euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-оспорваните президентски избори в историята на независима Хърватия произведоха първата жена-президентка. Това е и първият държавен глава на консервативната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) от 15 години насам. Колинда Грабар-Китарович спечели с нищожна преднина от под 30 хиляди гласа, основно от чужбина, пред настоящия президент Иво Йосипович. При рекордно висока избирателна активност от 59.06% бившата помощник-генерален секретар на НАТО и бивша министърка на външните работи и на евроинтеграцията спечели 50.74 на сто от гласовете, а за Йосипович гласуваха 49.26%. Разбивката по райони показва, че победата на г-жа Грабар-Китарович се дължи основно на гласувалите в чужбина и то най-вече в Босна и Херцеговина, където за нея са гласували 93.80%, а за Йосипович едва 6.20 на сто. 

Подобна е ситуацията и в страните с големи хърватски диаспори. В Канада кандидатката на HDZ беше безапелационна с 97.70% срещу 2.30%. Подобна е картината и в Австралия, където премиерът Зоран Миланович миналата година претърпя пълно фиаско по време на срещата си с хърватската диаспора. Там за първата президентка на Хърватия гласуваха 97.22%, а за Йосипович 2.78%. В САЩ резултатът не е много по-различен - за Грабар-Китарович са гласували 85.07%, а за Иво Йосипович - 14.93%. В Сърбия и Черна гора резултатът е също толкова тесен, както и в самата Хърватия, само че в Сърбия Йосипович е победител с 54.03%. Йосипович е победителят и в България, според данните за гласуването на хърватите там. И без гласовете на диаспората обаче, тя отново щеше да е победител, макар и с малко над хиляда гласа, показват данните на хърватската ЦИК. 

Босна, втората родина на хърватите

Надпреварата беше безпрецедентно неизвестна и напрегната до последния възможен момент. Първите резултати на Централната избирателна комисия бяха обявени в 22 часа, като дотогава в нито един от щабовете не бързаха с официалното обявяване на победата. Напрежението се покачваше ту в единия лагер, ту в другия. Първите социологически проучвания след приключването на изборния ден в 19.00 часа местно време показаха лека преднина за Колинда Грабар-Китарович, но след това ситуацията се промени и Йосипович поведе. С напредването на вечерта резултатите им се изравниха и продължиха да бъдат изравнени с минимална разлика от под процентен пункт доста дълго време, докато около 21 часа резултатът на Колинда Грабар-Китарович започна бавно да изпреварва този на Йосипович. Щабът му в Дома на журналистите в Загреб до последно се надяваше на обрат, макар и с минимална разлика. 

Голямото напрежение се подхранваше допълнително и от проблемите с гласуването в Босна и Херцеговина и особено в Мостар. Там гласуването продължи до рано сутринта. Причината е, според коментари от Босна и Херцеговина, в малкото отворени избирателни секции. Секции имаше в Сараево, Тузла и Баня лука, но най-големи опашки са се образували в Мостар. Според споразумение от времето на Иво Санадер, избирателни секции се отварят на само пет места. Въпреки студа и конфликтите, заради които е имало намеса на полицията, а заради дългото чакане няколко пъти се е отзовавала и бърза помощ, хърватите там заявиха, че ще стоят до края, за да упражнят правото си на глас. Според коментатори в страната, избирателите в Босна и Херцеговина са гласували все едно гласуват в родината си. 

По подобие на тежестта, която имат българските граждани в Турция, фактът, че хърватите в Босна и Херцеговина оказаха голямо влияние върху крайния резултат предизвика спорадични остри реакции. Трудно сдържа нервите си снощи министърът на предприемачите Гордан Марас, който заяви, че той не би гласувал за съдбата на някого другиго в чужбина. Въпреки това обаче той заяви, че законът е закон и трябва да се спазва. Казусът с Босна и Херцеговина и възгледите на Колинда Грабар-Китарович е притеснителен от гледна точка на бъдещето на дейтънската държава. HDZ поддържа тесни връзки със сестринската си партия в БиХ, където лидерът на босненския HDZ Драган Чович редовно заплашва, че ако няма напредък, ще постави на масата хърватския въпрос. Става дума за искането на хърватите да имат свой собствен ентитет в Босна и Херцеговина, която в момента е разделена на два ентитета - на сърбите и на хърватите и мюсюлманите. 

