euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Със 110 гласа "за", 30 "против" и двама въздържали се хърватският парламент ратифицира Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие. Допреди няколко години на тази новина едва ли щеше да се обърне внимание, защото няма нищо по-нормално в страна-членка на ЕС, която е приела европейската ценностна система, да бъде приет документ, който поема ангажимент да се бори с тежък феномен - не просто насилието над жени, но половата стереотипизация и все още съществуващото полово неравенство. Днес обаче нищо не е нормално. Антилиберализмът процъфтява, социалните мрежи от място на свободно изразяване се превръщат във ферми за преработка на човешки мозъци, тече ожесточена информационна война. В по-крехките демокрации тече борба срещу различните, инакомислещите, отнемат се права. 

Най-младата членка на ЕС Хърватия не е изключение от това явление. Притисната между отново възпламенените Балкани и тънещата в антилиберализъм Централна Европа, Хърватия от няколко години се бори на практика със себе си. Тази борба започна през 2015-та година, когато на власт се върна Хърватският демократичен съюз (ХДС), но под ръководството на тогавашния си лидер Томислав Карамарко партията-членка на Европейската народна партия пое пътя към крайно дясното. Започнаха смени по върховете на ключови за плурализма и демокрацията институции като държавната телевизия, Съвета за електронни медии, службите за сигурност. Продължи се с флиртуване с усташкото минало на Хърватия. Стигна се до ръст на национализма, като зачестилите прояви на усташство често оставаха неосъдени от политическия елит. Нещо повече, някои от тези действия биваха оправдавани. Предложената либерална реформа на образованието беше отменена. 

Плъзгането на Хърватия по унгарско-полското нанадолнище беше осуетено от напрежението между коалиционните партньори в правителството. Стигна се до преврат у водещата партия ХДС. През лятото на 2016-та година задуха вятър на промяната. Начело на партията застана младият проевропейски евродепутат Андрей Пленкович, който обеща да върне HDZ в център-дясното и да вкара европейските теми в дневния ред. След предсрочните избори през 2016-та година той дойде на власт именно с тази програма, която включваше и ратификацията на Истанбулската конвенция. Условието за съставянето на управляваща коалиция с либералната Хърватска народна партия беше провеждане на либералната образователна реформа. Битка с крайно дясното крило в партията обаче така и не започна.

Нито пък започна работа по образователната реформа, която успя на два пъти да изкара няколко десетки хиляди хора по улиците, настояващи за съвременно, свободно от клерикализма образование, базирано на факти и лишено от идеологии. Не започнаха и много други крайно необходими на Хърватия реформи, както показа и случаят със системно важния за икономиката концерн "Агрокор". Изглеждаше сякаш премиерът Пленкович очаква всичко да се случи от само себе си. Беше обещал, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017-та година, но не спази обещанието си. Нещо повече, партията беше разтърсена от мега скандал миналата година, когато стана ясно, че един от областните управители на ХДС малтретира съпругата си. Отне доста време и много критики от страна на опозицията и туитър-активистите, докато ХДС реши да изгони от редовете си насилника, но той запази поста си на губернатор. 

Честит 8-ми март!

Ден, след като българските жени получиха шамар по случай празника от българския министър-председател Бойко Борисов, който обяви, че оттегля законопроекта за ратификацията на Истанбулската конвенция заради силната съпротива срещу него, у хърватския премиер се пробуди лидерът. На 8-ми март той обяви, че се заема с ратификацията. Това беше на практика обявяване на война на крайната десница и Хърватската католическа църква. Войната беше безмилостно жестока, като основното оръжие в нея бяха фалшивите новини. Точно както и в България, противниците на конвенцията говореха за налагането на полова идеология, всяваха ужас от внезапна промяна на пола на децата, докато са на училище, говореха за загуба на суверенитет, за загуба на християндемократичното лице на ХДС, за отклонение от традиционните семейни ценности, за европейски диктат. 

