euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Прави ли Хърватия крачка назад с новото си правителство? Отстъпва ли от имиджа си на страна, която е обърнала гръб на корумпираното минало и служеше за пример на всички в югоизточна Европа, но особено на страните-кандидатки от района на бивша Югославия? Има ли опасност за върховенството на закона в поредна нова членка на Европейския съюз? Тръгва ли Хърватия против европейския либерализъм? Да очакваме ли скоро хърватският премиер да защитава действията на управляващото мнозинство в Европейския парламент? Това са въпроси, които започнаха да изплуват полека-лека след парламентарните избори насам, завършили с патова ситуация между двата традиционни политически опонента - Социалдемократическата партия (SDP) на Зоран Миланович и Хърватския демократичен съюз (HDZ) на Томислав Карамарко.

Ляволибералната коалиция около SDP - "Хърватия расте" - завъртя кампанията си около заплахата, че ако избирателите допуснат завръщането на HDZ във властта през дясната-към-крайно-дясна Родолюбна коалиция, това означава завръщане към старото, тоест към модела на високата корупция, войнствения национализъм и католическия консерватизъм. А Родолюбната коалиция базира кампанията си върху провалите на правителството, водено от Зоран Миланович, да осъществи важни за страната реформи, продължителната рецесия, високата безработица и отлива на хървати от страната. Почти еднаквия резултат между двете коалиции, както и изгряването на новата политическа звезда Мост от независими листи показа обаче, че ситуацията в Хърватия е далече от станалото в Полша и Унгария. 

Либералните сили все още се ползват със силна подкрепа, а изненадващият резултат на Мост показа, че хърватите искат промяна, но не към нелиберален режим, а към върховенство на закона, структурни реформи, политическа класа в услуга на гражданите. Въпреки че се заигра с най-новата, но и с по-старата хърватска история, Родолюбната коалиция не успя да си осигури пълното мнозинство, на което разчиташе. Така се стигна до тежки преговори за съставяне на правителство. 

Разбира се, кампанията не мина без обичайните политически престрелки между двете най-големи политически партии и коалиции по оста усташи/комунисти. Това е съставна част на хърватския политически пейзаж, особено около избори. Тази дихотомия е толкова нормална в политическия живот, че дори имаше шеги по време на дългите и мъчителни коалиционни преговори, когато в продължение на почти цял месец се говореше само за реформи - нещо напълно необичайно за хърватското политическо ежедневие. Тогава колумнист в голям хърватски всекидневник написа текст, в който призова да се спре с тези реформи и за завръщане към разговора за усташи и комунисти. След конституирането на новия парламент и особено след съставянето на новото правителство обаче, се появиха съмнения доколко това е само игра. 

Какво не е наред?

Сигнал, че се задават тъмни облаци на хърватския хоризонт беше речта на новия председател на Сабора (хърватския парламент) академик Желько Райнер (HDZ) след конституирането на парламента. Докато говореше за демократичните ценности на Европа, но и за хърватската национална идентичност, цитирайки Волтер за това колко е важен плурализма на мнения, академик Райнер обяви намерението си да върне на парламента названието Хърватски държавен сабор, което извика страхове от възраждане на фашизма, тъй като парламентът се е наричал така и по време на усташката държава, известна като Хърватска народна държава (HND). Реакцията в хърватското общество беше изключително силна. Желько Райнер се защити като заяви, че не може да разбере защо хората са се хванали за толкова "незначителна част" в неговата реч. 

Близо месец по-късно съставянето на новото правителство, начело с непознатия член на хърватската канадска диаспора Тихомир Орешкович, отприщи нова вълна от скандали, страхове и признания, че Хърватия не се е помирила с миналото си. Любопитното е, че новото правителство беше гласувано в седмицата, когато евродепутатите разпънаха на кръст полската премиерка Беата Шидло за ставащото в Полша. След като се провали искането на Мост за съставяне на широка коалиция с участието на всички водещи политически сили, се стигна до решение да се върви към експертно правителство. Затова беше избран и Тихомир Орешкович, който до съвсем скоро е живял в Канада. Това личи и от трудностите, които изпитва, докато говори хърватски език, за което беше продължително време оплюван в хърватските медии. По-голямото притеснение на мнозина обаче беше, че той може да се окаже само фасада, кукла на конци, дърпани от лидера на HDZ Томислав Карамарко, който вместо премиерския пост, получи стола на първия заместник-председател. Вторият вицепремиер в правителството е лидерът на Мост Божо Петров. 

