euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Съветът на министрите на ЕС поля със студена вода всички опити на политици в България да извоюват отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), чрез който Европейската комисия следи напредъка по създаването на независима съдебна система, борбата с корупцията и организираната престъпност. В заключенията, които министрите приеха в сряда (8 март), се посочва двукратно, че наблюдението ще остане не само до изпълнението на показателите, но и докато се докаже, че процесът на реформи е необратим. Междувременно Европейската комисия възрази срещу опитите да се хвърли сянка върху достоверността на мониторинга. Повод за възражението е запитване [на английски език] до ЕК на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев (ЕНП), в което той заявява, че механизмът е дискриминиращ, резултатите му са спорни и че докладите съдържат всяка година спорни и двусмислени заключения. 

Евродепутатът настоява да се премине към общоевропейски механизъм за демокрация и върховенството на закона, който да се прилага към всички страни-членки. Той поставя също така въпроса колко експерти са ангажирани с работата по МСП и колко струва това на европейските данъкоплатци. Той твърди, че по МСП работят недостатъчен брой служители с неподходяща експертиза. "Реално може да се каже, че двама-трима служители в Европейската комисия решават бъдещето на България и начина на развитие на съдебната система, без да имат необходимите познания и опит. Нищо чудно, че често докладите си противоречат", се казва в прессъобщението от офиса на г-н Радев. 

В официалния отговор [на английски език] на първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) се изразява категорично несъгласие с твърденията, че МСП е дискриминиращ и че резултатите му са спорни. "Комисията подчертава, че заключенията в доклада са базирани на внимателен анализ и на справедлив и обективен прочит на ситуацията". По механизма работят двама постоянни съветници - базирани съответно в София и Букурещ - и трима души в Брюксел, които работят частично по наблюдението. Не всички са юристи, но имат на разположение правна експертиза от колеги в правната служба на ЕК, Европейския офис против измамите и главните дирекции за правосъдие и потребители, за миграция и вътрешни работи, вътрешен пазар, регионална и градска политика и заетост, социални работи и включване. ЕК често използва и външна експертиза от страните-членки като съдии и прокурори. 

В отговор на запитване от euinside говорител на ЕК посочи, че Комисията отхвърля всякакви нападки срещу отделни служители или срещу процеса на наблюдение. "Докладите по МСП се приемат от Колежа на комисарите. Методологията, докладите и техните заключения се одобряват от Съвета всяка година", добави говорителят. В деня, когато euinside получи тази реакция министрите в Съвета по общи въпроси одобриха тазгодишните доклади по МСП за България и Румъния. В заключенията се посочва, че механизмът може да бъде приключен едва тогава, когато всички показатели бъдат изпълнени необратимо. 

"Съветът изтъква отново, че се придържа към ценностите и принципите на ЕС. Ефективното осъществяване на реформите с акцент върху устойчивите резултати и убедителните и проверими постижения продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира, че всички граждани могат да се възползват напълно от възможностите, които дава членството в Съюза. Като взема предвид последните десет години на реформи в България и Румъния, Съветът изтъква необходимостта от необратим напредък с оглед на успешното изпълнение на съответните показатели и постигането на крайните цели. В този контекст Съветът настойчиво изтъква необходимостта от широка и недвусмислена политическа подкрепа за реформите и от ефективно изпълнение на препоръките", гласи документът. 

По отношение на България в заключенията пише: "Макар Съветът да приветства изразения от правителството политически ангажимент за реформи, за пълното изпълнение на всички тези препоръки е нужно да се укрепи и засили цялостната политическа воля и Съветът очаква конкретни мерки и осезаем и необратим напредък преди следващия доклад на Комисията". От България се очаква да засили борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта и това да се изразява в конкретни резултати. Нужно е да се приеме нова правна рамка за борба с корупцията, включително създаването на ефективен орган за борба с корупцията. Изисква се и реформа на закона за публичната администрация, който да гарантира укрепването на вътрешните инспекторати. 

"България следва да преодолее сегашните слабости и да създаде механизъм за публично отчитане на напредъка (разследвания, повдигнати обвинения, присъди и изпълнение) за вече попадащите в общественото пространство дела за корупция по високите етажи на властта", пише още в заключенията. Ситуацията в Румъния е тази, която е довела до изострянето на тона в заключенията на министрите, тъй като се отчита, че досегашният вдъхновяващ напредък на Румъния е застрашен от нови опити да се спъне борбата с корупцията от страна на новите управляващи. Затова в документа изрично се посочва, че "следва да се избягват законодателни изменения, водещи до отслабване или стесняване на обхвата на корупционните престъпления и които биха могли да представляват заплаха за борбата с корупцията, както и всякакви мерки, които биха могли да застрашат независимостта или ефективността на НДБК". 

"Механизмът остава в сила до постигането на очакваните в тази рамка резултати от всяка от двете държави членки и до потвърждаването им от страна на Съвета. В тази перспектива Съветът приканва Комисията да продължи да докладва и очаква следващите ѝ доклади за България и Румъния, чието публикуване е предвидено по-късно тази година. Съветът приветства намерението на Комисията да продължи да следи отблизо положението в България и Румъния и редовно да информира Съвета". С тези думи завършват заключенията на министрите. Това е ясно послание, че повече не може да се очаква политическо толериране на липсата на напредък или опитите за крачки назад.