Продаде ли ЕС душата си на Турция?

Аделина Марини, March 13, 2016

Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Това е стара методология на работа в ЕС, която беше приложена и в преговорите с Турция миналия понеделник (7 март). Това, което лидерите на 28-те страни-членки и Турция договориха [на английски език] е само рамка, която тепърва трябва да се запълни с подробности, за да бъде окончателно одобрена на поредната среща на върха - този път редовна (сякаш това има някакво значение) - на 17-18 март в Брюксел. Въпреки че все още de iure сделка няма, договореното след цял ден преговори предизвика остри реакции. Преобладаваха тези, че ЕС е продал душата си на диктатора Ердоган, че е обърнал гръб на ценностите си и на хуманността си. Единични са гласовете (с изключение на тези на лидерите), че сделката е добра. Каква точно е сделката ще разберем следващата седмица. Рамката й обаче има няколко много сериозни измерения: разширяването на ЕС; ценностите на Съюза; единството му.

Какво договориха лидерите на срещата на върха ЕС-Турция?

В ранните часове на 8-и март премиерите и президентите на страните-члени и Турция си стиснаха ръцете върху текст на декларация, която показва разделителните линии вътре в ЕС, а също и тези между ЕС и Турция. Някои линии са размити впрочем, но са видими. Централноевропейските държави, а също и страните по балканския бежански маршрут настояваха той да бъде затворен. По-богатите страни-членки пък искаха да се сложи край на транзитирането на бежанци от по-бедните към по-богатите. Източната част на Съюза искаше да се затворят външните граници на ЕС, да се засили охраната по тях и да не се приемат бежанци. Западната е съгласна, че границите трябва да се контролират с общи усилия, за да се сложи край на нелегалната миграция, но е против да не се приемат бежанци. Всички искаха Турция да бъде решението на бежанските проблеми на Съюза, но Анкара настояваше, че няма как да спасява Европа без нищо в замяна.

След многочасови преговори, които мнозина нарекоха "турски пазарлък", беше договорено всички нелегални емигранти, идващи от Турция към гръцките острови да бъдат връщани обратно в Турция за сметка на европейския данъкоплатец. За всеки върнат нелегален имигрант (от Сирия) ЕС поема ангажимент да приеме сирийски бежанец от Турция. Това е така наречената формула "един за един". В замяна ЕС обещава да ускори изпълнението на пътната карта за визова либерализация с Турция, за да може това да стане факт още до края на холандското председателство (30 юни). Преповтаря се ангажимента да се подготви отварянето на нови глави от преговорния процес "колкото се може по-скоро", както беше договорено през октомври. Обявява се и затварянето на западнобалканския маршрут за нелегална емиграция. Договорено е и отпускането на още 3 милиарда евро за бежанците, които ще останат в Турция в допълнение на вече договорените 3 милиарда, чието отпускане среща сериозни трудности в ЕС, но с декларацията лидерите обещават да ускорят процеса.

Квотите

Идеята да се бори трафика на бежанци по формулата 1 за 1 беше посрещната на нож от страните, които са против квотното разпределение и не само. Унгария и Словакия са внесли специална декларация, в която изразяват съпротивата си срещу това решение. В декларацията двете държави дават като аргумент факта, че са започнали правни действия срещу решението на ЕС за квотното разпределение на 160 000 бежанци. В Унгария този въпрос ще се реши на референдум. Други страни пък се възмутиха, че сделката е сключена зад гърба на всички. Тя беше договорена на отделна среща между германската канцлерка Ангела Меркел, турския премиер Ахмет Давутоглу и премиера на Холандия Марк Рюте, чиято страна в момента държи шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Въпреки че беше изненадан от обрата на срещата, френският президент Франсоа Оланд демонстрира промяна в досегашната си позиция спрямо Турция. Той посочи, че Турция заслужава европейската помощ, защото приютява над два милиона и половина бежанци, страда от последиците от войната в Сирия и е жертва на тероризъм. Той обеща, че Франция ще изпълни ангажимента си по квотното разпределение на бежанците и по всички останали договорености. Според турския премиер Ахмет Давутоглу в момента Турция е най-големият домакин на бежанци от Сирия в света. По думите му бежанците вече са достигнали 2.7 милиона души. Той отново напомни, че в някои турски градове сирийските бежанци са повече от местното население.

