euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е въпросът, който си задават мнозина в Хърватия след изненадващите послания на сръбския министър-председател Александър Вучич от Москва тази седмица. Той замина за руската столица само два дена, след като участва в първата по рода си среща на високо равнище в Брюксел на страните по западнобалканския бежански маршрут. Основният резултат от нея в крайна сметка се оказа, че е да събере лидерите от балканските държави на една маса, за да започнат да си говорят, основно за това как да си сътрудничат по-добре в справянето с безпрецедентния поток бежанци от Сирия, Ирак и други държави от Близкия и по-далечен изток. От изявленията на г-н Вучич обаче става ясно, че тези лидери имат да си говорят и по още много въпроси. Липсата на диалог по много от проблемите, възникнали след кървавия разпад на Югославия може да има много по-тежки поражения от това, че те се обвиняват една друга в неспособност да се справят с бежанската криза.

Александър Вучич приключи в четвъртък вечерта тридневното си посещение в Русия, където започна преговори за превъоръжаването на сръбската армия по руските стандарти. Никъде няма официално публикувани документи или поне подробни прессъобщения за същината на сделката. Някои руски сайтове съобщават, че тя е на стойност 5 млрд. долара, но подобно число никъде не се споменава официално. За това говори единствен самият г-н Вучич, който обясни, че решението за превъоръжаване е било провокирано от Хърватия, която миналото лято направи демонстрация на военното си оборудване по време на първия военен парад от много години насам, организиран по повод 20-ата годишнина от операция "Буря", с която Хърватия възстановява териториалната си цялост. Още тогава хърватски анализатори предупреждаваха, че такова дрънкане на оръжие може да се окаже много опасно в сегашния геополитически момент в света, който отеква по специален начин на Балканите.

Хърватският военен парад пък беше в отговор на военния парад, който Сърбия организира преди една година в чест на визитата на руския президент Владимир Путин в Белград. Събитието беше за отбелязване на освобождаването на Белград от нацистка окупация с помощта на тогавашния Съветски съюз. Александър Вучич обясни, че е бил принуден да предприеме превъоръжаване на сръбската армия, тъй като съседни страни демонстрирали военна мощ. "Ако питат за какво ни е всичко това, нека си зададат въпроса за какво им е на някои оръжие, когато са обкръжени отвсякъде от страни на НАТО, а само една не е - Сърбия", каза г-н Вучич, визирайки Хърватия, която е членка на НАТО. До момента Хърватия не е обявила намерения да купува нова военна техника. Една от причините е, че е в тежко финансово състояние и трудно може да си позволи каквато и да било военна модернизация. 

Сърбия си мълчи, когато някои получават бойни хеликоптери, бронетранспортьори, гаубици. "Утре ще ме питате, при различна констелация на силите в света, какво направи да защитиш страната си. Няма да набавяме оръжие, което е офанзивно, но трябва да защитим територията си", каза той. Решението на Сърбия вече предизвиква нервност в Хърватия. В интервю за хърватската телевизия RTL вицепремиерът и министър на вътрешните работи Ранко Остоич каза, че както преди Хърватия само с голи пушки е успяла да отвоюва свободата си, така ще се справи отново, ако се налага. Той напомни, че Хърватия е членка на НАТО, което означава, че ще бъде защитена. 

По време на визитата си в Русия сръбският министър-председател е разговарял с президента Путин и с премиера Дмитрий Медведев за това колко е важна стабилността на Балканите. Русия ще помага на Сърбия да преследва предполагаеми терористи от "Ислямска държава". Сръбският премиер се оплака пред руските медии по време на съвместните изявления с президента Путин, че Косово не спазва постигнатото с много усилия споразумение за сръбските общини. Косово отложи прилагането на договореното, докато чака Конституционния съд да се произнесе дали споразумението е законно. Това стана само дни, след като Косово подписа в Брюксел споразумението за стабилизиране и асоцииране, което е първата крачка към членство в ЕС. До него се стигна именно в резултат на общите усилия на Белград и Прищина да провеждат диалог помежду си и да се договарят по нерешените им проблеми с посредничеството на ЕС в лицето на върховната представителка на Съюза за външната политика и сигурността. 

