euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Популистки и националистически изказвания доминираха дебата за дълговата криза в европейския парламент. Отделни депутати от по-големите групи се опитаха да внесат здрав разум и дух на солидарност в дискусиите, като не скриха възмущението си от национализма, проявен в изказванията на мнозинството си колеги, предимно от Холандия и Португалия.

От името на Съвета Андраш Карман запозна депутатите с текущото състояние на дълговата криза, най-вече по отношение на Гърция, Ирландия и Португалия. Той съобщи, че преговорите между Парламента и Съвета по пакета от 6 предложения за реформа на икономическото управление на ЕС напредват добре.

За Гърция той отбеляза, че според последния доклад на ЕК, ЕЦБ и МВФ има допълнителен напредък към постигането на целите. Междувременно страните, които са отпуснали двустранни заеми на Гърция са се договорили лихвата по тези заеми да бъде намалена с едни процент а матуритетът им да се удължи.

По отношение на Ирландия г-н Карман припомни, че пакетът от мерки, одобрен от ЕС и предишното правителство срещу заема от 85 млрд. евро е бил преразгледан от новото правителство. На 17 май ЕКОФИН ще направи анализ на първото тримесечие от периода на финансиране и се очаква изводът да бъде, че Ирландия отговаря на поставените изисквания.

Що се отнася до Португалия, той отбеляза само, че има постигнато споразумение между Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и португалското правителство, което трябва да бъде официално одобрено на заседанието на ЕКОФИН на 17-и май. По време на дебатите по-късно стана ясно, че финландските политически сили са постигнали споразумение да подкрепят заема, което отваря пътя за финализирането на споразумението. Както знаете, Португалия ще получи от ЕС и МВФ от 78 мрлд евро за 3 години. Очаква се идната седмица да стане ясна и лихвата по заема.

Евродепутатите атакуваха представителите на Съвета и Комисията заради провеждането на тайната среща за Гърция на 6 май. Особено яростни бяха холандските представители заради това, че Холандия не е била поканена на срещата.

Холандия е един от най-големите нетни вносители в европейския бюджет и един от най-големите платци в спасителния пакет за Гърция - скандално е, че холандският министър на финансите не е бил поканен, възмути се Бари Мадленер, независим депутат от Холандия. Той, подобно на други свои колеги, прогнозира, че Гърция или ще преструктурира дълга си, или ще банкрутира. В същия дух се изказа и френският независим депутат Марин Ле Пен: „Гърция е на път да влезе в третия свят и да ни лиши от всяка надежда да си плати дълговете”. Според нея страната е в несъстоятелност и алтернативите са или да преструктурира дълга си, или да излезе от еврозоната.

На атаките „от Север”, от страна на „Юга” отговориха португалските депутати. Илда Фигуерейдо от групата на Европейската обединена левица изрази възмущение от Тройката, която е наложила един агресивен пакт на Португалия и „буквално я зароби”. Според нея на страната се налагат изисквания, с които могат да се справят Германия и Франция, но не и страни с лабилна икономика и така "Португалия се превръща в колония на икономически силните държави в ЕС".

В отговор на това изказване холандецът Бари Мадленер призова Португалия да напусне еврозоната и да си реши проблемите. Не можете да ни изхвърлите от еврозоната, контрира г-жа Фигуерейдо, трябва да разработите нова политика.

Нотка здрав разум в дебата внесе друг португалец, Диого Фейо (ЕНП), който каза, че Португалия е в състояние да си води добре сметките, да проведе нужните реформи, да въведе либерална пазарна икономика с повече конкуренция и да увеличи конкурентоспособността си, но за целта трябва да остане в еврозоната. В изказванията на португалските евродепутати пролича недоволство от високата лихва, която страната ще трябва да плаща по заема от ЕС. Според Едит Естрела от групата на социалистите и демократите, за трите години страната ще плати на ЕС лихви на стойност 3 милиарда евро. Депутатът Пауло Рангел (ЕНП, Португалия) също определи лихвите като доста високи и призова да се приложи общностен подход като създаването на еврооблигации.