Словения, която последва примера на Унгария и изгради телена ограда по границата си с Хърватия, още на първото заседание на правителството след срещата в понеделник одобри план [на английски език] за приемането на 567 бежанци от Гърция и Италия, както и преместването на 20 души от трети страни. Вероятно това ще бъде Турция, но тя не се споменава изрично. До момента нито един бежанец не е разпределен в Словения по квотната схема, договорена през септември. В правителственото решение се посочва обаче, че окончателният брой на бежанците вероятно ще бъде по-голям, тъй като зависи от текущата миграционна обстановка и от окончателното споразумение за разпределение. Словения ще започне прехвърлянето на бежанците през април. В съседна Хърватия все още няма яснота дали ще се работи по квотното споразумение.

Премиерът Тихомир Орешкович свика специална пресконференция тази седмица, но на нея бяха ограничени въпросите, свързани с миграцията. Според източник от правителството това, което е договорено в понеделник все още не е окончателно, така че е рано да се пита колко души ще приеме Хърватия. Вътрешният министър Влахо Орепич съобщи, че вече е започнала процедура намиращите се в момента бежанци в лагера в Славонски брод да бъдат върнати в Гърция. Само за четири дена българската позиция се обърна на 180 градуса. След срещата в понеделник през нощта българският премиер Бойко Борисов съобщи, че е имало много спорове по темата за ускоряването на визовата либерализация, "но ако си спомняте, нашата позиция по тази тема беше, че либерализация на визовия режим с Турция може да се направи. Това се прие", каза той тогава като посочи, че има много недоволни от сделката, но нищо по-добро към момента не може да се направи.

В петък късния следобед той изпрати писмо на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, в което обяви, че е против визовата либерализация и сделката изобщо, ако България не бъде включена в ангажимента на Турция за охрана на границите. "България няма да е готова да приеме частично участие на Турция (само за гръцките острови), което най-вероятно ще доведе до отварянето на нови миграционни маршрути. Настояваме за ясна формулата 'турските сухопътни граници със страни-членки на ЕС - България и Гърция, и всички морски граници между Турция и ЕС' да бъде включена в документа, който ще бъде договорен с турската страна".

На второ място в писмото, с което euinside разполага, се казва, че визовата либерализация не може да бъде обвързана с дати, а с изпълнението на споразумението за реадмисия. "Премахването на визовите изисквания за турски граждани трябва да започне, само след като двустранните протоколи по прилагането на споразумението за реадмисия влязат в сила и е постигнат осезаем напредък по изпълнението им. Това е съществено условие, ако искаме да постигнем конкретни резултати и да ограничим миграционните потоци от Турция", се казва в писмото на Бойко Борисов. Засега не е ясно на какво се дължи промяната в българската позиция, нито пък се говори кога България ще започна да изпълнява ангажиментите си по квотното разпределение.

Разширяването

Турция е единствената страна-кандидатка от процеса на разширяване, с която ЕС не е либерализирал визовия си режим. На срещата на върха ЕС-Турция на 29 ноември миналата година беше договорено ускоряване на либерализацията, така че процесът да завърши до октомври. Със споразумението от понеделник се прави още една ускорителна крачка - юни 2016-а година. Условията по пътната карта, договорена през 2013-а година не се променят и Турция обещава, че ще ги изпълни дотогава. Премиерът Ахмет Давутоглу даде ясно да се разбере, че вижда сделката като пакетна. "Много е важно за нас да видим това в пакет с присъединителния процес на Турция. Това е хуманитарен процес да се помогне на бежанците, но в същото време това е стратегически въпрос за нас, като Турция да бъдем интегрирани в ЕС и турско-европейските отношения ще създадат нов импулс, тъй като този сирийски въпрос ни показа много ясно, че има нужда от по-задълбочени, по-интегрирани и стратегически отношения между ЕС и Турция", каза той.

Няколко часа преди него шефът на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) предупреди пред журналисти точно това да не се прави. "Има много ясен опит да се направи връзка между въпросите, свързани с бежанската и миграционната криза с процеса на присъединяването, но едно нещо е ясно за нас като европарламентаристи - трябва да отделим преговорния процес с Турция и ЕС и всички въпроси, свързани с отварянето на нови глави от краткосрочното управление на кризата", каза той. За Ангела Меркел тясното сътрудничество с Турция е в европейски интерес. Според нея войната в Сирия и геополитическото положение на Турция спрямо Европа е много специален случай и именно в този контекст трябва да се разглежда процеса на разширяване.

