euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Популистката дясна партия „Истинските финландци” е очакваната изненада на парламентарните избори във Финландия. Партията на Тимо Сойни спечели 19% от гласовете или 39 депутатски места, което я нарежда на трето място, след социалдемократите и консерваторите. Разликите с първите две партии обаче са минимални - консервативната партия Национална коалиция печели изборите с преднина от едва 22.4% или 44 места, а Социалдемократическата партия събра 19.1% или 42 места. Най-големият губещ е партията на досегашния премиер Мари Кивиниеми - „Център”, която постигна само 15.8% от гласовете или 35 места, което е с 16 по-малко от досегашния парламент.

Най-вероятно премиер на страната ще бъде досегашният министър на финансите Юрки Катайнен, който ще трябва да избере коалиционен партньор между социалдемократите и „Истинските финландци”. Проблемът е, че и двете алтернативи ще изправят страната пред сериозно затруднение в ЕС, защото са против спасителния заем за Португалия. Двете партии гласуваха против заемите за Гърция и Ирландия, но нямаха достатъчно гласове в предишния парламент.

Решението за оказване на помощ на Португалия трябва да бъде взето от европейските министри на финансите с единодушие и финландско „не” може да се окаже непреодолима спънка. А Финландия е единствената страна в еврозоната, която подлага решението да участва в спасителен заем на гласуване в парламента. При сегашната конфигурация възможността законодателят да гласува против е съвсем реална. Според The Financial Times високопоставени европейски представители вече проучват възможността португалската помощ да се отпусне дори и без съгласието на Финландия, ако се наложи.

48-годишният Тимо Сойни наистина изглежда истински финландец, пише германското списание Der Spiegel. Солиден, със сресана назад руса коса и кръгло, приятелски изглеждащо лице. Обича сауната и лятната си къща, но е против имигрантите, мюсюлманите и Европа. Списанието припомня, че макар десните популисти да спечелиха само 5.7 процента на изборите в Швеция през 2010 година, Датската народна партия получи 13.9 процента през 2007, а нейният норвежки аналог постигна 22.9 процента.

Популистката вълна набира скорост в цяла Европа, подсилвана от икономическите трудности и огромният брой имигранти. Националистическите партии имат особена популярност в Холандия, Белгия и Франция. В Германия тенденцията не е така видима, но има явен отлив от традиционните партии, от който на последните избори в Баден-Вюртемберг се възползваха Зелените.

Глобализацията донесе на хората чувство на загуба - загуба на идентичността, на сигурността, на чувството на принадлежност, на доверието в националната държава, обясни преди време за euinside холандският професор Пол Схефeр. Според него това е причината за възхода на популистките и националистически партии в цяла Европа. Хората търсят спасение в съвременни форми на племенност (tribalism) и провинциализъм като казват "не искаме глобализация, не искаме Европа, не искаме чужди имигранти".

Разбирането на това явление минава през осъзнаването на отвореното общество и мястото му в глобализирания свят чрез осъзнаването на мястото на всеки един гражданин в това общество. Това, оказва се, е труден процес, особено когато хората чувстват своя спокоен и задоволен свят заплашен от външни сили - имигрантите, нуждаещите се от спасяване страни от еврозоната, Брюксел с неговите правила и изисквания. Огромна е отговорността на политиците да преведат хората през този период, утвърждавайки ценностите на отвореното либерално общество. Случващото се обаче ясно показва колко силно са изкушени политиците, вместо да се борят със страха на хората, да се възползват от него.