euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

20-ата годишнина от операция "Буря", с която Хърватия възстанови териториалната си цялост и приключи войната за отделянето си от бивша Югославия, се превърна в инструмент за външно- и вътрешнополитически престрелки. Военната операция на хърватските въоръжени сили започва на 4 август с цел връщането на окупираните от република Сръбска Крайна хърватски територии. Хърватия празнува тази дата като ден на победата и благодарността към хърватските войници, въпреки че операцията и до ден-днешен се възприема като противоречива заради множеството загинали и изселени сърби. Нещо, което призна и хърватският премиер Зоран Миланович, като заяви, че тя ще продължи да бъде възприемана още години като противоречива от мнозина, включително и от хърватски приятели.

По случай кръглата годишнина Хърватия реши да отбележи деня с военен парад по-малко от година, след като Сърбия отбеляза друга годишнина с военен парад в чест на най-високия гост - руския президент Владимир Путин. 

От вътрешнополитически дивиденти към външнополитическо напрежение

Тази година в Хърватия ще се проведат парламентарни избори като надпреварата за тях започна още миналата година, а съперничеството се води по оста на национализма между двете най-големи политически партии - Социалдемократическата (SDP) на премиера Зоран Миланович и Хърватския демократичен съюз (HDZ) на Томислав Карамарко. Под ръководството на г-н Карамарко HDZ направи остър завой към крайно дясното. Това доведе и до втората голяма изборна победа за партията след евроизборите миналата година - президентските избори, спечелени от кандидатката на съюза Колинда Грабар-Китарович. В опит да отговори на печелившата националистическа политика на HDZ и силната им преднина в социологическите проучвания социалдемократите на Зоран Миланович решиха също да заложат на националистическата карта. 

През май тази година специално създадената за отбелязването на 20-ата годишнина комисия под ръководството на министъра на отбраната Анте Котроманович реши, че на 4 август ще се проведе военен парад в Загреб като подгрявка към традиционното отбелязване на деня на победата в Книн. Първоначално Томислав Карамарко се съпротивляваше на това решение, защото смяташе, че така се отклонява вниманието от Книн, но снощи в телевизионно интервю заяви, че след като е било постигнато споразумение между правителството и президентката, за него било важно този парад да "бъде най-хубавия на света". А ден преди парада, той публикува във Фейсбук своя снимка от участието си в операцията (първият в ляво). 

Освен опит да се отнемат гласоподаватели на HDZ, решението да се проведе военен парад в Загреб имаше и външнополитически цели. Първоначалният замисъл на организаторите беше за парада да бъдат поканени приятелите и съюзниците на Хърватия, което трябваше да покаже, че зад страната стоят НАТО и ЕС и по този начин операцията да бъде напълно международно легитимирана. Заради тежката геополитическа обстановка в момента и трудното правителство в Белград, натовските съюзници на Хърватия отказаха участие с военна техника. Най-големият удар дойде от съседна Словения, която беше поела ангажимент да се включи в парада, но под натиска и заплахите на Белград отказа. 

Сръбският първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, бивш говорител на Слободан Милошевич, обяви, че всеки, който участва в отбелязването на "Буря" ще обиди Сърбия, "защото там няма какво да се празнува". Заради решението за провеждане на военен парад в Загреб, г-н Дачич отказа и традиционното си участие в ежегодния хърватски регионален "Хърватия форум", който се провежда в Дубровник, и тази година беше посветен на международната хуманитарна помощ. За Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, "Буря" е "най-голямото етническо прочистване след Втората световна война на територията на съвременна Европа". Затова и Сърбия, и вторият ентитет в Босна и Херцеговина обявиха 5 август за ден на национален траур. 