Родолюбната коалиция и Мост много говореха за реформи и най-вече за тежкото икономическо положение, но всъщност първите стъпки на новото правителство бяха в съвсем друга посока и отново скандализираха обществото. Две спорни назначения имаше в правителството, едното от които приключи с оставка още в първите дни от встъпването му в длъжност. Става дума за бившия министър на военноветераните Мийо Църноя (HDZ), около когото се завъртяха няколко скандала. Най-напред той обяви намерението си да създаде списък на предателите, което не беше прието добре от обществото и от коалиционния партньор Мост. След това хърватският новинарски сайт Index разкри, че министър Църноя е получил като военноветеран субсидиран заем, за да си построи къща, но е похарчил парите за друго. Освен това той не живее на постоянния си адрес. 

Това е проблем, тъй като в Хърватия се дължат местни данъци върху доходите, чийто размер зависи от размера на общината. В Загреб той е 18%. С адресна регистрация в по-малко населено място, но местожителство в Загреб съществуват съмнения за избягване на данъци. След силен обществен натиск министърът подаде оставка, но беше защитен от лидера си Томислав Карамарко, според когото моралът е относителна категория. Нещо повече, г-н Карамарко, чиято партия е част от семейството на Европейската народна партия (ЕНП), обяви в негова защита, че едва ли има хърватин, който да не прави дребни нарушения. Тази реплика взриви медийната общност, за която моралният пример на управляващите е свещена крава. 

Второто назначение, което вече седмици не слиза от водещите новини, е на министъра на културата Златко Хасанбегович, който стана известен със серия смущаващи изказвания за антифашизма. Според нето антифашизмът е изпразнена от съдържание дума, с която се занимават "салонни апологети", "конюнктурни историци" или "субсидирани активисти". Неговата теза в общи линии е, че антифашистите са маскирани комунисти. Той посочи, че антифашисти са били Сталин, Тито и Пол Пот. "Тук не става дума за антифашизма, а за отношенията спрямо югославското, тоталитарно, комунистическо наследство". Министърът отиде и по-далече като заяви, че трябва да се прекрати държавното покровителство върху антифашистките чествания, по-специално отбелязването на клането в Ясеновац, което е уредено със закон. 

Според официални данни, цитирани в хърватските медии, в Ясеновац са убити между 80 000 и 100 000 души, голяма част от които сърби, но също евреи, роми, хървати и други. Между левите и десните в Хърватия тече постоянен сблъсък по линия комунисти-фашисти и кои дати да се отбелязват. Новоизбраният министър на външните работи Миро Ковач заяви по време на официалното си посещение в Германия тази седмица, че Хърватия все още не се е помирила с историята си. Той го каза по повод съдебния процес срещу бившия шеф в югославските и хърватски тайни служби Йосип Перкович, който се води в Германия. "В Хърватия трябва да водим отворен диалог за миналото, в който трябва да се включи и опозицията", заяви министър Ковач. 

Реакция срещу министъра на културата дойде и от влиятелната еврейска правозащитна организация "Симон Визентал". В открито писмо [на английски език] до правителството центърът изразява "шок и възмущение" от назначаването на Златко Хасанбегович. В писмото се отправят остри критики срещу публикации на министъра, "рекламирани на страницата на добре известна расистка организация". "Още по-лошо е в хърватския контекст, че министърът отказва да признае геноцидната натура на усташкия режим и неговото презрение към смелите хърватски антифашисти, които са се борили срещу него. Това е абсолютно безпочвена ревизия на историята на Втората световна война и Холокоста, и е тотално скандална и абсолютно неприемлива", се казва още в писмото. 

Идеологическият сблъсък в Хърватия остави новия премиер Орешкович неприятно изненадан. Той призна, че не е очаквал в центъра на публичния дискурс да бъдат усташи и партизани. "Но, това е демокрацията, а във всяка демократична държава съществува процес и някои неща може да се нуждаят от повече време", каза той. 

