Разширяването на ЕС навлезе в геополитически режим

Аделина Марини, January 7, 2016

2015-а година отвори нови страници в една от най-старите общностни политики на ЕС - разширяването. Този процес беше захвърлен в килера по време на кризата в еврозоната, войната в Украйна и никнещите като гъби проблеми в Близкия изток и Северна Африка, точно когато дойде редът на най-проблемните държави - Турция и остатъците от бивша Югославия, някои от които създадени със съдействието на международната общност. Когато обявяваше приоритетите си след избора му за председател на ЕК през 2014-а година, Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) говореше за натискане на бутона пауза на разширяването. Това беше изтълкувано като замразяване, допълнително подсилено от промяната на името на портфейла в Европейската комисия - комисар за преговорите по разширяването и политиката на съседство.

Бежанската и миграционната криза, "завръщането на геополитиката" (по думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск) и клонирането на конфликтите в Близкия изток наложиха ЕС да осъзнае, че е забравил в килера няколко стратегически важни за сигурността си държави. Така след интензивна година на извънредни срещи, преговори и повишавания на риска в края на годината ЕС официално размрази разширяването. Турция отвори първата нова преговорна глава от две години насам, Сърбия най-сетне дочака отварянето на първите си две глави, откакто получи статут на преговаряща, беше размразено споразумението за асоцииране и стабилизиране с Босна и Херцеговина, Черна гора получи покана за членство в НАТО, Косово е вързано за напредъка на Сърбия. Само Македония засега остава във фризера. На пръв поглед това са добри новини. По своята същност обаче става дума за кризисни действия, които няма да решат проблемите, а само ще ги заметат под килима по вече добре установената традиция в ЕС.

Възраждане на европейската интеграция на Турция

На 14 декември се състоя първата от много време насам междуправителствена конференция за присъединяването на Турция, по време на която беше официално одобрено отварянето на глава 17 от преговорите, която покрива икономическата и паричната политика. С нея общият брой на отворените с Турция преговорни глави става 15 от общо 35. За съвместната пресконференция, която продължи отчайващо кратко (бяха допуснати само два въпроса), се яви огромна турска делегация. На трибуната застанаха вицепремиерът Мехмет Шимшек, външният министър Мевлут Чавушоглу и министърът по европейските въпроси Волкан Бозкър. Залата се напълни и от десетките други членове на делегацията. Имаше и доста журналисти от Турция. Интерес имаше и от базираните в Брюксел кореспонденти.

Тази пресконференция беше точна илюстрация на всичко онова, което не е наред в отношенията между ЕС и Турция. От европейска страна се разигра добре познатата сцена на доброто и лошото ченге, като ролята на първото беше изиграна от външния министър на Люксембург Жан Аселборн, който завършваше с тази среща шестте месеца успешно председателство на Люксембург в Съвета. Той беше откровен като заяви, че ЕС се нуждае от Турция като стратегически партньор в много международни сфери като миграцията, борбата с тероризма, енергетиката, търговията, климата. Министърът призна, че са били изгубени навиците за провеждане на такива срещи. "Турция е наистина изключително важен партньор за стабилността и сигурността на нашия континент. Твърде важен, за да не се срещаме с него редовно на най-високо равнище", добави Жан Аселборн, който беше на същите функции и преди 10 години, когато Турция започна официално преговорите за членство.

Ролята на лошото ченге беше изиграна от еврокомисаря на преговорите по разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП), който първо похвали Турция за икономическите й постижения, заявявайки, че някои европейски икономики биха могли само да мечтаят за турските постижения за намаляването на публичния дълг до малко над 30% от БВП от 70%. Това донесе доволни физиономии по лицата на турската делегация, но моментално беше последвано и от студения душ на реалността. Напредъкът към европейското членство на Турция ще зависи от темпото, с което ще се решават проблемите с политическите критерии като върховенството на закона, но особено с основните права. Г-н Хан подчерта, че за да се изпълни заявената на 29-и ноември нова динамика в отношенията между ЕС и Турция, Анкара ще трябва спешно да се заеме с всички слабости, отбелязани в доклада за напредъка от ноември 2015-а година.

