euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На този въпрос се опитва да отговори Найджъл Първис, старши изследовател в The German Marshall Fund of the United States в 9-тото си поредно изследване. В него той твърди, че САЩ и Европа най-сетне откриват обща основа за действие по отношение на промените в климата. За разлика от предишни години, трансатлантическите партньори вече са съгласни, че промените в климата са жестоки, намирането на решение е спешно, а също и по въпроса, че развитите страни трябва да помагат на развиващите се. Найджъл Първис подкрепя твърдението си със срещата на Г8 в Италия на 8 юли, когато наистина беше постигнато известно споразумение за общи действия.

Според него обаче, все още има доста сериозни спънки пред сключването на споразумение в Копенхаген, което да замени протокола от Киото, чийто срок изтича през 2012 г. Причина за безпокойството са различията както между развитите индустриализирани държави и развиващите се, така и между развитите държави поотделно.

В какво се състои основният спор? Учените препоръчват емисиите парникови газове да бъдат намалени с най-малко 50% до 2050 г., за да се избегнат неприемливи рискове от катастрофални промени в климата. Тази цел се приема от Европа, САЩ и големите промишлено развити държави. Целта се подкрепя и от големите развиващи се страни, само че с условието развитите да се съгласят да намалят своите емисии с 80% до 2050 г. И, тъй като, ако се гледа само 2050 г., споразумение почти със сигурност няма да бъде постигнато, затова и беше договорено да се постави междинната средносрочна цел - 2020 г.

Добрата новина е, пише още Найджъл Първис, че САЩ и Европа са съгласни по много от важните точки в това средносрочно споразумение:

- до 2020 развитите държави трябва значително да намалят своите емисии, а нововъзникващите пазари да забавят увеличаването на парниковите си газове;

- действията на нововъзникващите пазари да бъдат подкрепени финансово от развитите;

- развиващите се страни да получат достъп до капитала на международните пазари на въглеродни емисии.

Лошата новина обаче е, че са доста повече точките, по които развитите и развиващите се държави се различават в позициите си. Така например, развитите страни са съгласни, че трябва да намалят емисиите си до 25-40% до 2020 като за база се взимат нивата от 1990 г. Европа си е поставила за цел да намали емисиите си до 30% до 2020 и то при условие, че се постигне обща сделка в Копенхаген през декември. Ако не бъде постигната, ангажиментите на ЕС са за 20% намаление до 2020 г. Развиващите се страни пък смятат, че 25-40% намаление е нищожно и искат повече.

Рязък контраст представлява администрацията на президента Барак Обама, която след близо 2 десетилетия бездействие, силно икономическо развитие и значителен ръст на населението, най-сетне се включи в усилията. Новият законопроект, който вече беше одобрен от Камарата на представителите, но му предстои да бъде гласуван и в Сената, предвижда 28% намаление до 2020 г., но на база 2005 г. или 14% при база 1990 г.

Проблемът е, че тази позиция не е особено справедлива, тъй като, ако САЩ намалят своите емисии с 28% под нивата от 2005 г., на практика ще се върнат на производството на парникови газове от 1990 г. и реално няма да отбележат никакво съкращение. Това е и доста по-скромен принос в сравнение с европейския, тъй като емисиите в Европа от 1990-2005 г. са относително постоянна величина, докато в САЩ те се увеличиха драматично за тези години. За България, впрочем, мярката 2005 г. също не е особено подходяща, тъй като тогава вече икономиката ни беше в пълен колапс за разлика от 1990 г., когато все още много предприятия работеха на пълен капацитет.