Силно консервативни организации организираха протести срещу конвенцията, които се превърнаха в антиправителствени протести. Хърватската католическа църква не само се обяви против ратификацията, но отделни епископи призоваваха открито по време на неделните църковни служби за участие в протестите против конвенцията. Това е първият път в най-новата история на Хърватия, когато Църквата директно се намеси в политиката и поиска главата на премиер на светска държава. Необичайната честитка на премиера Пленкович за именния ден на кардинал Йосип Бозанич не успя да затопли отношенията между него и Католическата църква в Хърватия. На война като на война. 

В цялата какофония от фалшиви новини, алтернативни факти и вътрешнопартийни бунтове Андрей Пленкович се позиционира като гласа на разума. При всяко негово изказване той неуморно и хладнокръвно, с равен глас на юрист опровергаваше всяка неистина и напомняше, че същината на конвенцията е защитата на жените от насилие. Кулминацията беше речта му в Сабора (хърватския парламент) на 11 април преди началото на дебата по проектозакона за ратификацията. Това е реч, която сигурно всяка жена, жертва на насилие вероятно е чакала години наред. Реч, която връща надеждата у хилядите жени, подложени на системно насилие и терор, че има спасение за тях. 

Цялата му реч, продължила около 20 минути, беше факти и опровергаване на фалшивите новини. Той започна с черната статистика, според която в периода между 2013-та и 2017-та година от общо 195 убийства 91 са на жени. В 70% от случаите убийствата са извършени от близки на тези жени хора, като 54 на сто са техни интимни партньори. В период от две години са убити общо 38 жени, като 33 от тях са убити от близките им мъже. Премиерът подчерта, че има ясна тенденция на ръст на убийствата и насилието. Той продължи с още данни. Заведени са 552 дела за насилие в семейството. Става дума за тежко насилие, при което в 84% от случаите жертвите са пребити жени. 

Пленкович се спря на всички опорни точки и ги опровергаваше една по една. Напомни, че документът е внимателно прегледан от специалисти и юристи, които изкарват хляба си, изучавайки международни документи, което беше ясно послание към онези, които боравят с алтернативни факти и продължават да твърдят, че в документа има нещо, което не съществува. В опит да запази единството на партията си Пленкович се съгласи към законопроекта да се закачи тълкувателна декларация, в която се заявява, че конвенцията не съдържа задължения за въвеждане на полова идеология в хърватската правна и образователна система, нито задължение за промяна на конституционното определение на брака. 

Изброи всеки закон, в който вече е въведено и то много отдавна понятието "социален пол" или джендър в българския контекст. "Тази статистика, както и онази от началото на речта ми е унизителна и ни казва, че не правим достатъчно, че законодателната рамка, която имаме не е достатъчна или не се провежда, както трябва. И точно приемането на тази конвенция е повод на декларативно ниво да осъдим насилието и да демонстрираме още по-силно волята и намерението си да работим това да се промени", каза премиерът пред депутатите. "С ратифицирането на тази конвенция изпращаме послание към всички насилени жени, че насилието не е само техен проблем, че не е затворен само между четири стени, а е проблем на цялото общество и на всички нас заедно", каза още министър-председателят, призовавайки жените да докладват насилие, а институциите да откликват на всеки сигнал подобаващо. 

"Призовавам всички ние да помислим колко смелост е нужна на една жена, която години търпи насилие, често е икономически зависима от насилника, травматизирана и нерядко в страх от вторична виктимизация, да вземе решение да докладва насилие. Това е само началото, тъй като по правило следва напускане на собствения дом, екзистенциална несигурност, съдебни процедури, често борба за настоятелство над децата, борба с предразсъдъците, борба с определени стереотипи. Това е храброст и за нея е нужна сила, а това са тежки и сложни ситуации, които са трудни за разбиране, схващане и приемане от онези, които не са в тях", продължи Андрей Пленкович. 

Дебатът не беше толкова бурен, колкото се очакваше предвид публичните дискусии преди това. Надделя разумът и отговорността пред този сериозен обществен проблем. Опозицията подкрепи премиера, въпреки че някои депутати се възползваха от ситуацията, за да натрупат политически дивиденти. По време на публичните обсъждания Социалдемократическата партия промени позицията си няколко пъти. Първоначално СДП аплодира премиера за смелостта му, но после обяви, че няма да подкрепи ратификацията, заради тълкувателната декларация. По време на дебата в Сабора стана ясно, че опозицията все пак е решила да поеме отговорността си пред обществото и макар недоволна от декларацията, гласува в подкрепа.

