euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Пет мита, компрометиращи глобалните усилия за преминаване към нисковъглеродна икономика с цел борба с промените в климата, представя Робърт Брайс в мнение за вестник "Вашингтон пост". Авторът е старши сътрудник в Манхатънския институт, а четвъртата му книга "Глад за енергия: митове на зелената енергия и истинските горива на бъдещето" ще излезе на 22 април в САЩ.

Според Брайс, мит номер едно е, че слънчевата и вятърната енергия са най-зелените от всички, защото технологиите за производството на този тип енергия изискват огромни пространства земи за относително малко количество енергия. По този начин, добавя още авторът, се нарушават и естествени природни хабитати. Той предлага и доста интересен сравнителен анализ в подкрепа на твърдението си. По думите му, дори и застаряващ кладенец за природен газ, произвеждащ 60,000 кубични метра газ дневно прави над 20 пъти повече вата на квадратен метър, отколкото една вятърна турбина.

Атомна електроцентрала произвежда около 56 вата на квадратен метър, което е осем пъти колкото се извлича от слънчевите фотоволтаични инсталации.

На всичкото отгоре, пише още Робърт Брайс, нито вятърната, нито слънчевата енергия допринасят за значителното намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата, защото вятърът не винаги духа и когато няма вятър, се налага да се изполват газ или въглища.

Вторият мит на Брайс е, че зелената енергия намалява зависимостта от вноса на петрол от режими, на които не може да се разчита. За да докаже това, авторът привежда за пример производството на батерии. Причината е, че изключително редките елементи, които са съществена част от производството на технологии за алтернативна енергия, се намират на точно определени места и това не са САЩ. Най-големият собственик на находища на редките елементи от групата на лантаниди е Китай (използват се за производството на слънчеви панели). Там се намира и между 95 и 100% от глобалния пазар на тези елементи.

"Политиците обичат да демонизират петролните износителки като Саудитска Арабия и Иран, но усвояват технологиите, нужни за драстичното намаляване на петролната консумация на САЩ, което пък драматично увеличава американската зависимост от Китай", обяснява Робърт Брайс.

Според него третият мит е, че американската икономика ще създаде зелени американски работни места. Това обаче няма как да стане, защото американските производители на вятърни турбини ще се изправят пред същия проблем както и американските производители на обувки: високи цени на труда в САЩ. Не само това, ами ако американските компании решат все пак да произвеждат турбини, те ще трябва да се конкурират с Китай, който контролира и пазара на редки метали, нужни за това производство, а освен това разполага с евтина работна ръка.

Освен това, припомня авторът, китайците вече дадоха знак, че имат намерение да прахосат пари и по слънчеви панели, за да си запазят пазарен дял. Само за 4 години делът на Китай в световното производство на слънчеви модули нарасна от около 7 на сто през 2005 до около 25% през 2009 г.

Брайс припомня още и това, че все още не е достатъчно ясно формулирана концепцията за това какво е зелено работно място.

Той развенчава и мита, че електрическите коли допринасят за значителното намаляване на търсенето на петрол. Още през 1911 г. вестник "Ню Йорк Таймс" е обявил електрическата кола за най-чистата и тиха", както и икономична, но оттогава досега не е намерено решение на зависимостта на този тип автомобили от акумулаторите. Петролът съдържа около 80 пъти повече енергия (като тегло) и от най-добрата литиево-йонна батерия. Вярно е, пише авторът, че електрическият двигател е по-ефективен от този с вътрешно горене, но на батерията са нужни часове, за да се зареди, а и енергията стига само за кратко време.

Петият, последен мит е, че САЩ изостават от останалите богати страни в позеленяването. Според Робърт Брайс това не е вярно, защото само за последните три десетилетия страната е подобрила значително енергийната си ефективност.

В заключение авторът пише, че най-добрият начин за преминаване към зелена икономика е инженерите и предприемачите да бъдат оставени да правят това, което могат най-добре: да произвеждат по-бързи, по-евтини и по-ефективни продукти от тези, направени година по-рано.

Защото докато няма ясно определение какво точно е зелена икономика, тя ще си остане една престижна "марка", а всяка технология ще се представя като "зелена" в надпреварата за пазарен дял. Мнения като това на Робърт Брайс показват още веднъж нуждата от повече информация и повече дискусии за това що е то зелена икономика и готови ли сме за нея.