euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В повратен момент като днешния, когато нелиберализмът води ожесточена битка срещу върховенството на закона и демокрацията в емблематични държави Европейската комисия прави сериозно отстъпление от едно от най-важните неща за осигуряването на правова държава и здрава демокрация - борбата с корупцията. В писмо [на английски език] до шефа на европарламентарната комисия за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) Клод Морайс (Социалисти и демократи, Великобритания) първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), в чийто портфейл е именно върховенството на закона, обяснява защо ЕК няма да прави повече доклади за ситуацията с корупцията във всички 28 страни-членки. За това писмо съобщи EUobserver. Досега ЕК е изготвила само един доклад през 2014-та година, който беше част от усилията на предишната Комисия на Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП) да се справи с икономическата криза в ЕС. 

Докладът за корупцията беше замислен като част от Европейския семестър, тъй като многобройни изследвания показват пряката връзка между корупцията и бедността, а в миналогодишното изследване [на английски език] на Transparency International и индекса им за възприятието на корупцията фокусът е върху трудно оспоримите данни за връзката [на английски език] между корупцията и икономическото неравенство, което пък е тема на икономически изследвания вече няколко години. Плановете на ЕК бяха да изготвя тези доклади на всеки две години. Документът представляваше чудесна възможност да се излезе от митологията и клишетата и страните-членки да се огледат в това своеобразно огледало, както и да почерпят опит една от друга. Нещо повече, този доклад беше и в подкрепа на още едно усилие на предишната Комисия - да отстоява върховенството на закона, което е заложено като европейска ценност в член 2 от Договора за ЕС, чрез предложения от тогавашната заместник-председателка на ЕК, отговаряща за правосъдието, Вивиан Рединг (Люксембург, ЕНП) механизъм за върховенството на закона. 

Това беше период на сериозен интеграционен подем в сфера, която досега беше "запазена марка" само за България, Румъния и страните от процеса на разширяването. Сега, три години по-късно вече се вижда, че проблемите с върховенството на закона и правовавата държава са сериозно застрашени в не една или две страни-членки, а индексът на Transparency International показва пропадане на повечето страни-членки по отношение на възприятието за корупция. Комисията на европейския ветеран Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) обаче се обяви за политическа и се отказа от битката със страните-членки, независимо че това е една от основните й функции - да вкарва страните-членки в пътя на Договорите. 

В своето писмо до Клод Морайс г-н Тимерманс признава, че корупцията е сериозен въпрос в няколко страни-членки и че тя има икономическо и социално значение. Според него обаче, тъй като в националните конкретни препоръки, които ЕК издава към страните-членки в рамките на Европейския семестър корупцията е ясно застъпена, не е необходим отделен доклад като този от 2014-та година. "Предвид сложността и еволюцията на корупцията и нейното предотвратяване много по-ефективен и многостранен подход би било да се допълва продължаващия фокус върху корупцията в Европейския семестър с оперативни дейности за споделяне на опит и най-добри практики между властите на страните-членки и активно да се работи в по-широк контекст заедно с международни организации като ООН, Съвета на Европа, ОИСР, Г7 и други, които са активно ангажирани в ценна анти-корупционна работа, както и частни лица и гражданското общество", пише по чиновнически нищоказващо в писмото. 

Вярно е, че корупцията присъства в конкретните препоръки на страните-членки, в които това е диагностицирано като проблем, но тъй като членките са 28 с по минимум 4 препоръки за всяка, посланието за ангажираността на ЕС като цяло и ЕК като пазител на договорите се губи. Нещо повече, губи се общата картина, която показва къде тези проблеми са най-силни, къде са най-слаби и колко голяма е средата. Като добавим към това и факта, че страните-членки окастриха до неузнаваемост предложения от г-жа Рединг общоевропейски механизъм за върховенството на закона, което вече дава своите отровни плодове в импотентните опити на ЕК да върне Полша в правия път на правовата държава. И още нещо - ЕК не издава конкретни препоръки, свързани с корупцията за България и Румъния, тъй като за това се грижи Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП)

Вярваме в Сивиема (CVM)

