ЕП порица страните-членки заради икономическото управление и Шенген

Десислава Димитрова, June 28, 2011

Последният Европейски съвет е бил от ключова важност - може би това беше единствената точка, по която евродепутатите се оказаха съгласни с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Двамата докладваха пред парламента за резултатите от съвета, но бяха остро критикувани, особено президентът Ван Ромпой.

Първата спорна точка очаквано беше пакетът за икономическото управление на ЕС (т.нар. six pack, заради 6-те предложения, които включва). Както euinside вече подробно писа, предложенията са за по-голяма координация на фискалните и икономически политики, промени в процедурата по свръхдефицит, наблюдение на макроикономическите дисбаланси и бюджетната рамка на страните-членки (общо са 6, защото има две специално за еврозоната). 6-ма парламентарни докладчици изработиха доклади по всяко от предложенията на Комисията, а позицията на парламента по тях беше приета в навечерието на Европейския съвет.

Както показа и гласуването на докладите в икономическата комисия в парламента, депутатите не са единни в оценката си за някои от предложенията. Най-спорен е докладът на Корин-Вортман Кол (ЕНП, Холандия) за засилване на наблюдението на бюджетните позиции и на координацията на икономическите политики, който не беше подкрепен от групите на Социалистите и демократите, Зелените и Европейската обединена левица. Причината е позицията на тези групи, че мерките се фокусират предимно върху фискалния контрол, а пренебрегват нуждата от инвестиции. Поради липсата на споразумение със Съвета, обаче, депутатите отложиха законодателното приемане на пакета за юли.

Херман Ван Ромпой се опита да спечели благоволението на депутатите като още в началото на изявлението си подчерта, че благодарение на ЕП е осигурено „значително подобрение” на предложенията, а текстовете са станали „по-силни и по-съгласувани”. Президентът на ЕС посочи като примери поправките в посока увеличаване на независимостта на статистическите органи, въвеждането на глоба за манипулирани статистически данни за дълга и дефицита, налагане на санкции на по-ранен етап (на ниво препоръки) в предложението за макроикономическите дисбаланси. В 5 от общо 6 възможни случая имаме споразумение за използване на правилото за гласуване с обърнато мнозинство в Съвета, подчерта Ван Ромпой.

Това е една от най-спорните точки в преговорите между Парламента и Съвета, както показа и дискусията, организирана от euinside с евродепутати в Брюксел, в навечерието на Европейския съвет. Парламентът настоява правилото да се изполва колкото се може повече, защото то означава, че решенията на Комисията влизат в сила автоматично, освен ако Съветът не ги отхвърли с мнозинство от две трети. Според официалното съобщение на парламента, „това ще ограничи влиянието на френско-германската сделка от Довил, която предвижда строг контрол върху оценките на Комисията за неспазване на икономическите правила.”

Депутатът Елиза Ферейра (Социалисти и демократи, Португалия), която е докладчик относно превенцията и корекцията на макроикономическите неравновесия критикува Съвета, че изключва възможността да се обърне внимание не само на страните с прекомерен дефицит по текущата сметка, но и на тези с излишък (например Германия). Парламентаристите настояват още финансовите министри на страните-членки да могат да бъдат изслушвани пред ЕП.

Лидерът на Социалистите Мартин Шулц попита откога Европейския съвет има отношение към законодателството, вместо да приема само политическите насоки. Не страните-членки трябва да решават за санкциите, а Комисията, защото страните-членки не могат да се глобяват сами себе си, каза лидерът на либералите Ги Верхофстад. Не е толкова трудно - едно „Да” от Съвета и можем да гласуваме пакета още другата седмица, каза Ги Верхофстад. Той обаче пожъна бурни аплодисменти с изказването си за Шенген: „Парламентът няма да гласува за повече възможности за въвеждане на ограничен контрол нито сега, нито когато и да било”.

Това беше и основната теза в изказването на съпредседателя на Зелените Ребека Хармс, която определи идеята за връщането на вътрешните граници в ЕС като цинична. Ние почти пропуснахме Арабската пролет заради добрите си икономически отношения с тези режими, не може сега да връщаме хората, които бягат от тях, изтъкна г-жа Хармс. Тя призова Съветът да не се опитва да държи парламента настрана от промените в Шенгенското законодателство и в последствие получи уверенията на президента на ЕС, че парламентът ще има своята роля.

В същия контекст британският евродепутат от групата „Европа на свободата и демокрацията” Найджъл Фараж заяви: „Не мислете, че арабската пролет не може да се превърне в лятото на средиземноморското недоволство и хората няма да се борят за демократичните си права”. Сънародникът му Греъм Уотсън (АЛДЕ) попита президента на ЕС, при условие, че в момента подкрепя исканията на страните-членки за връщане на границите в Шенген, как ще се бори с подобни искания на популистите в Европа в бъдеще.

В отговор председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обясни, че всъщност с предложението, което ще представи през септември, Комисията се опитва да постави проблема в „истинска общностна перспектива” - да изработи европейски механизъм, който да поставя много по-подробни условия кога страните-членки могат да искат затваряне на границите, както и да не могат да решават това сами.

Мнозинството от изказалите се евродепутати, обаче, зададоха един и същ въпрос: Има ли план Б за Гърция и какъв е? Въпреки че еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен категорично отрече тези спекулации, депутатите се интересуваха дали, ако гръцкият парламент не подкрепи икономическата програма, ЕС и МВФ няма да отпуснат петия транш по заема, както и какво ще предприеме съюза в случай, че Гърция все пак фалира.

На тези въпроси председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отговори еднозначно: „Няма друг път, освен фискалната консолидация. Който твърди, че има по-лесен път, че има план Б за избягване на фалита, лъже. Който твърди, че има алтернатива, ще бъде отговорен за истинска катастрофа в гръцките публични финанси”. Хората, които се преструват, че са приятели на Гърция, не искат да инвестират и едно евро повече там, разпалено обясни Барозу.

Като цяло, именно председателят на Комисията пое основната тежест да отговори на критиките на парламентаристите. Херман Ван Ромпой се задоволи да призове гръцкия парламент към консенсус и направи много тактична забележка към депутатите, които призоваваха за повече социална справедливост спрямо гръцкия народ. Той каза, че чувството за справедливост ще бъде възстановено, когато всички започнат да си плащат данъците.

Въпреки че по изключение срещата с лидерите на ЕС беше отворена за всички евродепутати, залата беше почти празна. А по време на дебатите се чуха обичайните упреци от депутатите към Съвета, посрещнати с търпеливо мълчание от страна на двамата гости. Обяснимо, предвид необходимостта спешно да се постигне компромис между Парламента и Съвета по пакета за икономическото управление. За да угоди на депутатите, Комисията дори обяви, че планира да представи доклад и даже законодателни предложения за създаването на еврооблигации. Парламентът упорито настоява за това от доста време, но идеята среща съпротивата на някои страни-членки.

Темата за икономическото управление на ЕС и специално българските предизвикателства ще бъде основна на дискусията, която euinside организира на 2 юли. Тя е продължение на проведената в Брюксел дискусия с евродепутати от най-големите групи и е в рамките на проекта „European Parliament on your webSIDE”, финансиран от Европейския парламент.

Шенген