Пръв от турската делегация говори министър Волкан Бозкър, за когото отварянето на глава 17 не е достатъчно. Възраждането на турскоевропейските отношения ще настъпи тогава, когато бъдат отворени глава 15 (Енергетика), 23 (Съдебна система и основни права), 24 (Правосъдие, свобода и сигурност), 26 (Образование и култура) и глава 31 (Политика на сигурност и отбрана). "Турция очаква да се присъедини към Съюза като равноправен член с всички права и задължения, които произтичат от успешното приключване на преговорите", подчерта г-н Бозкър. Мехмет Шимшек, вицепремиерът, добави, че Турция ще направи каквото е необходимо, за да стане пълноправен член на ЕС, което включва и размразяването от турска страна на няколкото нерешени проблема между двете страни - допълнителния протокол за включването на Кипър в Митническия съюз, решаването на Кипърския въпрос, изпълнението на споразумението за реадмисия, а от края на ноември също и овладяването на бежанския поток към Европа, борбата с тероризма и сътрудничеството за решаване на множеството конфликти в Близкия изток.

От изказвания на лидери няколко дена по-късно по време на срещата на върха на ЕС на 17-18 декември стана ясно, че страните-членки съвсем не са готови да откликнат с взаимност на турския стремеж към пълноправно членство. Германската канцлерка Ангела Меркел каза по време на среднощна пресконференция в Брюксел, че е принудена да работи за членството на Турция от предшественика й Герхард Шрьодер, който сам е взел решението Турция да получи статут на кандидатка. "По онова време аз нямаше да взема това решение, но се чувствам обвързана да градя над това, което моят предшественик е решил". Тя каза това в контекста на британските искания страните-членки да поемат ангажимент, че в бъдеще ще бъдат направени промени в договорите, които да отговорят на британските тревоги, като заяви, че толкова важни решения изискват коалиционни преговори, дебати в парламента и че не може сегашните лидери да поемат ангажимент от името на бъдещи управляващи.

През 2004-а година Герхард Шрьодер обеща подкрепата на Германия за членството на Турция, въпреки растящата съпротива вътре в страната. Един от най-големите критици на неговото решение тогава беше именно Ангела Меркел, която като лидер на Християн-демократичния съюз даде ясно да се разбере, че ще направи всичко възможно, за да попречи на турската кандидатура за членство в ЕС, ако бъде избрана. Френският президент Франсоа Оланд изрази обичайната сдържаност на Франция по този въпрос. В Европарламента няколко дена по-рано, по време на обсъждането на програмата за декемврийската среща на върха, британските евроскептици поставиха на лидера на групата на Европейските консерватори и реформисти, в която са представени британските консерватори на Дейвид Камерън, директно въпроса за членството на Турция в ЕС. На това Сайед Камал отговори: "Трябва да сме откровени с Турция. Турция никога няма да бъде част от ЕС. Съжалявам. Затова има няколко причини, някои от които са базирани на предразсъдъци около вярата им, някои защото вярват, че Турция не е в Европа, други защото искат обща външна и политика на сигурност, други се притесняват от броя на евродепутатите".

Това са само единични примери за по-скоро негативното отношение в ЕС към евентуално бъдещо членство на Турция в Съюза, но проблемът е, че Съюзът вече цяло десетилетие, откакто Турция има официален статут на кандидатка, отлага въпроса дали изобщо нейното членство е приемливо за европейските граждани. В момента спешната нужда от овладяване на бежанските потоци принуждава европейските лидери да продължат да играят играта на разширяването, надявайки се, че проблемите, които има Турция ще дадат достатъчно време на страните-членки да измислят как да се измъкнат от кашата, забъркана от самите тях преди 10 години. А проблемите са много и са изключително сериозни. Един от тях са репресиите на журналисти и медии. По време на пресконференцията в Брюксел миналия месец журналист от турския вестник Zaman попита и двете страни как ще се реши въпроса с арестуваните през ноември журналисти - главният редактор на вестник Cumhuriyet Джан Дюндар и шефът на бюрото на вестника в Анкара Ердем Гюл.

