euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След неуспелия преврат в Турция Европейският съюз все повече навлиза в хамлетовската дилема - да бъде ли Турция част от Съюза или да не бъде и все повече осъзнава, че отговорът на този въпрос никак не е еднозначен. Проблемите са на няколко нива и немалка част от тях са в самия Европейски съюз. Пътят на Турция към Съюза е доста дълъг и не върви в синхрон със самия Съюз, чиито основи бяха положени с идеята за обединяване на континента след опустошителните световни войни в началото на 20-и век и за запазването на мира. Това е и мотивът, който движеше европейското обединение и интеграция напред. Европейският път на Турция е част от ататюркския цивилизационен завой към западния либерално-демократичен модел. Още от самото начало обаче недоверието към Турция беше голямо. 

Турция за първи път прави заявка за приобщаване към европейската общност през 1959-а година, а кандидатура за членство в ЕС подава през 1987-а година. Преговорите започват през 2005-а година, но са трудни, бавни и с нарастващо съмнение и от двете страни за крайната им цел. Турция от времето на подаването на молбата си за членство през 87-а е много различна от Турция, която започна преговорите през 2005-а и още по-различна от Турция, която отвори 16-ата поред преговорна глава преди по-малко от месец (на 30 юни). За това време страната направи обратен завой към уронване на светския ред в страната и завръщане към авторитарния модел на управление, който оставя силен религиозен дъх в устата. Европейският съюз също не остана на едно място. Той еволюира от хлабава икономическа общност в Съюз от няколко кръга с различна гравитационна мощ. 

Ценностната система на Съюза преживя и няколко шока с избора на нелибералния модел в някои от новите страни-членки и с нарастването на евроскептицизма, който в някои държави деградира в национализъм от предвоенните времена в началото на 20-и век. Миграционната криза допълнително стимулира нападенията срещу европейските ценности и създаде най-голямото вътрешносъюзно напрежение от създаването му досега. Успя дори да надмине кризата в еврозоната по магнитуд. Целият този взривоопасен коктейл налага преосмисляне на самия Европейски съюз и на една от най-важните му и успешни политики до момента - разширяването. До последното присъединяване към ЕС през 2013 г. (Хърватия) разширяването имаше голяма трансформираща мощ и служеше като магнит за страните, които вярваха, че Съюзът няма алтернатива, нито неговата ценностна система. Изглеждаше сякаш към него се присъединяваха страни, именно заради ценностите му. 

Сега обаче в килера на разширяването останаха само най-проблемните и геополитически сложните държави, някои от които вече не възприемат Съюза като онзи безспорен авторитет, какъвто той беше за първата голяма вълна към Югоизточна Европа през 2004-а и 2007-а. Някои от преживелите кървавия разпад на бивша Югославия пък не вярват в способността на ЕС да бъде мирния проект, който беше в началото, заради провалите му да предотврати или прекрати войната, както и да реши проблемите, произтичащи от нейното наследство. От всички тези страни безспорно най-сложната е Турция, тъй като тя е икономически напълно еманципирана, има огромно геополитическо значение и диаспората й в ЕС е многобройна и мощна. Това прави досегашния подход на ЕС към страните-кандидатки напълно безпомощен, за да генерира трансформация и сигурна посока. 

Нещо повече, ЕС изпадна в ситуация да се опитва да убеди себе си, че от авторитет и модел за следване не се е превърнал в зависим от турската воля болнѝк. Еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) се опита в понеделник да разпръсне това усещане по време на извънредно изслушване във външната комисия на Европарламента по повод опита за преврат в Турция. "Турция се нуждае най-малкото толкова от Европа, колкото ние имаме интерес от добри отношения с Турция. Наистина има баланс. Не бива да има впечатление, че ние зависим от Турция по някакъв начин", каза той пред евродепутатите в Брюксел. Поведението на Анкара обаче все повече засилва усещането, че интеграцията на Турция в ЕС не е възможна в обозримо бъдеще. Показател за това са последните срещи по отварянето на "безобидни" глави в допълнение към събитията в Турция след 16 юли. 

Турция иска да участва в реформата на ЕС

ЕС пое ангажимент да работи за размразяване на интеграционния процес на Турция, след като страната се съгласи да помогне на Съюза да овладее огромния поток от бежанци, преминаващи през Турция. Така започна значително по-честото отваряне на глави. През декември беше отворена една глава, а следващото отваряне беше на 30 юни - 16-ата поред глава - номер 33 "Финансови и бюджетни клаузи". По време на зачестилите контакти в последните 9 месеца, заслуга за които има изцяло миграционната криза, се появиха пукнатини между ЕС и Турция с тектонични размери. ЕС е напълно наясно, че има работа с управление, което има друго виждане за демокрацията и върховенството на закона, но продължи на играе хорото, на което се хвана със започването на преговорите през 2005-а година. В последната година ЕС се опитва да предаде на Турция посланието, че отварянето на глави е част от демократичния процес, а не награда за геополитическо сътрудничество, но ефектът е отрицателен.  

