Започват слушанията на кандидатите за еврокомисари
euinside, January 11, 2010
От днес започват препитванията на кандидатите за еврокомисари в ресорните комисии на Европейския парламент. Те ще продължат до 19 януари. Изслушването на българския кандидат за еврокомисар - г-жа Румяна Желева - е планирано за 12 януари от 17.30 часа българско време. Очаква се изпитът да продължи около 3 часа. Окончателното гласуване на целия състав на втората комисия под ръководството на Жозе Мануел Барозу ще бъде на 26-ти януари, ако всички кандидати са издържали успешно слушанията в Европейския парламент.
Още преди Коледа, всички 26 предложения за еврокомисари изпратиха писмените си отговори на 5-те стандартни въпроса на евродепутатите. Въпросите са еднакви за всички 26 комисари, а след това в комисиите ще бъдат много по-конкретни, като обикновено слушанията са много сериозно изпитание за кандидатите, които не са особено подготвени за ресора, за който са посочени.
При миналата подредба на Европейската комисия, имаше размествания - унгарският кандидат Ласло Ковач беше предложен за енергетиката, но се провали на изпита в ресорната комисия в Европейския парламент поради липсата на какъвто и да е опит в областта на енергетиката. Затова той завършва мандата си като еврокомисар по данъчната политика на ЕС. Проблем имаше и с италианския кандидат - Роко Бутильоне заради негови изказвания, че хомосексуализмът е грях. Бутильоне беше номиниран от Италия за еврокомисар по правосъдието и вътрешния ред - пост, който зае тогавашния външен министър Франко Фратини, впоследствие превърнал се в приятел на България.
Писмените въпроси са общо 5 и дават възможност на кандидатите да представят професионалния си опит и да дадат обяснение доколко той може да им бъде от полза за ресора, за който са предложени. Кандидатите трябва да опишат и кои ще бъдат трите основни приоритета в работата им, както и плановете им за законодателна дейност. Съвсем естествено, евродепутатите искат да проверят и доколко еврокомисарите са наясно с институционалната организация и по какъв начин биха сътрудничили с ЕП.
euinside ще ви представи вижданията на всички еврокомисари, но ще започнем първо с онези, чиито ресори са пряко обвързани с новия пост на върховния представител за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън. Това са ресорите разширяване и политика на добросъседство, политика на развитие и портфейла на българския кандидат - хуманитарна помощ, реакция при кризи и международно сътрудничество.
Българският външен министър г-жа Румяна Желева се е опитала да убеди евродепутатите, че е подходяща за поста, тъй като е израснала в страна, в която хората са се борили за свобода и демокрация от десетилетия и затова тя винаги е вярвала в Европа и в общата кауза. Тя цитира опита си като външен министър, какъвто е от месец юли 2009 г., като се надява образованието й по социология и опитът й като преподавател също да й бъдат от полза.
Що се отнася до приоритетите й, плановете на г-жа Желева са да слее хуманитарната помощ и гражданската защита в един общ портфейл "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи". Според нея, на много места по света се нарушава международното право за хуманитарна помощ, което прави много трудно доставянето й в райони на конфликти и военни действия. Затова Румяна Желева смята да положи повече усилия за преодоляване на този проблем, без обаче да посочва нищо конкретно.
Кандидатът за еврокомисар на България отчита и един много важен фактор, който тепърва ще оказва влияние върху нейния ресор - засилването и интензивността на природните бедствия, предизвикани от промените в климата. В отговорите си до Европарламента, г-жа Желева посочва, че международната общност вече не е в позиция ефективно да откликва на тези бедствия и, затова, тя ще използва инструментите, които ресорът й дава, за да увеличи усилията на ЕС за намаляване на риска от бедствия и на административния капацитет на местните власти в рисковите за бедствия държави.
По отношение на плановете й за законодателна дейност, г-жа Желева не посочва свои собствени инициативи, а цитира само вече готови предложения на Европейската комисия и на Парламента за създаването на Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ. В интервю за радио "България" на БНР, Румяна Желева посочва, че все още е рано да говори за основните моменти в идеята за Корпуса: "Редно е първо да се проведат всички консултации и след това аз да мога да Ви кажа как ще изглежда този корпус. Истината обаче е, че комисията трябва да направи предложението. 2011 г. е Европейската година на доброволческата дейност. Аз имах възможност още като евродепутат да говоря в пленарна зала по тази тема и във връзка с изразяването на становището на парламента за обявяването на 2011-а за такава година".
Румяна Желева е завършила социология в софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирала е икономическа и индустриална социология в университета в Билефелд и в Свободния Университет в Берлин. Д-р Желева преподава в катедра „Социология” на философския факултет на софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е научен сътрудник в Института по социология при Българската академия на науките. Била е гост-преподавател по европейски изследвания в университета в Магдебург, Германия. Била е 1 мандат евродепутат от групата на ЕНП в предишния парламент.
Баронеса Катрин Аштън има малко по-голям опит от българския кандидат. Тя беше 1 
година еврокомисар, отговарящ за търговията на мястото на Питър Манделсън, който беше поканен да се включи в правителството на Гордън Браун в Лондон. Отделно от това, тя е и член на Камарата на лордовете до живот - горната камара на британския парламент. Първият приоритет на лейди Аштън ше бъде изграждането на новата (според Лисабонския договор) Европейска служба за външни действия, известна още като дипломатическата служба на ЕС. Надеждите й са рамката на службата да бъде готова до април, когато да бъде предложена на Европейския съвет за одобрение.
