euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изборите за Европейския парламент ще се състоят най-вероятно между 23 и 26 май 2019-та година. Нещото, с което това гласуване може би ще бъде запомнено е конфликта между френския президент Еманюел Макрон и някои от големите европейски политически семейства и особено на Европейската народна партия. След като спечели президентските избори във Франция миналата година със силно проевропейска реформаторска програма, г-н Макрон настоя в европейската си реч в Сорбоната за промени и в изборния процес за ЕП чрез въвеждането на пробна траснационална листа още за следващите избори догодина. ЕП обаче отхвърли идеята, а президентът Макрон блокира процедурата на водещите кандидати, която беше за първи път приложена на миналите избори през 2014-та година и чрез която Жан-Клод Юнкер беше избран за председател на ЕК.

Самият Макрон заяви, че не е против процедурата, но смята, че тя не е достатъчна и отново настоя за транснационална листа по време на дебата си с евродепутатите миналия месец. Друго, с което европейските избори 2019-та ще се отличат е завръщането на евроскептицизма в европейската политика с нова сила. По тези и други въпроси разговарях с хърватския евродепутат Йозо Радош от групата на АЛДЕ. Той е член на Гражданско-либералния съюз (GLAS), създаден от членове на Хърватската народна партия, отцепили се в знак на съпротива срещу участието на партията в управляваща коалиция с десния Хърватски демократичен съюз (HDZ). Йозо Радош е член на комисията за външни работи на ЕП. 

Ръст на евроскептицизма

Хърватският евродепутат смята, че не е реалистично да се очаква по-добър Европейски парламент от сегашния. Нещо повече, той може да е дори по-лош, заради тенденциите на ръст не само на антиевропейските сили, но и на авторитарните, които също забавят Европейския съюз и нуждите му за по-силна интеграция. Според него е важно да се отчетат и онези държави, които не показват изрично скепсис към ЕС, но не са и ентусиазирани по отношение на задълбочаването на интеграцията. Не може да се очаква, че ще се появи положително, проевропейско и интеграционно мнозинство в ЕП, каза той и посочи, че въпреки амбицията си, френският президент и неговото движение "Напред!" едва ли ще успее да увеличи значително реформаторския капацитет на ЕС.

Това, което "Напред!" може да направи е да подсили проевропейското крило на френския контингент. Йозо Радош е скептичен по отношение на очакванията Еманюел Макрон да създаде собствена политическа група в ЕП, която да привлече проевропейски ориентираните евродепутати, защото това би означавало да се разбият класическите структури на политиката в определени държави. Част от проблема е най-голямата политическа група на ЕНП, която предизвиква все по-голямо недоволство, заради безкритичната си подкрепа за антилиберални и авторитарни режими. Хърватският евродепутат очаква антидемократичните и авторитарни тенденции да станат още по-силни вътре в ЕНП.

Все пак той предупреди, че ядрото на проевропейските партии в ЕНП е доста силно, но то едва ли ще е в състояние да дисциплинира антилибералите или да ги подтикне към промяна на политиката. По-вероятно е ситуацията да се запази и дори леко да се влоши. Дори и напускането на британските евродепутати няма значително да промени положението, тъй като в ЕС има достатъчно забавящи фактори и без британците. Според него, не бива да се надценява влиянието на Бризхода върху европейската политика. 

На предишните избори либералите в ЕП отстъпиха третото си място на британските консерватори. АЛДЕ се надява да си върне мястото, но Йозо Радош посочи един проблем. За да може една политическа група да се разраства, тя трябва да стане по-хетерогенна, което означава да се правят компромиси. В предишния състав на ЕП либералите имаха стотина евродепутати и бяха много силна група. Не може да се очаква, че АЛДЕ ще отиде по-далече от това, което е днес. Възможно е обаче и да бъде по-зле. Най-голямата заплаха за групата е движението на френския президент, което е едновременно с това и възможност. Няколко са въпросите, обяснява Йозо Радош. Дали макроновата политическа сила ще стане част от АЛДЕ и ако да, дали няма да се превърне в доминираща сила и съответно да постави под въпрос класическите политики на групата?

Не е изключено и да привлече част от членовете на АЛДЕ. Съществува вероятност Макрон да успее да превземе либералното крило на ЕНП или на Социалистите и демократите. Най-логично е обаче Еманюел Макрон да бъде съюзник с онези, с които е най-близък, а именно с АЛДЕ или да ги застраши. Друга причина защо трудно може да се очаква разрастване на влиянието на либералите е ръста на евроскептицизма и авторитарните политически сили, каза г-н Радош. Той не е съгласен, че политическият център в Европа се свива. През последните десетина години групата успява да задържи горе-долу същото ниво. Някои държави губят депутати от АЛДЕ, но други - получават.

