euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

И тази година (6-та поред) Хърватия ще завърши с рецесия от -0.7%, безработицата ще остане висока - 17.3%, но най-голямата промяна идва от рязкото покачване на публичния дълг на 81.7% от БВП. Бюджетният дефицит ще остане много над очакванията на Комисията по процедурата за свръх дефицит - 5.6% от БВП. Тази мрачна картина се подслажда с есенната прогноза [на английски език] на ЕК, според която хърватската икономика ще излезе от рецесията догодина, но само с малко над нулата, което категорично не е достатъчно за намаляване на бюджетния дефицит и безработицата, която се очаква през 2015 година да достигне 17.7%. Причините за лошия икономически резултат на Хърватия ЕК вижда в огромните акумулирани външни и вътрешни дисбаланси на фона на слаба бизнес-среда и високата безработица. ЕК смята също, че рисковете за неизпълнение на есенната прогноза са големи, заради несигурност на вътрешната политика, особено по отношение на фискалната консолидация и забавяне на структурните реформи.

Тази година Хърватия за първи път участва в Европейския семестър и през пролетта получи от Европейската комисия първите си конкретни национални поръки, съпроводени с изключително откровен анализ на икономическата ситуация. Препоръките бяха осем и сред тях са подобряване на бизнес-средата, провеждане на стрес-тестове на банките, намаляване на безработицата, стабилност на пенсионната и здравната система, устойчиви публични финанси. Всеки месец правителството изготвя отчет на изпълнението на препоръките, но от тези отчети е видно, че си влачи краката както по отношение на тези препоръки, така и на останалите структурни реформи. Причината е, че догодина предстоят президентски и парламентарни избори, но също и че най-болезнените реформи срещат силен отпор от страна на доста влиятелните синдикати. 

Макар че няма и следа от първоначалния устрем за реформи, не може да се хвърли цялата вина върху хърватското правителство, което освен че се бори с наследени проблеми, все още е в процес на адаптация на законодателството и икономиката към ЕС. Това за пореден път доказва какъв огромен пропуск е направен в присъединителния процес, когато икономиката не е била във фокуса на вниманието. Хърватия вече прилага счетоводните стандарти ESA2010, които доведоха до рязко покачване на публичния дълг. По досегашната методология дългът се движеше около и малко над 60%, докато сега вече е над 80 на сто. Освен това, на фона на рецесията, високата безработица и загубата на пазарите от CEFTA, хърватският бюджет търпи и още една тежест - вноската в общия европейски бюджет. Същевременно, възвръщаемостта на инвестицията под формата на усвояване на еврофондове все още е незабележима. Европейската комисия очаква първите видими ефекти от еврофондовете да се усетят чак през 2016 година. 

Бавен и тежък процес на адаптация

Една от ключовите препоръки на ЕК към Загреб е да подсили независимостта и работата на Комисията за фискална политика - орган, от който се очаква да упражнява независим контрол върху това как правителството харчи парите на данъкоплатците. От началото на годината комисията е извадена изпод шапката на Министерството на финансите и в момента се намира в Сабора (парламента). Състои се от експерти от икономически и правни факултети, неправителствени организации и независими държавни органи, но се председателства от шефа на комисията по бюджет и финанси в Сабора г-н Сърджан Гюркович. Той е от либералната партия HNS, която участва в управляващата коалиция "Кукуригу", начело с премиера Зоран Миланович. Сякаш, за да подчертае, че носи две шапки, г-н Гюркович говори с euinside пред две чаши - едната с чай, а другата с кафе. Обясни* ми, че чая пие заради простудата, а кафето ... заради ефекта от кафето. 

