърли стоте процента през следващите две години). Безработицата е 13,5%, текущата сметка е на дефицит поради спада на износа, който е основен двигател на икономиката, а тя се възстановява по-бавно от очакваното.

Целите, заложени в програмата, са до 2014 година средният ръст на икономиката да достигне 2,75%, дефицитът да падне под 3% от БВП, дългът да не надвишава 100%, безработицата да падне под 10%, а текущата сметка да излезе на излишък още през 2011.

Как ще се случи това?

4-годишната програма включва пакет от мерки, с общ консолидационен ефект от 15 милиарда евро. Две трети от сумата (около 10 милиарда евро) ще дойдат от съкращаване на разходите (7 милиарда от съкращаване на текущите и 3 милиарда - от съкращаване на капиталовите разходи), а една трета (5 милиарда евро) от увеличаване на приходите. Драстично съкращаване на разходите - с 40% от общата сума или 6 милиарда евро, ще бъде постигнато още през 2011-а.

Съкращаването на разходите, обаче, ще се прави с ясна визия за посоката, в която трябва да се развива икономиката. „Планът защитава ключови области на икономическите инвестиции като образованието и подкрепата за предприемачеството и иновациите”, пише в документа и още повече: „Инвестициите в ключова социална инфраструктура като публичния транспорт, болниците, училищата, водоснабдяването и услугите, свързани с околната среда също ще бъдат запазени.”

И второ, корпоративният данък ще остане на ниво от 12,5 % и няма да се увеличава при никакви обстоятелства, защото „това е крайъгълният камък на нашата индустриална политика, насочена в подкрепа на предприемачеството и на износа, която остава последователна, въпреки смяната на правителствата.” Бих искала да видя това, написано в някой български стратегически документ.

Публичните разходи

От 2007 досега брутният национален доход е спаднал с 15% , а приходите от данъци са намалели от над 47 милиарда евро до 31,5 милиарда и са на нивата от 2003 година. В същото време, от 2000 до 2008 разходите за социално подпомагане са се увеличили със 160%, за образование - със 128%, за здравеопазване със 186%, а като цяло публичните разходи - със 141%. През 2010 една трета от публичните разходи отиват за заплати и пенсии, а 34% за социална защита. Въпреки че правителството вече направи съкращения на разходите с над 10 милиона евро в последните две години, настоящите нива на публичните разходи продължават да са непосилни.

Затова се налага текущите разходи да се свият със 7 милиарда евро до 2014 година като разходите за заплати в публичния сектор бъдат намалени с 1,2 милиарда евро, разходите за социална защита - с 2,8 милиарда евро, а други програмни разходи да бъдат орязани с 3 милиарда евро. Заетите в публичния сектор трябва да бдат намалени с 25 хиляди души. От близо 300 хиляди души в сектора, най-много са заетите в здравеопазването – 106 850 и образованието - 93 700. Любопитен паралел с България може да се направи по броя на полицаите - 14 500 души, при население 4 220 000. Докато щатът на българското МВР е около 60 хиляди души.

Освен това ще бъдат увеличени студентските такси и ще бъдат намалени социалните помощи. Правителството се ангажира да реформира бюджетната система още с бюджет 2011 и да приложи мерки за по-висока ефективност на публичните услуги.

За пенсиите на публичния сектор

100 милиона евро ще бъдат спестени чрез намаление на пенсиите на публичните служители. Правителството ще въведе реформирана пенсионна схема за новопостъпилите в сектора на публичните услуги, а заплащането им ще бъде намалено с 10%.

Въпреки че демографският профил на Ирландия е по-благоприятен от този в повечето европейски страни, броят на пенсионерите ще нарасне значително през следващите години, отбелязва документът. Предвижданата цена на държавните пенсии ще нарасне до 800 милиона евро или с 16% до 2014. Още повече, че само половината от работещите имат частно пенсионно осигуряване.

Затова пенсионната възраст в публичния сектор ще бъде увеличена първоначално на 66 години, а в последствие увеличавана в синхрон с наскоро приетия национален план, който предвижда увеличение на пенсионната възраст до 68 години през 2028 година. Същевременно, през 2014 година ще бъде въведена допълнителна пенсионна схема за необхванатите от сегашната. Вноските в нея ще се плащат според размера на доходите - работещите, чиито доходи надвишават определена граница, автоматично ще бъдат включвани в новата схема с вноска от 4%.

Минималната заплата и социалните помощи

В момента минималната заплата в Ирландия е 8,65 евро на час. Като абсолютна стойност тя е втората най-висока в ЕС, а като процент от средната брутна месечна заплата е шеста по размер в общността. Планът предвижда минималната заплата да бъде намалена с едно евро до 7,65 евро на час. Високата минимална заплата се отчита като вредна за пазара на труда, защото създава пречки за отркиването на нови работни места. Много хора са склонни да работят и за по-малка сума, но работодателите отказват да ги назначат поради страх от санкции, пише в правителствения план.

Същевременно, високото ниво на компенсации за безработните допълнително намалява стимулите за търсене на работа. След намалението в бюджет 2010, обезщетението за безработица е 196 евро седмично. Правителството е изчислило, че нивото на заместване на доходите със социални помощи е толкова високо, особено на нивата на ниските доходи, че реално двама безработни родители с две деца, които получават компенсации за безработица и за децата си, няма нужда да работят.