Колинда Грабар-Китарович се обяви за конституционни промени, които да "изравнят" правата на хърватите в Босна и Херцеговина. И макар да не говори директно за създаване на трети ентитет, в един от предизборните дебати тя заяви, че би подкрепила нова конференция за Босна, която да "надгради" Дейтънското мирно споразумение, подписано от Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович през 1995-а година в Париж. В ЕС в момента преобладава становището, че сегашната структура на БиХ не бива да се пипа, но има гласове в региона, които подкрепят предоговаряне на Дейтън. Това обаче, особено в сегашния геополитически момент, би означавало отваряне на кутията на Пандора. В победната нощ на 11 януари първата хърватска президентка се обърна към всички хървати в Хърватия и "втората родина на хърватския народ Босна и Херцеговина". Тя се обърна и към хърватите в Сърбия, Черна гора и останалите по света, но акцентът безспорно беше към Босна и Херцеговина, където е и най-големият брой гласували извън страната избиратели. 

Идеологическата битка за Пантовчак

Малко след 22 часа Иво Йосипович призна загубата си и поздрави опонентката си като заяви: "Демокрацията победи". Според мнозина анализатори, кампанията, особено за втория тур на изборите, е била идеологическа битка. "Или ние, или те", гласеше и призива на премиера Зоран Миланович, лидер на Социалдемократическата партия (SDP), която управлява в коалиция с либералите и регионална партия. По време на кампанията за първия кръг, когато се състезаваха четирима кандидати, преобладаваше духът на промяната. Почти всички искаха конституционни промени, които да внесат повече директна демокрация. Икономическото състояние на Хърватия също беше сред най-обсъжданите теми. Тогава настоящият президент Иво Йосипович, подкрепян от социалдемократите и още 16 партии, беше подложен на остри критики от всички страни за това, че не е направил нищо през петте си години като държавен глава, за да помогне на страната да излезе от вече шестгодишната рецесия. В надпреварата във втория кръг обаче, кампанията изцяло промени облика си. 

Както се и очакваше, президентът Йосипович изостави неутралния говор и фокуса върху идеите си за конституционни промени и започна да атакува директно Колинда Грабар-Китарович за това, че е участвала в корумпирана власт и е издигната от първата партия, осъдена (на първа инстанция) за корупция. В първия кръг той беше принуден да се отбранява, както и в началото на втория, но след това премина в атака. Колинда Грабар-Китарович след известно време вкарана в ъгъла в самоотбрана, се съвзе и започна отново да атакува президента за икономическото състояние. Така се стигна неизбежно до разравяне на миналото. По време на дебат по хърватската Нова телевизия беше повдигнат въпроса за Туджман и Тито. 

Въпросът за покойния първи президент на Хърватия след независимостта Франьо Туджман е изключително актуален, тъй като HDZ през последната година издига личността му в култ. Миналата година от партията беше изгонена много влиятелна фигура - бившата премиерка Ядранка Косор - защото не е достатъчно "туджманист". Фигурата на г-н Туджман има огромно влияние в Хърватия, тъй като той е човекът, започнал войната за независимост и е положил основите на независимата държава. Той е от редиците на HDZ и се смята за "баща на нацията", което само по себе си звучи плашещо за всички онези, които са живели в диктатура и тоталитаризъм. 

