euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Често ще чуете в Хърватия сравнения с Гърция и категоричните твърденията на министър-председателя Зоран Миланович, че няма да допусне Хърватия да се превърне във втора Гърция. Но, ето че тази година, когато икономическият растеж е почти повсеместен в ЕС, дори за Гърция Европейската комисия предвижда положителен ръст от 0.6% на брутния вътрешен продукт, докато единствените две държави-членки на ЕС, които ще останат в рецесия са Хърватия (-0.6%) и Кипър (-4.8%). Пролетната прогноза [на английски език] на Комисията се различава значително от вижданията на хърватското правителство. В националната си програма [на хърватски език] за реформи страната посочва, че през 2014 година се очаква спиране на рецесията и реален ръст на икономиката от 0.0%. В отговор на по-песимистичните очаквания на Комисията вицепремиерът Бранко Гърчич, който отговаря за усвояването на еврофондовете, заяви, че ако не е било изискването на ЕК за намаляване на прекомерния дефицит с над 2% от БВП, Хърватия тази година е щяла да излезе от рецесията.

Това изказване, както и действията на правителството напоследък, показват, че то сякаш е научило за процедурата по свръхдефицит, както и за Европейския семестър, след първи юли 2013 година, когато страната се присъедини към ЕС. Това обаче няма как да е вярно, защото Хърватия доброволно реши да участва в Европейския семестър още от началото на 2013 година, тоест 6 месеца преди да се присъедини. Освен това, от подписването на договора си за присъединяване до членството, хърватски министри и представители участваха като наблюдатели в работата на Съвета на ЕС и в Европарламента и то точно в период, когато се обсъждаха всички тези въпроси, а някои от тях бяха все още в процес на договаряне. Това е и целта на упражнението със статута на наблюдател.

Нещо повече, като част от ангажиментите си по присъединяването, Хърватия трябваше до края на 2013-а година да хармонизира пакета от шест или така наречената реформа на икономическото управление, с която се въвежда Европейският семестър и по-строгите мерки за спазване на Пакта за стабилност и растеж. Правителството няма как да не е знаело, че горният таван на бюджетния дефицит е 3% от брутния вътрешен продукт, а на публичния дълг - 60%, още повече че именно това правителство си постави за цел още в самото начало на своя мандат да намали разходите и да овледее главоломно растящия дълг. Според пролетната прогноза на ЕК правителственият дълг за 2013 година е 67.1%, което е рязко покачване в сравнение с предходната, когато той беше 55.9 на сто. За тази година също се очаква повишение до 69%, като тенденцията на увеличение ще се запази и през 2015 година, макар и предвиденото темпо да е бавно - 69.2%.

Ако ЕК не изисква намаляване на разходите с цел озаптяване на задлъжняването, то тогава Хърватия със сигурност я чака гръцки сценарий. Гърция е с най-висок правителствен дълг в целия ЕС, при това след подстригването му - 175.0% през 2013, 177% през 2014. С темпото, с което хърватското правителство трупа дългове, може да достигне до гръцкия сценарий още в рамките на този мандат. 

Факт е, че преди членството в ЕС правителството на Зоран Миланович изглеждаше реформаторско и дори остерианско. Търсенето на начини за намаляване на бюджетния дефицит, правителствения дълг и за увеличаване на приходите бяха основна задача на кабинета и много неща бяха направени. Както се вижда и от отчета на кабинета в програмата за реформи, която Загреб изпраща в Брюксел, въведени са промени в закона за фискалната политика, създадена е специална комисия, която да следи фискалната дисциплина, въведени бяха касовите апарати с цел намаляване на сивата икономика и увеличаване на приходите от иначе твърде високото ДДС - 25%. От януари тази година беше увеличена и преференциалната ДДС ставка от 10 на 13 на сто, която засяга определени стоки и услуги. 

От миналата година насам обаче правителството действа по-скоро хаотично и някак в паника. Актуализацията на бюджета е поне веднъж годишно. Периодично се представят мерки за стимулиране на растежа или за ограничаване на разходите, като някои от тях се представят на изненадващо свикани пресконференции. Междувременно започна да тлее и напрежение между премиера и министъра на финансите, което завърши с изгонването на Славко Линич от правителството, но не и преди това да настъпят сериозни сътресения в кабинета, застрашаващи все още да отключат политическа криза. Преди да си тръгне от правителството, г-н Линич въведе данък върху печалбата от игри на щастието, увеличи вноските за здравно осигуряване от 13% на 15%, прехвърли пенсионното осигуряване от втория стълб към първия, а от 1 януари догодина се предвижда въвеждане на данък върху лихвите на депозитите. Предстои и въвеждането на данък сгради.

