euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Решението на министрите на вътрешните работи на ЕС от миналата седмица за разпределението на 120 000 бежанци от Италия и Гърция беше възприето много драматично. Говореше се за съдбовно решение, което поставя началото на края на ЕС, защото Съветът на министрите си е позволил да използва напълно законния механизъм за гласуване с квалифицирано мнозинство, като по този начин е избегнат диктата на малцинството, воден от Унгария. Въпреки "историческия момент", както го определи еврокомисаря за миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос (а колко напомня този израз на Онзи исторически компромис!), след срещата напрежението продължаваше да се усеща във въздуха. До степен, че люксембургският ротационен председател на Съвета Жан-Аселборн отказа да даде възможност на преводачката да преведе отговора му на въпрос на френскиговорящ журналист с аргумента, че френският е международен език и който не е разбрал ... да е разбрал. 

А става дума за само капка в морето

Представяте ли си, Европейският съюз - общност от над 600 милиона жители, рекламиращ себе си като глобална, вярно мека, но все пак сила - достигна точката на разпад заради 120 000 бежанци! Старата Желязна завеса се оказа, че не е била унищожена през 89-а, а само е била прибрана от далновидни политици с авторитарни възгледи в политическия килер. Тя беше моментално издигната, за да напомни, че обединението на Европа е само мит, романтично отклонение за идеалисти, което ще направи тазгодишните празненства по повод падането на Берлинската стена нещо подобно на гей-парадите - въпрос на ценностна система. Мнозина няма за празнуват, защото не са гейове, други пък без да са гейове ще празнуват, защото така е правилно, а трети ще ги обиждат. 

При първия сблъсък с няколко десетки хиляди бежанци по югоизточния фланг в ЕС много бързо изплува реториката от навечерието на Втората световна война, което хвърли кални пръски върху лъскавата Нобелова награда за мир, връчена тържествено на ЕС през 2012-а година на фона на острите критики от страна на мнозина, но най-вече в района на Западните Балкани, които, по ирония на съдбата, отново поставиха на изпитание европейския идеализъм. Постигнатото на 22 септември, казаха всички, не решава бежанската криза, а само създава условия тя да бъде решена. Въпреки това обаче, никой не дръзваше да каже директно, че договореното, въпреки начина на гласуване, не е доброволно. Трябваше да се досещаме сами.

Затова и думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск след извънредната среща на върха на 23 септември, че в момента осем милиона са разселените хора в Сирия, а четири милиона са избягалите в съседните на Сирия страни, подейства като студен душ. "Ние би трябвало да говорим за милиони потенциални бежанци, опитващи се да достигнат Европа само от Сирия. Да не споменаваме Ирак, Афганистан, Еритрея и други места". Но "ние" не говорим за това. Ние говорим колко сме разделени, как 120 000 души, разпределени между 26 страни-членки, ще бутнат голямото европейско следвоенно постижение. Договореното прави думите на италианския премиер Матео Ренци от миналия юни още по-валидни днес: "Ако това ви е Съюза, благодаря". 

Докато мнозина се концентрираха върху това КАК е взето решението [на английски език] в Съвета на вътрешните министри на 22 септември, им убягна същината - КАКВО беше гласувано. Става дума за промяна в ключово европейско законодателство, с която се въвеждат правила при извънредни ситуации. Може да се каже, че това е промяна на Дъблинския регламент. Тя се налагаше отдавна, за да се помогне на фронтовите държави - доскоро основно Италия и Гърция - да се справят с огромния прилив на бежанци. По данни на ФРОНТЕКС, централният и източният средиземноморски маршрут са били основния път за нередовно влизане в ЕС през първите 8 месеца на 2015-а година. От началото на годината около 116 000 души са влезли в Италия. Само през май и юни тази година 34 691 нередовни пресичания на границата са засечени от европейската гранична агенция, а през юли и август те са вече 42 356. Това е увеличение от 20%. 

В Гърция, която е най-тежко засегната, увеличението също е значително. От началото на годината повече от 211 000 души са пристигнали в страната. През май и юни са засечени 53 624 нередовни пресичания на границата, а през юли и август 137 000, което е увеличение от 250%. Това, което е много важно при възприятието на тези числа е, че по данни на Евростат значителна част от нередовните мигранти в тези две държави отговарят на условията за бежански статут. Това означава, че идват от държави, които имат висока степен на признаване на бежански статут, тоест молбите за убежище са в голяма степен основателни. Между януари и юли 2015-а година в Италия международна защита, тоест убежище, са поискали 39 183 души. За сравнение в същия период на 2014-а година молбите са били 30 755. Увеличението е от 27%, а в Гърция - 30%. 

