euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една от първите теми, с които Европарламентът се зае след лятната си ваканция беше ситуацията в Турция след опита за преврат на 15 юли. Повод за дебата във външната комисия на ЕП беше посещението в Турция на шефа на комисията Елмар Брок (ЕНП, Германия) и докладчика за Турция Кати Пири (Социалисти и демократи, Холандия), както и предстоящата визита на шефа на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) тази седмица. Между евродепутатите имаше разделение по отношение на подхода към Турция, но всички бяха единодушни, че в сегашното си състояние (на демокрацията и върховенството на закона) Турция не може да стане член на ЕС. Много от изказалите се евродепутати по време на двучасовия дебат отбелязаха отдалечаването на Турция от Европа, но повечето бяха на мнение, че Турция е много важен партньор на ЕС и диалогът с нея трябва да продължи. 

Кати Пири и Елмар Брок представиха съвсем различна картина за ставащото в Турция от преобладаващата в Европа. След срещите им с правителствени представители, опозицията, неправителствени организации и журналисти двамата са останали с впечатление, че Турция няма никакво намерение да се откаже от сделката, сключена по-рано тази година, което покрива бежанската криза, разширяването и въпросите на сигурността. Елмар Брок заяви, че не е останал с впечатление от срещите си, че Турция изнудва ЕС с това споразумение и препоръча Европа да възприеме по-премерена реторика. Кати Пири пък каза, че по време на нито една среща не е бил повдигнат въпроса със смъртното наказание, което възмути Европейския съюз и повдигна въпроса доколко Турция може да продължи да бъде кандидатка за членство. 

Двамата споделиха, че визитата им в Турция е била по-скоро положителна и предупредиха, че Турция е важен геостратегически партньор, който е важно да бъде "на наша страна, а не в нечий друг лагер", както каза г-н Брок. И двамата отчетоха проблемите с върховенството на закона, неяснотите около масовите арести на предполагаеми гюленисти и необходимостта от справедлив процес за всички затворници. Припомниха обаче, че Турция досега е приела огромен брой бежанци от Сирия. Елмар Брок се обърна специално към политиците в Братислава, Будапеща, а дори и в Берлин, че когато говорят, че страните им са претоварени с "няколко стотин бежанци", трябва да си спомнят, че в някои турски градове сирийските бежанци съставляват над 20% от населението. 

Брок заяви също, че не иска Гърция и Италия да се превръщат в бежански лагери и че е нужно да се осигури солидарност в самия ЕС по отношение на бежанците. Той отбеляза като добра новина и че позицията на Турция спрямо Сирия вече се изяснява. От изказването му личеше, че по време на срещите си в Турция е възприел притесненията на турските власти от противоречивото отношение в ЕС към кюрдите. Припомни, че дори и според европейското законодателство ПКК е терористична организация и заяви, че в момента кюрдите се борят срещу ИДИЛ, за да разширят зоните си на влияние. 

Кати Пири, за която Елмар Брок призна, че е подложена на огромен натиск за бъдещия й доклад за Турция, е на мнение, че Европа е подценила ефекта, който опитът за преврат има върху турското общество. Мнозина от изказалите се членове на външната комисия на ЕП поискаха да се направи ясно разграничение между опита за преврат и последвалите действия на правителството. Британският член на комисията Ричард Хауит (Социалисти и демократи) отново призова за отварянето на глави 23 и 24 от преговорите с Турция, тъй като това е най-добрият начин ЕС да помогне на страната да се върне обратно на пътя на изграждането на демокрация и върховенство на закона. На същото мнение беше и австрийският му колега Отмар Карас (ЕНП), който обаче предупреди, че трябва да се прави ясно разграничение между диалога, който се води в момента с Турция, и присъединяването. Сегашните разговори не водят автоматично до членство, предупреди той.

За отваряне на глави 23 и 24 призова и словенският евродепутат от групата на либералите Иво Вайгъл, според когото в ЕС имаме дефицит на разбиране на Турция. Хърватският евродепутат Андрей Пленкович (ЕНП) също заяви, че е много важно преговорите с Турция за членство да продължат. Александър Граф Ламбсдорф (АЛДЕ, Германия) възрази, че не може да разбере как при сегашната ситуация в Турция може изобщо да се обсъжда отварянето на глави. Кати Пири се съгласи, че "тази Турция" не може да стане член на ЕС. Евродепутатите от групата на Европейските консерватори и реформисти бяха по-сдържани. Чарлс Танък (Великобритания) призова Турция да бъде осъдена, заради това, че нейната армия се бори срещу кюрдите в Сирия. Според него ЕС трябва много сериозно да се притеснява от сближаването между президента Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин. "Двамата имат много сходен манталитет", бяха думите му. 

Българският му колега в групата Ангел Джамбазки предупреди, че в момента тече битка между двама ислямисти - Ердоган и Гюлен, която няма да доведе до нищо хубаво. На думите му, че сделката с Турция от пролетта е пълен провал, Елмар Брок му опонира като припомни, че в момента през границата в ЕС минават само 200-250 бежанци, докато миналата година са били хиляди. В дебата се включи и друг български евродепутат - Андрей Ковачев (ЕНП), според когото трябва да се направи всичко възможно Турция да не бъде изолирана. "Политическата изолация ще доведе до повече екстремизъм и радикализация в турското общество", каза той и поиска Турция да предостави ясни доказателства, че Гюленисткото движение стои зад преврата. 

В края на дебата докладчикът г-жа Пири призова Европарламентът при никакви обстоятелства да не гласува визовата либерализация с Турция, докато не бъдат изпълнени всичките 72 условия. "Наясно съм, че това не е технически въпрос", каза тя, но подчерта, че не става дума за блокиране на Турция, а за неизпълнение от нейна страна на критериите за премахване на визите. Европейската комисия се очаква да публикува редовния си доклад за изпълнението на критериите за визова либерализация в средата на септември.