euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Повечето международни, а и вътрешни прогнози се концентрират върху няколко теми, които бяха важни за прогнозиране и миналата година по това време. Много от тях обаче не отчитат 1 много значим фактор, който оказва влияние върху почти всички теми - Китай. Защо?

Защото през последните месеци, а може би дори и години, Китай спря да се нуждае от света, но светът все повече има нужда от Китай. Ще спомена само няколко факта, които ме накараха да определя 2010 като годината на Китай.

- Първият и много съществен факт е, че Китай пострада най-слабо от световната финансова и икономическа криза, като същевременно беше и сред първите държави, които показаха признаци на излизане от нея;

- Поведението на Пекин на световната среща на върха в Копенхаген, когато се договаряше ново споразумение за борба с промените в климата, даде ясно да се разбере, че срещу Китай вече не може да бъде използван лост за въздействие, напротив. Според участници в преговорите в последния момент, Китай е приложил хитра тактика, с която е успял да постигне своето - а именно, да провали сключването на стабилно и дългосрочно споразумение, което ще му развърже ръцете да продължи да развива икономиката си, ако ще да е за сметка на околната среда;

- Третата по големина икономика в света отбеляза края на 2009 г. с рекорден ръст на производството за последните 5 г. насам, с което засили очакванията от сериозен икономически растеж.

Типа икономика, създаден в комунистически Китай, както и политическото устройство на страната, дават възможност на азиатския гигант да провежда твърда и последователна политика от имперски тип. Трудно ход на Китай може да бъде променен заради демократични избори или заради лошо поведение към медиите. Правата на човека може да са много важни, но си имат цена, която Китай не е склонен да плати в момент на интензивно икономическо наваксване, съпроводено с коренна промяна на глобалния ред.

Не на последно място е и фактът, че докато ЕС беше зает предимно със себе си и, ако изобщо обръщаше внимание на Китай, то беше насочено към качеството на играчките, внасяни оттам, а САЩ в това време, сякаш за да компенсират отсъствието на Европа, нанесоха колкото се може повече вреди в глобален план - не само под формата на световни конфликти, но и като модел за световна търговия - каквото искаме, получаваме. В момента Китай следва същия модел - откъдето може взима петрол, използва природни ресурси и предлага в замяна пари и помощ, следвайки единствено принципа "важен е краткосрочният интерес".

Случаят с китайското нашествие в Африка, например, е много показателен. Оттам Китай черпи ресурси и в замяна предоставя на африканските държави стоки. Не е за подценяване и огромното развитие в последните години на китайския вътрешен пазар. Това означава, че ако Китай изпадне в ситуация на затворени чужди пазари, съвсем спокойно ще може да се издържа от задоволяване на вътрешния си пазар. Да не говорим, че не са много държавите, които биха затворили пазарите си за китайските стоки.

Проблемът е, че този филм вече сме го гледали - Западът прави това твърде дълго и сега надали ще се намери сила, която да убеди развиващите се държави, че сега не е техен ред. И Китай като най-силен сред развиващите се държави във всяко отношение, ще бъде водещата развиваща се държава. Затова и реших, че 2010 г. ще е годината, когато Китай ще направи решителната крачка, с която ще промени трайно начина, по който работят глобалната политика и икономика.

Какво ще последва от всичко това? Затрудняване на и без друго не особено лекия глобален диалог по много световни въпроси - от бедността и недохранването до промените в климата и субсидирането на земеделската продукция. Може да последва и сериозно възбуждане на военни действия в конфликти, нерешени с десетилетия поради липсата на достатъчно честност, откритост и справедливост в подхода на водещите световни сили. Възможна е и промяна на начина, по който се водят преговори. Ако досега принципът е бил - отстъпи малко и ще ти дам нещо, което искаш - сега вече ще е доста по-трудно, тъй като не са много нещата, които Китай иска и не може сам да си вземе.

Промените може да имат и положителен ефект, тъй като това ще изведе на преден план друга гледна точка, за която ние, хората на Запад, по-рядко сме имали достъп. Но, ще е прекалено оптимистично да разчитаме, че пропагандата ще отпадне като модел, напротив.

Лошата новина е, че Западът не е готов за тази трансформация. Години наред развитите страни се държаха с Китай като с малко детенце, на което постоянно трябваше да бъдат дърпани ушите за това, че си тормози играчките и не спазва елементарни човешки права. Сякаш неочаквано, детето навлезе в тежката фаза на пубертета и е въпрос наистина на мъдрост от страна на развитите страни да намерят възможно най-правилния подход към Китай така, че да не се стига до отчуждаване и дори изостряне на отношенията с азиатския гигант. И, докато се търси правилния подход, би било разумно да се пази спомена за грешките, допуснати спрямо Русия.

По отношение само на ЕС, твърде дълго съюзът си позволи да разглежда Китай единствено като производител на евтина продукция, която влиза в остра конкуренция с европейските производители. То не бяха забрани за китайските обувки, китайския текстил, китайските играчки. Крайно време е ЕС ясно да формулира своето виждане за това какво е Китай и как съюзът може да общува с него. Засега няма данни новите постоянни постове в европейските институции - на постоянния председател на Европейския съвет и на външния министър на съюза - да имат мнение по въпроса. Няма да е лошо да си го създадат още през тази година, за да не се окаже твърде късно.