Найджъл Първис отбелязва още, че ако САЩ се съгласят да свалят от нивата на 1990 г., това може да послужи като достатъчно силен аргумент на голяма част от развиващите се държави да предприемат също по-амбициозни цели. Не е изключено това да накара и Индия да се откаже от твърдата си позиция да получи преходен период от 10 години, по време на който да не бъде закачана с искания за намаляване на емисиите. Освен това, ако САЩ не предприемат по-драстични мерки, европейският бизнес може също да окаже натиск на ЕС и да поиска отстъпление от 30-те % намаление, което в изследването на The German Marshall Fund of the United States е посочено като твърд ангажимент, а както стана ясно по-горе той е под условие. Твърдият ангажимент е 20%.

Така се получава, че европейците са изправени пред много сериозна дилема. Те трябва да решат дали да приемат евентуалния американски ангажимент като равнопоставен на техния или да настояват мярката да бъде 1990 г., което пък създава риск САЩ да изостанат значително в глобалните усилия, а, от друга страна, ще даде на нововъзникващите пазари извинение за бездействието им. Тук има и още нещо, което не е залегнало в изследването на The German Marshall Fund и то е, че ЕС няма да бъде страна по договора като самостоятелна единица, а ще бъде представен от някои свои членки, които влизат в групата на индустриално развитите.

Това е причината някои от тях, като Франция и Великобритания, а дори и Русия, да разработват собствени национални планове и позиции, които да защитават в Копенхаген на 7 декември. (euinside очаква да получи до края на седмицата становището на България по преговорите)

Затова Найджъл Първис препоръчва няколко стъпки, които биха помогнали за достигането на глобален компромис. Първата е създаването на национални планове, какъвто, впрочем България няма все още или поне не знаем за него. Всички големи производители на парникови газове да регистрират в международната общност подробни планове за намеренията си до 2020 г. След това да бъде създаден и механизъм за измерване и удостоверяване на данните. Да бъде създадена и международна правна рамка, препоръчва още г-н Първис, както и да се допуснат международни ревизии на национално равнище.

Не на последно място е и още една мярка, която е изключително важна - достъп до пазарите на въглеродни емисии. В изследването се казва, че достъпът до глобалните пазари на емисии трябва да бъде ограничен до онези държави, които са договорили намаление на емисиите в определен сектор или цялата си икономика. Страните, които подобрят своето представяне трябва да получат разрешение да продават така наречените зелени сертификати на частния сектор. С други думи, при сегашната схема за търговия с емисии, страни като България например, които имат драстичен спад в промишлеността и оттам огромно количество свободни квоти, да могат да ги продават без ограничения на частния сектор.

Остава още един нерешен въпрос и той е свързан с финансовата помощ, която индустриализираните държави ще предложат на развиващите се. Позициите на Европа и САЩ са близки и по тази тема, но без да се назовават конкретни суми. ЕС, според Найджъл Първис, е изчислил, че годишно ще са необходими 150-200 млрд. долара до 2020 г. за намаляване на вредните емисии и за адаптирането на развиващите се държави към промените в климата. САЩ още не са оповестили своите оценки. Не е ясно и как ще се поделят между големите сили тези пари. Досегашната практика показва, че САЩ и ЕС са си делили наполовина разходите при отпускането на помощи за развиващите се страни.

Развиващите се страни също нямат единна позиция по финансовия въпрос. Китай, заедно с още няколко държави, предложи развитият свят да поеме обвързващ ангажимент да заделя по 0.5-1% от БВП, което е около 200-400 млрд. долара общо от всички донорски държави, включително и 70-140 млрд. долара от САЩ и Европа.

Както става ясно, различията наистина са повече от общите виждания, но ако сравним днешното положение с преговорите при предишните глобални споразумения, ще видим, че този път допирните точки са много повече. Дали заради по-големите жеги през последните години, честите наводнения и бури или заради тежката финансово-икономическа криза, трудно е да се каже. Едно обаче е сигурно, сключването на споразумение в Копенхаген през декември може да се сравни със сключването на глобален мирен договор за устойчиво икономическо и екологично развитие, колкото и амбициозно да звучи. Защото за първи път, черно на бяло, ще бъдат записани отговорностите на всички големи.