Те бяха арестувани по обвинения в шпионаж и конспиративна дейност за статията им, с която разкриха, че турски камиони нелегално транспортират оръжие в Сирия. Въпросът на колегата от Zaman замени усмивките на задоволство по лицата на тримата високопоставени турски представители със строгост. Вицепремиерът Шимшек отговори хладно, че въпросът с арестуваните журналисти е в ръцете на съда. "Турция има върховенство на закона и не би било подходящо аз да коментирам съдебния процес. Искам да отбележа обаче, че никоя страна няма да допусне разбойническа държава и голяма част от това, което стана през последните няколко години, трябва да се разглежда в този контекст", каза той. Люксембургският външен министър Жан Аселборн отговори с добре познатото европейско клише, което все повече се изпразва от съдържание, че върховенството на закона, основните права и свободата на медиите са основни ценности на ЕС.

На 5 януари трета съдебна инстанция отхвърли искането за освобождаването на двамата журналисти, за които "Репортери без граници" организираха подписка и отворено писмо до президента Реджеп Тайип Ердоган. Джан Дюндар отправи от затвора остри критики срещу ЕС за това, че е продал ценностите си за 3 млрд. евро. В статия от 21 декември за The Washington Post той припомни турския манталитет да създава добър имидж пред гостите, а после насаме да извади бруталното лице на насилието. Позоваването на Мехмет Шимшек на върховенството на закона е в пълно противоречие с виждането на Съвета на ЕС по общи въпроси, който ден след голямото отваряне на нова глава в преговорите одобри докладите на ЕК за разширяването. В заключенията [на английски език] от Съвета се изразяват сериозни притеснения и се отправя призив Турция "спешно да поправи и да се заеме с големите недостатъци, очертани в доклада на ЕК, особенов сферите на върховенството на закона и основните права".

Думата "спешно" е използвана и по отношение на независимостта на съдебната система и медиите. В заключенията се изразява особена загриженост от съдебните производства срещу критични медии, журналисти, писатели, а също социални мрежи и потребители.

Сферата на върховенството на закона е само част от проблемите, които ЕС има с Турция. Критики в докладите на Комисията и в заключенията на Съвета по общи въпроси има по отношение на Кипър. Това са проблеми, които вместо да се решават, стават само по-дълбоки, след като Турция избра пътя на авторитаризма. ЕС вероятно се надява, че след като отмине бежанската криза ще може отново да сложи Турция във фризера с аргумента, че тя не изпълнява поставените условия. Ако Анкара обаче изпълни обещанията, които направи в последните близо два месеца, това ще постави ЕС в много тежка ситуация. Отблъскването на Турция в толкова сериозен геополитически момент може да се окаже много по-сериозна опасност за европейската сигурност, отколкото приемането на страната в Съюза. Спасението би могло да се търси в евентуално разделяне на Съюза на клубове с различни орбити и скорости на интеграция.

Европа спря да бъде сън за Сърбия

Сърбия е също голямо геополитическо предизвикателство, макар и ЕС да не е настроен толкова щедро, колкото към Турция. Фактът, че бяха отворени първите две глави показва, че ЕС разбира, че търпението на Сърбия се изчерпва и че тя няма да може да бъде втора Македония - да има статут на преговаряща, но да не е започнала преговори, заради нерешени проблеми и така години наред. Кои са двете глави обаче показва много ясно, че Сърбия носи голям геополитически заряд в себе си - множество нерешени проблеми от войната насам, които се изостриха през последните седмици, ролята на Русия. Чак на трето място идват обичайните за разширяването на ЕС към бивши тоталитарни режими проблеми с върховенството на закона, свободата на медиите, основните права.

