euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Г20 е новият и най-важен форум за международно икономическо сътрудничество. Това решиха лидерите на Двайсетте на срещата им на върха в Питсбърг вчера. С това обаче се изчерпват конкретните решения. И все пак, решението Г20 да замести досегашния формат Г8, в който влизаха седемте най-развити индустриализирани държави + Русия, е правилна стъпка към по-добро отразяване на глобалните реалности. Защото, сега вече представителство и думата в световните дела имат не само най-богатите държави, но и Аржентина, Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и, може би много важното за нас - ЕС като цяло. Казвам като цяло, защото освен като цялост, ЕС е представен и отделно от свои членки като Франция, Германия, Италия и Великобритания.

Важно е да се отбележи обаче, че членуващите в Г20 няма да са равнопоставени така, както бяха членуващите в Г8. Причината е, че договорката от Питсбърг е, членовете на Двайсетте да бъдат представени, съобразно със силата на икономиките им. Това означава, че, големите икономики ще имат по-силен глас. Въпросът, който остава все още неизяснен е дали под сила на икономиките се разбира - богати срещу бедни или големи срещу малки. Разликата е сериозна, тъй като под "големи" ще попаднат икономиките на САЩ, ЕС (в неговата цялост), Китай, Индия, Бразилия. Ако се има предвид богати обаче, тогава Г8 ще продължи да съществува, вмъкнат под шапката на Г20, дирижирайки политиката й.

15:37 В отговор на запитване на euinside, от британското посолство в София отговориха, че постигането на консенсус е основният принцип в дейността на Г20 по отношение на приемането на коментари, препоръки и мерки. В Групата няма официално гласуване или резолюции, базирани на фиксирани гласове или икономически критерии. Всеки член на Г20 има един "глас", с който може да участва активно в дейностите на Групата. В този смисъл, посочват още от посолството, влиянието, което дадена страна може да упражнява зависи изцяло от нейната ангажираност и желание.

Донякъде отговор дава и другата договореност от срещата - онези икономики, които имат устойчиви и значителни външни дефицити (като САЩ, например) се наемат да предприемат политики с цел да подкрепят частните спестявания, фискална консолидация като, същевременно, отворят пазарите си и изасилят експортните си сектори. Обратно - онези с устойчиви и значителни външни излишъци (като Китай и Германия) ще предприемат мерки да увеличат вътрешните си ресурси за икономически растеж, а не да разчитат на износа, за да им расте икономиката. Идеята на тази договорка е, да се постигне по-голям баланс на глобалната икономика.

По важните въпроси от дневния ред на срещата - Финансовата регулация

Г20 поеха ангажимент до края на 2010 да бъдат разработени международни правила за подобряване както на количеството, така и на качеството на банковия капитал. Тези правила ще бъдат въвеждани поетапно в зависимост от подобряването на финансовите условия и възстановяването на икономиката. Като крайният срок за въвеждането им е края на 2012 г. Същевременно, националните мерки си остават приоритет, което означава, че на този етап финансовата регулация се отлага поне до разработването на новите международни правила, от които ще стане ясно дали светът ще продължи да работи постарому или все пак уроците от глобалната криза ще бъдат научени.

Все пак, лидерите на Двайсетте договориха и конкретни мерки по отношение на бонусите на банкерите:
- да се избягва гарантирането на бонусите за много години напред;
- да се прави разграничение при определянето на бонусите в зависимост от икономическото състояние на фирмата и евентуални рискове;
- компенсационните механизми на фирмите да станат прозрачни чрез налагането на съответните изисквания за това;
- създаване на надзорни комисии, които да следят компенсационните политики и да имат правомощия да действат независимо. Надзорните комисии трябва да имат и права да налагат решения или да променят вече взети от фирмите решения.

Макар да се очакваха сериозни спорове около промяната в структурата на МВФ (Международния валутен фонд), договорките от Питсбърг изглеждат компромисни. Така например, Двайсетте се договориха да променят акционерните квоти в управителния съвет на Фонда като пренесат тежестта към динамичните нововъзникващи пазари, а развиващите се страни ще получат най-малко 5% от дела на прекалено представените страни (това са европейските). Това обаче няма да стане веднага. До януари 2011 трябва да приключи прегледът на квотното представителство във Фонда. След това работата по намирането на точната формула ще бъде ускорена, каквото и да означава това.

Двайсетте се договориха още и за повече прозрачност и стабилност на енергийния пазар като се публикуват пълни, точни и бързи данни за производството на петрол, потреблението, рафинирането и складовите наличности. Началото на този процес е януари следващата година. Освен това се иска прилагането на мерки за избягване на манипулации на пазара, като за целта се предлага да се подобри надзора върху енергийните пазари. Ако тези мерки бъдат приложени, това ще означава да се направи опит да се сложи край на неяснотата около формирането на цените и, на практика, изнудването на големите потребители на енергия от страните с ресурси. В този смисъл, решението е сериозно, тъй като в Г20 членуват големи производители като Русия и Саудитска Арабия.

Договорено е и поетапно прекратяване на субсидиите върху изкопаемите горива, за да се спре прахосничеството на енергия, като това няма да се отнася за чистата енергия, възобновяемите енергийни източници и технологии, за които, напротив, препоръчва се увеличаване на стимулите. До следващата среща на върха на Двайсетте, водещите световни организации като Международната енергийна асоциация, ОПЕК (организацията на страните-износителки на петрол), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка трябва да предоставят анализ на мащабите на енергийните субсидии, както и предложения за тяхното премахване.

Промените в климата

За съжаление, с това се изчерпват всички договорености, включени в заключенията от срещата на върха, засягащи зелената енергия. Нито дума не се посочва за новото споразумение за промените в климата, което трябва да бъде сключено в началото на декември в Копенхаген. По него различията между развиващите се и развитите държави са сериозни и именно снощният форум беше най-подходящото място за изглаждане поне на някои от тях. Повече за различията може да прочетете тук.