Терминът "Западни Балкани" да отпадне от жаргона, предлага Хърватия

Аделина Марини, November 26, 2015

Близо година след избирането й хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович отбеляза първия си голям външнополитически успех. Това стана на срещата на върха на страните от процеса Бърдо-Бриони в Загреб на 25 ноември, на която специален гост беше американският вицепрезидент Джо Байдън. В нея участва и председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП). Инициативата Бърдо-Бриони беше създадена преди две години от президентите на Хърватия и Словения - Иво Йосипович и Борут Пахор. Целта им беше да поставят началото на редовен диалог между страните от Югоизточна Европа, особено с онази част, която все още не се е присъединила към евроатлантическите структури. Амбицията на господата Йосипович и Пахор беше на всяка редовна среща специален гост да бъде лидер на някоя страна-членка от ЕС. Досега на поканите са се отзовавали френският президент Франсоа Оланд през 2013-а година и германската канцлерка Ангела Меркел, която участва в срещата в Дубровник миналата година.

Тази среща се състоя само ден след края на традиционния хърватски форум, който се провежда всяка година в Дубровник и събира министри от региона по различни теми. Тогава участниците си казаха много неща в очите, с което отбелязаха още една крачка напред в помирението и изграждането на атмосфера на доверие, въпреки все още многото нерешени регионални и двустранни проблеми. Срещата в Загреб на 25 ноември беше извънредна. Редовната се състоя няколко месеца по-рано, но амбицията на хърватската президентка още от предизборната й кампания насам беше завръщането на Съединените щати в района. Като американска възпитаничка и бивша помощник-секретарка на НАТО, г-жа Грабар-Китарович вярва, че бъдещето на региона не може да бъде изградено без американска помощ. Затова се наложи провеждането на още една среща, съобразена с натоварената програма на американския вицепрезидент.

Завръщат ли се САЩ в Югоизточна Европа?

Колинда Грабар-Китарович заяви в края на няколкочасовата среща в хърватската столица, че всички са се съгласили, че е необходим редовен диалог на оперативно ниво между САЩ, ЕС и страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ) по основните глобални предизвикателства, сред които тя открои тероризма, екстремизма и радикализма. Хърватската президентка не е единствената в региона, която смята, че оттеглянето на САЩ от региона се усеща и трябва да се промени. Вицепрезидентът Джо Байдън обаче не се съгласи, че САЩ са напуснали региона. "САЩ никога не са напускали. Нека сме наясно", каза той. Речта му обаче продължи повече от 16 минути и засегна значителен брой теми, което показва, че е имало много за наваксване.

САЩ имат многомилиардни инвестиции в Европа. "Никъде не сме ходили", добави той, но напомни, че страната му има и други отговорности по света. Всъщност Америка наистина се оттегли от региона след стабилизирането му след края на унищожителната война, съпроводила разпада на бивша Югославия. Тогавашната визия на Белия дом беше, че Европа трябва да поеме отговорността за бъдещето на региона, който е част от нейната география. И въпреки че всички западнобалкански държави заявиха присъединяването към ЕС, а някои и към НАТО за свой стратегически приоритет, Брюксел сякаш не успя да влезе изцяло в обувките на САЩ, които се ползват с респекта на глобална сила, какъвто ЕС все повече доказва, че не е способен да бъде. От края на войните досега всички страни са на евроатлантическия път с различна скорост. Проблемът е обаче, че този процес е блокиран за някои от тях, какъвто е например случаят с Македония, чийто път е спрян от Гърция.

Босна и Херцеговина също е голям проблем, но беше силно неглижирана от ЕС, докато не напомни за себе си с масовите младежки бунтове от 2014-а година. Това, с което ЕС може да се похвали е диалога между Белград и Прищина, чийто напредък отвори пътя и на Сърбия, и на Косово към ЕС. Нещо, което Джо Байдън не пропусна да отбележи като голям европейски успех. Отвъд това обаче, успехите на ЕС са нищожни, а предизвикателствата все по-големи. Липсата на единство в рамките на Съюза е основната причина за слабия напредък на региона. Затова САЩ си остават предпочитан партньор в район, който все още се нуждае от силна ръка, особено в днешните турбулентни геополитически времена. Западните Балкани са район, който е особено уязвим във време на заострено напрежение между глобалните сили, а ЕС доказа, че е неспособен да реагира адекватно в кризисни времена. Това болезнено ясно по време на бежанската криза.

ЕС беше муден и колеблив и по отношение на санкциите срещу Русия заради анексирането на украинския полуостров Крим, а не бива да забравяме и колко време и енергия отне справянето с кризата в еврозоната. Във всички тези кризи САЩ бяха дистанцирани, тъй като се преориентираха към Тихоокеанския район. Присъствието им и в Близкия изток силно отслабна, което мнозина тълкуват като причина за избилия хаос в този район. За сметка на това обаче, когато решат да се намесят, го правят бързо.

