euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първото представяне на приоритетите на българското председателство в Европейския парламент беше и първото поглеждане на България в европейското огледало. И образът отсреща никак не изглеждаше добре. Това стана в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която през последните години, заради миграцията и нарастващата интеграция в сферата на правосъдието се превърна в една от най-влиятелните комисии в ЕП. Първото изслушване беше и най-неприятното, защото покрива област, в която България се проваля от началото на европейското си членство досега. На 11 януари, докато в София течеше официалното откриване на председателството, пред евродепутатите от комисията застанаха министрите на правосъдието и на вътрешните работи - Цецка Цачева и Валентин Радев. 

На европейско ниво техните ресори в момента са най-тежките, тъй като тече мащабна реформа на европейското законодателство, свързана с предоставянето на убежище, сигурността на границите, разпределението на бежанци, осигуряването на законна миграция, борбата с прането на пари, финансирането на тероризма и други много чувствителни теми за ЕС през последните години. Тези въпроси предизвикват и най-голямото разделение в ЕС от времето на дълговата криза в еврозоната насам. По примера на унгарското председателство от 2011-та година обаче, вместо да се говори по многобройните теми по същество българските министри бяха атакувани от евродепутатите за корупцията, Истанбулската конвенция, за изграждането на огради по границата и за отношението към ромите.

Изслушването мина под председателството на бившия премиер Сергей Станишев, който е заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и лидер на Партията на европейските социалисти. Почти всички критики дойдоха именно от тази парламентарна група, което е важно за отбелязване, тъй като именно българската членка на това европейско политическо семейство - Българската социалистическа партия - е сред политическите сили в България, които се противопоставиха на ратификацията на Истанбулската конвенция за защита от насилие, базирано на пола.

Ана Гомеш (Социалисти и демократи, Португалия) се опита да разбере защо има противоречие в България за ратифицирането на Истанбулската конвенция. "Много обезпокояващ е за мен дебатът. Възмутителни аргументации с говорене за това, че ще се узакони трети пол. Това е напълно в разрез с целите на европейското председателство", каза тя. Евродепутатката беше притеснена и от измамите с акцизи в България, които по нейните думи възлизат на 10 милиарда евро годишно.  

Португалската евродепутатка припомни, че с тези измами често се финансира тероризъм и поиска да знае какви ще бъдат усилията на председателството в борбата с прането на пари. Кристин Рево Далон Бонфоа (Социалисти и демократи, Франция) е докладчик именно по темата за Истанбулската конвенция. Тя поиска да знае кога България освен законопроекта за ратификацията, ще приеме и правилник за прилагането й. Френската евродепутатка попита и каква е българската позиция за неспазването на върховенството на закона в някои страни-членки, имайки предвид Полша. Друга евродепутатка от групата на Социалистите и демократите - Сорая Пост (Швеция) - също изрази безпокойство от ставащото в България. 

"Аз лично съм обезпокоена, че една трета от вашето правителство принадлежи към крайната десница. Те не споделят ценностите на ЕС. Обезпокоена съм и от това, което се случва в България с речта на омразата и насилието срещу мюсюлмани, роми и бежанци. Слушайки ви, вашето мото е отлично - заедно сме силни, свобода, сигурност, правосъдие, но за вашите роми последните три думи не съществуват и се питам как ще подходите към положението на вашите малцинства. Те се сблъскват с антициганизъм ежедневно", заяви шведската евродепутатка и попита какво възнамерява да направи българското председателство за защита на правата на човека и особено за справяне с явлението "антициганизъм".

Към женския критичен хор на социалдемократите се включи и евродепутатката Кати Пири (Холандия), която е докладчик за Турция и е добре известна с критиките си към режима на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Тя също поиска да знае каква е позицията на България по предложението на Европейската комисия за активиране на член 7 от Договора за ЕС срещу Полша. Кати Пири отправи остри критики към министрите и за корупцията като размаха доклад, в който са цитирани оплакванията на над 300 души, преминали през България, че са им искани подкупи на границата или от пътната полиция. "Единадесет години след присъединяването си към ЕС България все още подлежи на наблюдение по Механизма за сътрудничество и проверка и все още не е приключен този процес. Един основен проблем е именно корупцията и хората в България предполагам, че се надяват подобни проблеми да бъдат доведени до ефективно решение", каза г-жа Пири.

Чечиле Кашету Киендже (Социалисти и демократи, Италия) поиска да разбере дали българското председателство има стратегия за интеграция на мигранти и какво е мнението на България за законната миграция. Холандската евродепутатка Юдит Сархентини от групата на Зелените и Европейския свободен алианс попита как България ще работи по сближаването на позициите между страните-членки по отношение на разпределението на бежанци, след като самата тя, макар и да не отказва да изпълнява квотите си, е приела много малко хора. 

На всички тези въпроси и критики българските министри отговориха обтекаемо или отричаха. Цецка Цачева увери, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана. Според нея е нормално да има дебат в едно демократично общество. "Свободата на словото предполага да се чуят различни позиции, но аз съм убедена, че след като правителството прие законопроекта за ратификация той ще бъде обсъден в спешен порядък и в българския парламент", отговори тя. По темата за член 7 Цецка Цачева беше предпазлива като подчерта, че върховенството на правото е основна ценност на ЕС. Тя не се ангажира с позиция, нито с ангажимент кога темата "Полша" ще влезе в дневния ред на Съвета. Докато тя отговаряше на евродепутатите, в София премиерът Бойко Борисов призна, че България ще се опита да направи всичко възможно да избегне темата да бъде обсъждана по време на българското председателство. 

По отношение на речта на омразата г-жа Цачева отговори, че темата е доста сложна. "Първо, всички вие знаете, че няма легална дефиниция на езика на омразата. На второ място, много е сложно да се постигне баланса между свободата на словото от една страна и от друга страна защита на личните права". Валентин Радев не се съгласи с данните, изнесени от Кати Пири в цитирания от нея доклад. Според него, това е частен въпрос. Първоначално той каза, че голяма част от 300-те оплаквания може би са основателни, но след това се отметна и каза, че повечето не са основателни и не заслужават "чак такова внимание". Той препоръча на г-жа Пири да взима данни от европейските институции, ако няма доверие на българските. 

Що се отнася до реформата на Дъблинския регламент, който е ябълката на раздора в момента в ЕС, Валентин Радев каза, че българското председателство ще се концентрира изцяло върху техническата работа. Това означава, че ще се обсъжда член по член, без да се гледат процедурите. Радев пое ангажимент България да бъде за пример по отношение на разпределението на бежанци. Приятелски огън от страна на евродепутати от групата на ЕНП нямаше. Единствената изказала се евродепутатка от тази група беше иначе доста активната и критична към своята собствена страна за липсата на върховенство на правото Роберта Мецола от Малта. Малтийската евродепутатка зададе единствено въпроси по същество.