Има и медиен елемент

Усещането за полско-унгарски сценарий се засили допълнително и от това, че в цялата поредица от скандали се появи и медиен елемент, в който отново беше замесен министърът на културата. Още в първия си работен ден той обяви изненадващо закриването на специалната комисия за нетърговски медии. Става дума за комисия, която решава на кои медии, работещи без печалба, да бъде отпусната държавна субсидия. Решението, взето без задълбочено обсъждане и силни аргументи, беше подложено на изслушване в ресорната парламентарна комисия, но беше бойкотирано от членовете на HDZ.  

Срещу решението на министъра възропта хърватското журналистическо общество, което изрази притеснения от предстоящо ограничаване на свободата на словото и от слово на омразата. Министърът смята, че не би трябвало да е негова работа да разпределя държавни средства за медии. Притесненията за проблеми със свободата на словото и по-точно как тя се разбира се появиха и в друг случай. Водещ на известна загребска телевизия обяви открито в ефир препоръки загребчани да внимават като минават през централен площад, на който се намира Сръбската православна църква, и да се пазят от така наречените четници. "Пазете се, когато се разхождате по Цветния площад, особено майките с деца, да не би някой от тези четнички викари да изтича от църквата и в духа на своята кървава традиция да осъществи своя кървав пир на нашия най-хубав загребски площад, който може би трябва да се означи с табелки 'пазете се, опасен четник в близост'". 

Заради този коментар, беше подадено оплакване и телевизията беше спряна за няколко дена. В нейна защита военноветерани организираха протест, подкрепен от заместник-председател на парламента. По време на протеста се чуваха масови скандирания на усташкия поздрав "Готови за родината". Полицията оправда липсата на арестувани за говор на омразата с аргумента, че викащите са били твърде много. Подобни викове не бяха санкционирани, нито осъдени от Родолюбната коалиция и по време на традиционните чествания на обединението на Хърватия на 5 август в Книн.

Противоречивите изказвания на новия министър на културата извадиха няколко хиляди души на протест пред правителството, организиран във Фейсбук от лявата работническа организация "Работнически фронт". Изненадващо дори и за фронта площадът "Свети Марко", където са разположени сградите на правителството, парламента и Конституционния съд, беше изпълнен от протестиращи срещу опасността от задушаване на свободата на словото и уронване на демокрацията. Всичко това на фона на все по-честите разправии в Туитър между журналисти и екипа, който поддържа Туитър-профила на HDZ. 

Битката за службите за сигурност

Друг притеснителен факт е мистериозната битка за разузнавателната служба SOA, на която първият вицепремиер Томислав Карамарко е бил шеф преди години. Темата изненадващо изплува още по време на коалиционните преговори. Мост поискаха да получат контрола върху силовите министерства. И получиха. Сега обаче хърватската общественост вече дни наред е разтърсена от скандал, свързан със службата, в който е замесена и президентката Колинда Грабар-Китарович. Тя неочаквано поиска смяната на шефа на службата, чийто мандат изтича и без друго по-късно тази година. От президентството не дадоха подробна аргументация, но посочиха, че президентката е изгубила доверие в него. 

Действията на Колинда Грабар-Китарович подкопаха сериозно премиера Орешкович и засилиха аргументите на онези, които смятат, че и двамата са кукли на конци в ръцете на Томислав Карамарко. Освобождаването на шефа на SOA става с подписите на президентката и премиера. Тя обаче не дочака премиеровото решение и първа подписа в петък, с което не остави полезен ход на неопитния министър-председател, който обяви, че ще вземе решение, след като проучи подробно казуса. Президентката е снела доверието си от шефа на службата, заради скандала с подслушването на шефа на футболен клуб "Динамо Загреб" Здравко Мамич, срещу когото са повдигнати няколко дела за корупция и с когото тя е в приятелски отношения (докато се пишеше този текст Здравко Мамич подаде оставка от поста изпълнителен директор на клуба). Тя твърди, че не е била предупредена за това, че Мамич е под наблюдение и смята, че това е сериозен пропуск на SOA. 

Шефът на Мост Божо Петров изрази резерви към искането за смяната на Драган Лозанчич, но не обяви категорично дали ще подкрепи смяната или оставането му на поста до изтичане на мандата му. 

Има ли проблем?