Това обаче не означава, че нещо в условията се променя, каза тя. Големият проблем ще дойде от Кипър, от който зависи разблокирането на част от преговорните глави, призна г-жа Меркел. На този етап обаче Никозия не проявява желаното разбиране, още повече че страната в края на месеца излиза от спасителната си програма и по този начин лишава партньорите си от евентуален лост за натиск. Франсоа Оланд беше по-внимателен по отношение на турския преговорен процес и призова ЕС да бъде бдителен по отношение на отварянето на нови преговорни глави, но дори това е знак за сериозна промяна в досегашната френска позиция против отваряне на нови глави. Европарламентът отправи остри критики срещу лидерите по време на дебата тази седмица. Най-силен обект на критиките е турската медийна среда, особено на фона на това, че сделката беше сключена само броени дни, след като управляващите в Турция превзеха един от опозиционните всекидневници Today's Zaman. В текста на изявлението на лидерите се споменава само, че темата за медиите в Турция е била обсъждана.

По време на пресконференциите, очевидно в очакване на неудобни въпроси, лидерите говориха много повече по тази тема. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че "всички ние знаем колко важна е свободата на словото и изразяването, това са основни права. Без тях не може да има здравословно развитие на никоя култура, на нито едно общество. Казвам всичко това, защото не можем да останем безразлични към притесненията, повдигнати в този контекст относно ставащото в Турция", добави бившият полски премиер, чиято родина в момента е под специалното наблюдение на ЕК, заради съмнения за авторитарен подход към медиите. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) направи странно изявление, което може да се възприеме като шега, но и като отчаян опит да се напомни на Турция, че сделката си е сделка, на принципите са фундамент.

Когато дойде неговият ред на пресконференцията в ранните часове на 8-и март, той започна с думите: "Фактът, че това е международният ден на жените обяснява защо трима мъже се обръщат към аудиторията. И доколкото виждам, това няма да се промени в следващите четири години, освен ако Турция не назначи жена за премиер". Юнкер беше репликиран любезно от Ахмет Давутоглу, който припомни, че Турция вече е имала жена-премиер. Става дума за Тансу Чилер, която беше начело на турското правителство между 1993-а и 1996-а година. Тя е първата и единствена засега жена-премиерка на Турция, но ситуацията е подобна и в много страни в Европа. Давутоглу заяви, че представлява държава, която защитава жените от Сирия и всички жертви - момичета, деца и жени. "Ще направим всичко, за да защитим достойнството на жените навсякъде по света", завърши той.

А бившият дългогодишен премиер на Люксембург Юнкер продължи полу на шега с думите: "Всъщност не съм Ви давал думата". Реакцията на председателя на ЕК не е никак случайна и 8-и март му дойде дюшеш. Във всеки доклад на ЕК за напредъка, включително и последния [на английски език], се настоява Турция да гарантира ефективно правата на жените, децата, хомосексуалните хора и всички останали от групата LGBTI. Посочва се, че заетостта сред жените продължава да е много ниска - 31.6% през 2014-а в сравнение със 75% при мъжете. Много често жените, които се водят заети, всъщност работят без заплата в семейния земеделски бизнес. Всички останали лидери също говориха за това колко е важна свободата на пресата за ЕС, но примерите в Унгария, Полша и други бивши социалистически страни показват, че и в самия Съюз има медийни проблеми. Как Съюзът се справя с тях има огромно значение за процеса на разширяване, където през последните години се поставя все по-голям акцент върху независимостта на медиите.

Макар че всички твърдят, че медийната независимост е част от европейската ценностна система, това се възприема твърде различно в различните части на ЕС и извън него. Това си пролича особено силно в изказването на турския премиер, който каза, че свободата на словото е основна ценност и на самата Турция, не само на ЕС. Той се легитимира по темата като припомни, че е бивш колумнист и заяви, че медиите в Турция са свободни и много динамични. Някои от тях са силно критични към правителството, твърди той. Случаят Zaman обаче е съдебен, каза г-н Давутоглу, какъвто е бил и случаят с арестуваните журналисти от друг турски опозиционен вестник, освободени наскоро. Не само че медийната свобода се разбира различно, но и това неразбирателство се поощрява. Според Ангела Меркел медийната свобода е наистина много важна, но "Турция прави много, за да осигури подслон и подкрепа за бежанците. Ако искаме да защитим външната ни граница и морските граници, сътрудничеството ни с Турция е необходимо".

