Турция, Западните Балкани и членството в Комунистическата партия
euinside, January 12, 2010
Това са основните въпроси, отправени в първите 2 часа на изслушването на кандидата за еврокомисар на разширяването и политиката на добросъседство чехът Щефан Фюле. Въпросите, свързани с комунистическото минало на чешкия кандидат като член на чешката комунистическа партия, както и фактът, че е завършил висшето си образование в Москва бяха поставяни в контекста на политиката на добросъседство, която попада в един ресор с политиката на разширяване. Като част от тази политика е инициативата Източно партньорство, насочена към предимно кавказките страни и срещу която Русия изрази известни резерви.
Според Щефан Фюле обаче, тази политика не пречи на развитието на добри партньорски отношения с Русия. Той подмина с мълчание всички подмятания и забележки относно миналото му.
Втората голяма група въпроси беше свързана с членството на Турция в ЕС. Един от тях зададе българският евродепутат Метин Казак за митническото споразумение с Турция. 
Отговорът на кандидата за еврокомисар по разширяването и политиката на добросъседство беше, че трябва да бъде деблокиран процесът на митнически съюз с Турция, но това зависи от изпълнението на много други условия, поставяни в цялостния присъединителен процес. Бяха поставени въпроси за нарушенията на правата на човека в страната, на различните религиозни малцинства, нерешаването на проблема с Кипър. На всички тях Щефан Фюле отговори уверено, че през последните месеци и години Турция е демонстрирала все по-голяма готовност да говори открито по въпроси, които допреди броени години никой не е смеел дори да повдигне като тема.
"Отасям се с уважение към напредъка на Турция и към сериозния ангажимент на турските власти за доближаване до ЕС. Това е важен партньор, важна част от диалога на цивилизациите, важна част в сферата на енергетиката. Затова поддържаме активен диалог, затова искаме да участваме в диалог с Турция въз основа на преговорите за присъединяване. Това е най-силният инструмент в нашите ръце", уточни кандидатът.
Г-н Фюле се обяви и за пълното интегриране на Западните Балкани към ЕС, включително и на Косово. Нещо повече, той допълни, че ще работи за безвизов режим и за косоварите, но при спазване на европейските мерки за сигурност.
Повечето въпроси показват, че евродепутатите също не са особено наясно какво точно ще произтече след влизането в сила на Лисабонския договор. Не само Щефан Фюле, но и останалите еврокомисари, които попадат под ръководството на върховния представител за външната политика Катрин Аштън, бяха обстоятелствено разпитвани какви ще бъдат отношенията им с баронесата и как ще решават спорните помежду им въпроси. До момента, макар още много неща да не са ясни, може да се каже, че въпросните комисари - на разширяването, развитието и международното сътрудничество ще бъдат нещо като заместник външни министри.
Що се отнася до ресора на Карел де Хухт - търговията, той ще бъде по-самостоятелен, но ще изисква известна координация с външния министър Катрин Аштън. Всички забележки, свързани с политическата му кариера в Чехия преди 1989-та година, Щефан Фюле подмина без коментар.
Самата Катрин Аштън е затруднила с отговорите си членовете на комисията по външни 
отношения в Европейския парламент именно по въпроса за координацията между нея и ресорите, които попадат под нейно ръководство. Отговорът на Фюле беше изключително кратък - той обяви, че решенията, свързани с единната външна политика и секторните й подполитики се взимат единодушно от колегиума, а в много от случаите и от Европейския съвет.
Писмените отговори на Щефан Фюле и основните му приоритети можете да прочетете на euinside тук.