euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за Шенген, защото вицепремиерката Меглена Кунева си е поставила невъзможна мисия - на всяко европейско събиране да повдига въпроса за членството на България в Шенген. "Невлизането на България в Шенген 8 години след членството не е само наш проблем. Това е проблем и на ЕС", каза тя пред журналисти тази седмица в навечерието на срещата на върха на ЕС, посветена за четвърти пореден път на миграционно-бежанската криза. Г-жа Кунева дори прогнозира, че липсата на развитие по Шенген обрича европейската конструкция на крах. Според нея Шенген е политическа ценност. По всеки въпрос, който журналистите повдигахме в Брюксел, вицепремиерът всеки път успяваше да намеси и темата за Шенген. За нея е изключително важно България да получи дата, без значение дали ще е тази година, догодина или след 5 години. Важното е да има хоризонт.

България в ничията земя

Нечленството на България в зоната за сигурност на ЕС я поставя в "ничия земя" - нито сме извън, нито сме вътре, което прави трудно въздействието върху тази общностна политика. "Тази ничия земя, на която България и Румъния пребивават, е невъзможно повече да се грижим по този начин за нашата собствена сигурност и за сигурността в Европа. Не може 8 години да не бъдем нито на едното място, нито на другото. Нито да влагаме да усъвършенстваме Шенген, защото не знаем кога ще влезем, нито да не го правим, защото не можем да бъдем в различна система, след като ние вече сме се ангажирали с тази система". Основната причина за това България да е извън Шенген обаче е липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. 

Холандия беше първата страна, която направи ясна връзка между приемането на България и Румъния в шенгенското пространство с техния напредък по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), чийто срок на годност първоначално беше предвиждано да е три години, а той вече функционира осем. При това неуспешно за България. Малко по-успешно за Румъния. След Холандия и други държави приеха тази обвързаност, независимо от оценката на ЕК и ЕП, че България и Румъния са изпълнили изискванията за готовност за членство и трябва да бъдат приети. Меглена Кунева твърди, че холандската страна вече е склонна да сложи край на тази обвързаност. Казва, че има достатъчно ясни сигнали за промяна в нагласите. 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обаче също направи връзка между борбата с корупцията и членството в Шенген. При това го направи в София. По време на посещението си в българската столица миналата седмица той заяви недвусмислено: "Накрая една дума по отношение на разширяването на Шенген. Знам, че мнозина в България смятат, че това е трябвало да се случи досега. Мога да ви уверя в подкрепата ми за вашето присъединяване, но се нуждаем от съгласието на всички страни-членки. Работим усилено, за да осъществим това. Междувременно обаче, България трябва да гарантира, че съдебните реформи, борбата с корупцията и организираната престъпност продължават с убедителна крачка", каза той на пресконференция с премиера Бойко Борисов. С други думи г-н Туск призна, че има страни, които са против и че това може да се преодолее, ако България покаже ефективна борба с корупцията и съдебна реформа. 

България обаче не успя да прокара първия наистина амбициозен антикорупционен законопроект от съществуването на Механизма досега. Въпреки силния натиск на вицепремиерката Кунева, законопроектът беше отхвърлен от Народното събрание в началото на есенния политически сезон. Това предизвика безпрецедентна масирана реакция на посланиците на 14 страни-членки на ЕС и две нечленки. "Това, че предложеният от правителството първоначален текст беше отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията. Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона. Европейската комисия поставя тази борба на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП)", се казва в писмото, подписано от посланиците на Холандия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания, Люксембург и подкрепено от Швейцария и Норвегия. 

Може съвсем отговорно да се предположи, че тези страни може да изразят най-малкото резерви по отношение на присъединяването на България към Шенген, ако не и да бъдат категорично против. Темата отпадна от дневния ред на заседанието на министрите на правосъдието и вътрешните работи по-рано този месец. Меглена Кунева и тази седмица критикува парламента за провала му да гласува закона. Според нея, три месеца са от огромно значение, защото в тези три месеца се е решавала борбата на България за Шенген. Три месеца, в които се подготвя новия бюджет, от който зависи да се подкрепи новия орган, да се проведат обученията и назначенията. Ако политическата воля не се превежда през действия, то няма воля, добави вицепремиерката.

ЕК отдавна спря да пише в докладите за напредъка на България, че е налице политическа воля, явно също осъзнала, че волята изисква действия, не само думи. Меглена Кунева отново заяви, че никога няма да направи връзка между Механизма и членството в Шенген, но на практика я направи като изрази надежда, че всички ще разберат колко е важно България да даде сигнал, че може да гарантира граничната система, "включително от гледна точка на корупцията". 

"Когато боравиш с толкова чувствителна материя, трябва да си абсолютно сигурен, че всичко, което е свързано със сигурността, ще бъде с такива стандарти и с такава сигурност на информацията, както във всяка една друга държава", добави тя и посочи, че отново ще помоли премиера да повдигне въпроса на срещата на върха днес (15 октомври). Темата ще бъде в дневния ред на срещата, както се вижда от проектозаключенията. В тях е записан ангажимент да се надгради шенгенското законодателство. Контекстът обаче е охраната на външните граници на ЕС. Дали премиерът ще повдигне темата не е ясно. Преди началото на срещата той не спомена нищо по този въпрос. По всичко личи, че Меглена Кунева е последният мохикан на битката с корупцията и членството в Шенген.