Според колумнистката на хърватския многотиражен всекидневник "Ютарни лист" Йелена Ловрич, отказът от чуждестранно участие в отбелязването на годишнината от "Буря" не е новина. Никога на честванията в Книн не са присъствали посланици, но тази година дипломатическият корпус за първи път ще присъства на парада в Загреб. "Бойкотът на Книн вероятно е резултат от факта, че честването там е замислено изначално като десничарски празник", написа [на хърватски език] Ловрич. "Прославната помпа", както тя нарича честванията в Книн, дори и маргинално не са приемали факта за страданията на сърбите и прогонването на сръбското население. Критики срещу липсата на самокритичност отправи и Милорад Пуповац, лидер на Сръбския народен съвет (организация на сръбското малцинство в Хърватия). По думите му, потресаващ е фактът, че около организацията на отбелязването на годишнината изобщо не се споменава "историческото страдание на хърватски граждани със сръбска националност, както и поемането на морална и правна отговорност за престъпленията, извършени по време и след операцията". 

Томислав Карамарко в интервю, че изявлението на г-н Пуповац не е коректно "спрямо неговата родина". И ако преди премиерът Зоран Миланович беше умерен и дори либерал по отношение на Сърбия и отношенията на Балканите, на 4-ти август вечерта той влезе изцяло в дискурса на своя политически опонент. В интервю за хърватската национална телевизия той заяви, че Хърватия жали за всички жертви и пострадали по време на операцията, независимо на чия страна са били, но припомни, че масовото изселване на сърби от Хърватия е било организирано от режима на Слободан Милошевич. Това каза и президентката Колинда Грабар-Китарович по време на краткото си изказване на снощния прием. По-късно пред дипломатическия и военен корпус г-н Миланович завърши подобаващо амбицията на правителството му да представи операция "Буря" като напълно легитимна и освободителна военна операция.

Той отправи няколко съвсем ясни послания към съседна Сърбия. "Свободата е най-голямото благо и на никого не трябва да доказваме след четири тежки години на убийства и изселвания в окупираните територии, че "Буря"-та е била основателна, необходима, неизбежна и колко нови жертви е предотвратила". Той припомни, че Хърватия не празнува войната, нито нечие изселване, а своето обединение. С речта си той навлезе още по-сериозно в гласоподавателския сектор на HDZ като заяви, че победата е извършена от народа, "от нашите граждани, които са избрали властта и са й доверили ръководенето на държавата". По това време, продължи още той, най-тежкото от независимостта на Хърватия, държавата е ръководил Франьо Туджман. Именно на него трябва да се благодари и да се отдаде признание, каза още хърватският премиер.

Франьо Туджман, първият президент на независима Хърватия, е сред основателите на HDZ. В момента, под ръководството на Томислав Карамарко, тече процес на култ към личността на покойния лидер. Сега към политическото канонизиране на г-н Туджман се включиха и социалдемократите. В опит да се спечелят симпатиите на туджманистите дори имаше идея летището в Загреб да се преименува на негово име, което предизвика остри реакции от страна на Сърбия. 

От победа на изборите към загуба на международна и регионална тежест

Социологическите проучвания показват, че общественото мнение откликва на промяната на поведението на социалдемократите, но все още е рано да се каже дали това ще им донесе изборен успех. От другата страна на границата обаче, ефектът от отбелязването на 20-ата годишнина е много по-голям и показва, че "буря"-та още не е стихнала. По време на специално организирания митинг в Сремска Рача сръбският премиер Александър Вучич заяви, че 5 август е най-тъжният ден в сръбската история. "'Буря' е трагедия с библейски размери", каза и сръбският патриарх Иреней, а президентът на босненските сърби Милорад Додик заяви в интервю за сръбския "Блиц", че сърбите са най-големите жертви на територията на бивша Югославия. 

В коментар [на сръбски език] "Дойче веле" припомни, че като всяко друго събитие по време на кървавия разпад на бивша Югославия, и "Буря" не е с чиста съвест. Радиото цитира главния редактор на хърватския седмичник "Новости" Ивица Джикич, че на Сърбия й липсва самокритика, а нейното ръководство няма моралното право да говори за "Буря". "Имам предвид, че Сърбия трябва на най-високо ниво да проговори за своята роля в нещастието на крайнските сърби. Създаването на Крайна и тамошната войска е било по най-банален начин дирижирано и финансирано от Белград". На подобно мнение е и Драган Попович, директор на белградския Център за практична политика. Според него, Сърбия премълчава своята роля за началото на войната. Хърватия на практика е била нападната и отговорността на Белград е най-голяма. "Сърбия няма основания да се чувства морално възвишена по отношение на Хърватия, тъй като и ние не сме се помирили с нашите престъпления", добавя сръбският анализатор. 