Победа за Хърватия, но загуба за Пленкович?

Борбата за ратификацията на Истанбулската конвенция беше не само срещу фалшивите новини, но и срещу антилиберализма, евроскептицизма и консерватизма. По време на речта си в Сабора на 11 април премиерът Пленкович сподели шока си от всичко чуто по време на публичните дискусии. "Поставянето на конвенцията в дневния ред е резултат от програмата, политическата воля на правителството на ХДС в сътрудничество с партньорите, но не под техен натиск. Нито пък под натиска на опозицията, на неправителствения сектор или на която и да е международна институция. Много е важно хърватската общественост да знае, да е наясно, тъй като в Хърватия се развива антиевропейски сентимент и рефлекс, какъвто, трябва да призная, никога не съм си представял, че ще се случи в Хърватия през 2018-та година. Не само по тази тема, но по много теми". 

Той припомни, че Хърватия е доброволно членка на Съвета на Европа, на ЕС, на НАТО и на ООН. В тези организации Хърватия сътрудничи и споделя суверенитет като държава, по своя воля, а не под натиск. 

С тази тема Андрей Пленкович показа, че може да бъде лидер, но борбата в собствената му партия тепърва предстои. Според данните от гласуването в Сабора на 13 април, 14 от неговите депутати са гласували против. Някои от тях са част от ръководството на ХДС, които дадоха доверие на Пленкович, но при условие, че играе по тяхната свирка. Сега вече е дошъл моментът, когато той трябва да се изправи срещу вътрешнопартийната си опозиция, а тя не се противи само срещу Истанбулската конвенция. Консервативната струя е силен противник на либералната образователна реформа. Тази съпротива за малко да доведе до падането на правителството миналата седмица, но беше постигнат компромис с младшия партньор от ХНП.

Консерваторите в партията са ръчна спирачка за много реформи. Догодина предстои първият голям тест за Андрей Пленкович и лидерската му позиция в ХДС. През май 2019-та година ще се състоят изборите за Европейския парламент. Рейтингът на ХДС последните месеци показва спад. Ако тенденцията продължи и то при положение, че социалдемократите са много слаби в момента, това ще е повод крайното крило да надигне отново глава и да бутне лидера си. Това означава, че Хърватия отново ще тръгне по унгарско-полския път и то в момент, когато европейското му политическо семейство ЕНП се орбанизира. 

Въпреки голямата си победа с Истанбулската конвенция, Андрей Пленкович отново е на кота нула. Тази победа обаче му дава възможност решително да се изправи срещу вътрешнопартийната опозиция. Не е невъзможно крайното крило да се отдели, но последните парламентарни избори показаха, че крайно десните политически сили нямат голям потенциал. Ако все пак се стигне до разцепление, резултатът ще е началото на процес на фрагментация на политическото пространство, а оттам и политическа нестабилност. Това е лошият сценарий, при който опозицията ще остане в безтегловността, в която се намира в момента.

Добрият сценарий е Хърватия да осъзнае, че има потенциал да събуди в себе си Макрон-ефект. Истанбулската конвенция показа как може да се запали тази искра - чрез аргументирано, хладнокръвно говорене за важните реформи, чрез яростна и страстна борба с фалшивите новини, чрез ясна заявка за идеологическа принадлежност - за Европа, за европейските ценности, за умерената и приобщаваща политика, за гледане в бъдещето и загърбване на миналото. Андрей Пленкович обещаваше част от тези неща преди две години, когато спечели изборите, но не направи нищо. Какво чака още? Залогът е не само бъдещето на ХДС и дори не само на Хърватия, а и на целия ЕС. Пленкович носи огромна отговорност. Опозицията е безпомощна в момента. На хоризонта няма друг потенциален лидер. Ако пропусне този шанс, Пленкович обрича Хърватия на провал. А това на Балканите никога не остава ненаказано.