euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Световното първенство по футбол в Русия започна с добре познатия етно-национализъм в района на бивша Югославия, след това еволюира в изключително рядко срещано единство и братство на народите от бившата държава, за да се завърне отново в руслото на национализма, оставяйки след себе си горчивина и разочарование. Завръщането обаче имаше някои нюанси, които го отличаваха от началото на първенството и разкриха странен парадокс. В цялата тази поредица от народни емоции популизмът на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович достигна своя пик и най-вероятно й осигури втория мандат. В желанието си да се хареса на народните маси по света и най-вече у дома г-жа Грабар-Китарович, вероятно напълно несъзнателно, предизвика вълна от помирение и желание кървавото минало и омразата у страните от бивша Югославия да бъдат забравени завинаги и да бъде отворена нова страница в този район, страдащ от осезаемо обезлюдяване. 

Как започна всичко?

Началото на първенството си вървеше, както обикновено, без много вълнения, по-скоро с цел забавление. В крайна сметка какво по-хубаво от това да гледаш световно първенство в летния сезон, в туристическа държава? Всяко заведение е извадило телевизори, на всеки площад има опънати екрани, напитки има навсякъде, изобщо купон. Нещата започнаха да стават сериозни, когато Хърватия прескочи в фазата на елиминациите. По площадите и заведенията започнаха да се събират все повече зрители. Чести бяха ехидните подмятания на хървати по адрес на някои от играчите в националния отбор и етническата им принадлежност. "Ето го и този 'истински' хърватин" или пък "Що не си ходиш в Босна" и други подобни. 

И това не са просто подмятания. Те имат реална история. Най-яркият пример е националният (вече) герой Даниел Субашич, фантастичния вратар на "Огнените". Израсъл е в Задар в семейство на православен баща, носещ сръбското име Йово и майка-католичка, на име Боя. Расъл е във време, когато са се палили къщите и магазините на сърби. Заради това, че е бил третиран като полухърватин, Суба е имал проблеми в началото на кариерата си в Сплит, независимо от таланта си, тъй като футболът тогава, а всъщност и сега все още е дълбоко оплетен с политиката и най-вече с в момента управляващата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), смятаща себе си за създателка на държавата и имаща право на доживотен монопол над родолюбието.

Освен проблеми да разкрие огромния си талант, Суба е бил и в ролята на Ромео. Влюбил се в грешната дъщеря - Антония. Баща й Анте заплашвал да я заколи, ако не спре да се вижда с полухърватина Даниел. Същият този Анте днес е горд тъст. Хърватските медии писаха наскоро, че дори се хвалил пред съгражданите си: "Това е зет ми! Гледайте, нещастници! Това е моят зет!". 

Подмятания за връщане в Босна и Херцеговина имаше по адрес на Деян Ловрен, който е израсъл в Мюнхен, след като родителите му избягали по време на войната. Родителите на Иван Ракитич също са босненски хървати, а самият той е роден в чужбина. Накратко, повечето футболисти, които прославиха Хърватия на Мондиал 2018 не са "чисти" хървати и не всички са родени в Хърватия. И това беше сериозен проблем за не малко фенове в началните фази. Победата над Дания промени всичко.

Тогава всички изведнъж станаха истински родолюбни хървати, които с гордост слагат фанелка, рокля, шапка, очила, чорапи, обувки или понякога всичко накуп на познатата шаховница от червенобели квадрати. От почти всеки балкон и почти всяка кола увисна националният флаг. И хървати, и нехървати за първи път от много време насам се чувстваха част от едно цяло и имаха силно усещане за обща нация. Постепенно и обичайните идеологически свади в социалните врежи стихнаха и всички се превърнаха в едно. Както се пее в един от химните на футболните запалянковци, беше "неописуемо". Атмосферата беше наистина уникална и точно в този момент беше много хубаво да си в Хърватия и да бъдеш хърватин. 

