euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) вече е изпратило преработения Национален план за търговия с въглеродни емисии на съгласувателна процедура в другите министерства и, когато тя приключи, проектът ще бъде внесен в Министерския съвет за одобрение. Този план ще позволи на страната ни да търгува с въглеродни квоти в рамките на ЕС по така наречената Европейска схема за търговия. Първоначалният вариант на плана беше изготвен през март 2007 г., но беше върнат по-късно от ЕК за преработка. Чак 2 години по-късно, след като страната ни беше заплашена от санкции от Комисията, новото ръководство на МОСВ успя да преработи плана в кратки срокове и да го предложи за съгласуване с останалите министерства.

По този план правителството разпределя малко над 42 млн. квоти за емисии от СО2 годишно. Квотите са определени от ЕК в края на 2007 г. и с още едно решение на Комисията от 2008 г. и се отнася за периода 2008-2012 г. Това е срокът на действие на Протокола от Киото. Отделно от тези квоти, е заделен резерв от 25 млн. квоти за включването на нови производства за периода 2009-2012 г., като от тях вече са разпределени 1 млн. квоти.

Според Георги Стефанов от международната природозащитна организация WWF това безспорно са добри новини на фона на бездействието на предишното правителство, но все още е нужно много повече. Усилията на новото правителство на премиера Бойко Борисов, смята г-н Стефанов, трябва да бъдат насочени към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както и към проява на твърда съпротива срещу хидроенергийните лобита за строеж на 2 нови язовира на р. Дунав, както и за каскадата Горна Арда.

Той припомни, че хидроенергийните проекти отдавна са изключени от международните критерии за ВЕИ. Това са проекти, които нанасят по-големи вреди върху околната среда, отколкото имат ползи. Усилията на кабинета трябва да бъдат насочени и към изграждането на вятърни паркове и слънчеви ферми. Максималният електроенергиен капацитет на България, твърди Георги Стефанов е между 12 и 13,000 мегавата, като засега консумацията се движи в диапазона 5-7,000 Мгв. Като се има предвид, че до момента в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) са подадени инвестиционни намерения за 11,000 Мгв, това означава, че ако се откажем от всички досегашни енергийни източници, съвсем спокойно можем да ги заменим с ВЕИ.

Търговията с емисии в глобален мащаб, не само вътре в ЕС, би могла сериозно да подпомогне финансирането на подобно преминаване към нисковъглеродна икономика. Извън чисто икономическите причини, Георги Стефанов цитира данни от български учени, които са установили, че снегонатрупването в страната е намаляло с 40% в резултат на затоплянето на климата, количествата дъжд са се свили с 30 на сто, а температурата в градовете в страната са се повишили между 1.2 и 2.5 градуса за последните 18-20 г.

Данните са достатъчно притеснителни, за да налагат незабавни действия, призовават от WWF. В момента глобалната температура се е повишила с около 1 градус - 0.9 градуса. Усилията на международната общност са затоплянето да бъде ограничено до 2 градуса до 2050 г. По принцип няма възражение срещу тази цел. Различията между отделните държави са как да бъдат финансирани усилията за ограничаване на климатичните промени.

Общата глобална цел е 2020 г., което е средносрочния ангажимент, заложен в проекта на споразумение за Копенхаген, когато ще се договаря наследникът на Протокола от Киото, да се изравни по въглеродни емисии с 1990 г. На развиващите се страни ще бъде дадена преднина пикът на техните емисии да бъде 2017 г., след което те да започнат да ги намаляват. Крайният резултат трябва да бъде количеството от 36.1 млрд. тона, което е нивото от 1990 г., да бъде намалено до 2050 г. на 7.2 млрд. тона или с около 80%.

По този въпрос също няма спор, но на национално ниво в много държави има сериозни възражения, тъй като закриването на високовъглеродните предприятия ще доведе до загуба на работни места, а бизнесът се опасява от прекалено оскъпяване на продукцията им, ако започнат инвестиции в нисковъглеродни технологии. На това от WWF отговарят, че ангажиментът на развитите държави е до 2013 г. да бъдат отделени 150 млрд. долара за финансиране на борбата с промените в климата.

Предвид огромните финансови ресурси, които бяха намерени и вкарани в глобалните икономики за преодоляване на последиците от финансовата криза, 150 млрд. не би трябвало да бъдат проблем. Още повече, когато знаем, че евентуално повишаване на глобалната температура с около 4 градуса ще доведе до смъртта на близо 90% от животинските видове на Земята, включително и човекът.

Или, както каза сенаторът-демократ Джон Кери, който е съавтор на поправките в проектозакона за климата, обсъждан в момента в американския Сенат, "За 30 цента на ден, ние ще поставим Америка във възможност да контролира собственото си енергийно бъдеще и да може сама да си произвежда енергия, вместо да зависи от чуждите петролни държави, които не ни харесват. За 30 цента на ден, ние ще защитим нашите деца от опасното замърсяване". Американската Агенция за защита на околната среда е изчислила, че цената на новия законопроект за промените в климата ще струва на всяко американско домакинство 30 цента на ден.

А, в отговор на тревогите на бизнеса и синдикатите за загуба на работни места от прехода към нисковъглеродна икономика, от екологичната група PEW са изчислили, че в периода 1998-2007 г. "зелените" работни места са се увеличили на национална база с 9.1%, което сравнено с ръста на традиционната заетост от 3.7%, това определено е сериозно повишение. А, според Центъра за американски напредък и университета в Масачузетс годишни публични и частни инвестиции в чиста енергия в размер на 150 млрд. долара ще доведе до нетно увеличение на заетостта с 1.7 млн. работни места всяка година.