Тези изказвания провокираха гнева на Свен Гиголд от групата на Зелените/ЕСА (Германия), който обяви че е смутен „от този национализъм и късогледство”. И директно попита дали Португалия ще иска намаляване на лихвата в бъдеще. В отговор Пауло Рангел каза, че трябва да се намалят лихвите не само на Португалия, но и на Гърция и Ирландия, защото в противен случай ще е трудно да се постигнат заложените цели.

Г-жа Мейрийд Макгинес (ЕНП, Ирландия) също смята, че страните не бива да получават наказателни лихви. Тя, обаче, изрази разочарование от националистическите страсти в залата и постави въпроса за политическия капацитет в ЕС: „Проблемът е много опасен, ще дойде ден да бъдем ръководени от крайната десница или крайната левица, нека поне Центърът да се обедини”.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен не коментира изказванията на депутатите за евентуално намаляване на лихвите по заемите на трите страни. Както знаете, гръцката беше намалена с 1 процент, очаква се това да стане и с ирландската, а португалската ще бъде определена идната седмица. Еврокомисарят отговори на призивите за преструктуриране на гръцкия дълг като припомни, че в момента в Атина има екип на Тройката, който прави преглед на изпълнение на програмата и анализ на устойчивостта на гръцкия дълг, който „ще позволи да вземем по-обосновани решения”.

Въпреки, че този израз може да се тълкува като намек за евентуално преструктуриране (ако анализът покаже, че дългът е неустойчив) Оли Рен отдели доста време да обясни „разрушителните последици”, които би имало евентуално преструктуриране както за Гърция, така и за Европа като цяло. Гръцките банки имат 48 млрд. евро в държавни облигации, каза г-н Рен и попита: "Какво ще се случи, ако държавните ценни книжа се преструктурират? Дори 30% намаление означава голяма част от банковата система да се окаже с недостатъчен капитал, а при 50% намаление гръцката банкова система ще изпадне в несъстоятелност", каза еврокомисарят, като припомни, че това ще се отрази зле и върху всички останали банки, които държат гръцки ценни книжа.

Подобна банкова криза ще предизвика криза в отпускането на кредити, а оттам - свиване на икономиката. Ще бъде отрязан достъпът на Гърция до финансовите пазари, а целта на европейския план е обратната - Гърция да се върне на пазарите, каза Оли Рен. Отгоре на всичко, дори преструктуриране в размер на 50% няма да намали гръцкия дълг до 100 процента от БВП, каквато е целта. Така че, единственото решение, според еврокомисаря, е страната да постигне структурен излишък. „Гърция все още живее с повече средства, отколкото разполага и е крайно време да има повече доходи, отколкото потребява”, заключи Оли Рен.

еuinside отбеляза с интерес, че евродепутатите не попитаха комисаря за евентуалната допълнителна помощ за Гърция, която може да се наложи и вероятно е била обсъждана на срещата на 6 май. Направи впечатление, че големите групи по-скоро се въздържаха от участие в дебатите, за сметка на крайнолевите и независимите депутати, което зададе силно популисткия тон и лиши дискусията от задълбоченост и сериозност. Забелязахме още, че българските евродепутати също не взеха участие в дебатите, въпреки че едно неблагоприятно развитие на ситуацията в Гърция би имало пряк ефект върху България.

Дебатите за пореден път показаха необходимостта традиционните партии да положат повече усилия и, ако щете - въображение, за да отговорят на натиска на популизма. Гърция и Португалия са доказателството, че подобни лесни заигравки с общественото мнение се отразяват и на финансовите пазари, и в крайна сметка поставят тези страни на колене. А въпросът защо не излезете от еврозоната, трябва да бъде поставен и в обратната посока - към всички популисти, които се възползват от темата за дълговата криза, за да печелят евтино национална популярност. Може би на техните избиратели се харесва тезата, че не е редно парите им да отиват за гърците, португалците или ирландците. Но ако бъдат попитани дали предпочитат вместо да плащат, да се откажат от еврото или от европейското членство, отговорът вероятно няма да е положителен.