Решението от миналата седмица е за облекчаване на положението в тези две държави, които са на "дулото" на миграционния поток. И ако по отношение на дълговата криза, може да се каже, че Гърция не е особено заслужила европейската солидарност, в случая с миграционно-бежанската криза това категорично не е така. В първоначален вариант на решението Унгария също беше спомената като страна, от която трябва да се разпределят бежанци, но Будапеща отказа и затова беше извадена от схемата. За сметка на това, тя освен да се грижи за вече пристигналите, ще трябва да приеме бежанци на квотен принцип от Италия и Гърция. С гласуваната във вторник поправка на практика се узаконява изключението от Дъблинските правила за следващите две години. Първоначално от Гърция и Италия ще бъдат прехвърлени към останалите страни-членки общо 66 000 души (15 600 от Италия и 50 400 от Гърция). Останалите 54 000 ще бъдат разпределени през втората година.

Ще бъдат прехвърляни само бежанци, които са получили положителен отговор на молбите за убежище на първа инстанция. Окончателният им статут ще бъде потвърждаван в новата страна-приемник. С преимущество ще се разпределят уязвими групи бежанци - жени, деца, болни, като основен приоритет ще бъде събирането на семейства. Страните-приемници ще имат право да "пазаруват" бежанци на база език, което ще им помогне за по-добра интеграция, трудова квалификация. Страните-членки ще могат да отказват да приемат бежанец, за когото има данни, че представлява опасност за националната сигурност на приемащата държава. На квотно разпределение подлежат само онези бежанци, които идват от държави с висока степен на признаване на бежанския статут. В решението е заложен праг от 75%. За всеки приет бежанец приемащата страна ще получава по 6 000 евро помощ от европейския бюджет на същия принцип, както фронтовите държави. Изпращащите страни (Гърция и Италия) пък ще получават по 500 евро за всеки релокиран бежанец, с които да покриват разходите по изпращането в приемащата държава.

Когато говорим за солидарност с Гърция и Италия, особено изполвайки силни думи като "силово наложена от Брюксел", трябва да имаме предвид, че тези общо 120 000 бежанци представляват приблизително 43% от общия брой граждани от трети страни, влезли в Италия и Гърция, които имат ясна нужда от международна защита. Тоест, на разпределение подлежат по-малко от половината бежанци, а останалите ще останат грижа на Гърция и Италия, докато се изясни статутът им. 

Страна-членка може да поиска изключение от квотното разпределение, само ако има много основателни причини, като например самата тя стане "жертва" на прекомерен миграционен натиск, какъвто е случаят на Хърватия, където към момента са влезли 84 800 мигранти, но те не се задържат в страната. Дали молбата е основателна ще прецени Европейската комисия. Няма да бъдат налагани глоби, каквито идеи имаше преди срещата на 22 септември, за страните, които не прилагат решението. За тях ще важат същите правила, както и досега - ЕК първо ще уведоми виновната страна, че нарушава европейското законодателство, а накрая ще я заведе и на съд. ЕК подгря огъня като на следващия ден обяви процедурите [на английски език] за нарушение на европейското законодателство за убежището и миграцията срещу повечето страни-членки на ЕС. Срещу две от тях, процедурата е във втората фаза (преди съда). Това са България и Испания за това, че не са приложили директивата, която осигурява защита от връщане в страната, където животът на искащия убежище е застрашен, осигурява разрешителни за пребиваване, документи за пътуване, достъп до работа, образование, социални грижи, здравеопазване и др. 

България и Испания са били предупредени за първи път през юни 2013-а и януари 2014-а, но до миналата седмица не са привели законодателството си съобразно с директивата за квалификациите. Единствените държави, срещу които ЕК не започна процедура миналата седмица, бяха Хърватия, Финландия, Холандия, Португалия и Словакия. Останалите са само с първо предупреждение по директивата за убежището и по директивата за условията на приемане на бежанци. 

Бежанците, подлежащи на квотно разпределение, нямат право на избор къде да бъдат прехвърлени, освен ако има опасност от нарушение на човешките им права. За да се предотвратят вторични движения, тоест бежанците да напускат страната-приемник, за да отидат там, където предпочитат, те може да бъдат връщани и дори да бъдат изключени от квотното разпределение. Нарушителите няма да имат право на социалните придобивки за бежанци в друга страна освен в тази, в която са разпределени. Ако националното законодателство предвижда това, бежанец, напуснал страната-приемник, може да получи забрана да пребивава в друга страна. 