За Сърбия 14-и декември беше исторически ден. И макар че сръбската делегация беше много по-малка от турската, а медийният интерес - незначителен, премиерът Александър Вучич се готвеше за този ден много внимателно. Публикуваше мнения в сръбски медии, раздаваше продължителни интервюта, поставяше темата в центъра на сръбското внимание. Уви, дългоочакваният момент на официалното обявяване на отварянето на първите глави започна с фалстарт, заради който се създаде усещане, че Сърбия е поредната на европейския конвейр. Межуправителствената конференция започна веднага след турската. Оказа се обаче, че люксембургският външен министър Жан Аселборн е объркал листовете с уводните думи, като погрешка извади първо турските и започна да чете от тях. Началните думи наистина бяха едни и същи. Сърбия също беше похвалена за започнатите реформи и успехите в икономическата област, но Белград получи хладен душ от еврокомисаря Хан.

Той даде ясно да се разбере, че Сърбия няма да бъде приета в ЕС, докато продължава да е източник за мигранти за по-богатите държави от ЕС. "Разбира се ние обичаме циркулацията на мозъци, но не харесваме изтичането на мозъци и това е още един елемент, който ще бъде от решаващо значение, ако искате да станете член на ЕС", каза австрийският комисар. Изявленията на Жан Аселборн и Йоханес Хан бяха в пълен контраст с изказването на сръбския премиер Александър Вучич, който заяви, че е много горд от страната си и обяви 14 декември за революционен ден. Той апострофира еврокомисаря като заяви, че Сърбия не се присъединява само заради икономическите облаги, които той постави на второ и трето място. Най-важното е вида общество, към което Сърбия се стреми.

ЕС наруши новия си подход в преговорите и вместо глави 23 и 24, които засягат един от най-сериозните проблеми на страните от процеса на разширяване - върховенството на закона и основните права, реши да отвори глави 35 и 32. Първата засяга отношенията с Косово и фактът, че тя се отваря първа показва ясно, че Брюксел е научил уроците си от досегашните проблеми с нерешените двустранни въпроси от разпада на Югославия. По тази глава ще се преговаря по същия механизъм, както 23 и 24 - отваря се първа и се затваря последна. Глава 32 (Финансов контрол) изглежда служи за подсладител за това, че на практика Сърбия не започва същински преговори за членство. ЕК категорично отрича да има връзка между работата по 35-а глава и отварянето на 23-а и 24-а, но засега ясна дата за отварянето им няма. Сърбският премиер се надява това да стане през пролетта. ЕК смята, че е възможно отварянето им в първата половина на 2016-а.

Никой от присъстващите европейски представители не успя достатъчно категорично да отговори на въпроса дали когато настъпи моментът, Сърбия ще трябва да признае Косово, за да влезе в ЕС. Сърбия не беше припозната от европейските лидери като също толкова изключително важен стратегически партньор за Европа, както Турция. В екипа на Йоханес Хан не смятат, че със Сърбия трябва да се води също толкова активен диалог, както с Турция - срещи на най-високо равнище няколко пъти годишно, структуриран диалог по различни теми от общ интерес като миграцията, икономиката, борбата с тероризма на министерско ниво и др. В ЕК и външната служба смятат, че със страните от Западните Балкани и особено със Сърбия контактите са много силни. Вярно е, че има значителна промяна в последната година, но предвид предизвикателствата ЕС може би трябва да помисли за засилване на контактите, най-вече заради двустранните отношения. Те трябва да залегнат като друг основен приоритет в преговорите със Сърбия, тъй като вече има достатъчно червени лампи, които предупреждават, че ЕС не бива да изгубва региона от поглед, така както направи в последните 20 години.

Една от тях е, че на пресконференцията г-н Вучич честити освен на Сърбия, също и на "нашия народ" в Република Сръбска в Босна и Херцеговина. През последните седмици зачестиха размените на реплики между Белград и страни от региона, като Черна гора и Босна и Херцеговина. За илюстрация на чувствителността на региона послужи избухването на сръбския премиер срещу косовски журналист. Последният тръгна да задава въпрос за предстояща среща между Вучич и Милорад Додик, когото нарече "лудия човек на БиХ". Това силно възмути Александър Вучич, който заяви, че няма да допусне да се говори така за президента на Република Сръбска. Журналистът разгневи сръбския премиер и с тълкуванието на уводните му думи, че "днес е велик ден за Сърбия". Според журналиста, сръбският министър-председател е говорил за Велика Сърбия.

Случката не може да се сведе само до лош журнализъм, тъй като показва наяве колко изострени са нагласите в най-трудните страни от Западните Балкани, където доверието е все още твърде ниско. Сърбия напоследък е силно превъзбудена и от не особено рекламирана и засега замразена сделка на хърватското министерство на отбраната за закупуване на ново оръжие. Заради изтичането на мандата на правителството на Хърватия, сделката е спряна, но в Сърбия темата е почти ежедневно в медиите, което в Загреб се определя като "истеризиране". Още в края на годината премиерът Вучич заплаши Хърватия, че ако я осъществи, Сърбия ще трябва да отговори по някакъв начин на тази заплаха. Тогава дори се заговори в двете страни за оръжейна надпревара с участието, разбира се, и на Русия. Вицепремиерът и външен министър Ивица Дачич пък заяви на 4 януари, че предвид обхвата на планираната покупка на балистични ракети - 300 км, единствената й цел може да е само Сърбия.

Словесни престрелки избухнаха и между Белград и Подгорица, след като Черна гора получи официална покана за членство в НАТО, на което остро се противопоставя Русия. Между президента на Сърбия Томислав Николич и сръбския член на председателството на БиХ също се появи напрежение. За сметка на тези конфликти обаче вече се появи хоризонт кога Сърбия ще се откаже от Русия. Това ще стане до 2018-а година, ако се съди по думите на Александър Вучич. В отговор на журналистически въпрос той заяви, че "с времето ще се наложи да видим как можем да синхронизираме с ЕС, тъй като може би не през 2016-а, може би не и през 2017-а ще трябва да го направим".

А дотогава?

ЕС повтаря една и съща грешка постоянно - блокиран от своята неефективност и липса на единство, Съюзът е основно фокусиран върху себе си и гасенето на постоянно появяващите се в съседството му пожари. Разчита се, че политиката на разширяване продължава да е голяма трансформираща сила, но е очевидно, че тя все повече отслабва и отстъпва на геополитическите сили. Вместо да разработи цялостна стратегия за останалите най-трудни държави от процеса на разширяване, ЕК отново замита проблемите под килима, разчитайки на по-удобен исторически момент или на решение, което ще се появи някому някъде във времето. Това само влошава проблемите и представлява риск за европейската сигурност. За това предупреждава и бившият директор на дирекция разширяване в ЕК сър Майкъл Лий, който публикува текст [на английски език] за уроците от приемането на България и Румъния точно на 14-и декември, когато бяха двете междуправителствени конференции с Турция и Сърбия.

В статията той предупреждава: "Външни хора, независимо дали от ЕС или НАТО, може да имат само ограничено влияние на Западните Балкани или в бившите съветски държави, освен ако политиците и висшите служители в тези страни не скъсат решително с олигархичния капитализъм и корупцията. Изправени пред много кризи и силния руски натиск, лидерите в ЕС се втурват някак прибързано да приемат реалполитиката. Но ако те искат да довършат интеграцията на България и Румъния, и поощряват реформи в страните на изток, те трябва да внимават да не компрометират принципите, върху които ЕС е изграден, докато се занимават с геополитика".

И докато ЕС стоеше и наблюдаваше отстрани масовите протести в края на 2015-а година в Черна гора, за които управляващите в малката балканска държава твърдяха, че са организирани от Русия, за да се попречи на членството на страната в НАТО, Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) отреди тазгодишната си награда за корупция на черногорския премиер Мило Джуканович "за неговата работа за създаването на репресивна политическа атмосфера и икономика, задушена от корупция и пране на пари". Той получи титлата "Човек на годината за работата си в развитието на престъпността, корупцията и негражданското общество". На 21 декември ЕС отвори с Черна гора още две преговорни глави - номер 14 (Транспортна политика) и номер 15 (Енергетика). Управляващите се надяват Черна гора да се присъедини през 2021-а година.

Геополитиката и компромисите с ценностите са еднакво унищожителни сили за ЕС. През 2016-а Съюзът трябва да намери начин да синхронизира тези сили, така че те да не се изключват взаимно. Това ще е най-голямото предизвикателство за разширяването и самия ЕС.

Западни Балкани