euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След цяло изгубено десетилетие Босна и Херцеговина най-сетне се завърна на европейския път, за което нямат заслуга нито местните политици, нито европейските политици и институции, а гражданите на страната, които се разбунтуваха срещу липсата на напредък и необратимия процес на обедняване и отдалечаване от европейския хоризонт. Пред опасността от отваряне на нови проблеми на Балканите Европейският съюз се стресна и впрегна цялата си мощ, за да издърпа Босна и Херцеговина от ръба на пропастта. Сега вече страната е в светлината на европейския прожектор. На 11 декември се състоя първият Съвет за асоцииране между ЕС и Босна и Херцеговина, който стана възможен, след като ЕС размрази Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) и това лято то влезе в сила като награда за усилията на босненските политици да се договорят по програмата за реформи и по сформирането на ново правителство. 

Премиерът на БиХ Денис Звиздич определи 11 декември като историческа дата по пътя на страната към европейска интеграция. Тази дългоочаквана стъпка обаче беше съпроводена с друга, която застрашава стабилността на страната. Република Сръбска обяви, че прекратява съдебното сътрудничество с главната прокуратура на БиХ и със следствието. Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) предупреди, че това решение на правителството на Република Сръбска може да застраши функционирането на съдебната система и правоналагането в страната. "Подчертаваме необходимостта от уважаване на върховенството на закона на цялата територия на страната и призоваваме властите в БиХ да запазят взаимното си сътрудничество и диалог", каза г-жа Могерини на съвместна конференция със Звиздич и еврокомисаря за преговорите по разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП). 

Да се пипа ли Дейтън или да не се пипа, това е въпросът

На ЕС му отне много време да осъзнае, че творението на международната общност, базирано на Дейтънското мирно споразумение, не може да се справя самостоятелно с вътрешните си напрежения. През последните месеци стремежите на Република Сръбска да блокира единството в държавата са един от симптомите за това, че в Босна и Херцеговина нищо не е приключило 20 години от подписването на споразумението в Париж. Хърватите в страната също активно лобират за предоговаряне на Дейтън, така че да се създаде федерална държава от три равноправни народа. Те се ползват от подкрепата на мнозина в Хърватия, включително президентката Колинда Грабар-Китарович и Хърватския демократичен съюз (HDZ), който е член на Европейската народна партия. Босненските мюсюлмани (бошняци) са категорично против каквито и да било промени на сегашното устройство. 

Новите предизвикателства пред БиХ станаха пределно ясни по време на изключително навременна и великолепно организирана международна конференция, посветена на европейския път на БиХ и 20-ата годишнина от подписването на Дейтънското мирно споразумение. Конференцията беше организирана в Европейския парламент в Брюксел от шестима хърватски евродепутати от три политически групи в Европарламента - ЕНП, Социалистите и демократите, АЛДЕ. В нея участваха г-жа Могерини, г-н Хан, хърватският и бошняшкият член на съвместното президентство - Драган Чович и Бакир Изетбегович - евродепутати, върховният представител на международната общност за БиХ Валентин Инцко, шефът на делегацията на ЕС в страната Ларс-Гунар Вигемарк, анализатори. Липсата на сръбската гледна точка обаче беше осезаема. По програма в конференцията трябваше да участва и сръбският член на президентството на БиХ Младен Иванич, но по здравословни причини той не присъства. 

Всички хърватски евродепутати, без значение от политическата им окраска, бяха категорични, че Дейтън трябва да бъде надграден, защото смятат, че правата на хърватите не са еднакви с тези на сърбите и бошняците в страната. Тезата си за това изнесе подробно председателят на босненското президентство Драган Чович, според когото дейтънското мирно споразумение се основава на формулата два ентитета за три народа, но хърватите са с най-малко права. Според него, федерализмът е единственият път за осигуряването на равноправието на трите народа в страната. Бошняшкият член на председателството Бакир Изетбегович отхвърли тази теза като заяви, че хърватите като население са много по-малко, отколкото имат права в страната. Сърбите също са представени диспропорционално - имат много повече хора в структурите на страната, отколкото предполага населението им.

Той добави, че стремежите за етническа доминация няма скоро да изчезнат и отново призова на БиХ да не бъдат налагани решения отвън. Срещу промени в сегашното устройство на страната се обявиха и представителите на ЕС. Върховната представителка Федерика Могерини веднага парира опитите за отваряне на Дейтън. "Нямаме нужда да чертаем нови разделителни линии вътре в Европа, базирани на етничност, националност или религия. Вашата история ни казва колко опасно може да бъде това. [...] Нашата култура, нашата европейска култура е базирана на отвореност, а не на сегрегация", каза тя. Йоханес Хан от своя страна заяви, че Дейтън и ясната европейска перспектива не са отделни посоки. "Не става дума за [избор] Дейтън или за ЕС. Европейският път е естествено следващо развитие, изграждащо стабилността и мира, които бяха възможни благодарение на Дейтънското мирно споразумение". 

САЩ: ЕС трябва да е по-ангажиран

Върховният представител на международната общност в БиХ Валентин Инцко (Австрия) призова от своя страна политическият елит в страната да спре да се оправдава с Дейтънското споразумение за липсата на напредък. По думите му, мнозина политици в страната имат интерес от запазване на статуквото. Американският заместник-помощник-секретар Браян Хойт Ии е на същото мнение и дори отиде още по-далече като каза, че има политически партии в БиХ, които не работят за евроатлантическата интеграция, а за себе си. Според него, програмата за реформи трябва да бъде много по-амбициозна. Макар че похвали ЕС за усилията, той разкритикува Съюза за слабите амбиции. Не бива да се стремим само към постижимите неща, а и към необходимите, каза той.