"Дойче веле", което се финансира от германското правителство, коментира, че и двете страни трябва да разберат, че са отговорни за атмосферата, която създават в публичното пространство заради трупането на политически точки. "Вместо да създават атмосфера на миналото, те трябва, чрез решаването на ежедневните въпроси, които са от значение за гражданите на Сърбия и Хърватия, да работят за създаването на атмосфера, която да даде възможност за общо бъдеще", призова в декларация сръбската Демократическа партия. 

По време на изявленията и от двете страни на границата се промъкваха едва забележими признания и за извършените грехове, но в различен размер. В Хърватия във всяка реч и от страна на управляващите, и на опозицията присъстваше споменаване на жертвите от всички страни, но не се говореше за извършените престъпления. Говореше се основно за това, че операцията е била легитимна. Премиерът Миланович призна, че по време и след "Буря" са били направени големи пропуски, но припомни, че изселването на сърбите е станало благодарение на Милошевич. В изявлението на сръбския премиер Александър Вучич също има бегло споменаване на миналото. "Сърбия е признала престъпленията, които сърбите са причинили, а онези, които на тях са причинени, е презряла", е казал г-н Вучич. С това се изчерпват самокритиките. Голяма разлика имаше обаче в начина на отразяване по хърватската национална телевизия.

Някак неизбежни бяха сравненията между военния парад в Белград миналия октомври и парада в Загреб на 4 август. В средата на октомври 2014 г. Сърбия отбеляза 70-ата годишнина от освобождаването на Белград от нацистите с показен военен парад, кулминацията от който беше визитата на руския президент Владимир Путин. Тогава сръбската държавна телевизия организира специално целодневно студио, което отразяваше както самия парад, така и визитата на руския държавен глава. Отразяването, както euinside писа, беше изключително едностранчиво и направено по модел от пика на Студената война. От гледането на преките предавания и коментарите на подбраните гости човек остава с твърдото убеждение, че Сърбия е жертва. Нито дума за извършените след това престъпления от комунистическия режим или по-късно от режима на Милошевич. 

Отразяването на воения парад в Загреб беше несравнимо по-умерено. То не трая цял ден и нямаше много гости. Беше поканен военен експерт, който коментираше преминаващите военни части откъде са и с какво са оборудвани. В края на прякото предаване на парада ХРТ направи обзор на събитието, като в края му спомена с показването на документални кадри и това, че по време на операция "Буря" са били прогонени хиляди сърби, стотици къщи са били подпалени и че са били извършени престъпления. Това едва ли е достатъчно, за да се компенсира все по-напрегната националистическа реторика в Хърватия, но е показателно. 

Поредният епизод на остри противоречия между двете най-големи държави от бивша Югославия - Сърбия и Хърватия - показва, че всъщност малко проблеми са решени. Мълчанието на международната общност в името на опита сръбското правителство да бъде опитомено като част от големия геополитически пъзел създава допълнително хранителна среда за опасния балкански национализъм. Заслужава си да се отбележи многозначителната реплика на хърватския премиер Зоран Миланович по време на едно от интервютата му вечерта на 4 август, че хърватско-сръбските отношения зависят от това кой е на власт. Многозначителна, защото тази реплика може да е насочена както навън, така и за домашна консумация. 

Ако цената на сръбското сътрудничество е пренебрегване на исторически факти или изопачаването им, то тогава Балканите ще напомнят отново, че все още са барутен погреб. По хърватската "Нова телевизия" лидерът на HDZ Томислав Карамарко заяви, че съвременната сръбска политика не бива да е базирана на митове и полуистини. Това обаче важи с пълна сила и за съвременната хърватска политика, особено тази, която се изкушава от десничарството.