Все пак, както и със Сърбия, е възможно да надделее мнението, че е по-важно да бъдат отворени с Турция онези преговорни глави, които покриват точно тези проблеми, за да се очаква някакъв напредък по тях, отколкото да продължи безтегловността, в която се намираше досега турският присъединителен процес. Още повече, че Турция вече за втори път показва ясно, че няма никакви съмнения по отношение на европейската си интеграция за разлика от Сърбия, която във всеки един момент може да блокира процеса, заради Русия или Косово. Проблемът е, че с всяко следващо споразумение с Турция става ясно колко закъснял е разговорът в ЕС за това дали Турция може и трябва да бъде един ден членка на ЕС. Този въпрос беше зададен и на Ангела Меркел, която отговори по познатия начин: "Ние сме в процес на пеговори, които са отворени по отношение на резултата. Както винаги съм казвала, pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват). Моят предшественик започна този процес на разширяване".

По отношение на LGBTI общността ЕС също не е невинен. Унгария тази седмица блокира споразумението за полово равенство и за равенството на LGBTI общността по време на обсъждането му в Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. Във все повече страни-членки пък се провеждат референдуми против гейбраковете. Това е тенденция, която може лесно да бъде използвана, ако ЕК настоява прекалено много на либерализирането на турското общество по време на преговорите.

Затворен ли е западнобалканският маршрут?

Това беше един от най-спорните въпроси по време на срещата на върха в понеделник. Всички източни страни в ЕС са настоявали в заключителния документ да се запише, че маршрутът е затворен, но Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер са били категорично против. Германската канцлерка каза, че дълбоко не е съгласна с подобна формулировка. "Както казах днес, никой не е затварял нищо, но има застой с много отрицателни последици за Гърция и затова ние се занимахме с въпроса как да направим ситуацията устойчива, каквато тя в момента не е", обясни тя. Въпреки че всички източни членки обявиха маршрута за затворен, никоя от тях не признаваше дълго време, че е възможно отварянето на други маршрути. Това обаче вече се допуска в текста на документа от понеделник. "Да се предприемат незабавно всички необходими мерки по отношение на евентуалното отваряне на нови маршрути и ускоряване на борбата с трафикантите", е записано в декларацията.

Някои страни вече взимат мерки. Унгария обяви извънредно положение в страната заради потенциалните последици от избиване на напрежение, предизвикано от струпването на бежанци в Гърция. "Не знаем каква реакция може да предизвика това сред бежанците и незаконните емигранти, които вече се намират в тези страни", каза унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер по повод мерките, които въведоха Словения, Хърватия и Сърбия. Става дума за решението на трите страни да допускат през границата само хора с валидни документи. Малко след Унгария и Сърбия въведе извънредно положение. Основната причина са също бежанците, но също и наводненията в страната. Хърватският премиер Тихомир Орешкович отказа да спекулира дали има възможност от отварянето на друг маршрут по Адриатическото крайбрежие, който би засегнал сериозно туризма в страната.

Европейската душа отдавна вече е продадена

Сделката с Турция поставя много морални и правни въпроси. Тя може да има и тежки последици за разширяването и принципите, върху които то стъпва. По-големият проблем на този етап е обаче, че тя ще задълбочи разделението в Съюза. Но всъщност няма как да съдим Турция за това, че търгува интересите си добре, възползвайки се от слабостите на ЕС, след като самият Съюз прави това със собствените си членки. За да се стигне дотук, най-напред Съюзът продаде душата си на Орбан. Не е ясно дали сделката ще доведе до спиране на бежанския поток към ЕС. Ясно е обаче, че орбанизмът в ЕС надделява и разбива единството му с всеки изминал ден под маската на директна демокрация, суверенитет и демократична легитимност. Това подкопава всички най-важни изисквания за членство в ЕС.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена