Време (ли) е за ... паникаааа?!

Ралица Ковачева, November 26, 2010

Надеждите, че новината за ирландския заем от европейския спасителен фонд и обявеният от Дъблин 4-годишен план за фискална консолидация ще успокоят пазарите, се оказаха напразни. Заемната цена на Ирландия, Португалия и Испания удари нов рекорд, пише "Файненшъл таймс". Според изданието, доходността по дълга на трите страни в момента е най-високата от създаването на еврото досега. Анализатори предупреждават, че скоро кризата може да стигне до Франция и Холандия.

Междувременно германският централен банкер и член на управителния съвет на Европейската централна банка Аксел Вебер коментира, че може да се наложи спасителният фонд да бъде увеличен с още 140 милиарда евро, при най-лошия сценарий. Според информация в медиите, Европейската комисия обсъжда с германското правителство евентуално удвояване на размера на спасителния фонд, за да се осигури финансиране в случай, че Испания или Португалия го поискат.

Основателна ли е паниката на пазарите и кой има полза от нея? Мнозина обвиниха германския канцлер Ангела Меркел, че с настояването си за включване на частния сектор в бъдещия постоянен спасителен механизъм е отключила пазарната истерия. Според други, паниката в момента налива вода в германската мелница, защото доказва както нуждата от постоянен спасителен механизъм, така и нуждата от споделяне на отговорността от частните кредитори, които печелят от подобни ситуации.

Пред Бундестага в сряда Меркел яростно защити нуждата от механизъм, в който частният сектор да сподели отговорността, наравно с данъкоплатците. „Имат ли политиците куража да накарат тези, които печелят пари, да споделят и риска? Или търговията с правителствен дълг е единственият бизнес в света който не включва риск? Става въпрос за върховенството на политиката, става въпрос за границите на пазарите”, заяви Меркел. И същевременно за пореден път обясни, че какъвто и да бъде вариантът за участие на частните кредитори в механизма, той ще важи след средата на 2013 година и няма да се отнася за която и да е ситуация в момента.

В четвъртък г-жа Меркел е провела телефонен разговор с френския президент Никола Саркози. Двамата са на мнение, че преговорите по споразумението с Ирландия трябва да приключат бързо. Париж и Берлин ще излязат с общо предложение как да изглежда бъдещият перманентен механизъм за решаване на кризи. Това ще е основната тема на европейския Съвет на 16 декември.

Медиите съобщават, че според документ на германското правителство се предвижда частните кредитори да поемат обезценката на дълговете или други мерки за преструктуриране на плащанията, както и банките и финансовите инвеститори да бъдат включени в клауза за колективни действия, приложена към всички новоиздадени еврооблигации. Подобни варианти споменават в изявлението си от Сеул и финансовите министри на 5-те най-големи икономики в ЕС.

Междувременно шведският финансов министър Андерс Борг предложи в бъдещия механизъм да участват всички страни от ЕС на солидарен, но пропорционален принцип. Основният упрек на Борг съм съществуващите спасителни средства в ЕС, е че „са финансирани по начин, който нито отразява риска, нито предвижда стимули за стабилни фискални политики”.

Затова, според Борг, вноските в бъдещия постоянен механизъм трябва да бъдат според степента на риска. В противен случай, „непропорционално висока тежест ще падне въху страните с високо доверие, които е малко вероятно да използват механизма за собствените си финансови нужди”.

Според Борг, механизмът трябва да се състои от една страна от гаранциите на страните-членки, пропорционално на БВП и, от друга - от вноски, според нивото на задлъжнялост. Държавите с под 30 процента дълг няма да плащат никакви вноски, а тези с над 60 процента - най-високите. По този начин страните ще бъдат стимулирани да поддържат ниски нива на задлъжнялост и оттам ниски вноски.

Държавите, които по тази логика няма да плащат никакви вноски, са България, Естония и Люксембург. Това са държавите в ЕС с нулев риск и, според предложението, те не бива да плащат, поясни българският финансов министър Симеон Дянков след разговори с Борг по темата. По време на среща с колегата си Джордж Осбърн в Лондон Дянков е коментирал, че „държавите от Европейския съюз със стабилна фискална политика, които са извън еврозоната, трябва да бъдат включени по-активно в изработването на постоянния механизъм за превенция и контрол на евентуални бъдещи кризи”.

Включването на всички страни от ЕС в механизма е логично, защото макар формално да не са в еврозоната, икономиките им са свързани и всяка криза в еврозоната се отразява на всички. Остава да се види какво предложение за бъдещия механизъм ще представи Европейската комисия до Европейския съвет на 16 декември. И разбира се, френско-германската визия, която вероятно ще бъде в основата на решенията, които предстои лидерите на ЕС да вземат.

А дотогава паниката ще продължи да властва над пазарите и да държи за заложник политическите решения.

14:00 Според "Файненшъл таймс Германия" Португалия е под силен натиск от останалите страни в еврозоната и ЕЦБ да последва примера на Ирландия и да поиска финансова помощ от европейския спасителен фонд. Причината са притесненията, че евентуални проблеми в Португалия могат да влошат ситуацията в Испания, а това вече би било истински катаклизъм. Според източник от германското правителство, цитиран от вестника, "ако португалците използват фонда, това ще е добре за Испания, която има голяма експозиция към Португалия".