euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако се съди по досегашните специфични национални препоръки на Европейската комисия, реформите у нас са напълно парализирани. А, ако се съди по националната програма за реформи, която се актуализира от правителството всяка година на базата на тези конкретни препоръки, то парализата ще продължи и занапред. Това означава, че след около месец ще прочетем абсолютно същите конкретни препоръки, които четохме през 2013 и през 2012 година. Те са седем и обхващат следните ключови за функционирането на икономиката и обществото области: данъчна събираемост, пенсионна, здравна и образователна реформа, ефективност и независимост на съдебната система, ефективна и електронизирана администрация, борба с безработицата, особено младежката, енергийна сигурност и независимост. В междинния преглед по изпълнението на препоръките ЕК отчете няколко нюанса сиво, което е всичко друго, но не и добра новина. 

Данъчна събираемост

Миналата година ЕК поиска от българското правителство не просто да създаде цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство, а и създаването на независима институция, която да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети. Според данните на Евростат, публикувани тази година за 2011 г. за нивата на събираемост на данъчните приходи, България е с най-ниско ниво на данъчна събираемост, измерено спрямо брутния вътрешен продукт - 27.2% от БВП при средно ниво в ЕС от 40 на сто, а в еврозоната - 41 процента. Това е причината ЕК да препоръчва две години поред увеличаване на данъчната събираемост. Българското правителство отчита пред Брюксел в програмата за реформи, която беше публикувана наскоро, че вече е създадена специализирана дирекция "Фискален контрол" към НАП, от която се очаква увеличение на приходите тази година с 200 млн. лева. Гласуваните промени в Закона за данъка върху добавената стойност също се очаква да доведат до увеличение на приходите тази година с между 200 и 400 млн. лева спрямо миналата година, пише в програмата.

Пенсионната възраст

Втората конкретна препоръка на ЕК е да се предприемат мерки за подобряване на адекватността на пенсионната система като се изравни възрастта за пенсиониране при мъжете и жените, както и да се засили контрола върху отпускането на пенсии за инвалидност и да се премахнат възможностите за ранно пенсиониране. Отговорът на София е, че през тази година ще започне обсъждане на ограничаването на ранното пенсиониране в Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика. Също с обсъждане София отговаря на препоръката за изравняване на възрастта за пенсиониране между мъжете и жените. По отношение на контрола върху пенсиите за инвалидност правителството на премиера Орешарски отчита, че до началото на юни тази година "следва" да приключи, което съвсем не е синоним на "ще" приключи, прехвърлянето на данните в интегрираната система между НОИ, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването. 

Младежка заетост

ЕК смята, че минималните осигурителни прагове са една от съществените пречки пред борбата с младежката заетост в България като посочва, че страната е в групата с най-висока младежка безработица - 28%. Според Комисията, осигурителните прагове оскъпяват прекомерно наемането на нискоквалифицирани работници. Освен това Брюксел поиска от правителството в София да работи повече за интеграцията на ромите в националните стратегии за труд, както и да синхронизира търсенето и предлагането на пазара на труда. Отговорът е отново "ще обсъдим", "ще видим", "ще помислим". Кабинетът си поставя за цел до 2015 година да намали младежката безработица от 28.4% на 27.2%. 

Всеки момент се очаква да бъдат готови първите резултати от изследването на Министерството на труда и социалната политика върху влиянието на минималните осигурителни прагове върху заетостта. Предварителните резултати показват, пише в програмата за реформи, че в дейностите търговия, хотели и ресторанти "е възможно да се наблюдава негативен ефект от повишението на МОД в периода от 2009 г. насам". Не е ясно обаче какво ще стане, след като излязат окончателните резултати. Вероятно отново ще смаем Комисията с поредната стратегия или план за действие. 

Образователна реформа

ЕК все още не губи търпение и с очакването си прословутата образователна реформа да приключи. За целта обаче тя вероятно трябва да започне. Миналата година Комисията препоръча ускоряване на приемането на Закона за училищното образование, на което София отговаря с "Продължава работата на създадената през юли 2013 г. работна група за актуализация на проекта на нов Закон за училищното образование". Обяснява се, че преработката на проекта се налага заради въвеждането на допълнителни критерии за качество, както и за подобряване на достъпа до образование. Правителството очаква, че новият закон ще бъде приет от Народното събрание през 2015 година, което означава, че е много вероятно и тогава да прочетем същата специфична препоръка към България, освен ако новата Европейска комисия не смени драстично подхода. През май 2014 година се очаква парламентът да приеме вече готовата Стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020, подложена в момента на обществено обсъждане.

Намаляване на бюрокрацията

Също непроменена си стои и петата препоръка на ЕК за подобряване на бизнес-средата, намаляване на бюрокрацията, въвеждане на електронното правителство и прилагане на законодателството за просрочените плащания. За пореден път се повтаря и необходимостта от независимост на съдебната система, борба с корупцията и подобряване на достъпа на малки и средни предприятия до финансиране. До момента само 8% от администрациите предоставят услуги чрез единния портал на е-правителството. Експертите в Брюксел ще прочетат още, че през март е била одобрена стратегията за електронното управление, в която се поставя за цел броят на предоставяните административни услуги по електронен път да се увеличи до 57% до 2020 г. от сегашните 15%. 