Вместо да вземе критиките присърце и да поеме ангажимент за изпълнението им, турската страна критикува ЕС за неговите недостатъци. На 30 юни министърът по европейските въпроси Йомер Челик поиска ЕС също да разчисти своя двор, тъй като в него процъфтяват крайно десни движения, ислямофобия, антисемитизъм и расизъм. "Това са основните заплахи за европейската цивилизация", каза той на пресконференция след отварянето на глава 33. По думите му традиционните политически партии трябва да увеличат мощта си и да не се оставят да бъдат отслабени от екстремистките движения. "Без намирането на решения на собствените си проблеми, европейската интеграция не може да даде надежда на гражданите си и на страните около нея. Затова е наложително ЕС да предприеме определени реформи", добави европейският министър на Турция и даде ясно да се разбере, че страната иска да участва във формирането на бъдещето на Съюза. 

"Европа се нуждае от свежа визия. Такъв старт трябва да включва Турция", беше категоричен Йомер Челик. Външният министър Мевлут Чавушоглу пък отново изиска ЕС да спре да подкрепя партията на кюрдите ПКК, като ги сравни с Ислямска държава. "За съжаление виждаме двойни стандарти спрямо Турция", каза той и критикува онези политици, които дават трибуна на ПКК. "Ако позволите на ПКК да си направи палатка, това означава да позволите на Даеш да си направи палатка в центъра на Брюксел. Тероризмът си е тероризъм", обобщи министър Челик. Призвани да отбраняват ЕС от критиките бяха холандският министър на външните работи Берт Кундерс и еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП). Министърът, за когото това беше последен работен ден от името на ротационното председателство на Съвета се опита да отвърне на удара като обясни, че в борбата с тероризма основните права и свободи не бива да падат жертва.

"Нека не се заблуждаваме - това е борба за европейските ценности, а тя включва свобода на изразяването и върховенство на закона", заяви холандският министър. Еврокомисарят го допълни, че това означава също да се реагира в рамките на върховенството на закона и да се отстоява свободата на изразяването. Критиките към Турция бяха насочени и срещу отказа на турските власти да променят репресивния си антитерористичен закон - едно от условията за осигуряване на безвизов режим. Турската реакция обаче беше остра. Според Мевлут Чавушоглу, когато става дума за тероризъм, трябва да се избягват двойните стандарти по отношение на свободата на изразяването. Министърът не пропусна да спомене и Франция, която въведе извънредно положение, заради поредицата от атентати там. Промяната на антитерористичния закон само ще окуражи терористите, допълни той. Това обаче беше в края на юни, преди да бъде въведено извънредно положение в Турция, включващо и суспендиране на Европейската харта за правата на човека. 

Смъртното наказание е червена линия

В първите часове след проваления опит ЕС демонстрира рядко срещано единство в предпазливостта си спрямо събитията в Турция, които имат силен геополитически оттенък. Темата превзе последната преди лятната ваканция среща на министрите на външните работи на Съюза на 18 юли и успя дори да засенчи дебюта на Борис Джонсън на европейска почва като външен министър. Министрите излязоха с обрани заключения [на английски език], в което осъдиха остро опита за преврат, но и призоваха турските власти към сдържаност. 28-е подчертават също необходимостта да се уважава демокрацията, човешките права и основните свободи, както и правото на всеки на честен процес, съобразно с Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Специален акцент се поставя върху смъртното наказание, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за възстановяването му. Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) предупреди, че възстановяването на смъртното наказание означава прекратяване на преговорите за членство. 

По време на обсъждането на ставащото в Турция във външната комисия на Европарламента мнозина евродепутати също призоваха ЕС да определи смъртното наказание за червена линия, чието пресичане трябва да означава недвусмислено прекратяване на преговорите за разширяване. Дебата в комисията илюстрира колко много се е променила Турция, а оттам и страховете в ЕС. Шефът на комисията Елмар Брок (ЕНП, Германия) изрази недоумение от бързината, с която турската администрация отговори на опита за преврат и притеснение от сближаването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с руския му колега Владимир Путин. "Когато виждаме, че е планирана среща с президента Путин, тогава се надявам, че това няма да се превърне във фестивал на автократи". Еврокомисар Хан заяви, че няма какво да се обсъжда - възстановяването на смъртното наказание е изключване от списъка на потенциалните кандидатки за членство в ЕС. 

