euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватия продължава уверено по пътя към членството в Европейския съюз като днес (19 април) успя да затвори две големи и много важни глави - номер 11 "Земеделие и развитие на селските райони" и номер 22 "Регионално развитие". Както каза унгарският външен министър Янош Мартони на пресконференция след края на съвместния Асоциативен съвет ЕС-Хърватия, "ние затворихме две глави, които са свързани с общностни политики, покриващи 70-75% от общия бюджет на Европейския съюз". Това е така, защото Общата селскостопанска политика, покривана от глава 11, заема близо половината от европейския бюджет (около 44%), а в регионално развитие попадат всички еврофондове.

По-интересен е контекстът, в който Хърватия затвори точно тези две преговорни глави. По думите на самия Янош Мартони, чиято страна в момента председателства Европейския съюз, "днешният ден е изключително важен. В настоящата политическа ситуация и политическо настроение, породено от някои наскорошни събития, е много важно да отправим положително политическо послание на Хърватия". Г-н Мартони очевидно визира политическата криза, в която Хърватия изпадна след серията от протести и искането за провеждане на предсрочни избори.

Унгарският първи дипломат каза още, че за Унгария продължава да е цел, колкото и амбициозна да е тя, Загреб да приключи преговорите за членство до края на унгарското председателство (края на юни). Според него, срокът е наистина амбициозен, но постижим, ако разбира се Хърватия довърши своята работа. Той напомни, че договорът за присъединяване вече се пише, а успешното приключване на преговорите с Хърватия ще отправи важен сигнал към Западните Балкани. Само че те трябва да продължат с реформите, особено в чувствителните области като правосъдието, борбата с корупцията и организирата престъпност, както и балканската рана - сътрудничеството с военния трибунал в Хага.

И като стана дума за правосъдие, един от въпросите, който интересуваше не малко журналисти (трябва да отбележим, че този път медийният интерес беше значителен) беше дали Хърватия ще влезе в Европейския съюз с "условна присъда" - мониторингов механизъм по подобие на този, с който се присъединиха България и Румъния (Механизъм за сътрудничество и оценка). На този въпрос еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле отговори за пореден път като припомни, че Европейската комисия няма никакво намерение да предлага каквито и да е видове механизми за верификация и мониторинг. "Комисията даде ясно да се разбере, че подобен механизъм не е съвместим с доверието в процеса".

Фюле обаче подчерта, че мониторингов механизъм има до приключването на ратификационния процес на Договора за присъединяване, който Хърватия ще подпише. Освен, че Комисията и страните-членки ще следят как Хърватия води преговорите по оставащите още 5 глави (от общо 35), но ще следи и работата по вече затворените глави. И всичко това до момента, в който и последната страна-членка ратифицира присъединителния договор.

И именно във връзка с "условната присъда", в залата беше зададен и още един доста смущаващ въпрос - дали е възможно България и Румъния да забавят ратификационния процес на Хърватия, за да си отмъстят, че тя ще мине без мониторингов механизъм. На това Щефан Фюле отговори, че ратификационният процес отнема време и отказа да се произнесе от името на България и Румъния. Според него обаче, надали двете страни ще искат да останат дълго с този механизъм в сила, но че зависи от тях самите кога той ще отпадне. Фактът, че този въпрос се повдига изобщо е обект на отделен анализ на сложните балкански отношения, в контекста на европейската интеграция на балканските страни и доколко тя е факт.

Друг важен въпрос, който беше повдигнат на пресконференцията беше делото, което приключи на първа инстанция, срещу генерал Анте Готовина във военния трибунал в Хага. Журналисти от местни (хърватски) и водещи световни медии искаха да разберат, дали острата реакция на хърватските власти срещу присъдата няма да попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС.