На второ място, британският кандидат за новия пост в ЕК обещава да засили тежестта на Европейския съюз в сфери като кризи и конфликти, включително в Близкия изток, Балканите, Иран, Афганистан и Африка. Тя ще направи преглед на всички досегашни европейски операции по света, за да се види кои са ефективни и кои не. Друга цел на Катрин Аштън ще бъде да засили ефективното сътрудничество при използването на различните инструменти за управление при кризи на Съюза, а това ще бъде в пряка координация с българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева.
В писмените си отговори до Европарламента, кандидатът за върховен комисар по външната политика и сигурността пише, че конфликтът в Афганистан трябва да бъде решен, а ЕС е твърдо намерен да направи това както с военна сила, така и чрез обучаване на местната полиция, изграждането на здравната и земеделската инфраструктура в страната.
Една от хубавите цели на баронеса Аштън е намерението й да подсили сътрудничеството със стратегическите партньори на Съюза, които според нея са: САЩ, Китай, Русия, Индия, Бразилия и Япония. В отговорите си тя признава, че независимо от факта, че сътрудничеството с тях е силно, налице са и много различия.
По отношение на законодателната дейност, отделно от създаването на външната служба, баронеса Аштън смята активно да участва и подготовката на новата финансова рамка на съюза и да поиска по-висок бюджет за външната дейност на Съюза. Още в самото начало на дейността си, тя смята да предложи поправки в бюджета на Общността за 2010, за да се предвидят пари именно за Европейската служба за външна дейност.
В групата на външнополитическите ресори попада и разширяването, който в тази комисия е обединен заедно с политиката на добросъседство. Кандидатът за този пост е чехът Щефан Фюле. Според него, перспективата за присъединяване към ЕС е мощно средство за поощряване на политически и икономически реформи във всички страни-кандидатки. Отделно от това, процесът на разширяване подпомага и интересите на Съюза да гарантира стабилността, особено в проблемните райони, които са от стратегическа важност за ЕС.
Затова и основната задача на Щефан Фюле ще бъде да гарантира, че всички бъдещи членки ще бъдат солидно подготвени, за да могат да засилят по-нататъшното развитие на Съюза. Желанието на г-н Фюле е Хърватия да приключи преговорите за членство още догодина, ако изпълни всички условия. По отношение на другия кандидат за членство - Турция - чешкият кандидат за еврокомисар поема ангажимента да постигне допълнителен напредък в преговорите. Ще бъде поставен акцент върху усилията на Турция да реши Кипърския проблем под егидата на ООН.
Без да е посочено изрично в отговорите на Щефан Фюле към евродепутатите, от писмото му става ясно, че е възможно решаването на проблема да се използва като натиск върху Турция за продължаване на преговорите. То и досега беше условие, но заобикаляно и от двете страни. Така например ЕС замрази преговорите по няколко глави от преговорния процес, но ги продължи с останалите като така заобиколи проблема.
Що се отнася до политиката на добросъседство, която беше включена в досегашния ресор на Бенита Фереро-Валднер - външни отношения, но сега се обединява заедно с разширяването, Щефан Фюле обещава да засили отношенията на Съюза със страните от Източното Партньорство (предимно страните от Кавказ) и южното Средиземноморие (Египет, Либия, Мароко). Отделно от това, той смята да прави разграничение при отношенията на ЕС със страните от Средиземноморието на базата на индивидуалните усилия на всяка една от тях да спазва поетите ангажименти.
Андрис Пиебалгс, латвийският кандидат, който ще бъде втори мандат еврокомисар, като 
сегашният му ресор е енергетиката, ще се заеме с политиката на развитие. Това също е външнополитически ресор. До 2015 г. ЕС трябва да увеличи помощта си за най-бедните държави в света до 0.7% от БВП. И в момента ЕС е най-големият донор на финансова помощ за най-бедните като осигурява близо 60% от парите. Намерението на г-н Пиебалгс е да гарантира, че дневният ред на помощта за развитие ще бъде съобразен с широк кръг приоритетни области на ЕС като околната среда и промените в климата, земеделието, енергетиката, образование и култура, миграция, търговия и външнополитически цели.
Една от основните задачи на латвийския кандидат ще бъде изкореняването на бедността и постигането на напредък по Целите на хилядолетието за развитие на ООН. Един от начините за постигане на тази цел е създаването на условия за икономически растеж и интегриране на развиващите се държави в световната икономика.
Много развиващи се държави ще бъдат непропорционално засегнати от промените в климата, пише Андрис Пиебалгс до евродепутатите и посочва, че тези страни нямат нужните средства, за да откликнат адекватно. На базата на постигнатото в Копенхаген, Пиебалгс обещава да предприеме множество инициативи и да започне реален диалог за ефективното разпределяне на помощта, свързана с адаптирането към промените в климата.
Много важен аспект от отговорите на кандидата на Латвия е обещанието му ЕС да поведе в реформирането на глобалното управление така, че да отразява променящото се равновесие в световната икономика, като същевременно се засили гласът и представителството на развиващите се и страните в преход. По-конкретно, като представител на ЕС в Г20 и като наблюдател в Световната банка и МВФ, Европейската комисия ще продължи да настоява за ребалансиране на правото на глас в посока към засилване на представителството на развиващите се и страните в преход.