В предишния състав на ЕП (2009-2014) АЛДЕ са имали четирима италиански евродепутати, а сега нямат нито един. Германските либерали също са намалели значително от 12 в предишния мандат на 4 в сегашния, заради спада на FDP. Британските либералдемократи имаха 12 евродепутати, а сега - само един. Това донякъде се компенсира с двама хърватски евродепутати и четирима от Чехия, обясни Йозо Радош и посочи, че в Полша се появява относително профилирана и силна либерална партия. Либерали се появяват и в Испания, така че всичко в момента опира до способностите на лиделите на тези партии и на АЛДЕ да се организират по-добре. 

Съдейки по социологическите проучвания, той се надява, че хърватските либерали ще запазят сегашното си присъствие от двама членове. Това ще стане за първи път чрез самостоятелното явяване на така наречената Коалиция от Амстердам, обединяваща три либерални партии в Хърватия: вече споменатата GLAS, регионалната Истрийско демократично събрание (IDS) и новата формация "Умно" (Pametno). На предишните европейски избори либералите вкараха свои представители в обща листа със социалдемократите. Доколко обаче тази коалиция е застрашена от заявеното от премиера Андрей Пленкович връщане на най-голямата партия в момента HDZ към политическия център?

Йозо Радош смята, че това би било риск за либералите, защото всяко приближаване на десните партии към центъра отслабва партиите в него. Въпросът е обаче доколко г-н Пленкович ще има сили да осъществи това завръщане, което беше негово предизборно обещание, но за реални крачки се заговори едва след ратифицирането на Истанбулската конвенция. Дори и да успее, трудностите, пред които е изправена Социалдемократическата партия (SDP) отварят шанс за растеж на центъра, така че, според него има достатъчно пространство за засилване на либералните групи. 

Шпиценкандидатите са символизъм

Процедурата на водещите кандидати е добра, но не е достатъчно важна. Приносът й е, че прави целия изборен процес малко по-интересен, по-привлекателен и по-разпознаваем, но това само по себе си не означава нищо. Освен това не е достатъчно процедурата да се прилага само за избора на шеф на ЕК. Правилното решение, според хърватския либерал, е да се приеме модел на транснационални листи, но те в момента са проблем за малките държави, тъй като може да нарушат представителността, която имат в момента. Дори и да се измисли решение, като например да се приемат многобройни изключения, трудностите са прекалено много и съпротивата е голяма. Нито шпиценкандидатите, нито транснационалната листа носят сериозна промяна в структурата на ЕП. 

ЕС не може да върви назад

В края на разговора ни Йозо Радош се определи като по-скоро оптимист за бъдещето на Европа. Според него в последните години има тенденции, които са абсолютно положителни. Такива са подсилването на политиката на сигурност и отбрана, което на този етап може да изглежда само като сигнал, но на фона на това, че в последните 20 години не е направено почти нищо, това, което се прави в момента е важно и трябва да се приветства. Има политики, които се развиват по инерция като например създаването на енергиен съюз, цифровия съюз, банковия съюз. Транспортните пакети също допълнително интегрират Съюза.

Всички тези положителни и големи проекти ще продължат да вървят напред. "ЕС трудно може да тръгне назад, защото твърде дълго се е създавал, твърде силен е, за да може ей така да прави крачки назад. ЕС постепенно ще върви напред, но все още не виждам някакъв потенциал за по-силни крачки по отношение на структурата му или по-ефективното му функциониране като например собствените средства [в европейския бюджет]", каза г-н Радош. Всички започнати и неспорни политики със сигурност ще се развиват. Най-общо може да се каже, че ЕС ще върви много бавно, но напред, добави той. 

А къде е Хърватия?

На фона на растящия евроскептицизъм и антилиберализъм Йозо Радош позиционира страната си по средата. Състоянието на хърватската демокрация е добро, но демократичността не се съпътства от съответните резултати на практично ниво, като например ръст на икономиката, ефективност на публичната администрация или енергийната политика. Големият проблем на хърватската политика в момента е, че страната като цяло постоянно изостава. Както се вижда от данните на Евростат, и по брутен вътрешен продукт, и по други показатели Хърватия върви назад. Страната има способност и потенциал да върви към центъра, но за съжаление се върви назад, заключи евродепутатът. 

За тази година ЕК предвижда ръст на хърватския БВП от 2.8% в пролетната си икономическа прогноза, което е под развитието на други централно- и източноевропейски държави. Икономиката на съседна Словения например се очаква да нарасне с 4.7%, а румънската с 4.5%.