euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С огромно закъснение в началото на тази година най-после беше одобрен Националният план за разпределение на въглеродни квоти 2008-2012 г. Документът премина одобрението на правителството още в края на миналата година, но се чакаше оценката и на Европейската комисия. По този повод euinside разговаря с Евгений Иванов, Изпълнителен директор и Член на Управителния съвет на КРИБ относно готовността на предприятията да търгуват с въглеродни емисии:

euinside: Какво означава за българските предприятия новината за одобрението от ЕС на Национален план за разпределение на квоти (НПРК) за търговия с емисии на парникови газове за участие на България в европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) за периода 2008-2012 г.?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: При всички случаи одобрението на Националния план за разпределение на квоти 2008-2012 г. е добра и дългоочаквана новина, която българските фирми се надяваха да получат повече от 2 години и половина. И въпреки че едва ли могат да бъдат удовлетворени всички желания и очаквания, то одобрението на Националния план означава, че макар и късно, българските предприятия ще успеят да се включат в международната схема за търговия с емисии парникови газове, и им дава възможност да планират своите бъдещи стратегии. Приемането на плана означава, че и в тази област вече сме в Европа, за разлика от преди това, когато България беше извън сградата и ЕК отказваше дори да ни допусне в двора.

КРИБ винаги е отстоявала принципната позиция, че този план трябва да изразява политиката на държавата по отношение на намаляването на въглеродните емисии и техните еквиваленти, от една страна, и от друга, да бъде стимул за фирмите да търсят и да инвестират в съвременни и екологично чисти технологии. Не на последно място, одобрението на плана означава и създаването на относително ясна среда за търговия с този нов за страната и предприятията инструмент, какъвто са квотите с емисии парникови газове и стъпването на този пазар.

euinside: Подготвени ли са предприятията да търгуват по Европейската схема за търговия с емисии?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Повечето от 132-те предприятия, включени в плана или по-точно - по-големите от тях, като Солвей Соди, Енел Марица-Изток 3, циментовите заводи, са част от международни компании, чиито собственици работят и оперират на международния пазар с емисии чрез фирмите си в други страни-членки на територията и извън ЕС. Няма как този опит да не бъде привнесен и в България. Европейските правила за опериране с квоти уреждат не само покупко-продажбата, но и прехвърлянето на квоти между инсталациите с общ собственик, както на територията на една страна, така и в различните държави и по този начин фирмите могат да планират кой завод, кога и какво количество продукция да произвежда с цел управление на разходите и инвестициите си.

Представители на друга част от предприятията участваха в обсъждането и подготовката на плана, така че би могло да се предположи, че те също са подготвени за участие в ЕСТЕ. Ясно е, че като всяка нова процедура, която ще се случва за първи път, едва след стартирането й, ще се види как работи и дали се изисква някаква промяна, корекция или допълнителна организация.

euinside: Много или малко е количеството от 42 млн. тона (42,433,833) квоти за емисии на СО2 годишно, разпределени в Плана?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Въпросът е твърде деликатен, като се има предвид, че с Протокола от Киото и последвалите регламенти на ЕС, се цели основно намаляване на вредните емисии в световен и европейски мащаб като цяло и във всяка държава поотделно. Освен това ЕК следи изключително строго разпределението на квотите по държави и инсталации да се доближава максимално до реално отделените емисии, за да се избегне нелоялната конкуренция при търговията с квоти и не е склонна да толерира особено свръхизлишък, затова и квотата на българските фирми в годините до приемането на плана беше орязана от 69 на 42 млн. тона.

Трудно може да се отговори еднозначно дали са много или малко, защото това зависи и от редица фактори, които трудно могат да се предвидят. Така например световната икономическа криза засегна не малко сектори – циментовата индустрия, производството на торове, на метали. В много от тях производството спря или намаля значително. А по-малкото работа неизбежно е свързана и с отделянето на по-малко от планираните вредни емисии от инсталациите в тези сфери. Същият ефект има и когато производството спре, за да се извърши модернизация и да се въведат нови по-съвременни инсталации.

Тогава фирмите емитират по-малко от определените им в плана по години квоти и могат да преценят как да ги използват – да ги продадат или да ги запазят за следващ етап, когато ще произвеждат и емитират повече. Ако планът за търговия 2008-2012 г. беше одобрен навреме, както се очакваше – в края на 2007 г., може би много от предприятията щяха да се окажат с излишък от квоти. Но, тъй като планът закъсня значително и България ще се включи в търговията с емисии две години по-късно от останалите държави, които са на пазара от 2008, при разпределението на квотите по инсталации беше предприета стратегия това да става на база (реално отчетени) емисии за отделните 132 инсталации в плана.

