Старата болест на новите членки
Аделина Марини, January 3, 2011
Словения беше заблуждаващ удар. Когато малката алпийска страна (първа от новите страни-членки на ЕС) пое ротационното предсетателство на Европейския съюз и то преди влизането в сила на Лисабонския договор, не бяха много тези, които гледаха скептично дали Словения ще се провали. И тя наистина не се провали. Изведе шестте месеца председателство професионално, с акцент върху политиката на разширяване.
Втора от новите членки беше Чехия в първата половина на 2009-та година. Уви, нейното представяне не беше толкова впечатляващо колкото словенското и беше белязано от тежки моменти още в самото начало - възобновяването на израелско-палестинските военни действия, провокирали непремерена реплика от страна на чешкия министър на външните работи, а след това и спирането на руския газ за Украйна, от което хиляди домакинства в Европа останаха на тъмно и студено, като най-засегната беше отново България.
Сега е ред на трета нова страна-членка да поеме председателството - Унгария. Ситуацията, обаче, изглежда коренно различна не само защото Лисабонският договор влезе в сила преди повече от година, но и защото самата Унгария много се промени.
Кой застава начело на ЕС за следващите 6 месеца?
За повече от 20 години трябваше да сме сигурни, че Унгария е вече 
пълноправен член на Европейския съюз, обърнала изцяло гръб на комунистическото си минало и възстановила ценностите, които споделя с европейските си партньори. Все пак имаше достатъчно основания за такива очаквания - подобно на други страни от централна Европа като Чехия и Полша, Унгария също не стоеше мирна по време на Студената война и искаше независимостта си.
За съжаление обаче, държавите, чийто преход е бил белязан от възстановяване на комунистите или техните политически наследници на власт, са просто обречени да се лутат в търсенето на правия път. Изненадващо, подобно на България, ситуацията в Унгария е демотивираща. Премиер от най-тежките години на прехода отново е начело на страната след лъжовно управление на социалистите, докарали държавата почти до фалит. Това беше и причината Виктор Орбан и неговата десноцентристка партия Фидес да спечелят самостоятелно мнозинство. Но кой можеше да предположи, че така пътят беше разчистен за авторитарни идеи.
Свободата на словото, Викторе!
Освен че направи няколко сериозни крачки срещу чуждия бизнес в Унгария (сякаш е преписвал от Бойко Борисов), Виктор Орбан атакува смело още в самото начало на мандата си и медиите. Управляващото мнозинство предложи проект на пакет ново законодателство, целящо да регулира и надзирава медиите. За целта се създава специален Медиен съвет - нещо подобно на нашия СЕМ, само че този съвет не обхваща само електронните медии, а и всички останали - печатни издания и уеб. Нещо повече, членовете на този Съвет, който започва работа от тази година, са изцяло от управляващата партия.
Законодателният пакет предизвика остри реакции както в самата Унгария, така и в чужбина и поразително напомня на опитите, които и настоящото българско правителство направи това лято, за да вкара медиите под още по-силен контрол. Засега обаче тези опити не се увенчаха с успех дали защото и без друго мнозинството медии в България са подчинени на управляващите доброволно или не дотам. Унгария, обаче, влезе в светлината на прожекторите не само заради факта, че законодателният пакет е наистина твърде рестриктивен, но и именно защото през следващите 6 месеца Будапеща ще представлява Европейския съюз на редица международни форуми.
Никой в развития свят не може да си представи, че е възможно ЕС да говори на света през цедката на цензурата, автоцензурата и несвободата и то 22 години след падането на Берлинската стена. Може би затова и реакцията на един от най-влиятелните международни вестници "Вашингтон пост" беше толкова остра. В редакционен коментар (забележете, редакционен!) вестникът посочва, че подходът на Европа към ставащото в Унгария е грешен. "Европа не може да допусне свое правителство да мачка фундаментални свободи без последици". Нещо повече, под заглавие "Путинизацията на Унгария" вестникът посочва, че вече има средства за упражняване на натиск срещу страната.
Унгария се очаква да бъде домакин на срещата на върха на Европейския съюз в Будапеща, на която е поканена да присъства и американският държавен секретар Хилари Родъм Клинтън. Г-н Орбан трябва да бъде поставен пред избора дали да се откаже от концентрацията на властта и да оправи медийните закони или да претърпи унижение като ЕС и САЩ бойкотират срещата.
Преход ли бе да го опишеш
И тъй като очевидно преходът в новите страни-членки на Европейския съюз скоро няма да приключи (или поне в голяма част от тях), затова те трябва да продължат да бъдат обект на сериозно проучване и анализ. Такъв анализ е изготвила неправителствената организация Европейска инициатива за сигурност, базирана във Виена. Организацията се занимава с изследователска дейност, предимно в сферата на сигурността и то с фокус към югоизточна Европа.