Единствената опора, която имат борците с корупцията и защитниците на правовата държава, остана Механизмът за сътрудничество и проверка, благодарение на който Румъния в момента прави истинска антикорупционна революция с мащаб, който буди възхищение. Това е механизмът, благодарение на който България и Румъния станаха членки на ЕС на 1 януари 2007-а година, тъй като иначе имаше сериозна опасност или да станат много по-късно членки, или да не станат изобщо като се има предвид как се разви геополитическата ситуация по-късно. Този механизъм беше обещание към страните-членки от страна на ЕК и двете държави, че те ще довършат своята трансформация от комунистическа, корумпирана страна в правова държава, базирана на либералната демокрация. 

Механизмът навърши на 1 януари 10 години и за него се отваря шампанското в Букурещ, а в София му се прави заупокойна молитва. На 25 януари ЕК публикува [на английски език] редовните си доклади по наблюдението доколко тези две страни изпълняват обещанието си. Документите са опит да се направи равносметка на изминалите десет години и от тях ясно се вижда, че засега Румъния печели, а България - губи. Вижда се обаче и още нещо - ясна заявка от страна на ЕК да работи за премахването на Механизма, напук на собствените й заключения в докладите. ЕК обещава в докладите, че механизмът може да бъде свален, ако бъдат изпълнени препоръките, които тя е написала за двете страни, като за целта политическата част [на английски език] на доклада за България е сериозно претупана, за да направи така, че тази цел да изглежда напълно възможна до края на годината, тъй като България за първи път ще поеме ротационното председателство на Съвета от 1 януари догодина и според Брюксел и София не изглежда много добре 6-месечната председателка да е под надзор за корупция и зависима съдебна система. 

Подобна позиция е грешна по няколко причини. Първата е, че България няма да е единствената председателстваща страна с проблеми. Унгария пое председателството преди няколко години точно в момент, когато Виктор Орбан беше започнал да разгражда огромния трансформационен успех на унгарците и да гради нелибералния си режим. Именно с това беше запомнено унгарското председателство. С България няма да се случи същото, защото страната е в мониторинг от 10 години и за момента няма причина това да бъде във фокуса на вниманието през всичките 6 месеца от председателстването й. Подобно внимание ще бъде привлечено в самото начало и с това ще си остане. Друг пример е Кипър, който пое председателството, след като току-що беше договорил спасителна програма, за да избегне изпадането си от еврозоната, а Гърция беше председателка в епицентъра на гръцката криза в еврозоната. 

Отвъд чисто имиджовия аргумент, дори самата мисъл сивиемът да отпадне скоро ще има катастрофални последици най-вече за Румъния, която в момента се бори да направи огромния си успех в борбата с корупцията необратим. Това ще окрили силите, които от години саботират направо героичните усилия на съдебната система да запази своята независимост и да защитава интересите на данъкоплатците. Премахването на наблюдението ще окаже вредно влияние и на България, у която макар и бавно и неубедително вече се заражда сериозна гражданска съпротива срещу корупцията. И докато е обяснимо защо страните-членки се опитват да се отърват от по-сериозно наблюдение над греховете им, маскирайки съпротивата си под лозунга за отстояване на националния суверенитет, необяснимо е защо ЕК отстъпва от своята основна функция да опазва договорите. 

Говори Букурещ

Докладът [на английски език] за Румъния е вдъхновение за Механизма за сътрудничество и проверка, защото показва, че той работи и дава плодове. Констатациите в документа са, че Румъния досега е изпълнявала препоръките на ЕК и това се е увенчало с огромен успех. Най-напред Румъния е успяла да осъществи така необходимата съдебна реформа, която е направила съдебната система напълно независима от политическо влияние, и след това е започнала да трупа постижения в борбата с корупцията и то по най-високите етажи на властта. "Докладът от 2016-та година отбелязва признаци на културна промяна в полза на последователността на съдебната система", пише в доклада за Румъния. Съдебната система вече е дълбоко професионализирана. Проблемът обаче, както е отбелязвано и в предишни доклади (и тук), са постоянните опити на политиците да подкопават независимостта й и да отслабват борбата с корупцията.

