Досиеталийкс
Аделина Марини, December 15, 2010
Досиетата на съпричастни по един или друг начин българи към комунистическата Държавна сигурност са едно от малкото неща, които предизвикват истинско зомбиране в българското общество. Ненавистта към бившия режим никога не успя да изкристализира в нещо смислено, отвъд печеленето на политически дивиденти - натирването на една политическа партия за сметка на друга. Самото общество обаче, продължава да бъде апатично по купища причини, които няма да разглеждам сега тук.
На българското общество така и не му стигна смелостта да постъпи както повечето централноевропейски държави и да създаде закон за лустрацията, който щеше да реши голяма част от проблемите на страната ни с миналото. За 20-те години нерешаване на този проблем, той така дълбоко е пуснал корени, че на практика ще бъдат нужни десетилетия, за да може обществото да се самоизчисти от мътилката.
Не е честно
Цялата история около разкриването на досиета на сътрудници (щатни и нещатни) на бившите тайни служби е изключително нелепа. Нелепа е, защото какъв е смисълът да бъдат оповестявани тези данни, след като няма законово основание да бъдат предприети действия. Още по-нелеп e воят - че посланиците, че имало в държави-членки на ЕС, че доверието, че имиджа. По-страшното е, че и в момента България се управлява от такива хора и премиерът Бойко Борисов би трябвало да се изчерви поне, докато призовава за отзоваването на посланици.
Освен това, премиерът би трябвало като прави такива изявления първо да погледне около себе си - Вежди Рашидов, Божидар Димитров и кой ли не още - все люде, работили за бившите структури на ДС. Нима премиерът не обещаваше в началото на мандата си, че всички ще бъдат проверявани. Е, проверяваха някои, но защо останаха? Вежди Рашидов? Божидар Димитров? А някои от посланиците бяха изпратени на задгранични мисии при настоящото правителство, когато Румяна Желева започна чистка - те защо не бяха проверени? Нали правителството предлага, а президентът одобрява?
И още нещо, от което премиерът сигурно ще го заболи, но трябва да признае - ако ще се чисти обществото от миналото, то трябва да започне незабавно от медиите, които той толкова обича и които толкова много го обичат. Там е пълно с хора, чиято съпричастност към ДС не само е спорна като заслуги за държавната сигурност, но 20 години след края на Студената война е нелепа - да ни облъчват денонощно радетели на свободното слово и демократи по сърце, които не намериха смелост да признаят, че по едни или други причини са рапортували за свои колеги. Вместо това те чакаха до последно разчитайки, че имената им няма да бъдат огласени. И не само това, някои от тях успяха доста добре да осребрят работата си - частни медии, добри пари.
Притъпената чувствителност на българското общество към значимостта на този проблем е толкова голяма, че то продължава да се уповава на медийно наложените авторитети като Иво Инджев, Иван Гарелов, Георги Коритаров, Кеворк Кеворкян и други, за които в момента не се сещам, а и не искам. В държавните медии е пълно с тях, независимо че не всички ни облъчват директно. Това е причината те все още да са държавни, а не обществени.
Да попитам също - кой е президент на държавата? Всъщност аз бих отправила питане и към самия премиер - бидейки охрана на високопоставени държавни лица, след това главен секретар на МВР, после кмет и накрая министър-председател. Каква е гаранцията, че г-н Борисов е чист? Формално, да, но това означава ли, че по никакъв начин не е свързан със структурите на бившите Служби? Този въпрос важи изобщо за голяма част от днешния български политически и икономически "елит".
Добре, махаме ги и?
Всъщност, големият проблем е липсата на качествени кадри. И, когато премиерът говори за отзоваване знае ли с какви хора ще ги замени? Особено като имаме предвид изключително унизителната случка с Румяна Желева, с посланика ни във Вашингтон Лъчезар Петков, с бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева и още, и още. Външният министър Николай Младенов заяви в интервю, че имало достатъчно млади кадри - колко млади? Като Лила ли?
България не предлага достатъчно добра основа за получаване на подходящо за дипломатическата професия образование (впрочем не само за дипломатическата професия). Не е ясно доколко е в състояние Дипломатическият институт на МВнР да произвежда кадри, достойни да представляват България по света. Но не в смисъла на достойни да представляват сегашното състояние на България на Авгиеви обори, а да представляват страна-членка на ЕС, държава, участваща в НАТО и имаща конкретни национални интереси в чужбина.
За съжаление обаче, трябва да признаем, че правителството на Бойко Борисов няма нито силите, нито капацитета, нито кадровия потенциал да започне каквото и да било разчистване. Най-малкото заради собственото им минало. Остава тогава да си мислим, че разкриването на дипломатическите досиета е просто запълване на медийното пространство, чиято цел може да бъде отклоняване на вниманието от други много по-страшни проблеми в страната - като непоследователна фискална и икономическа политика, непоследователност по отношение на болезнено необходими реформи, разкапваща се като от проказа образователна система, нискоквалифицирана работна ръка, постоянни потоци на образовани българи към по-развити държави.
Лошата новина е, че ако това управление, което дойде с претенциите за ново и различно, няма силите и капацитета за промяна, тогава сме обречени. Защото голяма част от капацитета на останалите партии фигурира в списъците с досиетата.