euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

ЕС най-сетне официално призна очевидното, а именно, че Турция вече не изпълнява критериите да бъде кандидатка за членство в ЕС. Съюзът обаче е разделен по въпроса какво да прави оттук нататък - дали да прекрати официално преговорите с най-дългогодишната кандидатка за членство или само да ги замрази, каквито те на практика са в момента. Повод за най-новата дилема на ЕС е референдумът, който се проведе на 16 април и с който президентът получава нови, по-значителни правомощия. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) - институция, която мери демократичната еволюция на своите членки, гласува резолюция [на английски език], с която възстанови постоянното наблюдение за Турция. Това означава, че страната се е върнала в изходна позиция по отношение на демократичното развитие. До 25 април Турция беше подложена само на последващо наблюдение, което се полага за страни, в които демокрацията е тръгнала, но не се е развила напълно. България впрочем все още е в тази група, нищо че е членка на ЕС от 10 години. 

Турция обедини евроскептиците и проевропейските сили в Европарламента

ЕС извървя дълъг път на бездействие по отношение на Турция, с която преговорите за членство са частично замразени, заради нерешения въпрос с Кипър и заради липсата на консенсус в ЕС доколко е приемливо пълноправното членство на Турция в Съюза. Освен блокираните 8 глави отварянето на нови глави също върви изключително бавно от години. Процесът на преговори беше на практика спрял до 2015-та година, когато ЕС беше обхванат от тежка бежанска криза. Сделката, сключена между Съюза и Турция за задържане на бежанците на турска територия, в момента е нещото, което държи преговорния процес висящ в правен и политически вакуум. Тази причина беше назована директно не от кого да е, а от унгарския външен министър Петер Сиярто, чиято страна също изпадна в немилост, заради изразени предпочитания към нелиберализма. 

Преди началото на неформалната среща на външните министри на ЕС в Малта в петък (28 април), по време на която какво да се прави с Турция беше водещата тема,  г-н Сиярто заяви, че с миграционната сделка ЕС е решил да остави сигурността си в ръцете на Турция и на турското ръководство. "Когато се нуждаем от Турция, забравяме за останалите въпроси. Когато решим да се караме на Турция, тогава забравяме за миграционната сделка", обясни унгарският дипломат. Неговият словашки колега Мирослав Лайчак обаче не беше съгласен. "Трябва да спрем да лъжем и да се преструваме, че вярваме в нещо, в което не вярваме. Членството в ЕС означава ценности и тези ценности трябва да бъдат подкрепени от конкретни мерки", каза той, но се въздържа да отговори на въпроса дали това означава прекратяване на преговорите. 

Дебатът за Турция в Европарламента на 26 април показа колко е трудна за решаване диктаторската дилема - да се работи ли с диктаторите в името на стратегически важните въпроси и демократично ориентираната опозиция или да се прекратят всякакви контакти. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (ЕНП, Италия) заяви, че ЕС няма намерение по никакъв начин да затваря вратата за турския народ, с когото ЕС си остава приятел. Той напомни на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че Европа не е ислямофобски континент. "Имаме милиони граждани, които са членове на Ислямската вяра и които имат пълната свобода да практикуват вярата си и не са дискриминирани по никакъв начин". 

Еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) смята, че Турция се отдалечава от ЕС. Според него е време да се помисли за нова форма на сътрудничество, която да не навреди на Турция или турския народ. Шефът на най-голямата политическа група в Европарламента Манфред Вебер (ЕНП, Германия) повтори позицията си, заявявана многократно досега през последните години, че за ЕНП пълноправното членство на Турция вече не е реалистична опция. "През 2014-та година обещахме, че Турция ще има възможност да стане членка, но мисля, че това обещание навреди повече, отколкото помогна на Турция".

По неговите думи основата на бъдещите отношения с Турция трябва да бъде честността. "Трябва да кажем какво е възможно и какво не е. Не искаме да затваряме вратата - митническият съюз например може да бъде разширен. Може би по-голямо икономическо сътрудничество, отворени врати за студентите", предложи той. Докладчикът в Европарламента за Турция Кати Пири (Социалисти и демократи, Холандия), родена в Унгария, също заяви, че Турция не може да стане членка на ЕС. Тя обаче е на мнение, че референдумът в страната е показал, че демокрацията там не е мъртва. "Напротив, въпреки несправедливата изборна среда, сплашването на онези, които водеха не-кампанията, и мащабния контрол над медиите от правителството, половината турско население показа, че са готови да се борят за демократичното бъдеще на страната си. ЕС трябва страстно да подкрепи тези сили", каза тя. 

Да не се обръща изцяло гръб на Турция призова и лидерът на консервативната група Сайед Камал (ЕКР, Великобритания), който смята, че ЕС трябва да е откровен с Турция, че тя не може да стане членка. Той обясни и причините - предразсъдъци срещу предимно мюсюлманско население; територия, която се намира основно в Азия; перспективата от свободно движение на милиони турци; перспективата от промяна на тежестта на гласуване в Съвета на министрите на ЕС и в Европарламента; изместване на външната граница на ЕС към страни като Иран, Ирак и Сирия. 

Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) призова да спрат преговорите с Турция и да й се направи ново предложение. "Мисля, че продължаването на така наречените не-официално-прекратени преговори е прикритие, което дава възможност на турските власти да преследват гражданското общество, журналистите, опозицията и т.н". Мартина Михелс (крайна левица, Германия) предупреди, че прекратяването на преговорите ще изолира гражданското общество. "Ердоган иска да провокира прекратяване на преговорите и да спечели от това във вътрешен план", каза евродепутатката от Die Linke. Сънародничката й от групата на Зелените/Европейски свободен алианс Ска Келер смята, че с Турция не може да се продължи, както досега, но трябва да се обърне внимание на 49-те процента, които гласуваха с "не", въпреки всички заплахи.

Тя е на мнение също, че задълбочаване на митническия съюз с Турция е точно това, което Ердоган иска и съответно ще лиши Съюза от инструмент за натиск. Кристиян Дан Преда (ЕНП, Румъния), който е докладчик за Босна и Херцеговина, изрази притеснение от разпространение на ердоганизма в самата Европа и особено в БиХ. Той заяви, че Бакир Изетбегович, лидерът на БиХ, вижда г-н Ердоган като пример за подражание. Към ердоганистите той причисли и в момента управляващите социалдемократи в Румъния. 

Хърватската евродепутатка Ружа Томашич (ЕКР) отиде още по-далече като заяви, че Турция не принадлежи към същия културно-цивилизационен кръг и затова няма място в ЕС. "Колкото и някои да са разочаровани, не е наша работа да кроим Турция по наша мярка. Това е задача на нейните граждани", каза тя. За разлика от евродепутатите министрите на външните работи на 28-те членки на ЕС бяха далеч по-предпазливи. Преди началото на срещата им в Малта повечето отказваха да разсъждават публично за бъдещите отношения с Турция. За някои от тях правата на човека са важни, но не по-малко важна е стратегическата роля на Турция в района на Близкия изток. "Свободна, правова, демократична Турция е мъртва", обяви дългогодишният външен министър на Люксембург Жан Аселборн. Според него все още не е дошъл моментът да се решава какви да бъдат бъдещите отношения с Турция. 

Литовският топ дипломат Линас Линкевичус твърдо заяви, че не вярва в успеха на санкциите или натиска. Нужно е ЕС да остане ангажиран, да говори и да слуша. За чешкия външен министър Заоралек единствената червена линия е въвеждането на смъртно наказание. Всичко друго е преглътваемо в полза на стратегическия интерес. 

Преговорите са мъртви! Да живеят преговорите!

Министрите на външните работи излязоха с доста неясно послание след срещата си в Малта. Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) обяви, че преговорите не са прекратени, но в момента не се работи по отварянето на нови преговорни глави. В същото време тя припомни, че критериите за присъединяване са пределно ясни и Турция също е добре запозната с тях. "Ако Турция проявява интерес в преговорите, както ни увери външният министър Чавушоглу и разбирам, че президентът Ердоган е изразил същата позиция в последните часове - ако Турция проявява интерес, тя знае много добре какво означава това, особено в сферата на човешките права, върховенството на закона, демокрацията, основните свободи, включително медийната свобода, разбира се смъртното наказание и спазването на международното законодателство и принципа на добросъседски отношения", бяха думите на г-жа Могерини. 

Тя добави, че това са принципите, на базата на които една страна се нарича кандидатка за членство в ЕС. Работата по визовата либерализация също остава отворена и с неочакван край. По този въпрос г-жа Могерини говори уклончиво като заяви, че трябва да се намери начин как да се продължи. С тази си позиция, която все още не е официална на ЕС, тъй като неформалните срещи не произвеждат официални позиции, Съюзът на практика прехвърли топката в полето на Турция. 

Според законодателството на ЕС, за да може една страна-кандидат да започне преговори за членство, тя трябва да отговаря на следните политически критерии: стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенството на закона, човешките права, уважение и защита на малцинствата. С действията си от провалилия се опит за преврат миналата година насам турското правителство показва, че не изпълнява нито един от тези критерии. Това се казва ясно и в доклада на ЕК за напредъка (или по-скоро назадъка) на Турция към европейско членство. Възстановяването на наблюдението на Съвета на Европа върху Турция също е ясен знак, че Турция вече не е подходяща за статут на кандидатка в ЕС. 

Въпреки уверенията, които г-жа Могерини цитира, Reuters съобщи, че турският президент е поставил ултиматум на ЕС - или отваряне на нови преговорни глави, или Турция ще каже "довиждане" на блока. Той е казал това по време на церемонията по завръщането му в управляващата Партия на благоденствието, въпреки това че длъжността му е надпартийна.