Пикът на тези усилия беше решението по бърза процедура на новото румънско правителство на практика да освободи от наказателна отговорност многобройни политици, осъдени за корупция, които поради тази причина нямат възможност да заемат публични постове. Това изкара над половин милион румънци по улиците на Букурещ при минусови температури. Кадрите от румънските протести обиколиха целия свят и вдъхновиха дори американците, служили досега като основен поддръжник на борбата с корупцията в страните в преход, но след избора на Доналд Тръмп за президент САЩ вече е третирана като развиваща се държава. Някои американски сенатори дори се шегуваха, че САЩ се нуждае от президент като румънския Клаус Йоханис. 

Друг проблем пред румънските усилия да направи борбата си с корупцията необратима са медиите. Нещо, което ЕК отбелязва вече няколко години поред. "Силните медийни и политически нападки срещу магистрати и съдебната система също остават сериона заплаха за необратимостта на борбата срещу корупцията", пише в тазгодишния доклад за Румъния. Румънските успехи показател по показател (общо 5) показват успеха на Механизма и може да послужат за вдъхновение на трансформиращата сила на ЕС в страните от процеса на разширяване, който страда от умора и дори отчаяние. "Десетгодишната перспектива на МСП показва също, че въпреки някои периоди, когато реформата изгуби инерция и беше поставяна под въпрос, Румъния постигна огромен напредък към покриването на показателите на МСП", е едно от заключенията в доклада. 

Препоръките обаче са съвсем малко, което означава, че отделни показатели може да бъдат затворени. Най-силен е напредъкът по показател едно, който засяга съдебната система. От Румъния се изискваше да създаде независима, безпристрастна и ефективна система, да подсили последователността на съдебния процес и да подобри прозрачността и отчетността. Всичко това е постигнато. "Основните реформи са почти завършени", отчита ЕК. В доклада се съдържа и скрито послание към Полша: "Конституционният съд играе важна роля в допълнителното развитие на върховенството на закона и консолидацията на независимата съдебна система. От конституционната реформа от 2012-та година досега много от решенията на Конституционния съд са допринесли за отстояването на независимостта на съдебната система и се опитваха да предлагат решения, свързани с баланса на властта и спазването на основните права, което не може да се реши само от съдебната система", пише в доклада. 

Конституционният съд е в основата на борбата на Европейската комисия с правителството на Полша, което отказва да прилага решенията на трибунала и прави всичко необходимо да постави свои хора в съда, както и да намали правомощията му. А както показва битката на американския президент Доналд Тръмп с правовия ред, независимите институции се оказват единствената пречка пред превземането на държавата от авторитарни лидери или частни интереси. 

Вторият показател в румънския сивием е свързан със създаването на агенция за почтеност, която да проверява имуществото, конфликта на интереси и да издава задължителни за изпълнение санкции. Този показател също е изпълнен, въпреки многобройните усилия на отделни политически сили в парламента да отслабят властта на агенцията, носеща хубавото женско име ANI (Агенция за национална почтеност). "Съобразно с препоръката в последния МСП ANI работи тясно с постоянната избирателна власт през 2016-та година, за да гарантира, че решенията за почтеност се изпълняват по отношение на приемливостта на кандидатите. Това се оказа ефективно, тъй като кандидатите, избрани на местните избори, въпреки решението за почтеност, по-късно бяха отстранени или подадоха оставка, а партиите и избирателните власти използваха информация на ANI, за да избегнат неподходящи кандидати да бъдат издигани за парламентарните избори". 

Това, което остава като задача за агенцията по втория показател е да започне работа с новата система PREVENT (от англ. ез. предотвратявам) за предварителни проверки на конфликт на интереси при провеждането на обществени поръчки. Румъния изпълнява с отличие и третия показател, който е свързан с разследването на корупция по високите етажи. Докладът отчита, че борбата с корупцията се е ускорила значително след 2011-та година и до момента резултатите са впечатляващи. Четвъртият показател е свързан с предотвратяването на корупция и тук също е постигнат значителен напредък.