В момента е в процедура новият Закон за фискалната отговорност, който ще включи и подсилването на фискалната комисия. Сърджан Гюркович смята, че независимостта е осигурена от самия факт, че органът е изваден от изпълнителната власт. Досега комисията е била много критична и ясна, но на практика не разполага с друг инструмент за въздействие върху правителствената фискална политика, освен да публикува заключенията и критиките си. Комисията предлага своите становища на правителството, но дали то се съобразява с тях, е отделен въпрос. Все пак, припомня г-н Гюркович, парламентът също упражнява контрол върху работата на правителството. Така излиза, че комисията за фискална политика е чаят, който се пие при простуда, а работата на бюджетната и финансовата парламентарна комисия е кафето. 

Най-големият проблем за хърватските публични финанси произтича от смяната на счетоводните стандарти. ESA2010 донесе главоболия и на Великобритания, която заради преминаването към тази методология осъмна с многократно по-висока годишна вноска в бюджета на ЕС, което предизвика бурната реакция на премиера Дейвид Камерън по време на октомврийския Европейски съвет в Брюксел. Сърджан Гюркович обясни, че на практика публичният дълг не расте толкова осезаемо заради нови задължения, но поради смяната на методологията в публичния дълг попаднаха дълговете на корабостроителниците, а от догодина ще влязат и хърватските автомагистрали. Става дума за около 30 милиарда евро гаранции и дълг. Какво да се прави с чисто новите и наистина чудесни автомагистрали е водеща тема за хърватската общественост вече месеци наред. Правителството предложи да ги даде на концесия, за да се отърве от огромното дългово бреме, но синдикатите се възпротивиха и подеха инициатива за подлагането на въпроса на референдум.

Вече са събрани половин милион подписи, които са напълно достатъчни за инициирането на процедурата за провеждане на всенародно допитване. Основното мото на инициативата е, че това са хърватски магистрали и не трябва да бъдат давани на чужденци или частници. Те обаче не дават отговор на въпроса откъде да дойдат парите за изплащането им. Магистралите са голяма гордост за Хърватия и премиерът Зоран Миланович неведнъж е подчертавал, че страната сама си ги е построила, тоест без да взима европейски пари за това, явно като доказателство, че може и без помощ отвън. Така ли е обаче? Главоломно нарасналият дълг заради смяната на методологията и заради продължителната рецесия, която МВФ нарече пролетта "необичайно продължителна", допринесе за свалянето на кредитния рейтинг на Хърватия на равнището на боклука. Сърджан Гюркович казва, че "за щастие" тази година е имало много свободен капитал на пазара, поради което цената на парите е била доста ниска.

Хърватия в момента плаща около 4% за нов дълг, но има страни, които получават пари за 0.5% или 1%. Възможно е влошеното състояние на публичния дълг да окаже влияние върху цената на задължаването, призна г-н Гюркович, но едно от предимствата на Хърватия е, че е малка страна и може да излезе бързо от кризата. Но защо не го прави? Реформите се бавят, признава той, но все пак вървят. Най-важното е, че расте промишленото производство, както и износът в ЕС и възстановения износ на територията на страните от CEFTA. На Хърватия ще й дойде добре, ако Италия и Франция спечелят битката на европейско ниво за повече гъвкавост в прилагането на фискалните правила. Вече се вижда, че страните-членки изпълняват само 10% от набелязаните от ЕК конкретни препоръки. Цели 45% обаче са невъзможни за изпълнение. 

В Хърватия такъв е случаят, например, със Закона за труда, който наскоро беше либерализиран, но не в степента, която очакваше ЕК. г-н Гюркович припомня, че когато се правят промени в законодателството, е необходимо да се получи съгласието на всички действащи лица, защото са в сила колективни трудови договори. Ако те не бъдат спазвани, държавата ще трябва да плаща обезщетения отново от парите на данъкоплатците. Затова е необходимо съгласието и на синдикати, работодатели, работници. А съпротивата срещу реформите е голяма, признава той. Надява се, че новата Европейска комисия ще има малко по-гъвкав подход от досега. Той беше оптимист, че правителството все пак ще завърши мандата си положително. 

*Цялото интервю със Сърджан Гюркович може да гледате на хърватски език тук