euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не са много хората, които очакваха в петък Хагският трибунал за военните престъпления в бивша Югославия да оправдае най-високопоставените до момента военни - генералите Анте Готовина и Младен Маркач. Вместо да потвърди присъдите им от по съответно 24 и 18 години затвор, апелативната комисия ги оправда и пусна на свобода, което предизвика истински всенародни чествания в Хърватия и много обида и тъга в съседна Сърбия. И всичко това дни преди 21-ата годишнина от знаково за хърватите събитие - клането във Вуковар.

Предистория

Ген. Анте Готовина е бил командващ на операцията "Буря" в южната част на самопровъзгласилата се република Сръбска Крайна (хърватска територия, населена преди това основно със сърби), а ген. Маркач е бил командир на специалната полиция към Министерството на вътрешните работи в младата независима Хърватия. Заради съпричастността им към операция "Буря", двамата са обвинени от трибунала в Хага за бивша Югославия във военни престъпления и етническо прочистване. Тричленен състав на трибунала ги осъжда на 15 април 2011 г. на 24 години затвор за ген. Готовина и 18 години за ген. Маркач - и двамата възприемани в Хърватия за национални герои, довели до успешен край освободителната война срещу Сърбия (тогавашна Югославия).

Според мотивите на тричленния състав двамата (по онова време са били трима обвиняемите - Иван Чермак е оневинен) са участвали в организирана престъпна група, чиято цел е била прогонването на сръбското население от Крайна. Съдът се позовава на наличните доказателства и разпитването на свидетели. Една от ключовите точки на обвинението е срещата, която се е състояла на 31 юли 1995 г. на хърватския остров Брюни, по време на която тогавашният първи хърватски президент Франьо Туджмн събира висши военни, за да обсъди с тях предстоящата военна операция. По време на тази среща, се казва в мотивите на съда, участниците са обсъждали колко е важно сърбите от Крайна да бъдат принудени да напуснат в резултат на нападение. В отговор на изявление в този смисъл на президента Туджман, Анте Готовина е цитиран да казва: "Огромен брой цивилни вече се евакуират от Книн и са се запътили към Баня Лука и Белград. Това означава, че ако продължим натиска още известно време, няма да останат твърде много цивилни, а само онези, които нямат възможност да напуснат".

Според съда Туджман, в качеството си на главния политически и военен лидер в Хърватия преди, по време и след периода на обвинението, е бил ключовият член на престъпната група. Независимо от това обаче съдът стига до заключението, че Анте Готовина е участвал в срещата в Брюни и е допринесъл за планирането и подготовката на операция "Буря". Нещо повече, пише още в мотивите на съда, Готовина не е предприел сериозни действия да предотврати и да проследи престъпленията, за които е било съобщено, че са извършени от негови подчинени срещу сърби от Крайна. Този провал на Готовина е имал отражение върху общите нагласи към престъпленията в сплитския военен окръг, който е бил под негово командване, смята съдът. В същия смисъл са и обвиненията срещу ген. Младен Маркач.

Окончателна победа за Хърватия

Защитата на двамата обвиняеми генерали обжалва присъдата, за което се сформира специална печтленна апелативна комисия, председателствана от съдия Теодор Мерон, който е и председател на трибунала в Хага за бивша Югославия. На 16 ноември комисията излезе с решение по жалбите на генералите. Точно в 9 часа сутринта на централния площад в Загреб, както и предишния път, беше монтиран огромен екран и се бяха събрали няколко стотин души, за да гледат на живо четенето на присъдата. Преди началото на заседанието в Хага малцина бяха онези, които очакваха или по-скоро се надяваха генералите да бъдат оневинени, затова и настроението беше по-скоро минорно. Сред присъстващите имаше много ветерани от войната, техни близки и обикновени граждани. Всички големи медии в страната предаваха пряко от Хага, а темата за генералите беше на първите страници на вестниците.

Започна четенето. Решението на апелативните съдии се базира на две опорни точки от заключенията на първоинстанционната камара - законността на артилерийските нападения срещу четири града - Книн, Бенковац, Обровац и Грачац - и за участието на генералите в организирана престъпна група. И по двете основни обвинения апелативната комисия отхвърли решението с мотив: първоинстанционната камара е приела артилерийските нападения срещу четирите града за незаконни на базата на анализ на пораженията на определени места. Този анализ се основава на стандарта за 200-те метра допустима грешка. Апелативните съдии единодушно заключават, че този стандарт е бил грешно определен, тъй като не е ясно на какви основания е възприет той.

Съдът се е позовал на експертни свидетелски показания, които са свидетелствали за фактори като скоростта на вятъра и въздушната температура, оказващи влияние върху точността на попаденията на хърватската армия срещу четирите града. В мотивите обаче изрично се посочва, че не е имало достатъчно доказателства, за да се направи анализ на тези фактори във всеки един от четирите града. Независимо от това обаче тричленният състав се позовава на стандарта за 200-те метра. Въпреки че са били разгледани допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението, че нападенията срещу тези градове са били незаконни, апелативните съдии, с изключение на съдиите Агиус и Покар, посочват, че тези доказателства не са достатъчни.