Всички изказали се евродепутати, без значение от националността или принадлежността им към определена политическа сила бяха предпазливи. Отмар Карас (ЕНП, Австрия) призова диалогът с Турция да не бъде прекратяван, защото преговорите са средство за натиск срещу Ердоган. Той предложи ЕС да наблюдава събитията в Турция извън преговорния процес в сътрудничество с мисията на Съвета на Европа. Докладчикът в Европарламента за Турция, холандската евродепутатка Кати Пири (Социалисти и демократи) посочи, че в продължение на три години Турция предизвиква притеснения, заради орязването на свободи и затварянето на устите на критиците. "Много се надявам, че събитията там няма да бъдат използвани за допълнително путинизиране на Турция". Тя призова също турски представители да бъдат поканени възможно най-скоро във външната комисия за разясняване на ситуацията.

Марк Демесмакер от групата на Европейските консерватори и реформисти (Белгия) попита защо Европа изобщо преговаря със страна от този тип и как да тълкуваме факта, че Русия и Турция се сближават толкова. Иво Вайгъл (АЛДЕ, Словения) направи дълго изказване, в което обърна нещата към самия Европейски съюз. Той напомни, че Турция има и друг избор, не само членството в ЕС, особено в ситуация, когато Путин се явява като навременен съюзник. Според него, съществува опасност, ако ЕС продължи да маргинализира страните от съседството си, да ги изгуби рано или късно. "Твърде дълго си затваряхме очите за факта, че в Турция тече процес на дестабилизация. Това трябваше да се случи много по-рано, но нас не ни интересуваше, не осъзнавахме, че е в наш интерес Турция да не бъде дестабилизирана, дори да помагаме на Турция, колкото и абсурдно да звучи това", обясни словенският евродепутат. 

Той посочи, че твърде дълго Турция е била изложена на "нашите вътрешни европейски битки за това дали искаме мюсюлманска страна в ЕС или не, дали е приемливо, дали е окей". Преговорите се отлагаха по абсурден начин. Турция беше унижавана, продължи либералният евродепутат от Словения. Той не пропусна да спомене като грешка на ЕС и членството на Кипър, където пролемите с Гърция са били пренесени на европейска територия. Марио Боргезио от групата Европа на нации и свобода (Италия) смята, че превратът е разкрил истинското лице на демокрацията в Турция. "Трябва да си отворим очите", призова той и също повдигна въпроса с Русия. Словенският евродепутат от групата на ЕНП Алойз Петерле предупреди, че заради събитията в Турция, Европа трябва да очаква нова категория бежанци. "Отново имаме сблъсък между твърдата и меката сила", заключи той. 

Някои евродепутати призоваха директно за прекратяване на преговорите, а други поискаха на Турция да се обясни ясно, че получава помощ от ЕС единствено и само за демократизирането си. Трети откровено заявяваха, че Турция не е желана в Еропа като член, но като партньор е добре дошла. Еврокомисарят по преговорите за разширяване се опита да успокои дискусията като обясни, че Турция във всяко отношение е много важна. Според него подобряването на отношенията с Русия не бива да буди тревога, защото и двете страни са ключови играчи в района и биха могли да изиграят водеща роля в Сирия. 

Всичко това обаче беше в понеделник, когато все още може и да е имало съмнения относно истинската природа на чистките в Турция. Но вече едва ли има. ЕС отново е изправен пред дилемата какво да прави с диктаторите. Ако участва в свалянето им, последиците се оказват катастрофални и Съюзът не може да понесе отговорността за тях. Ако работи с тях, това е в противоречие с ценностната му система. Доскоро, макар дилемата да беше същата, беше по-лесно, защото диктатурата все повече се превръщаше в явление на миналото, а сега вече тя е тенденция на бъдещето и то не само извън ЕС, но и вътре в него. Отдавна натрупалите се неудобни въпроси във връзката между ЕС и Турция вече изискват отговор. ЕС от понеделник насам мълчи, докато гледа как над 60 хиляди души са или уволнени, или арестувани, или разследвани във връзка с преврата.

Проблемът е, че дори и ЕС да реши да преустанови още днес преговорния процес с Турция, това едва ли ще спре Ердоган. Съюзът в момента не разполага нито с тояги, нито с моркови, за да върне Турция обратно в процеса. Нещо повече, не е ясно с кого да разговаря. От една страна правителството твърди, че ЕС продължава да бъде цел на страната, но от друга страна президентът Ердоган демонстрира точно обратното. Ставащото в Турция може да донесе сериозен риск за сигурността на ЕС и да отвори отново вратите за бежанци. Всякаква прибързана реакция от страна на Съюза може да донесе и вътрешно напрежение в страните, в които Турция има сериозна диаспора. Турция има силно влияние и в Босна и Херцеговина, с чието стабилизиране и връщане на европейския път ЕС се зае сериозно преди две години. С други думи ЕС в момента няма полезен ход, освен да стои и да наблюдава събитията в Турция.