За да не бъдат ощетени операторите от закъснението и за да не се налага да купуват значително количество квоти, се прие за база за определянето на квотите за 2008 г. да бъдат взети докладваните верифицирани емисии от по-добрата от двете години 2007 или 2008 г. Докладите се изготвят задължително до края на март на всяка следваща година за предишната от лицензирани независими международни компании и се изпращат в Изпълнителна агенция „Околна среда” (ИАОС). За 2009 г. на дружествата бяха разпределени квоти, като се взима базовата година за всяка инсталация, данните за планираното производство, модернизация и въвеждане в експлоатация на нови мощности, намалени със съответния коефициент за всяка година. При все това, част от инсталациите разполагат със свободни около 6 млн. тона квоти за търговия и ще могат да се включат в ЕСТЕ през 2010 г.

euinside: Кои предприятия биха спечелили най-много от търговията с квоти и кои биха загубили? Тези, които биха загубили - какви са причините за техните загуби?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Ако се погледне от друг ъгъл на въпроса, а именно, че планът на България за 2008-2012 г. беше приет с голямо закъснение, би могло да се каже, че всички, включени в него инсталации губят от забавянето, тъй като от първоначалния вариант на плана, изготвен в края на 2007 и началото на 2008 г. и връщан два пъти от ЕК, до окончателното му приемане през април 2010 г. исканите от България 69 млн. квоти за предприятията бяха намалени с 20% за 2007 г. и с 37% за периода 2008-2012 г., което прави 42 млн. квоти годишно. Със забавянето на плана допълнително бяха намалени и квотите за резерв „Нови участници” за инсталации, които предстои да влязат в експлоатация до края на 2012 г., като при този резерв основният проблем беше свързан с „Кремиковци”.

Квотата на „Кремиковци” се оказа изключително сложен въпрос, по който българското правителство в лицето на министъра на околната среда и водите Нона Караджова и нейния екип преговаряха до последно с ЕК и решаването му беше пряко обвързано с одобрението на плана. Проблемът е, че в първоначалните проекти на НПРК 2008-2012 г., подготвяни 2007 и 2008 г., „Кремиковци”, който е голям участник, фигурираше като действащо предприятие и за него бяха искани твърде голямо количество квоти. На тази база разпределението на квоти в плана по години и по инсталации беше по-високо.

Междувременно знаем, че до одобрението на плана „Кремиковци” спря работа и ЕК постави въпроса за общо намаление на квотите, като в крайна сметка се постигна съгласие да бъде намален резерв „Нови участници” със специална квота, заделена за металургичния комбинат, в случай, че дружеството или част от него започне работа до 2012 г. Ако не заработи, предвидените за него квоти ще се анулират и ще бъдат загубени. Така предварително заделеният резерв за нови участници от 23 млн. квоти беше намален с 9.5 млн. квоти. А това означава, че когато този резерв бъде изчерпан, всяка следваща инсталация, която заработи до края на 2012 г. ще трябва да купува квоти от свободния пазар, за да може да работи. Санкцията, съгласно директивата на ЕС за емисии парникови газове над определеното количество квоти или без разрешение за емитиране е 100 евро на тон.

euinside: Как се осъществява търговията с квоти? В България, на европейско и на световно ниво.

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Известно е, че за периода 2008-2012 г. България ще участва само в международната търговия с емисии и предприятията вътре в страната няма да купуват и продават квоти парникови газове помежду си. Преди да пристъпят към реална търговия предприятията трябва да подадат доклади с верифицираните си емисии към ИАОС до края на март. До 30 април сметката на всеки оператор в Националния регистър, след заплащане на определената със закон такса, се захранва със съответното количество квоти.

В зависимост от това дали те са повече или по малко от разпределените му по плана за годината, предприятието може да реши дали да търгува с излишъка, дали да си го запази за следващ период, когато планира да произвежда повече или да купи в случай на недостиг за съответната година. Безплатните квоти, с които търгуват инсталациите са известни като EUA - European Union Allowances или Европейски квоти за емисии парникови газове.

euinside: По какъв начин в плана се стимулира енергоспестяването, енергийната ефективност и намаляване на вредните емисии?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: При наличието на план вече е ясно коя инсталация с какво количество квоти разполага. Тя има интерес да изхвърля по-малко от разпределеното й количество въглероден диоксид или други еквивалентни на него замърсители, а с останалото свободно количество може да търгува. Отделно от това много предприятия са реализирали така наречените проекти за съвместно изпълнение (Joint Implementation), които също са регламентирани в Протокола от Киото и представляват модерна инвестиция, финансирана от развита държава (по правило развитите държави имат недостиг на емисии и това е един от механизмите да се снабдят с недостигащите им квоти).

В България са реализирани 21 проекта за Съвместно изпълнение. Един от първите например е от 2004 г. на „Биовет” АД Пещера, където със съдействието на Кралство Холандия е изградена когенерационна централа и са инвестирани над 30 млн. лева. След пускането й в експлоатация е отчетено реално директно и индиректно намаление на въглеродните емисии със 77% за периода 1988-2005 г. Освен с Холандия предприятията в България изпълняват такива проекти с Дания, Швейцария, Япония и други. По същество смисълът на тези проекти е с помощта на чужди инвестиции да се спести отделянето на емисии в България, а спестеното количество да бъде прехвърлено към съответната държава-инвеститор и по този начин тя да допълни своя недостиг с безплатни квоти, без да купува от свободния пазар и без да търпи санкции за отделените в повече парникови газове.