Засега ситуацията не е толкова притеснителна, колкото в Полша, защото все още няма посегателство на ключово законодателство, което би могло да създаде притеснения за системни нарушения на върховенството на закона. В Полша и Унгария проблемите започнаха с конституционни промени, които орязваха правомощията на независими институции, и с уволнения на медийни шефове. Това в Хърватия в момента не е възможно, тъй като източникът на проблемите - HDZ - няма необходимото мнозинство. Мост може и да не успеят да бъдат онази реформаторска сила, която описваха, че искат да бъдат, но може да се окажат нещо доста по-важно - възпираща сила за обръщане на курса в Хърватия. Това е добра новина само в краткосрочен план. В дългосрочен - е лоша, тъй като е ясно, че обещаваните реформи едва ли ще се осъществят в толкова нажежена атмосфера на идеологическо и ценностно разделение. 

И все пак е икономиката, глупако!

Както писа [на английски език] миналата седмица Робърт Самюелсън в The Washington Post, все пак икономиката е най-важното. Той написа това по повод американския политически дискурс, който също е изпаднал в идейна импотентност и поради това превръща предизборната кампания в истински дебакъл. В Хърватия икономическата ситуация е много по-тежка. Растежът се завърна едва миналата година след повече от 6 години рецесия. В зимната си икономическа прогноза [на английски език] ЕК очаква, че той да остане слаб, заради прекомерно високия дълг в частния и публичния сектор. Брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне тази година с 2.1%. С толкова ще бъде и експанзията през 2017-а, което е крайно недостатъчно за чувствително намаляване на публичния дълг, който се очаква да нарасне до 87% от БВП през тази и 87.4% догодина. 

В Хърватия е проблем и безработицата, която се очаква да започне от тази година да спада, но бавно - от 16.2% миналата година до 15.1% през тази и 13.8% догодина. Хърватия е третата страна с най-висока младежка безработица след Испания и Гърция. По време на първото заседание премиерът Тихомир Орешкович обяви мотото на правителството си: "Запазете спокойствие и продължете с управлението". Каза го на английски, защото не успя да намери точен превод на хърватски: Keep calm and govern on. След всички малки и големи бури, белязали началото на управлението му обаче, надеждите за спокойствие и гладко управление все повече се изпаряват. Тук-таме се появяват и прогнози за предсрочни избори. Социологическите проучвания показват, че това едва ли ще донесе по-добър резултат. 

В момента Родолюбната коалиция води с малка преднина пред "Хърватия расте", а подкрепата за Мост спада. Томислав Карамарко продължава да е най-нехаресваният политик, а президентката Колинда Грабар-Китарович - най-харесваната. Предизвикателство пред новото правителство е и европейската сцена, където разделението вече е силно и е важно да се види на чия страна ще застане Загреб. Предишното правителство провеждаше линия на умерен или по-скоро конструктивен евроскептицизъм. Премиерът Зоран Миланович не се застъпваше за повече Европа, но и не искаше по-малко. В бежанската криза, където Хърватия е част от западнобалканския маршрут, Загреб отказа да бъде гореща точка и настояваше да запази статута си на транзитна страна. За предишното правителство беше важно да се търси решение на корена на проблема по гръцко-турската граница. 

От първите изяви на новия министър на външните работи се вижда, че съществена промяна в този смисъл няма да има. Трябва да се внимава обаче какво ще произтече от намерението му да търси подобряване на отношенията със съседите, с които бившият премиер се изпокара, особено с Унгария. Дали Хърватия ще стане част от Вишеградската евроскептична група или ще запази умерения курс е въпрос, който чака своя отговор. Чака се и мнението на Загреб по британския въпрос, Шенген и еврозоната. Не на последно място трябва да се види каква позиция ще заеме Хърватия, когато се разглежда проблема с върховенството на закона в Полша от Съвета тази пролет. Холандското председателство обеща да организира редовния годишен диалог по темата в Съвета по общи въпроси през май. 

Първите действия на останалите министри в кабинета са утеха, че не се очакват сътресения в ключови ресори. Голяма надежда вдъхва младият нов министър на финансите Здравко Марич, който акцентира постоянно в изявите си върху необходимостта от провеждането на структурни реформи, от изпълнението на препоръките на Комисията по Европейския семестър и справянето с огромния и растящ публичен дълг. Други министри също демонстрираха привързаност към европейските ангажименти и желание за последователност в управлението. И все пак проблем има, но той засега е само за ЕНП.