euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През 2010 г. българите ще работят за държавата 5 месеца, за да плащат данъци и такси. Така наречения „Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 ще прескочи до юни. Това е прогнозата на Института за пазарна икономика (ИПИ). Петър Ганев от ИПИ е направил изчисленията си на база сравнение на приходите в държавния бюджет с БВП. "Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината. През 2010 г. българите ще изработят средно по 174 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2010). Следователно, през 2010 са необходими почти 152 дни, за да се изработят предвидените 26.4 млрд. лв. приходи в бюджета. За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната".

Това колко време отделят гражданите, за да обслужват държавата и да пълнят държавната хазна е показател за ролята на бюрокрацията и степента на преразпределението на икономиката. От години различни правителства (и леви, и десни, и центристки) обещават намаляване на ролята на държавата в икономиката, но това почти никога не е успешно. В момента то е все още на сравнително високо ниво - над 40% от БВП се разпределят през държавата. Новото правителство на Бойко Борисов обеща да намали този дял до 38%.

Петър Ганев посочва още, че най-много време българите отделят, за да попълнят приходите от ДДС - 39 дни. За осигуровки отиват 29 дни, а за акцизи - 26. Преките данъци се плащат най-бързо - подоходния данък отнема 11 дни, а корпоративния - 10.

За да добием представа за степента на намеса на държавата, от ИПИ представят и сравнение с други държави. Така например САЩ ще посрещнат най-рано деня на свободата. Американците ще започнат да работят за себе си на 13 април, австралийците - на 22 април, а Естония - на 24 април. През май ще се освободят от данъчната хватка Великобритания, Испания и Бразилия, а през юни - Белгия, Чехия и Хърватия. Най-късно ще спрат да работят за държавата германците, французите, шведите и норвежците.

От ИПИ обаче уточняват, че в страните, в които денят на свободата настъпва късно, гражданите обикновено получават повече от публичния сектор - под формата на услуги, социални плащания и т.н. Това е характерно за скандинавските държави. По този показател България изостава чувствително, защото от една страна държавата изземва голяма част от богатството на хората, а насреща не се предоставят задоволителни услуги и/или резултати - под формата на пенсии, сигурност, образование, здравеопазване или пътища.

Г-н Ганев припомня и още един факт, който се посочва всяка година: "По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката и често се стига до финансиране на проекти от държавата със съмнителна икономическа целесъобразност и полезност за обществото. Субсидирането на губещи предприятия и дейности от публичния сектор се плаща de facto от трудещите се и бизнеса, които в същото време могат да вложат парите си в печеливши дейности, да добавят стойност в икономиката, да създадат работни места".

От ИПИ правят и следните предложения, които също не са нови, но досега нито едно правителство не е направило дори и опит да въведе:

- Сериозно намаление на осигурителната тежест в страната - все още на нива около 30-те %;

- Постигане на реална фискална децентрализация, при която кметовете имат правомощията не само да увеличават и намаляват местните данъци и такси, но и да отменят стари или създават нови такива. Прехвърлянето на преките данъци (подоходен и корпоративен) към местната власт също е интересна алтернатива в средносрочен период. Това мнение споделят и повечето районни кметове (пример можете да видите на euinside тук);

- Въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба, премахване на данък дивидент и намаление на данъка за ЕТ от 15% на 10%.

За съжаление обаче, euinside се опасява, че е възможно голяма част от тези предложения отново да не бъдат реализирани. Досегашният сравнително кратък живот на правителството на малцинството на ГЕРБ показва колебливост при взимането на важни решения, лесно отстъпва при най-малкия опит да социален натиск и рядко се консултира по стратегически въпроси с други политически сили или независими експерти. Това не само вреди на самата партия, но и на икономиката на страната, която и без друго преминава през тежкото изпитание на кризата нереформирана и без добри перспективи за вбъдеще.