Американският представител предупреди, че БиХ и ЕС са изправени пред много сериозно предизвикателство - дезинтеграционните сили, които в момента са много по-силни от силите на привличане. Тези сили, по неговите думи, са тероризма, миграционната криза, корупцията и организираната престъпност. ЕС трябва да бъде много по-ангажиран с БиХ, добави Браян Хойт Ии, като даде за добър пример на европейска ангажираност диалога между Сърбия и Косово, както и намесата в Македония. Нещо такова трябва да се направи и с Босна и Херцеговина, смята американският представител. По време на конференцията бившият хърватски външен министър Мате Гранич, който участва в договарянето на Дейтънското мирно споразумение, призова САЩ също да имат по-активна роля на Балканите. 

Наскоро в Хърватия на официално посещение беше американският вицепрезидент Джо Байдън по покана на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович и словенския държавен глава Борут Пахор. Той пристигна, за да участва в процеса Бриони, създаден от президентите на Хърватия и Словения с цел да засили интеграцията на Югоизточна Европа. Тази среща беляза завръщането на Вашингтон в региона, въпреки че самият Байдън отрече САЩ някога да са го напускали. 

Браян Хойт Ии не коментира директно Дейтънското мирно споразумение, но заяви, че институционалните реформи не бива да са табу. Шефът на външната комисия в Европарламента Елмар Брок (ЕНП, Германия) призна, че Дейтън е парадокс, който едновременно донесе мир и хаос. В конференцията участваха и анализатори. Шефът на австрийския аналитичен център Европейска инициатива за стабилност (ESI) Гералд Кнаус повтори многократно заявяваната си теза, че основен виновник за застоя на БиХ е ЕС, който е поставял досега неизпълними условия пред страната. Той призова ЕС да бъде строг, но справедлив към БиХ и да извади страната от забвението. 

Архитектурните проблеми на Босна и Херцеговина са описани и в тазгодишния доклад [на английски език] на ЕК за напредъка на страната. В него се посочва, че Конституцията е създала сложна институционална конструкция, която си остава неефективна и е обект на различни интерпретации. Тя продължава да е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека по отношение на решението на Европейския съд по делото Сейдич-Финци, което БиХ все още не е изпълнила. Посочва се, че страната има много работа по отношение на човешките права и защитата на малцинствата. Все още много има да се направи и по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. БиХ има и много икономически проблеми. Тя е с най-високата младежка безработица в Европа - 62.7%. Общата безработица също е много висока - 27.6%. 

За да продължи напред по европейския път, БиХ трябва да постигне значителен напредък по изпълнението на програмата за реформи. Другото условие е да адаптира споразумението за стабилизиране и асоцииране, така че да включи и присъединяването на Хърватия през 2013-а година, което БиХ блокираше през последните две години. Йоханес Хан повтори за пореден път ясно и на конференцията в Брюксел миналата седмица, че адаптирането на споразумението не е двустранен въпрос между БиХ и Хърватия. Става дума за отношенията между БиХ и ЕС като цяло. 

ЕС наистина трябва да е по-ангажиран

Факт е, че благодарение на силната си ангажираност ЕС успя да доведе до значителна промяна в БиХ. Първото заседание на Съвета за асоцииране БиХ-ЕС наистина е историческа стъпка. Тя обаче може да си остане и последната за много време напред, ако Брюксел спре дотук. Думите на Федерика Могерини по време на конференцията миналата седмица, че "В Дейтън бъдещето на страната беше оформено от лидерите на страната заедно с вашите съседи и международната общност. Двайсет години след това обаче, отговорността си е изцяло и само ваша. Вие сте отговорни пред своя народ", са тревожни, защото показват, че ЕС не осъзнава напълно своята отговорност в БиХ и на Балканите изобщо в днешния геополитически контекст. В името на размразяването на отношенията ЕС направи огромна крачка напред спрямо Турция като договори с нея срещи на високо равнище два пъти годишно в допълнение към многобройни министерски срещи и структуриран диалог. 

Това трябва да бъде програма минимум за БиХ, която е значително по-уязвима от всички останали страни в региона заради сложната си конструкция и силния геополитически натиск, на който е подложена. Предвид практическата липса на върховенство на закона и гладко функциониране на администрацията, БиХ продължава да се нуждае от външна помощ, каквато премиерът Звиздич поиска по време на срещата в петък. ЕС не може да остане само наблюдател на усилията на страната да изпълни новите и старите условия. Той трябва активно да участва и да присъства в БиХ осезаемо. Факт е, че ЕС е изправен пред силни дезинтеграционни сили, идващи както отвън, така и отвътре. Освен тези, изброени от американския заместник-помощник секретар, може да се добавят евроскептицизмът, който сериозно отвлича вниманието на ЕС от една от най-мащабните му общи политики - разширяването - а също и руската пропаганда в региона. 

Затова диалогът с основните политически играчи в двата ентитета и района Бръчко, както и ролята на съседните на БиХ страни трябва да бъдат на високо място в дневния ред на ЕС, независимо че той е вече претъпкан от много други и не по-маловажни проблеми.