По време на визитата си Александър Вучич заяви пред сръбските медии, че някой има интерес от дестабилизация на района на Балканите и че знае кой е той, но няма да каже. Според него, било напълно ясно, ако се анализира ставащото в региона. Той отново заяви, че Сърбия ще направи всичко възможно за мира и стабилността на Балканите. Видът на Вучич в Москва нямаше нищо общо с имиджа, който той представи в Брюксел пред чуждестранните медии преди и по време на срещата на върха за страните от западнобалканския маршрут. Там той даде вид на най-смирения и конструктивен човек от всички. В Москва изглеждаше уверен и със солидна подкрепа зад гърба си. Визитата на Вучич в Русия беше първа новина в снощната централна вечерна емисия на сръбската национална телевизия. Материалът от Москва продължи повече от 10 минути, като включваше и пространно интервю с премиера Вучич. 

Новината, свързана с предстоящото представяне на доклада за напредъка на Сърбия към европейско членство беше оставена за края на емисията и беше дълга не повече от минута. Руската агенция "Новости" публикува любопитен коментар [на руски език], озаглавен "Братушки или европейци: нужна ли е Сърбия на Русия?". Авторката Анастасия Мелникова пише в коментара, че в момента на Сърбия, както на много други неголеми европейски страни, се налага да лавира. Това означава да приема условията на евроинтеграцията, да следва ЕС или да се опитва да води самостоятелна политика, "която, разбира се, не може да се нарече независима".

Сърбия и най-вече около нея ситуацията е особено напрегната, пише още в коментара, като се изброява бежанският поток, искането на някои партии в Сърбия за провеждане на референдум за отказ от членство в ЕС (който Вучич категорично отхвърли като възможност) и проблемите около нормализацията на отношенията с Косово. Споменават се и протестите в съседна Черна гора, за които черногорският премиер Мило Джуканович обвини Русия. Нещо повече, авторитарният премиер на малката балканска държава смята, че протестите срещу него в Подгорица са всъщност насочени против членството й в НАТО. 

Всичко това поставя нови предизвикателства пред Европейския съюз. На този етап европейската позиция е, че отношенията с Русия не може да бъдат условие за членството в Съюза, но от друга страна ролята на Русия на Балканите не може да бъде подценявана и подминавана, особено когато тя има толкова важен съюзник, какъвто е Сърбия. Белград очаква отварянето на първите преговорни глави и смята, че това ще е сигнал, че ЕС наистина желае Сърбия в своите редици. Страната вече губи търпение и не е много склонна да плати висока цена за европейското си членство. За сметка на това обаче, нечленството на Сърбия в ЕС може да струва твърде скъпо на Съюза, особено в сегашната геополитическа ситуация, при която Съюзът е заобиколен от конфликти. Най-голямото предизвикателство ще бъде какво да пише в доклада и как той ще се отрази на отварянето на първите глави.

Европейската комисия направи рискован политически ход като отложи публикуването на докладите за разширяването заради изборите в Турция, които ще се състоят на 1 ноември, тъй като разчита, че Турция ще се превърне в буферна зона за бежанците. В името на това бежанският поток рязко да намалее към ЕС председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер дори изхвърли европейските ценности от уравнението. По-рано тази седмица той каза в Европейския парламент, че говоренето за човешки права, свобода на пресата и другите проблеми в отношенията между ЕС и Турция няма да помогнат в диалога за бежанците. Сърбия не би понесла различно отношение, което означава, че тя също няма да понесе проблемите с Косово, върховенството на закона и отношенията с Русия да бъдат пречка в преговорния процес. Подобно развитие ще бъде катастрофално за ЕС, особено на фона на дрънкането на оръжия на Балканите, където това никога не завършва добре. 

Проблемите на Балканите поставят и още един важен въпрос - дали в дългосрочен план е устойчиво страна да бъде членка на ЕС, но не и на НАТО, както и обратното. Сърбия засега е заявила, че не желае да става член на НАТО. Турция е член на НАТО отдавна, но пътят й към ЕС става все по-труден и дълъг. Това в дългосрочен план поставя въпроса за общите интереси и сигурността на европейския континент.