euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Позицията на България за ново глобално споразумение за климата, което да замени протокола от Киото, ще бъде част от общата европейска позиция. Това обясни за euinside експертът от МОСВ (Министерството на околната среда и водите) Калин Илиев. Протоколът от Киото изтича през 2012 г., но, на практика, нямаше никакъв реален принос към намаляване на глобалното затопляне, защото 1 от най-големите замърсители - САЩ - не го ратифицираха. Очакванията са, че новото споразумение, което се трябва да бъде подписано в Копенхаген през декември, ще бъде доста по-категорично, дългосрочно (до 2050 г. с междинен период до 2020 г.), ще бъде подкрепено от доста повече държави, сред които и САЩ, но след тежки преговори.

Къде сме ние? България участва в преговорите в рамките на ЕС, защото очакванията са, че и сега, както се случи с Киото, протоколът ще бъде подписан и от ЕС като Общност, и от отделните страни-членки. В рамките на ЕС обаче, България се бори излишъкът от въглеродни емисии, който генерира до 2012, да бъде прехвърлен в новия период. "Целта, която сме разписали досега е през 2012 г. емисиите ни на парникови газове да бъдат под 8% от базовата година, която е 1988, което в абсолютна стойност прави грубо около 128 млн. тона въглероден диоксид. Нашите емисии към настоящия момент са малко над 70 млн. Т.е. от 70 до 128 това е излишък, който ние бихме могли евентуално да продадем или да банкираме и пренесем в следващия период, а всяка една такава предписана емисионна единица има някакво предписано финансово изражение", обясни г-н Илиев.

"В сегашния период (Киото периода 2008-2012) тези единици могат да се продават на база двустранни споразумения, които са уредени в чл. 17 от протокола от Киото. Въпросът е, ако ние не успеем да ги продадем да можем да си ги запазим и да ги пренесем в следващия период, а не те да се загубят", добави още той. Една от основните причини страни като България да генерират излишък от емисии е, че повечето източноевропейски държави преживяха практически икономически крах, а не че са влагали средства в нови екологични технологии, както Швеция и Дания, например.

Това, което все още не е ясно и в момента се водят усилени преговори в рамките на ЕС е как точно да бъде осъществявано финансирането на намаляването на парниковите емисии в развиващите се държави. Защото, в общи линии, принципът е развитите европейски страни, за каквато ние вече се броим, поради това, че сме член на ЕС, да финансират по някакъв начин намаляването на емисиите в развиващите се държави. Все още обаче не е ясна формата - дали това ще е фонд или чрез реализиране на проекти. "Дали всяка страна-членка ще прави вноска във фонд, която ще бъде формирана на база БВП или съотношение на БВП към емисии на глава от населението. Просто тези въпроси са все още поставени на масата и се дискутират. Има не малко опции. Няма ясна визия дори на ниво ЕС", обясни Калин Илиев.

Междувременно, преговорите по работни груби продължават. Така например в бившата германска столица Бон се провежда поредната среща, в която участват около 2,000 официални лица и представители на правителства и неправителствени организации. Разговорите са неофициални и до момента единствената обща позиция е, че глобалната температура не трябва да се увеличава с повече от 2 градуса като базата за сравнение са прединдустриалните нива.

До момента, според експерти, сценариите за споразумение в Копенхаген за 6. Бьорн Стигсон, президент на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие смята, че това ще бъдат: истинска сделка, при която САЩ и Китай се превръщат в двигателите за ново, амбициозно и общоприемливо споразумение; бизнес - различни държави следват националните си цели; ограничено споразумение, при което водещите сили ще бъдат Г8 (Групата на осемте най-развити индустриализирани държави) и това ще бъде сделка извън Рамковата конвенция на ООН.

Четвъртият сценарий, според Бьорн Стигсон е просто удължаване на протокола от Киото, а петият е конференцията от Копенхаген да се проточи и в 2010 г. Последният вариант е грандиозна декларация, но без споразумение.