euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Миналата седмица беше бурна за ЕС. Лидерите на страните-членки изненадващо леко одобриха сделката [на английски език] с Турция, според която изглежда ЕС не продава изцяло душа си. Макар че основните принципи от рамката, договорена седмица по-рано, се запазват, Съюзът не отстъпи от своите принципи. Визовият режим няма да бъде свален, ако Турция не е изпълнила всички условия за това, а те са 72. Няма да бъдат отворени преговорни глави, които биха направили компромис с европейските договорености. ЕС най-сетне прие идеята на Анкара отпреди месеци за създаването на зони за сигурност в Сирия по границата с Турция. Единственият проблем продължава да е най-важната част от сделката, а именно връщането на бежанци от Гърция в Турция.

Тя е по ръба на международното законодателство и на този етап е трудноосъществима по чисто логистични причини. Сделката едва ли ще реши бежанския проблем на Европа, но със сигурност осигурява временно затишие. Как ще бъде използвано то е изключително важно, тъй като лидерите признават в споразумението, че очакват отварянето на нови маршрути. Повечето лидери продължиха да повтарят и миналата седмица, че основната цел на сделката е да сложи край на "бизнес-модела" на трафикантите на хора. Във втория ден от срещата на върха на 17 и 18 март Международната организация за миграцията обяви проучване [на английски език], според което един на всеки десет мигранти и бежанци отговарят положително на въпроса за трафика на хора и други подобни практики по източния Средиземноморски маршрут. 

Проучването е проведено в шест страни по маршрута - Хърватия, Гърция, Македония, Унгария, Сърбия и Словения. 7.2% от анкетираните са отговорили с "да" на поне един от индикаторите за трафик и други експлоатационни практики, които включват работа без заплащане по време на пътуването, уреждане на бракове, насилствено задържане и др. 

Русия - все така обединяващо разделяща

Единайсетата седмица на годината мина почти изцяло под знака на срещата на върха в четвъртък и петък. На 14 март обаче се случи и още нещо важно. Външните министри на Съюза договориха [на английски език] пет принципа в политиката на ЕС към Русия, които не са нещо ново per se, но показват, че все още единността на външната политика е под въпрос. Петте принципа са: изпълнение на Минското споразумение, което си остава най-важното условие за евентуална промяна в позицията на ЕС спрямо Русия; засилване на отношенията с източните партньори и други съседи на ЕС, особено в Централна Азия; засилване на устойчивостта на ЕС по отношение на енергийната сигурност, хибридните заплахи и стратегическата комуникация; селективно взаимодействие с Русия по въпроси, които са от интерес за ЕС; засилване на контактите между хората и подкрепа за гражданското общество на Русия. 

Ако в Хърватия имаше Charlie Hebdo....

Няколко бяха водещите теми в Хърватия в седмицата 14-20 март: пореден епизод от сагата с медийното опитомяване; опит за налагане на контрол над централната банка; визитата на принц Чарлз и херцогинята на Корнуол Камила. За съжаление медийната разправа продължи с оставката на шефката на хърватския Съвет за електронни медии Миряна Ракич. Мотивите й са прекомерно силен политически натиск върху нея и СЕМ. Европейската комисия обяви, че следи отблизо ситуацията в Хърватия като посочи, че планира промени в аудиовизуалните правила, тъй като те не предвиждат налагане на независимост на медийните регулаторни органи, а това очевидно е наложително и е проблем. 

Уви, седмицата не приключи само с тази оставка. От екран беше свалено сатиричното предаване "Монтиран процес", което се излъчваше по хърватската национална телевизия. Ръководството на телевизията, сменено 2 седмици по-рано, даде обяснения, които съвпадат с притесненията на либералните кръгове в страната, че предстои културна революция: "Програмното ръководство на ХРТ базира своето решение на факта, че в част от сценария 'Монтиран процес' споменава съдържание, което не е подходящо за излъчване по ХРТ и смята, че се злоупотребява със сатиричното предаване за разпалване на верска, национална и друга нетърпимост".

Също миналата седмица неправителствената организация GONG обяви доклада [на хърватски език] си за февруари от наблюдението на говор на омразата, дискриминиращ, стереотипизиращ или разпалващ говор в хърватските информационни медии. През февруари започна работата на новото правителство. В доклада се цитират изявления на политици, включително и на президентката Колинда Грабар-Китарович, чийто говор се оценява като непремерен и провокационен, обръща се внимание върху съдържанието на коментарите под определени статии и че в някои медии с изразен консервативен уклон в някои случаи се критикува говор на омраза, но в други се толерира. В зависимост от гледната точка. 

В Хърватия миналата седмица имаше и призиви за промени в закона за хърватската народна банка, с които тя да бъде принудена да се отчита пред парламента. Призивите дойдоха от управляващата коалиция. В интервю за Bloomberg премиерът Тихомир Орешкович категорично заяви, че монетарната политика трябва да бъде независима, както е във всички европейски страни. "През последните няколко години, когато Хърватия премина през криза, стабилността, която централната банка осигури, се оказа критична. Ние имаме много силно общество, деноминирано в евро, затова трябва да се концентрираме върху производителността и добавената стойност, а не върху обезценяване на куната", каза той. 

Принц Чарлз вместо да обедини страните от бивша Югославия отново ги скара. Въпреки призивите му по време на балканската му обиколка миналата седмица за обединение и мирно бъдеще, Сърбия и Хърватия успяха да се скарат и отново да обтегнат напрежението помежду си, напук на убежденията на сръбския премиер Александър Вучич, че с новото правителство в Загреб ще работи значително по-добре. Хърватия беше първата спирка от балканската обиколка на кралските особи. В Загреб принцът посети сградата на хърватското правителство. Беше му показано къде точно е пострадала от югославските ракетни обстрели в началото на 90-те години. Това ядоса сръбския премиер Александър Вучич, според когото това не било честно. "На какво ще прилича, ако ние разведем принц Чарлз из цяла Сърбия, защото няма нито едно село, където да не намерим сръбски бежанци от Хърватия". 