За съжаление точно в това отношение се получи известно разминаване между управляващите и бизнеса. Много от съвестните оператори, които сравнително рано са се ангажирали и са инвестирали в нови екологично чисти производства, не получиха необходимото им количество квоти в последния вариант на плана, заради забавянето му и заради определянето на квоти на база верифицирани емисии. И се стигна до парадокса – тези, които сравнително рано са инвестирали милиони левове или евро в най-нови технологии, да бъдат наказани заради това, че са спестили емисии, вместо да бъдат насърчавани. А други производства, като някои топлофикации например, които дори не спазват екологичните норми и изисквания, да получат повече квоти, защото повече са замърсявали.

euinside: Имаше вече скандали в ЕС за злоупотреба с квоти, доколко националният план оставя вратички за подобни, да го наречем, “заобикаляния”?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Доколкото ми е известно, злоупотребите бяха свързани с търговията с квоти на въглеродните борси и източването на ДДС чрез фиктивни сделки, тоест идваха от недобросъвестни участници. Това няма отношение към изготвянето на националните планове за разпределение на квоти, а с добросъвестното или недобросъвестно участие на международния пазар на отделни юридически или физически лица. От друга страна съветът към операторите на инсталации е да контактуват само с лицензирани и проверени, опитни посредници, защото има сигнали в момента за засилено ухажване на фирмите от страна на търговци на въглеродния пазар.

euinside: Как се формира излишъкът от квоти, който България иска да продаде на въглеродния пазар?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: В случая става въпрос за съвсем друго нещо - схема за зелени инвестиции, която също се регламентира от Протокола от Киото и тя не трябва да се бърка с механизма, по който предприятията, включени в НПРК 2008-2012 г,. участват в ЕСТЕ. Става въпрос не само за емисии на въглероден диоксид, но и на еквивалентни на него видове парникови газове, като метана например, който се отделя при производството на ориз, отглеждането на домашни животни, депонирането и обработка на битови отпадъци и други, както и още някои видове газове, които се формират от други сектори и които неизбежно всяка държава отделя.

Те също влияят върху климата и глобалното затопляне и всъщност това представлява така наречената квота на държавата, а като обект на продажба говорим за продажба на Предписани емисионни единици (ПЕЕ или Assign Amount Units - AAU). В България за първи път сега, с последните изменения в Закона за опазване на околната среда, които в момента са в парламента, се предвижда въвеждането на такъв механизъм, въпреки че преди 5-6 години е имало подобен опит, но той не се е реализирал. Както при фирмите, така и при квотата на държавата, може да се получи излишък, какъвто е случаят с България и този излишък може да се продаде на друга държава.

За България свободният ресурс е около 40-50 млн. тона годишно или около 200 млн. тона общо за петте години 2008-2012 г. Съвсем отделен въпрос е дали и колко държавата ще успее да продаде. Особеното при този механизъм е че парите, получени от продажбата на ПЕЕ, могат да се използват единствено и само за инвестиции в проекти, свързани с намаляване на въглеродните емисии, като проекти за ВЕИ, енергийна ефективност, саниране на сгради и други

euinside: Това е една от антикризисните мерки в плана на кабинета, реалистична ли е и в какви срокове може да се случи?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Като се има предвид казаното по-горе – за какво може да се изразходват парите, трудно можем да приемем това за част от антикризисните мерки. Тези пари не могат да се използват за бюджетни разходи и не могат да постъпят в държавния бюджет. Съгласно, предвидения с измененията в Закона за околната среда ред, който КРИБ напълно подкрепя, парите от продажбата на ПЕЕ ще постъпват в извънбюджетна сметка към Министерството на финансите и средствата от нея могат да бъдат използвани само за проекти, свързани със спестяване на емисии парникови газове.

Нещо повече - в предлаганите промени в ЗООС, сe предвижда тези пари да бъдат на разпореждане на Националния доверителен екофонд, към който участва представител на страната купувач на ПЕЕ, макар и без право на глас, който наблюдава и предлага как да се изразходват парите. В тази връзка искам да отбележа, че в момента има много опити от различни структури и отделни лица, да се злоупотреби с този механизъм или той да се използва с не съвсем чисти намерения.

Това би означавало, да се върнем там, откъдето тръгнахме и където бяхме преди две години, когато ЕК не искаше да одобри плана на България. Но означава и още нещо, което не бива в никакъв случай да се допуска – че България отново ще бъде отхвърлена и няма да успее да продаде нищо от този ресурс. Затова е важно средствата, които постъпват от продажбата на ПЕЕ, да постъпват в Националния доверителен екофонд и да бъдат под надзора на двама или трима министри – на екологията, на финансите и на икономиката, енергетиката и туризма.