В Босна и Херцеговина в началото имаше сериозни недоволства, основно заради начина, по който някои босненски хървати отбелязваха победата на националите, пеейки националистични песни и призовавайки за отцепване на територии. Колкото повече напредваше хърватският национален отбор, толкова и това напрежение стихваше и дори най-яростните критици заставаха зад хърватите в името на доброто балканско съседство. 

Народната президентка

Световното първенство по футбол в Русия създаде потенциал за поставяне на началото на нов тип отношения между народите от бивша Югославия и то с помощта на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович. Тя спечели сърцата на мнозина в региона и извън него със страстта, с която подкрепяше националите. След като хърватите се класираха на осминафинал, тя обяви, че ще пътува до Русия на собствени разноски, в качеството си на футболен запалянко, а не на президент. Това беше силно популистичен ход, тъй като няма как докато заемаш толкова висока длъжност, да я прекратиш временно, за да бъдеш фен, нито пък толкова охранявана личност може да замине само и единствено на свои разноски, защото охраната й се плаща от данъкоплатците.

Въпреки това, облечена в обикновена запалянковска фанелка на червенобели квадрати, заела място на трибуните сред обикновените запалянковци, тя успя да спечели симпатиите на милиони зрители по света, като по този начин се превърна в символ на Хърватия. Тя от своя страна превърна футбола в дипломатически инструмент като подаряваше фанелки на националния отбор на всеки, с когото се срещне, включително американския президент Доналд Тръмп, руския Владимир Путин, френския Еманюел Макрон. 

Докато хърватите печелеха победа след победа и малката южноевропейска страна ставаше все по-популярна по света, в Сърбия чувствата бяха смесени и допълнително подстрекавани от президента Александър Вучич, който даваше ясно да се разбере, че не симпатизира на съседите. По време на мача с Русия той открито заяви, че няма никакъв шанс да вика за хърватите, защото са усташи и националисти. По-късно подкрепяше англичаните, накрая французите. Обикновените сърби обаче без никакви задръжки викаха за хърватите по кафенетата из Белград. 

Не само обикновените сърби. Подкрепа за хърватите дойде и от сръбската тенис-звезда Новак Джокович, който в същото време се бореше за третата си титла на Уимбълдън. Той открито обяви подкрепата си за "Огнените", с което си навлече жестоки критики в Сърбия, особено от страна на близките до управляващите таблоиди, които обиждаха всеки, който подкрепя хърватите. Да се обърнеш срещу собствената си спортна звезда обаче беше ново ниво на тежък национализъм. След като "Ватрените" победиха Русия, Ноле написа в Туитър под негова снимка с част от футболистите: "Браво майстори! Браво на вас! Само напред!". По-късно в интервю за сръбски вестник той обясни защо ги подкрепя: "Спортът говори универсален език, заличава границите между хората, надскача разликите във вероизповеданието, расата, националността и точно това привлича хората в спорта". 

С безупречния си усет за подходящ момент президентката на Хърватия се сети за своя снимка с Джокович отпреди няколко години и я качи във Фейсбук с коментар: "От сърце желая на Новак Джокович - големия човек и спортист - да стигне до финалите. За мен е чест, че имах възможност да се запозная с него лично в нашия Умаг". След победата му над Рафаел Надал на полуфинала на Уимбълдън, Колинда Грабар-Китарович отново му посвети Фейсбук-статус: "Браво, Ноле! Късмет на финала!". Тази й подкрепа за "вражеския" сръбски спортист в социалните мрежи предизвика лавина. Хървати започнаха един след друг да викат за Ноле и да се радват на успехите му. 

Усещането, че можем да сме по-добри, да надскочим национализма и задънената улица, към която водят националистични политици с престъпно минало като Александър Вучич изглеждаше, че всеки момент ще надделее и ще стане тренд. 