Така че, ако румънците спечелят битката си по улиците на Букурещ, много е възможно страната да изпълни всички показатели, което да направи МСП излишен. Остава обаче въпросът доколко това наистина ще е необратимо, като се имат предвид продължаващите опити да се демонтира създадената с толкова труд система. ЕК смята, че това може да се реши чрез създаването на вътрешни механизми за доклади и отчетност, които да започнат да действат след премахването на МСП, но готова ли е да се озаложи, че това ще сработи? Според шефа на антикорупционната комисия на Съвета на Европа (GRECO) Марин Мърчела, който е съдия от хърватския Върховен съд, усилията на Хърватия след присъединяването рязко са намалели. Загреб е решил, че борбата вече е спечелена и не е нужно да се води повече. 

Румъния е направила всичко онова, което България не е

Уви, докладът [на английски език] за България е абсолютен антипод на румънския. Показателите са 6, но по тях няма никакъв напредък, независимо от опитите на ЕК да покаже, че не е точно така. Техническата част на доклада показва съвсем ясно за какво става дума. Десетгодишнината на наблюдението на ЕК показва, че България досега е работила на принципа на някакво модифицирано танго, правейки две крачки встрани и една назад. ЕК вижда няколко причини за бавния и криволичещ ход на България в борбата с корупцията.

"Скоростта и дълбочината на реформата зависи изцяло от средата, в която определени въпроси, покривани от МСП, може да напредват, както и от характеристиката на българското общество и неговото управление. Например, усилията за изграждане на административен капацитет през последните години все още продължават, което има последици за процеса на реформи. Законодателният процес в България не предоставя предсказуема правна среда. Българската медийна среда често се характеризира с ниска независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което има отрицателно влияние върху публичния дебат за реформите. И макар тези въпроси да са извън обхвата на МСП, те имат директни последици върху способността да се направи реформа и направиха много трудно постигането на напредък за България", е диагнозата на Комисията, която подсказва, че не само не трябва да се говори за премахване на МСП, а дори и за неговото разрастване, така че да обхване повече проблемни за реформата области. 

Отвъд тази точност в идентифицирането на проблема, в политическата част Комисията прави очевидни опити да смекчи реалността, но контрастът с румънския доклад е болезнено ярък. Комисията твърди, че България е постигнала значителен напредък по първия показател, който се отнася до реформата на съдебната система с цел създаването на стабилна конституционна рамка за независима и отчетна съдебна система. Визира се двукратната реформа на Конституцията и е посочена прокуратурата като основна пречка пред процеса на реформи, но въпреки това ЕК твърди, че напредъкът е значителен.

По втория показател, който засяга правната рамка за съдебната система и съдебните процедури, ЕК отчита "известен" напредък, което е синоним на никакъв напредък. Основните предизвикателства тук са да се реши проблема с твърде формалните процедури и да се подобри правната рамка за разследване и процесуиране на корупция и организирана престъпност. Също толкова никакъв е напредъкът и по третия показател, който засяга реформата на съдебната система от гледна точка на подобряването на професионализма, отчетността и ефективността, което при румънците е вече необратимо, както и по четвъртия и петия показател, които са свързани с борбата с корупцията. 

България има нищожни резултати в това отношение - твърде малко са делата, завършили с окончателни присъди по отношение на корупцията по високите етажи, което, според доклада, "е най-ясният начин да се покаже, че борбата с корупцията е наистина приоритет". Напомня се, че България продължава да е страната с най-високо ниво на възприятие на корупцията в целия ЕС, както показват и данните на Transparency International. ЕК припомня, че в първите години след присъединяването си България е предприела множество законодателни и институционални мерки за справяне с корупцията, но тези усилия не са довели до необходимия обрат, както се е случило в Румъния. Отчита се, че правителството е направило опит през 2015 и 2016-та година да създаде единна антикорупционна агенция, но законът така и не е стигнал до парламента, което е доказателство за липсата на политическа воля. 

Последният показател е свързан с борбата с организираната престъпност, където ЕК отчита ясни опити този показател да отпадне, тъй като e била част от прехода и вече не е на дневен ред. Според българските власти организираната престъпност е еволюирала и сега вече проблемът е сравним със ситуацията и в други страни-членки. ЕК обаче смята, че става дума за преминаването на организираната престъпност в легален бизнес и за това, че вече не прибягва толкова често към насилие. Въпреки тази констатация обаче, ЕК отчита значителен напредък по шестия показател, независимо че очаква от България да покаже, че има функционираща система за борба с организираната престъпност чрез натрупването на резултати, изразяващи се в окончателни съдебни решения по дела за сериозна организирана престъпност, които се прилагат. 

ЕК смята, че целите на МСП за България може да бъдат постигнати чрез изпълнението на препоръките в доклада. ЕК ще изготви още един доклад в края на тази година, което се прави с цел да се избегне публикуването на доклад по време на българското председателство. 

Придружаващото докладите проучване на Евробарометър показва, че подкрепата и в двете страни за продължаване на работата на МСП остава висока. В Румъния 69% от анкетираните искат МСП да продължи, докато Румъния постигне изравняване с останалите страни-членки, а в България тази подкрепа е по-висока - 72%. 

И образованието, глупако!

Шефът на комисията за борба с корупцията към Съвета на Европа - хърватинът Марин Мърчела - в интервю за хърватското списание Globus смята обаче, че борбата с корупцията е на практика война, която ще продължи дълго. Според него тази борба не бива да се свежда само до правосъдието. "Борбата с корупцията трябва да бъде във фокуса на всички, а не само на правосъдието. Правосъдието е важно, но ако се опрем само на правосъдието, няма да получим желаните резултати. Правосъдието не може и не трябва да бъде само в тази борба. Държавата трябва да осигури цялостна борба против корупцията, която тръгва с осигуряването на система за предотвратяване, откриване и процесуиране на корупцията".

Тази борба започва още в семейството, продължава в детската градина, училището и изобщо трае цял живот, смята съдията от хърватския Върховен съд. Нещо повече, "трябва да се работи и за изкореняването на всякакво аморално поведение, което не е непременно корупция. Ако продължаваме да мислим, че е нормално на лекаря да се донесе бутилка силен алкохол, на медицинските сестри - кафе и шоколад, на референта в общината - същото, на полицай да се предложи за кафе да не напише фиш; ако ни е нормално в държавните предприятия да се наемат роднини и приятели на онези на власт, тогава трябва да се запитаме кои са ценностите на обществото и дали искаме да живеем в такова общество. Мисля, че предотвратяването чрез образование е особено важно, правосъдието идва чак на последно място в тази борба", е препоръката на шефа на GRECO. 

Хърватският пример също е особено показателен. Това е най-младата членка, която влезе без наблюдение, но след значително по-строг процес на присъединяване. Цената беше вкарването в затвора на премиер (Иво Санадер) в компанията на още няколко бивши министри. Въпреки това обаче, г-н Мърчела смята, че с присъединяването борбата с корупцията е намаляла. 

Според Transparency International корупцията има сериозен принос за икономическото неравенство и освен това храни популизма. В тазгодишния доклад на организацията се казва, че новите месии, които обещават борба с корумпирания елит, всъщност са част от проблема. "В случая на Доналд Тръмп първите признаци за предателство по отношение на обещанията [за борба с корумпираните елити] са вече налице. Говори се за премахване на ключово антикорупционно законодателство и за пренебрегването на потенциални конфликти на интереси, което ще изостри не контрола, а корупцията", се казва в доклада. Дават се и примери с Виктор Орбан и Реджеп Тайип Ердоган като се припомня, че Унгария и Турция са спаднали в индекса за възприемането на корупцията от избирането на популистките лидери насам. 

Всичко това показва ясно, че ЕК повече от всякога - много повече от 2014-та година - трябва да покаже силна ангажираност с борбата с корупцията в целия ЕС. Не само за да опази себе си като общност на правови държави и пространство на либерална ценностна система, но и за да възстанови имиджа си на трансформираща сила, което ще отреди на Съюза полагащото му се място в новия геополитически ред. Отстъплението на ЕС от толкова фундаментална битка ще създаде вакуум, който ще има катастрофални последици за Съюза, неговата икономика и не на последно място за гражданите му.