За да се избегне ситуация, при която страните-членки симулират лоши приемни условия, за да се отърват от задълженията си по това решение, столиците ще трябва да се отчитат редовно на ЕК за условията, които предоставят на търсещите международна защита. Страните-членки трябва да се въздържат от стимули, заради които може да се превърнат в амбиция за бежанците. Държавите ще трябва да се отчитат пред ЕК на всеки шест месеца за изпълнението на квотното разпределение. Според договорените квоти, Австрия ще трябва да приеме 462 души от Италия, България 201, Хърватия 134, Чехия 374, Франция 3 064, Германия 4 027, Словения 80 и т.н. От Гърция Унгария ще трябва да поеме 988 души, България 651, Хърватия 434, Финландия 982, Литва 318, Холандия 2 978. 

Изпокарани от солидарност

В решението са покрити голяма част от притесненията на страните-членки. Най-важни са разпоредбите за вторичните движения, за "шопинга" на бежанци, стандартизирането на условията за настаняване и координацията между страните-членки, така че да не се стимулира "шопинг" на приемни държави от страна на бежанците. Всяка страна трябва да се погрижи за интеграцията на новоприетите бежанци и да гарантира принадлежността си към ценностната система на ЕС. "Ние в ЕС уважаваме Женевската конвенция", каза ядосан люксембургският министър за миграцията и убежището Жан Аселборн, попитан за съпротивата на Унгария. По думите му, Унгария трябва да приеме бежанци. За него беше необяснимо, че решението на Съвета се приема като брюкселски диктат. "В Брюксел е представена всяка страна-членка", обясни той. Г-н Аселборн призова да не се толерират концепции, свързани с цвета на кожата, религията и други ксенофобски и расистки аргументи. "Нито една членка няма право да откаже [да прилага това решение]", заключи министърът. 

Срещата приключи твърде рано за хърватския министър Ранко Остоич, който излезе по-малко от час след началото й, разгневен от съпротивата на вишеградските държави. "В момента, в който не могат да се договорят за квотите за 120 000 души, страната, в която до момента са влезли 35 000 емигранти за 7 дена, нямам какво повече да правя на тази среща", каза г-н Остоич. Хърватия обаче също отказа да бъде страна, от която се прехвърлят бежанци към останалите, тъй като, според Загреб, това би означавало превръщането й в "гореща точка", тоест задържането на по-голямата част от бежанците на хърватска територия до окончателното изясняване на статута им. Хърватия, както и Унгария, предпочитат да бъдат транзитни държави. В гласуваните на 22 септември поправки в европейското законодателство допускат включването на нови членки в квотното разпределение при заявено от тях желание с произтичащото от това преизчисление на сегашните квоти. 

Солидарността на ЕС за 120 000 бежанци струва доста скъпо. По всичко личи обаче, че цената тепърва предстои да се вдига още, защото за да се извоюва европейската солидарност, е необходимо съгласието на страните-членки по още няколко важни въпроса. Най-напред не бива да се забравя, че постигнатото във вторник решение е временно. В него много ясно се посочва, че ЕК може да поиска то да бъде обновено съобразно с "еволюцията" на ситуацията на терен. Това означава, че ако напливът продължи, квотите ще трябва да се ревизират в посока нагоре. Друга тема, по която липсва съгласие, е предложението за обща охрана на външните граници. Доналд Туск призна, че идеята не е посрещната с ентусиазъм от лидерите на страните-членки, въпреки че е отбелязана "промяна" в начина на мислене за външните граници. Тази тема ще бъде обсъдена в края на годината, когато ЕК се очаква да представи официалното предложение за съвместната сухоземна и брегова охрана на европейските граници. 

Някъде в бъдещето предстои страните-членки да се договорят и по постоянен механизъм за релокация, за какъвто на този етап апетит няма, но на фона на ситуацията в Близкия изток и очакванията, че бежанският поток не само няма да спре, но и ще се увеличи, политиката на "не" няма да реши проблема. Нито пък помага, когато към него се подхожда с малки крачки само и само да се избегне големия разговор за реалната ситуация. Така че, ако постигнатото на 22 септември решение за 120 000 души е историческо, как ли ще се наричат следващите решения, които ЕС ще се наложи да вземе?