euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изборите в Холандия - първите избори в страна от еврозоната след началото на дълговата криза в Европа - показаха раздвоението на гласоподавателите между по-строгите икономически и фискални мерки и запазването на социалните придобивки. При почти приключило преброяване десноцентристката либерална партия на Марк Рюте (VVD) печели 31 места в 150-членния холандски парламент, следвана само с 1 място по-малко от левоцентристката Партия на труда.

Голямата изненада на изборите, обаче, е третата по големина парламентарна сила - ксенофобската Партия на свободата на Геерт Вилдерс (PVV) с 24 места. В парламента влизат общо 10 партии, а за да има мнозинство, Рюте трябва да си осигури подкрепата на поне 76 депутати, което предвещава дълги и трудни коалиционни преговори.

Управляващата Християн-демократическа партия на премиера Ян Петер Балкененде претърпя голямо поражение като спечели наполовина по-малко места, в сравнение с предишните избори през 2006 - 21 срещу тогавашните 41. Управляващата коалиция между християн-демократите и Партията на труда се разпадна заради отказа на Партията на труда да подкрепи удължаване на мандата на холандските сили в Афганистан в рамките на мисията на НАТО. След 8 години на премиерския пост, Балкененде подаде оставка като партиен лидер и обяви, че напуска политиката, но ще остане министър-председател до сформирането на новата коалиция.

А тя има да решава сериозни финансови проблеми. Бюджетният дефицит на Холандия е 5.3% за миналата година и се очаква да нарасне с поне един процент през тази. Увеличава се и вътрешният дълг на страната, надминавайки допустимите от Пакта за стабилност 60% от БВП. Петата по големина икономика в еврозоната, обаче, вече е в растеж и икономическите перспективи са добри, което може би е причината холандците да не са толкова убедени в необходимостта от крайни ограничителни мерки, както чехите, например.

Едната възможност е либералите да опитат да сформират десноцентристка коалиция с християн-демократите и Партията на свободата. Другата възможност е да се преговаря с левоцентристката партия на труда. „Пурпурна коалиция” между Либералите и Партията на труда е възможна и може да бъде жизнеспособна, смята Марсел Бугърс, професор по политически науки от университета в Тилбург, цитиран от EurActiv.

Основното разминаване между двете партии е за строгостта на мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне със свръхдефицита. Лидерът на партията на труда Йоб Коен, който е бивш кмет на Амстердам, смята че „въпреки трудните обстоятелства, поемаме отговорността да гарантираме, че страната продължава по социалния път”.

Водачът на либералите Марк Рюте е доста по-краен във вижданията си. 43-годишният бивш мениджър „Човешки ресурси” в англо-холандския гигант "Юниливър" (и вероятно най-желаният ерген в Холандия) се обяви за строги ограничителни мерки, включително намаляване на вноската на страната в бюджета на ЕС. Рюте подкрепя и налагането на по-строги правила за имигрантите и призова Холандия да получи право на изключение (opt-out) от общите европейски правила за предоставяне на убежище и имиграция.

В това отношение, Марк Рюте може да намери партньор в лицето на Геерт Вилдерс - екстремно русият лидер на Партията на свободата. Кампанията на партията премина под наслов „Да спрем ислямизацията на Холандия”. А идеите на Вилдерс се простираха от забрана на Корана до данък върху забрадките на мюсюлманките. „Повече сигурност, по-малко престъпност, по-малко имиграция, по-малко ислям - това избраха холандците”, беше коментарът на Вилдерс за високите резултати на партията му.

Коалиционните преговори тепърва започват и вероятно всички участници ще трябва да направят компромиси. От крайния резултат ще зависи не само управлението на страната, но и това каква позиция ще заеме Холандия по големите европейски теми.