Данъците - справедливост за всички

45% от данъкоплатците няма да платят подоходен данък през 2010 година поради различни облекчения и привилегии. В същото време, броят на хората, облагани с най-висок данък, е намалял от 23% на 13%, отчасти заради намалените доходи. Получава се така, че общата тежест на подоходното облагане пада основно върху малък брой данъкоплатци със средни доходи. През 2010 година около 8% от данъкоплатците (с доходи от 75 хиляди евро и нагоре) ще платят 60% от общата сума на приходите от подоходното облагане, докато приносът на 80% от данъкоплатците с доходи от и под 50 хиляди евро е едва 17%.

Това няма как да продължи, за пореден път пише в документа. Тежестта трябва да бъде споделена от всички според възможностите им, но без да има привилегировани групи. Като се премахнат или намалят съществуващите изключения и облекчения, приходите в хазната ще се увеличат със 775 милиона евро. Ще се разшири обхватът на подоходния данък като през 2014 г. минималният облагаем доход ще бъде 15 300 евро на година, при сегашно ниво от 18 300 евро. Това ще позволи процентът на хората, които не плащат данъци, да бъде намален до 35%–36% от сегашните 45%. Благодарение на разширения обхват на подоходния данък в хазната ще влязат около 2 милиарда евро.

В резултат на тези данъчни промени, Ирландия ще загуби само две места в класацията на ОИСР за облагането на доходите от труд - досега Ирландия е заемала 9-о място от 33-те страни-членки на организацията по най-ниско облагане на работната заплата, сега ще заеме 11-о. В същото време, в рамките на ЕС, от първо място досега, Ирландия ще мине на второ (на първо място е Великобритания).

Въвежда се и нов местен данък върху собствеността на земя и недвижими имоти, от който се очакват допълнителни 530 милиона евро. ДДС се увеличава от 21 на 22% през 2013 и до 23% през 2014, което ще донесе приходи от общо 620 милиона евро.

Визия за растежа

Целта на 4-годишния план е да стабилизира бюджета, като същевременно насърчи икономическия растеж. Затова инвестициите в ключови области няма да бъдат намалени. С основателна гордост ирландското правителство отбелязва постигнатото досега: „Ние имаме най-съвременните магистрали между Дъблин и основните регионални центрове. Разширеният капацитет на инфраструктурата като цяло ще е достатъчен да отговори на търсенето в повечето области в средносрочен план”.

Целта на плана е да бъде подкрепен износът, който на свой ред да стимулира вътрешното потребление и създаването на работни места. И отново: „Условията за устойчив растеж, воден от износа са налице - добра инфраструктура, висококачествен човешки капитал, благоприятна данъчна среда и кредити за бизнеса”.

Добрите перспективи се подсилват от модерната структура на ирландския износ - големият дял на високотехнологичните сектори, например, по който показател страната е на трето място в ЕС след Малта и Люсембург. Показателен е и списъкът с приоритетните сектори - услугите, туризма, хранителния сектор, образованието, информационните и зелените технологии. До 2014 година Ирландия ще инвестира в траспорта 4 милиарда 843 милиона евро, в дейности свързани с околната среда 3 милиарда 493 милиона евро, в подкрепа на предприемачеството 2 милиарда 182 милиона евро, в образование 1 милиард 883 милиона евро, в здравеопазване 1 милиард 587 милиона евро. За сравнение, разходите за социална защита за целия четири годишен период са едва 27 милиона евро.

Великобритания и САЩ остават ключови пазари, но Ирландия обръща поглед към Бразилия, Китай, Индия, Русия, Япония и страните от Залива. Амбициите на страната са да се утвърди като световен център за развитие на новите технологии, научните изследвания и иновациите.

Поуките за България

Много анализатори твърдяха, че Ирландия е можела да се справи сама с бюджетните си проблеми, дори и с преструктурирането на банковия сектор, ако не беше член на евзороната. Страната беше буквално принудена от партньорите си да поиска външно финансиране, за да успокои пазарите и така да „спаси” задъхващите се под лихвената тежест Португалия и Испания. Освен това, пак заради членството в еврозоната, полезните ходове на страната за решаване на банковите проблеми бяха много по-малко.

Основания, че Ирландия е можела да се справи сама, дават и консолидиращите мерки, приложени от правителството в последните години. Въпреки тях, обаче, натрупаните проблеми от „годините на благоденствието”, все още не са преодолени. Както става ясно от всичко написано дотук, има твърде много привилегии и блага, които държавата вече не може да плаща. Всъщност, отдавна не може да плаща, заради което е и сериозно задлъжняла. Нивата на социална защита и данъчно бреме са такива, че въпреки премахването на много облекчения те ще останат по-благоприятни от тези в други европейски страни.

Умишлено няма да засягам въпроса, любим на коментаторите напоследък, дали е справедливо данъкоплатците да поемат на гърба си тежестта от спукването на имотния балон и банковите фалити. Самият правителствен план ясно показва, че това далеч не е единственият проблем. Широките държавни пръсти са допринесли съществено за бюджетните проблеми на страната. Това, което наистина смятам за важно е анализът на постигнатото и грешките, който планът прави и визията му за бъдещето.

От една страна е ясно, че страната е успяла да използва икономическия подем, за да инвестира в пътища, изобщо в инфраструктура и в образование (припомнете си как бяха похарчени бюджетни излишъци от последните години в България). Затова с нескрита гордост на няколко пъти в доклада ирландското правителство подчертава, че разполага с високо образована и квалифицирана работна сила. Това, заедно с ниските данъци е основата на бъдещия растеж. Основа, която прави амбициозните планове за развитие на иновациите и новите технологии да изглеждат напълно реалистични.

Последното е особено поучително за България, която в момента прави избор между пътищата и образованието. Както показва ирландският опит, това е невъзможен избор, който демонстрира липса на визия за бъдещето. Защото пътищата са просто артериите на един икономически организъм, който не би функционирал без мозък.