След продължил три години съдебен процес, на 15 април Хагският трибунал произнесе дългоочакваната присъда срещу трима хърватски генерали, която разгневи хърватите и отприщи вълна от протести на ветерани от войната за независимост и на обикновени граждани. Съдът призна за виновни смятаните за национални герои в родината си генерали Анте Готовина и Младен Маркач за военни престъпления, извършени по време на военната офанзива Буря през 1995 година. Те получиха съответно 24 и 18 години затвор. Третият генерал - Иван Чермак беше оправдан по всички обвинения и се върна в Загреб.

Трибуналът заяви, че двамата генерали са били част от организирана престъпна група, поставила си за цел трайното прогонване на сърбите от Краина. Чрез военната операция хърватската армия си върна контрола над районите, окупирани от сръбските сепаратисти през 1991 година, и се сложи край на сръбско-хърватската война. Хърватите се възмутиха не само от размера на присъдите. Гняв у тях предизвика и самата формулировка за престъпната група, част от която според съда са били ключови политически и военни фигури. Местните лидери веднага се зарекоха да обжалват присъдата и обявиха, че започват дипломатически и други действия в подкрепа на генералите.

Присъдите срещу националните герои от войната за независимост доведоха до рязък спад в подкрепата за Европейския съюз. Експресно проучване на общественото мнение на агенция Ипсос Пулс, направено ден след съдебното решение, показа, че ако до преди седмица подкрепата за еврочленството е била 60 на сто, то сега, тя е спаднала до 35%.

Разгневени ветерани от войната дори поискаха прекратяване на преговорите за членство с блока, смятайки че правителството е било принудено да прави прекалено много отстъпки и да жертва генералите в името на членството. Да припомним, че сътрудничеството с Хагския трибунал е сред ключовите условия за евроинтеграционния процес на Загреб, а залавянето на бившия легионер генерал Готовина направи възможно започването на преговорите за членство.

На фона на това, младият вицепремиер и министър на външните работи и на европейските въпроси Гордан Яндрокович заяви в Брюксел, че Хърватия ще продължи да работи с трибунала и уважава международното право. Решението на Съда е на първа инстанция и Хърватия ще обжалва "някои конкретни формулировки". В отговор на въпроса на колегата от вестник The Guardian за това, че премиерът Ядранка Косор е нарекла присъдата "неприемлива", заместникът й каза, че г-жа Косор не е заявила, че не приема присъдата. Той отново припомни, четейки от лист, че Хърватия ще обжалва в рамките на законната процедура някои определени формулировки.

От своя страна комисар Фюле добави, че Европейската комисия е взела предвид присъдата, както и действията на хърватското правителство, което обаче няма никакво отношение към преговорния процес. Пълното сътрудничество с военния трибунал е в рамките на глава 23 "Правосъдие и основни права", която все още не е затворена.

И, ако след този Асоциативен съвет политическото послание е отново ясно - Хърватия трябва да бъде член на ЕС заради дългосрочните ползи за регионалната стабилност, то посланието, което се чу на съвместното заседание между Европейския парламент и парламентите на Западните Балкани миналата седмица гласеше, че политиците на Балканите не са се поучили от проблемите, които създадоха Румъния и България и ще трябва да си поставят по-високи цели. В този смисъл се изказа и комисарят Щефан Фюле, коментирайки въпрос на журналист за това кога Сърбия може да очаква да получи статут на страна-кандидатка.

На това Фюле отново напомни, че не бива да се прави разграничение между започването на преговори за членство и получаването на статут на страна-кандидат. "Политиците в Западните Балкани трябва да се целят по-високо и да бъдат амбициозни в процеса на реформи, вместо да разделят тази важна крачка на две - първо кандидатурата, а после началото на процеса".

А ние може да допълним, че балканските политици трябва да научат и още нещо - датите сами по себе си нямат значение. Същественото са реално свършените неща, не в името на Брюксел или някой друг, а в името на собствените граждани. Нещо, което и политиците в България още не са научили, нищо че са минали пет години от присъединяването към Европейския съюз.