Двамата кандидати бяха попитани какво мислят за политиката на помирение на Туджман, на което г-н Йосипович отговори, че независимо, че не е успяла до края, политиката на помирение е била добра. Според него обаче, с тезите, които Туджман е имал тогава, той би бил изгонен днес от HDZ, каза Йосипович, очевидно правейки намеци за изгонването на г-жа Косор. Освен това той цитира лидера на HDZ Томислав Карамарко, бивш шеф на контраразузнаването и бивш министър на вътрешните работи, да казва, че политиката на помирение е мъртва и че помирение не може да има. Колинда Грабар-Китарович обаче е на мнение, че Карамарко е имал предвид това, че е имало хора, злоупотребили с политиката на помирение. Политиката на помирение е най-доброто постижение на Туджман, каза тя. "Знаете, че за разлика от други централноевропейски и източноевропейски държави Хърватия не проведе лустрация, точно за да се подкрепи концепцията на помирението и хората да не се делят", каза тя. През миналата година обаче, лидерът на партията Карамарко започна усилено да призовава за лустрация. 

По време на дебата стана дума и за покойния бивш юголидер Тито по повод на продължаващия вече дълги години дебат дали трябва да се преименува един от площадите в Загреб, носещ името на маршала. Колинда Грабар-Китарович отговори без колебание, че Тито е бил комунистически диктатор, но че решението за смяната на името на площада трябва да се вземе от гражданите на Загреб. Иво Йосипович беше по-обтекаем по този въпрос като заяви, че "Площад маршал Тито" е добро име. "Тито е историческа личност със своите много добри и много лоши страни, както са били и някои други. Но онова, заради което той носи името е антифашистката борба". Колинда Грабар-Китарович го апострофира като го призова да не смесва антифашистката борба с комунизма. Тези два въпроса са само част от аргументите за идеологическата битка за Пантовчак. 

Другата тема, която определя изборите като идеологическа борба, е корупцията, която се превърна в основно оръжие на Иво Йосипович във втория кръг. Той не пропускаше да напомни на Грабар-Китарович, че е била външен министър, когато са се извършвали някои от престъпленията, заради които бившият премиер Санадер излежава дълга присъда и HDZ беше осъдена. Той не пропускаше и да припомни, че едно от постиженията му по време на първия мандат е било да поиска конституционни промени, с които да се премахне давността на престъпления като корупция в приватизационните сделки и военното профитерство, които именно са открили пътя към осъждането на Иво Санадер. И тъй като Иво Йосипович е доста смирен и неагресивен като личност, най-често атаките идваха от страна на премиера Зоран Миланович, който нарече HDZ "престъпна организация". На Колинда Грабар-Китарович й беше трудно да се отбранява по тази тема. 

Въпреки затрудненията, тя я превърна в основна във втория кръг. Ако в първия кръг тази тема изцяло отсъстваше от публичните й изяви, макар и да присъства в изборната й програма, във втория кръг вече беше сред основните й теми. В победната си реч на 11 януари вечерта тя заяви, че през последните две години, под ръководството на Томислав Карамарко, HDZ се е очистила от корупцията. Тя обеща, че ще се бори за върховенство на закона и за нулева толерантност към корупцията. 

Национализъм или патриотизъм?

Това, което направи силно впечатление през цялата кампания, но и в изборната нощ беше огромния акцент върху родолюбието от страна на HDZ. Докато се чакаха резултатите, в щаба на HDZ прозвуча десетки пъти песента "Хубава ли си" на националиста Томсън. Тази песен се смята за националистична и се пее винаги по време на някакво обединяващо нацията събитие. Такова събитие беше оневиняването на генералите Анте Готовина и Младен Маркач от трибунала за военните престъпления в бивша Югославия. Тогава на претъпкания площад "Бан Йелачич" в центъра на Загреб всички припяваха в един глас тази песен. След обявяването на резултатите, пред ликуващите привърженици на HDZ пръв говори лидерът Карамарко, който заяви, че "най-голямата хърватска партия, която под ръководството на доктор Франьо Туджман, най-големият хърватин на 20-ти век, създаде хърватската държава, днес имаме свой президент на републиката". 