На базата на това решение отпадат и обвиненията по-нататък, тъй като те са базирани на твърдението, че нападенията срещу четирите града са били незаконни. Апелативните съдии, с особеното мнение на Агиус и Покар при повечето от тях, отхвърлят присъдите от 2011 г. и обявяват генералите Готовина и Маркач за невинни, като се разпореждат да бъдат незабавно пуснати на свобода. Решение, което предизвика експлозия от всенародна радост в Хърватия. Съдия Кармел Агиус е от Малта, а Фаусто Покар е от Италия. И двамата изразяват несъгласие с присъдата.

Да се обърнем към бъдещето

Новината облада цялото публично пространство в Хърватия, заредено още от предходната вечер, когато се проведоха бдения и молебени в чест на генералите. За хърватите това решение е тържество на справедливостта, докато за сърбите - обида. Правителството в Загреб моментално изпрати правителствения самолет да прибере генералите от Хага, а кметът на Загреб организира отново на централния площад "Бан Йелачич" тържествено посрещане. След оповестяването на решението премиерът Зоран Миланович излезе със специално изявление пред медиите, което започна с думите "Падна ми камък от сърцето". По думите му в решението имало доста политика, за което свидетелства фактът, че двама съдии са били против срещу трима за, "което говори само колко тънка е линията между успеха и неуспеха, истината и неистината". Миланович обясни, че във войната е имало много грешки, за които отговаря държавата, а не Маркач и Готовина. Той се зарече, че Хърватия ще изпълни своя дълг към правдата.

От своя страна Весна Пусич, първи вицепремиер в кабинета и министър на външните работи, заяви, че "присъдата по никой начин не означава амнистия за осъдените за военни престъпления, нито означава избягване на съденето на обвиняеми или заподозрени във военни престъпления". Обявяването на новината се случи в момент, когато хърватският парламент (Сабора) трябваше да обсъди промените в кабинета на Зоран Миланович след оставката на първия му вицепремиер Радимир Чачич. Вестта обаче превзе дневния ред и стана повод за размяна на реплики между Милорад Пуповац, заместник-председател на Независимата сръбска демократична партия, и други депутати. Пуповац приветства освобождаването на Готовина и Маркач, но попита "кой сега ще отговаря за извършените престъпления?" Няколко депутати обясниха, че става дума за освободителна война, в която генералите са имали активна роля.

В Сърбия реакциите бяха и продължават да са на обида, но е възможно решението да има много по-тежки последици за региона. В официално съобщение на сръбското правителство се казва, че правителството е снело от дневния ред всички точки, които се отнасят до предаването на документи на Хагския трибунал, "което не означава, че се прекратява сътрудничеството със съда, но се свежда до техническо ниво". Съобщава се още, че правителството на Сърбия е изразило огорченост от присъдата, тъй като тя причинява болка на жертвите и техните близки. Бившият президент и лидер на Демократическата партия на Сърбия Борис Тадич пък предупреди, че най-голямата опасност е присъдата да доведе до "известен триумфализъм" в Хърватия. По думите му присъдата ще има силни социални последици за сръбско-хърватските отношения.

Един от символите на трибунала за бивша Югославия, бившият прокурор Карла дел Понте, която подготви обвинителния акт срещу генералите, обяви, че е изненадана от съдебното решение. "Страшно съм изненадана! Доказателствата бяха очевидни! Не искам да обяснявам, но виждам, че двама съдии от общо пет не са били за освобождаване и с голям интерес прочетох тяхното мнение", каза тя.

Независимо от всичко това, хърватите посрещнаха генералите като истински национални герои. Още при кацането на летището въздушните диспечери поздравиха генералите, а площад "Бан Йелачич" в Загреб се оказа тесен за десетките хиляди граждани - от най-малките до най-възрастните - които пееха като един хърватски патриотични песни, скандираха "Вуковар", "Анте", "Младен". В очакване на генералите навсякъде из града националният флаг увисна от прозорците на десетки сгради, автомобили, младежи развяваха флага по спирки на обществения транспорт. На партита често може да чуете хърватите да вдигнат първата си наздравица "за генералите".

След повече от час чакане на площада в Загреб в петък вечерта Анте Готовина и Младен Маркач се появиха за кратко пред публиката. Пред ликуващата тълпа генерал Готовина обяви: "Това е наша обща победа. Имаше буря във войната, това беше правна буря. Победихме! Войната принадлежи на миналото. Да се обърнем всички заедно към бъдещето!" Той благодари на хърватските институции за подкрепата през седемте години несвобода, което беше посрещнато с викове "ууу" и освирквания от хилядите хървати. Младен Маркач от своя страна заяви, че сега вече Хърватия е наистина свободна. "Щастлив съм, че в бъдеще всеки хърватин и неговите наследници, където и да е по света, могат да кажат, че имат родина, която сме освободили без никакви мръсотии".

Генералите Анте Готовина и Младен Маркач допринесоха много за бъдещето на Хърватия - за свободата й и за започването на преговори за членство. Въпросът е как призивът на Готовина войната да остане в миналото ще резонира в регион, в който раните от една от най-кървавите войни в Европа след края на Втората световна война са все още пресни. И това не е въпрос, чийто отговор се търси само в региона, но също в Брюксел и Хага.