euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На фона на случващото се в Либия и Северна Африка през последните седмици, протестите в една мирна балканска столица като Загреб вероятно изглеждат като опити на деца в детската градина да се противопоставят на строгата учителка. Факт е, обаче, че от трима преди десетина дни, броят на протестиращите в хърватската столица се увеличи на 100 във вторник, този четвъртък вече достигна хиляди, а в събота (26 февруари) на централния площад в Загреб се събраха около 15 000 ветерани от войните. За нов протест започнаха да се събират и жителите на втория по големина град в страната - Сплит.

Протести срещу политиката на правителството на Ядранка Косор имаше през седмицата в няколко по-големи града в страната, а общото между всички тях е, че за техен организатор се смята 25-годишният Иван Пернар, който отначало разпространявал само призиви за протест в интернет, но вече призовава дори за създаването на нова партия - "Съюз за промени" под мотото "Промяната е в нас". Според някои хърватски медии Пернар призовава "да бъде разрушено всичко, няма значение какво". В страницата във Facebook "Lajk Revolucija" [харесай революцията], обаче, могат да се видят коментари, че думите му са извадени от контекста и че протестиращите се събират не за да рушат наред, а само срещу престъпността, корупцията и създателите на кризата.

Според официалните данни на полицията, в четвъртък протестът се е разпрострял от централния площад в Загреб по улиците около близкия площад Св. Марко, където се намират сградите на парламента и правителството на страната. Протестиращите са били около 500 и не са имали официално разрешение за проявата. В официалното съобщение на хърватското МВР се посочва, че протестиращите са нарушили обществения ред и са нападнали изпратения в района полицейски кордон, хвърляйки камъни, бутилки и дори пътни знаци по служителите на реда. Организаторът на протеста дори се е опитал да пробие кордона, заради което е бил арестуван.

Освен него са били арестувани още 11 души, от които десет по-късно са били освободени, а организаторът е останал в следствения арест. Равносметката от протеста в събота е: 65 задържани, от които 36 са арестувани заради нападение на силите на реда и 15 за нарушаване на обществения ред, 13 са освободени, а един е бил изпратен в болница за изтрезняване. Според полицията са постралаи 30 служители на реда и 20 протестиращи.

Ветераните от войната през 1991-1995, определяна от хърватите като война за независимост, се обединиха след ареста в Босна на хърватски ветеран, издирван от Сърбия. Исканията на много от тях бяха за оставка на министър-председателя Ядранка Косор, която като министър в предишното правителство отговаряше именно за ветераните от войните. Въпреки усилията на правителството за борба с корупцията като залог за скорошното членство на страната в Европейския съюз, за много хървати то не е успяло да изкорени престъпността, нито да се пребори с икономическата криза.

Косор засега отказва коментари по темата. Единствените изявления дойдоха от заместник-председателя на управляващата партия Хърватска демократична общност (HDZ) Андрия Хебранг и външния министър и главен преговарящ с ЕС Гордан Яндрокович, които призоваха анархизмът да бъде заменен с демократичен и открит диалог. Президентът Иво Йосипович коментира, че всеки в страната е свободен да протестира, но според него в дъното на протестите има и политически елемент. Говорителят на правителството Младен Павич директно заяви пред местната Нова ТВ, че във финансирането на протестите са участвали някои опозиционни партии. Според полицията, до момента не са намерени подобни доказателства.

Лидерът на опозиционната Социалдемократическата партия Зоран Миланович отговори на въпроса дали партията не стои зад някои от протестите с думите, че СДП подкрепя правото на гражданите мирно да изразяват мнението си на публични места. А що се отнася до възможния негативен ефект върху членството на страната в ЕС той каза, че протестите в Загреб не могат да се сравняват по мащаб с тези в Гърция, Германия или Великобритания. Миланович използва възможността, за да призове за свикването на предсрочни парламентарни избори, тъй като по думите му "политика може да се провежда навсякъде, включително и по улиците, но преди всичко в институциите."

До оставка на правителството е по-вероятно да не се стигне, но по-важното в случая е дали протестите могат да разклатят политическата стабилност в страната. В края на миналата година външният министър Яндрoкович беше категоричен, че правораздаването няма как да дестабилизира политически страната, а еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле заяви, че пред Хърватия не стои изборът да се бори с корупцията или да осигури политическа стабилност.

По повод обстановката в страната, един от опонентите на Йосипович в кандидат-президентската надпревара миналата година, Дамир Каин коментира може би малко пресилено, но донякъде вярно. Според него Хърватия не е Либия, но може да заприлича на Гърция, а ако протестите се разраснат, дори един пропаднал туристически сезон ще причини сериозни икономически щети.