На фона на възгласите "Франьо, Франьо" той увери, че Колинда Грабар-Китарович ще бъде президентка на всички граждани. Той поздрави ветераните от войната и то специално онези, които протестират вече няколко месеца на улица "Савска" в Загреб с искания за оставката на министъра на ветераните Предраг Матич заради изявления на неговия заместник Боян Главашевич, който сам е ветеран от войната и е лежал в сръбски лагер, че не всички ветерани заслужават скъпите придобивки. Въпросът с привилегиите на ветераните е поставян и от Европейската комисия в контекста на процедурата по свръхдефицит, която ЕК започна срещу Хърватия в края на 2013-а година. По време на протестите на ветераните обаче се появиха спекулации, че те се ползват с подкрепата на HDZ. Нещо, което партията не крие.

Колинда Грабар-Китарович концентрира голяма част от кампанията си и в първия, и във втория кръг върху тях, като дори прекара Нова година с протестиращите на улица "Савска". Те бяха и първите, които тя посети след победата си снощи. Също в контекста на родолюбието, Колинда Грабар-Китарович обещава да направи армията силна и мощна, така че да е в състояние да отбранява страната. Не става ясно обаче от какво трябва да се отбранява тя, бидейки и част от НАТО. По време на победната си реч, родолюбието беше сред най-споменаваните думи. Тя обеща, че ще постави Хърватия сред най-развитите и богати държави в ЕС и света. Новата президентка благодари на всички за подкрепата, включително и на опонентите си и призова за обединение. "Стига вече мои и негови, наши и ваши. Всички вие сте мои, мили мои хърватски граждани. Дайте да се обединим, да обединим родолюбието си, любовта и вярата в нашата мила родина Хърватия. Да излезем от кризата, да завършим пътя, който започнахме под първия хърватски президент Франьо Туджман. Да отведем Хърватия в благосъстояние", каза тя, позиционирайки се като майка на всички хървати.

Това също премина на фона на възгласи "Франьо, Франьо". "Благодаря ви за думите на родолюбие, за вярата в себе си, защото народът, който не вярва в себе си, който не уважава себе си, няма да уважава и другите. Но нека никой не разбира това като каквато и да било заплаха. Това, че обичаме нашите, означава, че ценим чуждите, но ще се борим за хърватските национални интереси, защото това е Хърватия, а не региона". Последното е фундаментална реплика, която тепърва ще се изпълзва със значение. Колинда Грабар-Китарович очерта като свой приоритет решаването на отворените двустранни въпроси със съседните страни. Тя ги призова "да спрем да замитаме отворените въпроси под килима". Хърватия има нерешени проблеми със Сърбия, Босна и Херцеговина и с Черна гора. Те са свързани с доуточняване на следвоенните граници, с наследството на бивша Югославия, с изчезналите по време на войната хървати. 

В началото на предизборната надпревара Колинда Грабар-Китарович беше доста по-радикална и дори допускаше, че нерешените двустранни въпроси със съседите може да се превърнат в предварително условие за членството им в ЕС. С течение на времето тя омекна, но като цяло не промени особено много възгледите си. За нея нищо друго не е важно в регионалния контекст, освен двустранните въпроси и хърватските национални интереси. Тя обяви, че ще се бори за правата на малцинствата в Хърватия, но че няма да иска нищо по-малко за хърватските малцинства в Сърбия и особено Войводина, в Босна и Херцеговина и в Черна гора. За разлика от нея президентът Йосипович застъпваше по-интеграционистки възгледи. Сърбия трябва да стане член на ЕС, когато изпълни всички условия, беше позицията му спрямо един от най-проблемните съседи. 

Възгледите на Колинда Грабар-Китарович, а също и на партията, която стои зад нея и се готви да вземе властта след парламентарните избори по-късно тази година, са в състояние да усложнят допълнително и без друго твърде комплицираната ситуация в района на Западните Балкани. И тъй като няма никакво съмнение, че президентските избори бяха просто тренировка за парламентарните по-късно тази година, хърватските граждани трябва да преценят дали има разлика между национализъм и патриотизъм и всичко това през призмата на ставащото в Европа.