Бездействието и евроскептицизмът убиват европейския проект

Аделина Марини, October 28, 2015

Можем да добавим и потъпкването на собствените ни ценности, винаги когато стане напечено. Това са изводите от дебата в Европарламента във вторник сутринта, по време на който шефовете на ЕК и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск отчетоха резултатите от октомврийската среща на върха на 15 октомври и от срещата с лидерите на държавите по западнобалканския бежански маршрут миналата неделя в Брюксел. Двамата институционални лидери се съсредоточиха върху критики към балканските държави и към страните-членки изобщо, докато невъзможността на ЕС за пореден път да намери решение на бежанската криза отприщи аналитично-обвинителен дебат между основните политически групи.

Жан-Клод Юнкер открива топлата вода

Изненадата на ветерана в европейската политика бивш премиер на Люксембург Юнкер от начина, по който функционира политиката на Балканите беше също толкова изненадваща. Европейската интеграция на страните от Западните Балкани, които са в началото на европейския си път, цикли от години до голяма степен заради пълното бездействие и незаинтересуваност на ЕС, както и недоброто разбиране на проблемите в този район, който се лекува от унищожителното разпадане на Югославия. Съюзът научи само част от уроците с България и Румъния, които бяха приети неподготвени в ЕС с патерица - Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Той обаче не представя цялата картина, която е взривоопасен микс от исторически рани, опърничав манталитет, мачовска политика и медийна среда, в която силните усещания са водещ фактор. Всичко това комбинирано с най-новите модни тенденции в ЕС - евроскептицизъм, ренационализъм и радикален шенгенизъм.

Предвид, че процесът на разширяване на ЕС е една от най-старите европейски политики, смятана и за най-успешната, наистина учудва изненадата на шефа на ЕК, който при избирането му на поста миналата година обяви, че не очаква в рамките на неговия мандат да има ново разширяване, което беше изтълкувано като натискане на пауза-бутона на процеса. Пред евродепутатите той каза, че е бил удивен от това, че се налага да организира лидерите от района да си говорят. Очаквал е те сами да се съберат и да решат проблемите си. Тази реплика на фона на четирите поредни срещи на върха на ЕС, посветени на бежанската криза, завършили всички с много приказки и нищожни действия, както Юнкер сам отчете тази сутрин в Страсбург, прозвуча не по-малко удивително.

"Фактът, че трябваше да свикам тази среща показва, че ЕС не е в толкова добра форма, колкото трябва да бъде, тъй като определено предпочитах да не се налага да свиквам такава среща, а страните сами да бяха решили проблемите си", каза председателят на ЕК сякаш бежанската криза е само техен проблем. Той започна изказването си драматично с думите, че по западнобалканския маршрут бежанци преминават през ледени води, спят на вятъра и в калта, които скоро ще се превърнат в сняг и лед. Първоначално каза, че дискусията в неделя е била конструктивна, но след това заяви, че е била доста предизвикателна. "Направо е удивително, че трябваше да положим огромни усилия да убедим едни страни-членки, че трябва да информират други наши членки за бежанските потоци към границите. Нещо, което за някого изглежда като напълно разумно, изненадващо е, че трябваше да свикваме среща, за да молим страните-членки да се информират една друга", каза бившият люсембургски премиер, постоянно превключвайки от немски на френски и на английски, и отново натърти, че това показва, че ЕС не е в добра форма.

После той премина към критикуването на страните-членки на ЕС, които са направили пропастта между обещанията и изпълнението огромна. За него основната цел на срещата на 15 октомври е била да върне страните-членки към ангажиментите, които те поеха на извънредната си среща на върха на 23 септември, но, уви, отново с нищожен резултат. "Страните-членки се движат бавно в момент, когато трябва да тичат", каза той и припомни, че европейската агенция за миграцията и убежището е поискала 374 експерти. До понеделник 20 страни-членки са предложили 145. Фронтекс поиска 775 души, но е получила предложения за само 326. Релокацията, договорена с толкова мъки през септември и обявена като историческа сделка, също не работи добре, каза шефът на ЕК. Почти всички страни-членки са назначили контактни точки, но офицери за свръзка за Италия са назначили 8 страни-членки, а за Гърция - само 3.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) също нахока бездействието на страните-членки и отправи критика към югоизточните членки и нечленки. В нетрадиционно изявление преди началото на дебата той заяви, че срещата в неделя е показала, че ситуацията на Западните Балкани "е изключително тревожна, включително и политически". Десетки хиляди хора използват западнобалканския маршрут, за да бягат в Европа. Нямат покрив над главите си, гладни са, пресичат границите посред нощ, добави г-н Шулц. Призна, че атмосферата на срещата в неделя е била "дълбоко тревожна". "Правителствата и от дясно, и от ляво понякога мислят, че националните интереси са по-важни от общностните решения. От това страдат бежанците и ЕС", каза той.

Доналд Туск, председател на Европейския съвет, отиде още по-далече като заговори за края на европейския проект. По думите му, бежанската криза е най-голямото предизвикателство за ЕС от десетилетия. "Нямам съмнение, че това предизвикателство има потенциала да постави под въпрос съюза, който сме изградили. Има потенциала дори да унищожи постижения като свободното пътуване между шенгенските страни. А това, което е дори още по-опасно, е, че има потенциала да създаде тектонични промени в европейския политически пейзаж. И това няма да са промени към по-добро", каза европейският президент и призова за изключителна европейска солидарност. Според него, трябва да се сложи край на ненужния спор между защитниците на охраната на външните граници и адвокатите на солидарността и отвореността. "Нуждаем се и от двете", каза той соломоновски.

