Европа на лидерите

Меглена Кунева, вицепремиер по европейските политики, September 22, 2015

Може би е вярно клишето, че Европа се движи напред, тласкана от кризисни ситуации, на които намира изход. При финансовата криза отговорът беше много по-тясно сътрудничество, много повече дисциплина, много повече единни решения. Бежанската криза днес в Европа поставя отново на изпитание способността ни да се справяме заедно като съюз. За първи път от десетилетия насам лидерите в ЕС могат да се преброят. Онези, които са готови да загубят временна популярност, но да предложат правилните дългосрочни решения за страната си, но и за целия Съюз. Без извинения, че проблемът трябва да изучи по-дълго, и че може да се анализира по-задълбочено и без комфорта на отлагането и изчакването.

Днес Европа е разделена и това е лошо. На Европейския съвет на върха на 23 септември може да се стигне дори до явно гласуване - почти безпрецедентен случай в историята на тази институция.

Уверена съм, че в настоящия момент квотната система за приемане и разселване на бежанците като задължителна за страните-членки е единствено възможната и правилната за Европа. Ако искаме да се запазим като съюз, като общност, за която солидарността е основополагащ принцип трябва да осъзнаем, че бежанският проблем е проблем, чието решаване изисква участието на всички. Да я подкрепи беше правилно решение за България. Днес има струпване на огромни маси хора в Гърция, Италия и Унгария, но ние сме страна на преден пост и утре струпването може да е у нас и да очакваме същата солдарност. Ако се стигне до гласуване, българските гласове може да се окажат решаващи.

Важно е да помним, че трябва да имаме принос при всички останали решения - определяне списъка със сигурни страни, финансовата подкрепа за Турция за бежанците на нейна територия, засилване на Фронтекс, връщане на емигранти без бежански статус, активна външна политика и насочена хуманитарна помощ към сигурността в трети страни и страни на конфликт, ангажиране на партньори - както страните в залива, така и евроатлантическите, усъвършенстване на Шенгенското законодателство. Това са само част от задачите. Важното е, че знаем кои са. Важното е, че и най-скептичните не отричат, че само общо решение има стойност.

Днес сме свидетели на временно връщане на граничния контрол в Шенгенското пространство. Появиха се много гласове, които прибързано обявиха, че това е краят на Шенген. Не, не е. Както финасовата криза не беше краят на еврозоната, а напротив направи еврото по-силна валута. И германският канцлер Меркел, и другият голям лидер в този момент - Жан-Клод Юнкер - ясно заявяват, че няма отказване от Шенген, няма национализиране на политиките обратно, няма разрушаване на Европа. Решенията им са верни както заради хуманността, така и заради прагматизма. България, макар и извън Шенген, държи на тази свобода - на свободно придвижване, сигурност и общи граници.

Чуха се гласове, включително и в страната ни, че сега не е времето да продължаваме с исканията си да станем член на Шенген. Напротив, именно сега, именно в тази кризисна ситуация, повече от всякога Шенген е условие за сигурността и на България, и на Европа. Когато става дума за охрана на външни граници и за споделена отговорност в бежанския проблем, на България може да се има доверие. Доказахме го и продължаваме да го доказваме всеки ден. България ще спечели от Шенген, но Шенген също ще спечели от България. Днес, когато обменът на информация между службите за сигурност в Европа е от ключово значение за предотвратяване на заплахите, съпътстващи бежанския поток, нашата страна не може да бъде изключена от тази информация.

Нека да съм ясна: това не е пазарене, нито е условие за подкрепа на правилна политика - новата политика за миграцията, предложена от ЕК. Това е общ европейски интерес. Ще бъда щастлива да видя всички български представители, навсякъде и в един глас солидарно да застанат на позицията, че България е достойна за Шенгенското пространство.

Искам да заявя категорично обаче, че именно заради сложната международна обстановка ние трябва да запазим стабилността в страната си. За мен тази стабилност означава гаранции и за вътрешна сигурност. Не говоря само за работата на службите, а за това, че именно сега върховенството на закона трябва да бъде бранено на всяка цена.

От всички на българска и европейска територия очакваме да спазват нашите и европейските закони и правила. Това е задължително условие, за да подадем ръка на нуждаещите се. Но за да го очакваме, трябва двойно по-усилено да работим за установяването им в страната. Във вътрешнополитически план това означава безкомпромисна борба с корупцията и завършване на съдебната реформа.

Заради всичко това аз държа на позицията си и ще я защитавам: България трябва да приеме антикорупционното законодателство и да въведе явното гласуване във Висшия съдебен съвет – двата въпроса, които се превръщат в сърцевина на проблемите ни. Сега имаме шанс да ги решим. С парламент от 8 партии, който постепенно се приучи на култура в преговорите и това е явен знак за политическа воля, с общество, постигнало стабилизация, която е устойчива и гарант за предвидимост, особено на фона на близки нестабилни региони и дори съседни страни. Нямам съмнение, че позицията на България по бежанците доказва зрелостта на страната ни и дава възможност да кажем: ето защо можете да вярвате в България, а ние да вярваме в Европа. На 23 септември е моментът да отстояваме исканията и интересите си като жители на европейския дом. Сигурна съм, че България ще вземе страната на лидерството.

Шенген