Анализът е озаглавен "Наръчник за Унгария" и е подреден наистина като наръчник, но изключително показателно. Така например, началото на наръчника е посветено на медиите, защото е важно човек да знае какви вълни идват от Будапеща и кой ги ретранслира. Надали е изненадващо, че според Наръчника в Унгария преобладават жълтите медии или както са по-известни на запад - таблоидите. Този тип медии залагат на бързите новини, не особено претенциозно подготвени откъм проверка за достоверност, но пък привличащи вниманието на секундата.
В Наръчника авторите посочват изрично и начините за финансиране на медиите в Унгария, както и каква политическа линия отстояват. Предоставят се също и контакти за връзка. Оказва се, че (отново подобно на България) външните новини не заемат особено много място в унгарските медии, а не са много и тези, които поддържат кореспонденти в Брюксел, за да обърнат повече внимание на европейските въпроси. Но пък има специализирани издания за земеделските стопани, за потенциала на река Дунав, както и за външна политика.
По-нататък наръчникът разглежда основните неправителствени организации, мозъчни тръстове, както и академичните среди. Политиката е на едно от последните места и обяснява в общи линии устройството на унгарската държава, каква е избирателната система и кои са основните политически фигури, както и тяхното минало.
Унгария също не се е простила с близкото си минало
Вероятно ще се изненадате, че в Унгария също си имат драма със сътрудниците на бившите тайни служби. Макар от наръчника да не става ясно дали се е стигало до мащабите в България от края на миналата година, когато Комисията по досиетата разкри имената на настоящи и бивши български дипломати зад граница, все пак се оказва, че настоящият унгарски първи 
дипломат Янош Мартони е имал подобни проблеми.
Предполагам, че за всеки непредубеден читател, неговата биография ще се стори малко повече от прилична, но за човек роден и израснал в комунистическа държава, четенето на тази биография предизвиква повдигане на вежди и гледане с недоверие. Така се случи и с мен, докато четях кратката справка, предоставена в наръчника на Европейската инициатива за стабилност. По професия г-н Мартони е адвокат, а първата червена лампичка светва още с информацията, че той е учил международна търговия в Лондонския колеж през 1968-ма, както и международно публично и частно право в Хага през 70-та година.
За по-младите да кажем, че никак не беше типично в онези времена хората да могат свободно да пътуват по света и да учат където си искат. Обикновено това правеха близки до тогавашната власт хора или бегълци. Очевидно Янош Мартони не е от вторите, тъй като е започнал политическата си кариера още през 1979-та година като търговски секретар в унгарския Съвет за търговия в Брюксел. След това Мартони е работил в Министерството на външната търговия, където е заемал средни управленски позиции, а по-късно започва работа и в Министерството на външните работи, откъдето напуска по време на социалистическото правителство на Дюла Хорн.
Янош Мартони е външен министър и в първото правителство на Виктор Орбан (1998-2002), точно в пика на присъединителните преговори на Унгария с Европейския съюз. Макар да е известен като поддръжник на европейската перспектива на Унгария както и на евро-атлантическата й ориентация, една публикация във вестник обвинява Мартони, че е бил информатор на бившите тайни служби между 1970 и средата на 80-те. Обвинение, което Янош Мартони отрича. Нещо повече, дипломатът завежда дело срещу журналиста, написал статията и печели делото, в което се посочва още, че няма доказателства в подкрепа на твърденията на журналиста.
Всичко това е наистина само наръчник, но той би трябвало ясно да показва няколко много важни неща, които в България разбрахме доста болезнено. Например, че преходът не е нещо, което продължава 20 години и приключва винаги успешно, а нещо, което или се осъществява, или не. Преходът освен това се нуждае повече от тояга, отколкото от моркови. ЕС започва да осъзнава това бавно и мъчително, но засега само по отношение на еврозоната. Дано не бъде твърде болезнен поводът, по който ще осъзнае това за разширяването. Защото, ако досега единствените "проблеми" бяха, че ЕС прие България и Румъния неподготвени, един ден Съюзът ще трябва да си отговори на въпроса "Абе, какво всъщност означава неподготвени". И ставащото в Унгария води точно към този въпрос.
Отсега е ясно, че ЕС ще продължи да мълчи с тук-таме спорадични изказвания на някои страни-членки. Това допълнително ще подсили тягостното усещане, че май разширяването наистина стана твърде рано, подхранвано досега само от България и Румъния, присъединили се 3 години след Унгария. Но, този път, ако ЕС не обърне нужното внимание, ще обезмисли дори собствените си усилия след падането на Берлинската стена - много шум за нищо. И, впрочем, тук не просто ЕС трябва да се изкаже, а и следващото председателство - Полша, която ще поеме руля на Съюза от 1 юли. Поредната нова страна-членка.