Визитата на Чарлз не беше единствената причина за покачването на напрежението между Белград и Загреб. Миналата седмица трибуналът за военните престъпления в бивша Югославия взе безпрецедентно решение да произнесе за първи път присъда в отсъствието на обвиняемия. Става дума за лидера на Сръбската радикална партия Воислав Шешель, който беше пуснат от хагския трибунал преди 2 години по здравословни причини и въпреки че трибуналът поиска повторното му връщане това все още не се е случило. Хърватия се възмути от това решение и обяви, че ще блокира отварянето на ключова глава от преговорния процес със Сърбия - №23 "Съдебна система и основни права". Шешель не е единствената причина за блокирането. Загреб поставя още две условия, за да вдигне блокадата си - Сърбия да уважава националните малцинства и да се промени спорният закон за универсалната юрисдикция, който позволява на Сърбия да процесуира за военни престъпления и извън своята територия.

Реакциите в Сърбия бяха тежки. Според първия вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич в Хърватия има много повече шешельовци, отколкото в Сърбия. С подобни реплики излязоха и други членове на правителството на Александър Вучич. Глава 23 е от тези, с които вече започва преговорният процес, тъй като те покриват най-трудните за изпълнение критерии. Сърбия започна преговорите си официално в края на миналата година, но не с отварянето на тези глави. Тя обаче разчиташе, че през юни ще бъдат отворени 23 и 24. Хърватският външен министър Миро Ковач призова да не се смесва преговорния процес с предизборната кампания. Сърбия в момента е в кампания за предсрочните избори на 24 април. 

Миналата седмица беше отбелязана в Сърбия 13-ата годишнина от убийството на премиера Зоран Джинджич. По този повод сръбският Blic проведе анкета сред читателите си с въпроса дали някога ще бъде разкририто убийството. 50% от анкетираните отговарят с "Никога", 28% смятат, че след 50 години може и да стане ясно кой е стоял зад убийството му, а 13% вярват, че вече всичко е ясно. 

България в кривото сивием-огледало

Водещата тема миналата седмица в България беше обсъждането на тазгодишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който страната беше приета в ЕС на 1 януари 2007-а година. Обсъждането в европарламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи се превърна обаче в кампания за премахването на механизма, както euinside писа. Външният министър Даниел Митов заяви в няколко интервюта по темата, че механизмът не може да отпадне, докато не бъдат изпълнени всички условия. "Още от самото си създаване механизмите са отделни, те имат различни цели. Знаем какъв е последният доклад за Румъния, както и за България, и вътре по никакъв начин не е отбелязано пълното изпълнение на целите. Така, че няма как да отпадне, нито за България, нито за Румъния механизмът на този етап", каза министър Митов в интервю за вестник "24 часа". 

По-късно премиерът Бойко Борисов благодари пред БНР на евродепутатите, които се бориха за премахването на механизма, но заяви, че е много ефективен и че го подкрепя. Той обаче не пропусна да се заяде с Румъния, която две години поред е с много добър доклад по МСП като заяви, че България след около две години и половина ще изпълни условията по него, но не така, че да се налага "нашите държавници да бягат по Европа и да търсят гражданство", каза той, визирайки румънския президент Траян Басеску, за когото се писа миналата седмица, че е поискал молдовско гражданство, за да избегне съдебно преследване в Румъния. 

Главният прокурор, чиято институция е най-силно критикуваната в доклада на ЕК от януари тази година, обаче заяви, че МСП е "формална процедура", която "за съжаление все повече и повече се превръща в средство за вътрешнополитическо противопоставяне. Механизмът се използва от едни политически сили, за да бъдат критикувани други или фигури в съдебната система". Сотир Цацаров атакува силно и медиите, които го критикуват. 

Междувременно миналата седмица беляза пореден епизод от конфликта между два от коалиционните партньори - старшия партньор ГЕРБ (ЕНП) и младшия Реформаторски блок (някои партии в него са членки на ЕНП). След като реформаторите продължиха седмици наред да бъдат едновременно и в опозиция, и в управлението с всички произтичащи от това последици, от ГЕРБ дойде призив към премиера Борисов те да бъдат изгонени от управлението. Самият премиер каза в Брюксел, че засега няма намерение да сменя министри. Все още е рано да се каже дали това ще доведе до нестабилност в управлението. 

Закон срещу словото на омраза в Босна и Херцеговина

Миналата седмица Al Jazeera Balkans съобщи [местен език], че е започнала подготовката на закон за забрана на ширенето на омраза. Подготвяният закон цели да дефинира точно кои организации са фашистки, но част от депутатите от Република Сръбска са против. Депутатът Сенад Шепич от Сръбската демократична акция смята, че такъв закон ще даде възможност всички организации, без значение от коя етническа група или коя част на БиХ са, да бъдат забранени в страната, ако сеят омраза. 

Друга важна тема в БиХ миналата седмица беше продължаващото неразбирателство как да бъдат отчетени резултатите от преброяването на населението от 2013-а година. Миналата седмица пропаднаха преговорите  за постигането на споразумение за обработката на данните от преброяването. На първи юли изтича законовият срок за обявяване на данните от преброяването. Един от най-спорните моменти е как да бъдат отчитани онези, които живеят временно в БиХ по работа или заради образование. За това настоява Република Сръбска. Президентът на РС Милорад Додик заплаши, че ако не бъдат обявени резултатите от преброяването в БиХ, ще обяви официалните резултати от преброяването в РС.