Твърде хубаво, за да е истина

Ватрените направиха нещо уникално в Хърватия. За първи път успяха да съберат на едно място над половин милион души по улиците на Загреб. Нещо повече, всичко това мина без нито един инцидент. Полицията съобщи за петима задържани, които са били с леки наранявания. Нямаше ги обичайните разделения на усташи и комунисти, но след всеки мач из заведения и площади се чуваше спорната песен "Красива ли си" на още по-спорния хърватски музикант Марко Перкович Томпсън. Именно той сложи край на красивата приказка за една нова Хърватия, по-единна от всякога и в състояние да се пребори с тежките си проблеми. Горчилката се появи още при първите кадри от пристигането на "Огнените" на летището "Франьо Туджман", когато в специалния отворен автобус на отбора се качи именно Томпсън. 

В една от най-популярните му песни се пее за територии, които не са част от Хърватия и точно тези песни предизвикват лоши реакции в Босна и Херцеговина. Наскоро беше оправдан от съда по обвинение, че на концерт е използвал усташкия поздрав "Готови за родината". Концертите му масово се забраняват в Словения, Австрия, Германия, а дори и в Хърватия. За мнозина той е фигура, която разделя, а не сплотява. Само че, присъствието му сред футболистите, а след това и на сцената на централния площад "Бан Йелачич" в Загреб, е било по изрично настояване на Лука Модрич и Златко Далич. Това разочарова много от онези, които с часове чакаха на площада и близките улички, за да видят онези, които им върнаха чувството за родина и за единството на нацията.

Появата на Томпсън развали магията и със съседите. У сърбите това потвърди, че хърватите са усташи и няма надежда за промяна. В Босна и Херцеговина разочарованието също доминираше реакциите. А можеше да бъде толкова хубаво! По-късно в интервю за няколко хърватски медии селекционерът на отбора Златко Далич, който за времето на първенството се превърна в една от най-уважаваните личности в Хърватия, заяви, че няма поблем с Томпсън. Нещо повече, той отговори на критиците с цитат от още един от мега популярните хитове на футболните запалянковци, който гласи: "Да страда този, на когото му пречи!" Какъв парадокс! В началото на първенството много от играчите на Далич бяха гледани с презрение, защото не са истински хървати, а накрая поканиха Томпсън, защото са ... истински хърватски националисти. 

И все пак, футболистите са футболисти. Беше наистина прекалено да се очаква, че могат да свършат работата на политиците и самата нация. Това, което "Огнените" предизвикаха носи няколко урока за политиците на Хърватия, а и в съседните страни, изправени пред тежки предизвикателства. Гражданите не искат да бъдат разделяни. Искат да са единни, да се чувстват сплотени, част от една общност, където успехите са възможни. Друго важно послание от Световното е, че гражданите имат нужда от успех - индивидуален, фирмен, национален. И третото, но не по важност е, че в Хърватия все още "неправилният" етнически произход е пречка пред успеха. 

Много от големите хърватски колумнисти писаха покрай Световното колко глупаво нещо е национализмът. Те се фокусираха основно върху региона, но проблемът е глобален. Френският национален отбор също беше обект на расистки коментари в социалните мрежи и дори осъмна като чело на един от националните всекидневници в България. Много неприятен беше и случаят с шведския централен нападател Джими Дурмаз, заради чийто фал Швеция изгуби от Германия. Това предизвика грозни расистки реакции в социалните мрежи срещу него. Дурмаз беше наричан "арабин", "талибан", "терорист". Целият отбор застана в негова защита, а самият той обяви, че е швед и се гордее с това.

Колкото и да не се искаше на мнозина, футболът, особено на Световно, се смесва неприятно с политиката. И това е в ущърб основно на политиката, но и предизвикателство към нея да намери точните решения на конкретните проблеми. Работа на политиците е да работят за единството на нацията без значение от цвета на кожата, вероизповеданието или месторождението. Те трябва да работят за общия успех на нацията и да създадат условия за индивидуалния успех на гражданите. Това е посланието на Световното тази година, по ирония на съдбата провело се в Русия, чиято политика е олицетворение на разделението, ксенофобията, национализма и подтисничеството.

Това беше посланието и на над половин милион хървати към политическия им елит, който толкова помагаше световните прожектори да се насочат към Хърватия и успяха. Само че осветиха и кирливите си ризи.