Все още обаче правителството не успява да въведе ред в стратегическите държавни предприятия, които са основният източник на помпане на правителствения дълг и впрочем едно от тях стана причина за падането на Славко Линич. По данни на хърватското правителство общата задлъжнялост на публичните предприятия е 81.9 милиарда куни, което е малко над 10 милиарда евро. С цел запазване на работните места вече бившият министър въведе предфалитните споразумения, които позволяват преструктуриране на дълга на предприятия, демонстриращи потенциал за растеж. В резултат на икономическата криза от 2008 г. стотици фирми осъмнаха в неликвидност и висока задлъжнялост. В края на 2011 година са били блокирани 72 654 сметки на фирми, които дават работа на над 60 хиляди работници.  Целта на предфалитните споразумения е да освободи ликвидност и да запази работните места.

Реформата на публичните компании е една от ключовите в националната програма за реформи на хърватското правителство. В нея са включени още реформа на пенсионната система, здравеопазването и администрацията. В момента 12.8% от пенсионерите излизат в пенсия след навършен пълен трудов стаж от 40 години. В резултат на кризата и загубата на работни места (хърватската безработица е вече над 17%, като по дял на младежите в нея Хърватия се нарежда на трето място след Гърция и Испания) съотношението между осигурени лица и брой пенсионери рязко спадна на 1.15:1. В момента тече изравняване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете на 65 години, което се предвижда да приключи до 2030 година, след което възрастта за пенсиониране ще се увеличава плавно до 2038 г. на 67 години. 

В процес на изграждане е и нова система за контрол на издаването на инвалидни пенсии, което беше една от седемте препоръки на Комисията към България. В програмата на хърватското правителство пише, че страната е с най-голям дял инвалидни пенсии в ЕС - през 2010 година разходите за инвалидни пенсии е бил 3.24% от БВП, съответно 29.6% от разходите за пенсии, докато на ниво ЕС27 разходите са 1.1% от БВП или 9.73%. Тази голяма разлика е обяснима с факта, че Хърватия преживя тежка война преди повече от 20 години, затова фокусира усилията си основно върху борба срещу измамите. Предвижда се създаването на единен паричен център, който ще бъде единствената административна точка, която ще се занимава с отпускането на различни социални придобивки, включително и инвалидни пенсии. Освен това беше въведен и задължителен лекарски преглед на всеки три години, както и възможност за внезапни контролни прегледи.  

Вече тече и широкомащабната реформа на системата на здравеопазване, която предвижда преструктуриране на болниците, намаляване на болничните легла и модернизация. Сегашният болничен състав на Хърватия е изграден преди повече от 50 години и се основава на друга философия за медицински грижи.

В момента голямото състезание в Хърватия е на база икономически концепции. Засега управляващата коалиция има стабилно мнозинство в парламента, но все още е под въпрос стабилността на старшата партия в коалицията - Социалдемократическата на Зоран Миланович. Хърватските медии смятат, че уволнението на най-мощния министър от правителството, който се ползваше и с висок обществен рейтинг, може да доведе до сериозно напрежение в партията. Опозицията отдавна призовава за предсрочни избори, но най-голямата опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), ръководен от бившия министър на вътрешните работи Томислав Карамарко, успя за първи път да поведе в социологическите проучвания наскоро и то не защото получи по-високо одобрение, а защото рязко спадна подкрепата за коалиция "Кукурику", която от месеци се тресе от корупционни скандали, а напускането на Линич е капката, която може да окаже сериозно въздействие върху нагласите на електората три седмици преди евроизборите на 25 май. 

През юни Европейската комисия ще представи конкретните национални препоръки, като те ще са първи за Хърватия. След представянето им Загреб ще трябва да се съобрази с тях и да отчита редовно изпълнението им. Все по-трудно ще бъде на страната да се оправдава с Брюксел за неуспехите на национално ниво. Това, което може да се каже в "защита" на Хърватия е, че тя все още е в процес на адаптация към живота в ЕС - привикване към процедурите, превеждането им в хърватски контекст, въвеждане на европейските теми в дневния ред. Страната продължава да е в преход от предприсъединителен метод на работа към реално членство, което изисква изоставяне на твърде фокусирания върху вътрешни теми модел. Правителството все още е в началото на радикални реформи в ключовите сектори като пенсионната система, здравеопазването и държавните предприятия, при това в среда на много силни и ултимативни синдикати. 

И все пак, тенденцията още в самото начало на членството да се прехвърля вината върху Брюксел за несгоди, трупани с години преди членството, е най-малкото некоректно. Това не върши услуга нито на това правителство, нито пък решава проблемите на страната вместо него. ЕС е правна рамка и донякъде единен пазар. От правителствата зависи как ще се възползват от тях, още повече че те участват в изграждането на тази правна рамка. Повече мъдрост и отвореност към ЕС ще са само от полза на Хърватия и правителството в частност.