Европейският президент Доналд Туск не изглеждаше особено доволен от засиленото внимание към САЩ. Той говори след Байдън и също беше представен от Колинда Грабар-Китарович като специален гост, въпреки че се усещаше по-скоро като домакин в район, с който ЕС се опитва в последните две години да е все по-ангажиран. Още повече че участието му в Загреб беше последната спирка от обиколката му на страните от региона. Той беше преди това в Албания, Македония, Сърбия и БиХ. Байдън отдели голяма част от уводните си думи на спомените си за този регион и многото си срещи тук. Спомни си, че е идвал тук, още когато Тито е бил президент на Югославия, но се е срещал и с Милошевич, и с Туджман. Спомни си с умиление и за бащата на Бакир Изетбегович - Алия, с когото са били заедно в един бункер. Доналд Туск отвърна на удара като заяви, че за последен път е бил в Загреб само преди три месеца. Макар да не изглеждаше ентусиазиран, той заяви, че напълно подкрепя инициативата за редовен диалог между ЕС, САЩ и страните от ЮИЕ.

Разширяването се нуждае от катализатор

Кой колко е бил и е ангажиран с региона остана на заден план, след като всички участници се обединиха около заключението, че процесът на интеграция към евроатлантическите структури се нуждае от възраждане. В съвместната си декларация [на английски език] президентите на Сърбия, Македония, Черна гора, Косово, Албания, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, а също и Австрия признават, че макар процесът на разширяване на ЕС да е ефективен инструмент за трансформация и модернизация на страните-кандидатки, ангажиментът им към този процес се нуждае от нова енергия. "Този процес трябва да бъде разглеждан не само като техническо упражнение, но и като цялостен политически процес", пише в документа.

Според вицепрезидента, присъединяването е важен процес, защото подтиква страните към необходимите реформи. Той не спести на президентите на страните от Западните Балкани кои са най-големите предизвикателства пред тях - борбата с корупцията, спазването на върховенство на закона, осигуряване на независимостта на медиите, но също и реформа на военните и разузнавателни служби. Припомни, че САЩ само тази година са отпуснали над 130 милиона долара, за да подпомогнат страните от региона да осъществят тези реформи. Джо Байдън използва силни думи, като нарече корупцията рак, който ограбва народите от възможности и наблегна на енергийната независимост не само на Югоизточна Европа, но и на целия ЕС. Отправи и силно послание към Русия без да я назовава като заяви, че вратата на НАТО остава не просто отворена, а широко отворена за всички страни от региона, които желаят това. Нещо повече, той напомни, че няма да си позволи да каже на лидера на никоя държава кое е най-добро за нея, но че евроатлантическата перспектива няма алтернатива, когато се търси мир, стабилност и благоденствие.

Той натърти специално на силната американска подкрепа за присъединяването на Черна гора към НАТО, срещу което Русия изразява все по-силна съпротива. Сръбският президент Томислав Николич заяви след срещата, че е напомнил на американския вицепрезидент, че Сърбия няма никакво намерение да подава молба за членство в НАТО. Каза, че е получил разбиране от страна на г-н Байдън. За Сърбия в момента най-важно е да започне час по-скоро преговори за членство в ЕС и разчита на САЩ да окаже въздействие върху европейските си партньори. Ден след срещата в Загреб шефът на делегацията на ЕС в Белград Майкъл Дейвънпорт съобщи, че до няколко седмици се очаква отварянето на първите глави. Решението трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и одобрено от лидерите по време на срещата им в Брюксел на 17 и 18 декември.

Да извадим Западните Балкани от политическия жаргон

За Колинда Грабар-Китарович срещата беше огромен външнополитически успех, по време на който тя призова терминът "Западни Балкани" да бъде изваден от политическия речник. Според източници от екипа й, цитирани от седмичното политическо списание Globus, този термин предразполага към гетоизиране. Пред медиите в сряда вечерта тя обясни, че този район трябва да започне да се възприема като част от Югоизточна Европа. "Знам, че няма лесно да излезе от жаргона и че е технически термин, който се използва в много институции и документи", каза тя, но Джо Байдън веднага откликна, като започна да използва и двата термина в изказването си.

Черногорският президент Филип Вуянович заяви, цитиран от черногорски медии, че за него това е най-успешната среща от процеса Бърдо-Бриони, именно заради завръщането на САЩ в региона и силната подкрепа, която беше изразена за членството на малката балканска страна в НАТО. Тази среща всъщност е поредната успешна, тъй като благодарение на предишните беше възстановено вниманието към района на Западните Балкани. Именно инициативата Бърдо-Бриони и участието на германската канцлерка Ангела Меркел в една от срещите й доведе до Берлинския процес, чрез който Германия се ангажира трайно с европейската интеграция на Западните Балкани. Включването и на САЩ в процеса е изключително важно в момент, когато всички участници се съгласиха, че моментът е преломен за ЕС, НАТО и международната общност. Още повече, че участниците в срещата се договориха да си сътрудничат много по-тясно и на оперативно ниво в борбата с тероризма, радикализацията, но също и в справянето с бежанската криза. Въпреки завръщането на САЩ обаче, в каквото и да се изразява това, основната отговорност за успеха на региона си остава на ЕС.

Западни Балкани