Кой е виновен?

Манфред Вебер, лидер групата на ЕНП в Европарламента (Германия), обяви, че сме свидетели на провала на националните държави. "Това е Европа на Фараж и Льо Пен. Европа, която не произвежда решения", заяви той в разпалена реч. След това припомни в отговор на обвиненията, че ЕНП си затваря очите за антиевропейските действия на унгарския премиер Виктор Орбан, че заедно с него против общоевропейското решение са гласували трима премиери на социалистите. Припомни и че либералите в Холандия също не са особено категорични по въпроса. Думите му възпалиха ожесточена размяна на реплики, дуплики и изказвания в пленарната зала. Джани Питела, който ръководи групата на Социалистите и демократите (Италия), се опита да смири страстите като заяви, че е твърде рано да се обявява смъртта на европейския проект. Той призова обаче всички проевропейски сили да се обединят срещу антитата - антиевропейци, антиглобалистите, антиислямистите, антиизраелците, антируснаците и антиемигрантите.

Лидерът на групата на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал (Великобритания) призова да се сложи край на това кой е проевропеец и кой не е. Нужни са действия, каза той. Както обикновено, лидерът на либералите Ги Верхофстад (Белгия) буквално изригна. "Драги Манфред, това не е състезание между либерали, десни и социалисти. Това е състезание между националисти и популисти, които искат да унищожат ЕС, не между нас". Дебатът даде силна ръка на Найджъл Фараж, съпредседател на групата "Европа на свобода и пряка демокрация" (Великобритания), който използва случая, за да обвини отново ЕС в авторитарност. Като припомни как Берлускони е бил заменен от "пионка на ЕС", отношението към Гърция и сега изборите в Португалия, той заяви, че в Европа в момента се реализира Брежневската доктрина. Страните имат демократични права, само ако харесват европейския проект, каза той и отново изрази надежда Великобритания да напусне този съюз. В говорилнята се обособи и още една зона на жестока конкуренция - между консерваторите и хората на Фараж за това кой пръв е инициирал референдума за членството на Великобритания в ЕС.

Испанската крайно лява евродепутатка Марина Албиол Гусман пък направо призова партиите, които не спазват правата на човека, да бъдат гонени от европейските политически семейства. Тя изброи потенциалните кандидати за изгонване като каза, че в Словения, където управлява либерално правителство, полицията използва сълзотворен газ срещу бежанците, в Унгария правителството на ЕНП пък използва кучета, а в България, където управлението също е от групата на ЕНП, полицията застреля афганистански емигрант. Лидерът на антисистемното движение "Подемос" в Испания Пабло Иглесиас използва последното си изказване като евродепутат, след като подаде оставка, за да се отдаде на кампанията за парламентарните избори в Испания на 20 декември, да обвини всички партии, че изобщо не са на страната на гражданите.

Каква полза имаме от ценностите?

Освен изненадата от откриването на колелото, учудващо беше, че евродепутатите обърнаха слабо внимание на скандалното изказване на Жан-Клод Юнкер по отношение на Турция. Той обяви в началото на дебата, че с Турция трябва да се работи съвместно и че разбира всички аргументи по отношение на проблемите в Турция. "Ние наистина сме изправени пред две възможности и тези две възможности са дали да кажем, че ЕС и европейските институции имат нерешени въпроси с Турция - човешки права, свобода на пресата и т.н., но това къде ще ни отведе в дискусиите с Турция?", попита той и отговори: "Знаем, че има недостатъци, но трябва да включим Турция в нашите инициативи, тъй като Турция е съгласна с нас, че трябва да предприемем действия за решаване на тази криза по най-добрия възможен начин. Ние не искаме повече бежанци да идват в Европа от Турция", каза той.

Единични бяха изказванията срещу подобна теза. Джани Питела (Социалисти и демократи, Италия) призова да не се подписва празен чек за управлението на Турция, а Ребека Хармс от групата на Зелените и Европейския свободен алианс (Германия) предупреди да се работи много внимателно с турския президент Ердоган. Ги Верхофстад се възмути, че Европа не присъства на важни глобални срещи по външнополитически въпроси като даде пример с провелата се наскоро среща във Виена между САЩ, Русия, Турция и Саудитска Арабия за бъдещето на Сирия. "Върховната представителка Могерини по случайност също беше във Виена, но не беше поканена на срещата", припомни той. "За разлика от конгреса във Виена през 1815 г., където европейските нации решаваха бъдещето на нашия континент, сега други сили решават вместо нас. С ЕС се отнасят като с колония и за това сме виновни само ние", продължи в типичния си дух бившият белгийски премиер.

Жан-Клод Юнкер не дочака края на дебата. Вместо него накрая говори еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП), който каза, че кризата с бежанците се използва за вътрешнополитически цели, за да се повлияе на общественото мнение. Тук-таме се чуха похвали за това, че балканските държави най-сетне са били включени в европейския дебат, но това потъна в престрелката между проевропейските политически сили и евроскептиците. Междувременно, взаимните обвинения между югоизточните членки на ЕС продължават, което е възможно отново да удиви председателя на ЕК.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена