Гърция - председателство на провала или на успеха?

Аделина Марини, January 16, 2014

"През последните години Европа беше поставена на изпитание. На изпитание беше подложена целостта й, силата й и дори цялата й конструкция, общата й валута". Не, това не са думи на поредния анализатор или пък част от поредната реч на Жозе Мануел Барозу или Херман Ван Ромпой. Тези думи са на премиера на страната, която признава, че е основният виновник за това изпитание - премиерът на Гърция Андонис Самарас. Той говори [на английски език] вчера (15 януари) пред евродепутатите в Страсбург по повод започналото на 1 януари 2014 година гръцко ротационно председателство. Гърция ще председателства Съвета на ЕС за пети път, откакто е член на Съюза, но за първи път ще е изправена пред най-голямото си предизвикателство досега - да поеме отговорността за провала или да поведе успеха на Съюза.

Гърция е страната, която постави началото на голямото разделение в Европа от създаването на общността досега на север и юг, на богати и бедни, на успяващи и провалящи се държави. Това е страната, която постави на изпитание оцеляването на най-голямата гордост на европейската интеграция - общата валута. Гърция постави на изпитание разбирането на европейците за солидарност и общност. Пред евродепутатите Андонис Самарас заяви, че страната му е била съдена през последните години за собствените й грешки, които са правени с десетилетия, но последвалото изречение, че наяве са излезнали и структурните слабости на единната валута, както и грешките в първата спасителна програма, показват, че уроците не са научени докрай и че Гърция може и да не съумее да превърне собствената си загуба в победа на Европа.

Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, а също и евродепутати заявиха, че Гърция е доказала, че Европа работи. Каза го и самият министър-председател Самарас: "Преди година и половина ние бяхме най-слабото звено на Съюза. Днес поемаме председателството на ЕС и вярвам, че Гърция ще се превърне в символ на Европа, която може да оцелява от кризата, Европа, която може да продължи напред, че Европа работи и ние можем". Само че цената на този "успех" е, по собствените думи на Андонис Самарас, най-голямата фискална корекция в света за най-кратко време - намаляване на бюджетния дефицит с 13% за само четири години. Това е за сметка на свиване на брутния вътрешен продукт с 25 на сто, което е най-голямото от Голямата депресия през 30-те години на миналия век досега. Стандартът на живот на гърците е спаднал със средно 38%, а от 7% безработицата е най-високата в целия ЕС - 27%. Най-страшното при тези числа обаче е, че броят на младите под 25 години, които са без работа, скочи на 60% от всички безработни.

Отношението на политическите групи в Европарламента към Гърция обаче не беше еднозначно, но за сметка на това беше изключително показателно за това колко извън реалността живее най-демократичната институция в Европейския съюз, която успя от началото на кризата досега да се развие в един от най-мощните органи за европейска политика. Нещо толкова фундаментално като въпроса "Защо се случи Гърция?" беше заменено от най-обикновено политиканстване с адрес предстоящите европейски избори през май. И ако е обяснимо, че политици от категорията на Найджъл Фараж говореха изцяло в предизборен формат, то е укоримо, че шефът на най-голямата политическа група в ЕП, а също и временен лидер на ЕНП, Жозеф Дол (Франция) не използва момента за анализ на дейността на собствената му партия в търсенето на изход на кризата и специално за Гърция. Вместо това той направи едно незапомнящо се изказване, което очевидно целеше да не атакува премиер от сестринска партия на ЕНП, дори и ако това е гръцкият.

Много повече подкрепа Самарас получи не от своите си в ЕНП, а от най-големия им съперник - Партията на европейските социалисти. Шефът на групата на социалистите и демократите Ханес Свобода (Австрия) още в самото начало заяви, че вярва в гръцкото председателство, но не обясни на какво се дължи тази му вяра, още повече че изказването му започна с думите, че работата на гръцкия министър-председател не е никак лесна, но все пак си е негов личен избор да бъде премиер. Според австрийския евродепутат председателството на Гърция ще е важно не само за самата Гърция, но и за цяла Европа. Страната направи много реформи, при това тежки и трудни. Само че процесът на реформи тепърва започва. Това не е краят му, подчерта той. Но вместо да посочи с пръст грешките, Ханес Свобода отново използва случая, за да атакува Тройката за налаганите от нея реформи, които изречения по-рано Свобода похвали.

"Много от исканията на Тройката са неприемливи, защото по-скоро унищожават социалната тъкан", каза Свобода и призова за постепенното й премахване. Той постави също така и въпроса, който бившият гръцки министър на финансите, а сега министър на външните работи Евангелос Венизелос постави преди време - защо от Гърция се иска да изплаща дълговете си толкова бързо? Германия и Австрия получиха близо сто години срок, за да изплатят част от задълженията си, припомни австрийският евродепутат.

Най-остри критики гръцкият министър-председател отнесе от шефа на либералите в ЕП и един от желаещите да бъде номиниран за кандидат за поста шеф на Европейската комисия - белгийския евродепутат Ги Верхофстад. Той заяви, че Гърция е символ на най-доброто и на най-лошото в Европа. От една страна Гърция е дала името на "нашия красив континент", но от друга страна създаде най-тежката криза в историята му. "Гръцката криза е нещо като квинтесенцията на европейската криза - липса на дисциплина за продължително време, липса на солидарност за продължително време и липса на отговорност", каза бившият белгийски премиер. Той обвини за това и европейските лидери и националните елити поравно за създалата се ситуация, тъй като, според него, те е трябвало още в самото начало да демонстрират пълната си солидарност. "Тук имаме колективна отговорност", добави още той, отговорност на европейското ръководство, но и на гръцката политическа класа, която започна реформите прекалено късно.

В Гърция все още има клиентелизъм, огромна държавна собственост, раздут държавен сектор. Единственото направено до момента е сваляне на заплатите, припомни Верхофстад. Най-голямата грешка на Европа обаче е от декември 2009-а година, когато Гърция не е получила незабавна подкрепа. А когато през януари 2010 година открито се заговори за гръцко излизане от еврозоната (grexit), това постави началото на финансовата дестабилизация в Европа. Ги Верхофстад каза обаче, че Гърция има уникален шанс да приложи научените уроци върху цяла Европа. Но за целта, вие трябва да отидете в Берлин още утре, добави той. Трите единствени приоритета на гръцкото председателство трябва да бъдат ускоряване на интеграцията на пазарите (комуникационен, на облигации и ДЦК и на труда).

Съпредседателката на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Ребека Хармс (Германия) също разкритикува Самарас, но заради това, че реформите, с които се хвали, са основно на хартия. Тя каза, че няколко пъти е посетила Гърция през последните години и това, което гръцкият премиер твърди, не е изцяло вярно. Всички постижения са на хартия, докато реалността е ужасяваща и неподходяща за европейска страна през 2014 година. От името на Европейските консерватори и реформисти Мартин Каланън (Великобритания) благодари за грандиозната визия за Европа, с която Самарас е "забавлявал" евродепутатите цяла сутрин. Само че, каза той, именно тази грандиозна визия съсипа живота на гърците. "Гръцката федералистка мечта се превърна в кошмар за много хора", каза Каланън и препоръча да се извлекат необходимите поуки от това.

"Във Франция президентът Оланд вече започва да осъзнава колко унищожителен може да бъде социализмът. Той на практика прие капитализма. Дори нарича себе си демократ, вместо социалист! Честно казано не знам каква точно е разликата, но щом твърдят, че я има, добре. За съжаление обаче, той изгуби доверие. В ЕС, опасявам се, не сме склонни да се поучим от грешките от еврокризата, а ако не се поучим, сме обречени да ги повторим", добави британският консерватор. Той също е на мнение, че Гърция е в уникалната позиция да бие тревога и да предупреди каква е цената на грандиозните абстрактни планове. Основен приоритет на гръцкото председателство трябва да бъде да предложи по-хлабава и по-свободна Европа. "Само че, вие сте избрали добре отъпкания път".

Лидерът на групата на обединената левица Габриеле Цимер (Германия) пък предупреди Гърция да не превръща председателството си в арена за вътрешна политика. Дебатите в Страсбург на 15 януари продължиха повече от три часа, което е рядко срещано явление, когато става дума за участието на министър-председател. Те обаче показаха много ясно пробойните в Европейския съюз. Защото не става дума само за дълбоката криза, която беше предизвикана от Гърция, но и от дълбоките дефекти в европейската архитектура и в много други сфери. Така например Андонис Самарас спомена в своето обръщение пред евродепутатите, че ще работи активно за разширяването като изтъкна, че страната му винаги е подкрепяла и работила за този процес. Уви, в изказването си той нито веднъж не спомена Македония, чието започване на преговори се блокира от Гърция заради нерешения спор с името на бившата югорепублика.

Ако Гърция наистина беше толкова ангажирана с процеса на присъединяване, тя щеше да си е извела необходимите изводи дори от собствената си евроинтеграция и щеше да поеме ангажимент да ускори намирането на решение по македонския въпрос. Европейската комисия и анализаторите са единодушни, че колкото повече Македония стои извън преговорния процес, толкова повече ситуацията в страната се влошава. И това се вижда особено ясно в последния доклад за напредъка на Македония, представен от еврокомисаря Фюле през октомври. Гърция не спомена и какво мисли за европейската интеграция на Турция, която беше извадена от фризера през 2013-а година с отварянето на нова преговорна глава за първи път от три години насам. От изказването на Андонис Самарас стана ясно, че по-скоро може да очакваме ново вкарване на турския европейски път във фризера. Той каза в отговор на критики на евродепутати по този въпрос, че "всяка кандидатка трябва изцяло да признава и уважава съществуващите членки. Това няма нищо общо нито с Гърция, нито с Кипър, а с нашата институционална цялост като съюз".

Самарас не отговори и на друг въпрос, който засяга не само него, но и доста от страните от бившия комунистически блок - завръщането на тоталитаризма и изкушението да се отнемат свободи с неясни цели. Гръцкият премиер беше провокиран от българския евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ, ЕНП) да обърне внимание на политическата криза в България. Според него политическата ситуация в България представлява сериозно предизвикателство, защото "в България броди призракът на задкулисието, воден от бившите агенти на комунистическата Държавна Сигурност, чийто резултат е липса на ефективна борба срещу корупцията, ксенофобия и анти-европейски сделки. И това се случва с благословията на председателя на европейските социалисти г-н Станишев, мандатоносител на сегашното българско правителство". Освен това той призова г-н Самарас да даде мандат на ЕК да води преговорите с Русия по законността на "Южен поток".

Самарас беше обвинен от евродепутати и за начина, по който правителството се отнесе с еквивалента на Атака в Гърция - "Златна зора". Без да отговаря конкретно на Андрей Ковачев, гръцкият министър-председател обясни, че "Златна зора" показва много тънката линия между чистия популизъм и маскирания екстремизъм. По повод нападките на Найджъл Фараж и на други критици в Европарламента г-н Самарас отговори иронично като посочи, че не би искал да разваля антиевропейската програма на националистите и се извини за това, че Гърция успява да се завърне сред нормалните държави. Когато възстановим нормалността, нуждата от "Златна зора" ще отпадне от самосебе си, каза още той.

Иронията обаче няма да помогне за решаването на всички проблеми, пред които ЕС е изправен и които има амбицията да реши до евроизборите, което е непостижима мечта. Самият Самарас посочи, че се надява на евроизборите гражданите да не останат с горчив вкус от кризата, а да се усещат, "да се надяват", че кризата е преодоляна и че Европа излиза от нея по-силна и по-добра. Няма как това чувство да бъде подхранено само с приказки. Затова гръцкото председателство наистина представлява удобен момент да се направи много дълбок анализ на проблемите в европейската интеграция, за които euinside вече писа. Гърция може да бъде наистина добрия пример за това какво трябва и какво не трябва да се прави, но може и да използва шестте месеца, които има на разположение, за да изкопчи още една сделка за отписване на огромния й дълг. Кой път ще избере Атина, предстои да видим.

Хубаво е обаче политическите сили в страната, начело с правителството, да са наясно, че доверието в тях е равно на нула не само в родната им Гърция, а и в Европа. В този смисъл представянето на гръцкия премиер Андонис Самарас в Европарламента беше доста добро. Той би трябвало да се явява по-често пред европейската общественост, за да се изясняват действията, които правителството му предприема. Това солидно би променило отношението както към правителството му, така и към страната му. Би разсеяло и голяма част от предразсъдъците и митовете, и би затворило устата на много от популистите. И накрая един съвет към гръцкото председателство - гледайте на себе си като на първо, а не на пето, това може и да ви помогне да оставите смислена следа след себе си, вместо да останете в историята като председателството, което затвори страницата на европейския романтизъм и отвори главата на завръщането на национализма в Европа.

Институционални въпроси на ЕС