По отношение на съдебната реформа обаче, правителството не заявява никакво намерение да промени сегашната ситуация. Нещо повече, то леко оголва зъби като припомня в националната програма за реформи, че независимостта на съдебната система в България се гарантира чрез Конституцията в чл. 117 (2).  Програмата дори смята, че става дума за субективна оценка за независимостта на съдебната система и затова посочва, че тази субективност е трудно измерима. Въпреки това обаче, правителството все пак проявява желание да отговори на "изискването за повече граждански контрол с проекта на актуализирана Стратегия за съдебната власт до 2020 г. се предвижда засилване участието на гражданското общество в избора на ръководни позиции в органите на съдебната власт. Предстои обществено обсъждане на проекта на стратегията."

В отчета се говори и за това, че Висшият съдебен съвет (ВСС) се е заел много сериозно с повишаване на общественото доверие и прозрачността чрез публично обсъждане на кандидатурите на ръководни постове на органите на съдебната власт. Нещо, с което едва ли ще се съгласят съдебните репортери в България. В програмата няма и дума за значителната политическа намеса в съдебната система, посочена пак от ЕК, но в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), представен през януари тази година. Критиките по борбата на България с корупцията са много по-подробни в специфичния доклад за България, отколкото в препоръките по Европейския семестър, но и двата документа са на ЕК и засягат огромен проблем. Правителството обаче не предлага решение. В подточката за борбата с корупцията по петата препоръка програмата за реформи на практика мълчи. Единствено се отчита създаването на проекта БОРКОР, подложен на специални критики в доклада по Механизма. 

Там се посочва, че БОРКОР е била широко рекламирана като главен инструмент за идентифициране и посочване на корупционни рискове, но има един основен дефект в борбата с корупцията, а именно че тя е разпокъсана. Няма един-единствен орган, който да има властта и автономията да води тази борба. В тази област е и една от най-ясните препоръки в доклада: "Възложете на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията на различните сектори", препоръча ЕК в доклада по Механизма. София обаче отговаря с "актуализация на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност в България, с която ще се въведе методология за установяване на корупционния риск в отделните сектори на държавната дейност".

Усвояемост на еврофондове

Шестата препоръка засяга усвояването на еврофондовете и изисква "правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности". По този въпрос правителството откликва отново с разработването на стратегия за развитие на обществените поръчки и нов проект за рамков Закон за обществените поръчки. 

Енергийна независимост

ЕК иска от правителството да създаде "прозрачен пазар на едро за електричество и природен газ" - тема, която е особено актуална заради събитията в Украйна. Ето какво е записало правителството в програмата за реформи по този повод: "осигуряването на енергийна независимост на пазара на газ в България продължава да бъде сред основните приоритети на страната, особено с оглед на последните политически и икономически събития покрай кризата в Украйна. С цел осигуряване на по-евтин газ за българските производители и подобряване на тяхната конкурентоспособност и особено с цел гарантиране на енергийната независимост и сигурността на доставките на природен газ се работи усилено по всички инфраструктурни проекти. Специално внимание се отделя на изграждане на междусистемните, реверсивни газови връзки със съседните страни (Гърция, Сърбия, Румъния и Турция). Дейностите по изграждането на междусистемната газова връзка България–Румъния (IBR) са приключени. След завършване на финалните тестови работи по съоръжението предстои неговото пускане в експлоатация, което се очаква до средата на 2014 г."

По повод критиките за спорната независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правителството отчита, че са приети промени в устройствения правилник на комисията и че се обсъждат (вече са приети) изменения в Закона за енергетиката, с които на практика се засилва зависимостта от Русия, вместо да се намалява. Промените в закона бяха изцяло насочени към заобикаляне на Третия енергиен пакет на ЕС с проекта "Южен поток". Това в отчета не се споменава, но пък се посочва, че промените са свързани ОСНОВНО със законово регламентиране на независимостта на енергийния регулаторен орган, въвеждане на задължително оповестяване на информация във връзка с процедурите по обсъждане на цените, както и създаване на Обществен съвет към ДКЕВР, който да участва в процеса по разглеждане и установяване на регулираните цени.

Едва ли четящите националната програма за реформи на България в Брюксел ще останат с различен извод от този, че за пореден път получават едно голямо нищо. Това нищо е резултат от липсата на приемственост и съгласие между основните политически сили в страната за необходимите реформи. С всяко ново правителство започват нови "анализи", пишат се нови "стратегии" и по този начин реалните реформи се отлагат за някога си. Правителството на Пламен Орешарски не прави изключение. Ако ЕК притопли отново без особен плам старите специфичини препоръки, има голяма опасност не само българските политически партии, но и гражданите да изстинат към брюкселските усилия за стимулиране на реформите в най-бедната страна-членка на ЕС, точно както изстинаха по отношение на съдебната реформа, въпреки че България обеща да я довърши и така подведе ЕС да приеме страната на 1 януари 2007-а година със специален Механизъм. 

Изводът, който се налага от само себе си е, че никакви механизми, идващи от Брюксел няма да помогнат, ако гражданите не пожелаят сами реформите, изисквани от брюкселските бюрократи.