euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако може с две изречения да се обобщи какво казват докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), публикувани на 27 януари, те биха звучали така: 

- България: Нещо може и да потръгне.

- Румъния: Това, което е тръгнало и е набрало скорост, не бива да спира. 

Въпреки че в доклада [на английски език] си за България ЕК натъртва, че няма промяна в препоръките в сравнение с миналата година, все пак промяна има. Комисията не е много сигурна дали става дума за "Нова надежда" или за "Силата се пробужда", но и в двата случая става дума за тежка битка с тъмната страна на силата. Причината за надеждата и за чувството, че силата се пробужда, са стратегията за реформа на съдебната система от януари миналата година; конституционните промени, за които се подчертава дебело, че са твърде далече от първоначално предложените; антикорупционния закон, за който пък се казва, че е бил отхвърлен "изненадващо" за правителството. Отвъд това обаче, ЕК посочва, че "много от препоръките в доклада за 2015 г. по МСП си остават валидни". 

В доклада ясно е посочен проблемът - постоянно повтарящите се недостатъци, разкрити в над 45 решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, показват съществуването на системен проблем. Най-голям фокус в доклада е поставен върху Висшия съдебен съвет като ключова институция за независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система. Прокуратурата също е посочена като слабо звено в системата. По всеки болезнен проблем, с който българската общественост се занимаваше през цялата 2015-а година, ЕК посочва, че е правила съответните препоръки в предишните доклади. 

Ако човек чете само българския доклад, може лесно да се заблуди, че проблемът с повтаряемостта на съдържанието не е чак толкова голям. Като се прочете и румънският доклад [на английски език] обаче, картината добива съвсем различен вид. За България се посочва, че постоянно е на най-ниското място в ЕС по отношение на индекса за корупция. Според най-новия доклад на "Прозрачност без граници", България е на 69-о място. Това е по-ниско дори и от една от страните-кандидатки за членство - Черна гора. Различното тази година обаче е, че властите най-сетне са признали наличието на проблем. Това, според ЕК, е станало с приемането на всеобхватната национална стратегия за борба с корупцията. 

Само че, това е твърде малка крачка на фона на констатацията, че националният координационен съвет, създаден, за да координира усилията в борбата с корупцията, е всъщност беззъба институция, която не се радва на политическа подкрепа на най-високо равнище. По отношение на друго ключово условие в Механизма - борбата с организираната престъпност - липсва дори и тази малка крачка. Намеква се обаче кой е виновникът - прокуратурата. "Има тенденция дела от висок обществен интерес, при които има предварителни обвинения за сериозни закононарушения, да се отхвърлят или забавят в съдилищата или да се прекратяват от прокуратурата с аргумента за липса на достатъчно доказателства или по процедурни причини", пише в бележка под линия към оценката на усилията на България в борбата с корупцията по високите етажи. Констатацията е идентична и по отношение на организираната престъпност - "Дела за сериозна организирана престъпност продължават да са спирани от сложни разпоредби и формализирани наказателни процедури". 

В същото време ЕК не пести похвали за постиженията на Румъния, където е очертан и основният двигател за реформа: "Броят на делата на ключови съдебни и морални институции в борбата с корупцията по високите етажи на властта остава впечатляващ. Съдебната система като цяло продължи да демонстрира професионализъм, включително и капацитет да се адаптира към значителни промени в гражданския и наказателния кодекс, усилия за обединяване на юриспруденцията и готовността да се защитава независимостта на съдебната система. Румъния отбелязва повече напредък към изпълнение на възложените в МСП задачи", пише в доклада. В него, както и миналата година, не липсват наистина впечатляващи числа - антикорупционната агенция е повдигнала 1250 обвинения през цялата 2015-а година, сред които са премиер, бивши министри, членове на парламента, кметове, председатели на общински съвети, съдии, прокурори и още много други високопоставени политици. 

Миналата година ЕК критикуваше Румъния за това, че този висок брой обвинения и присъди не отговаря на събраните суми от конфискуване на активи. Тази година такава критика няма. Посочва се, че се е увеличила сумата от замразяване на активи по започнати дела на 452 милиона евро. ЕК отчита голям напредък в идентифицирането на корупция на местно ниво. От 2013-а година досега общият брой на изпратените на съд за корупция е близо 100 кметове, над 20 председатели на общински съвети и десетки местни чиновници. Черешката на тортата е ареста на кмета на Букурещ миналата година. Според ЕК неговият арест е "най-силната илюстрация на проблема". С други думи борбата с корупцията в Румъния се развива и вече отбелязва сериозен напредък и на местно ниво. 

Защо Румъния успява, а България не?

Отговорът се крие именно в сравняването на двата доклада. За България се казва, че има проблем с назначенията, а докладът за Румъния показва защо това е проблем: "Ясно е, че ръководството на тези институции играе важна роля в това [борбата с корупцията], понякога въпреки силните лични критики. Оттам и акцентът, поставен върху прозрачните процедури за подбор и назначение, базирани на заслуги като начин за осигуряване на силно ръководство, за избягване на политическа намеса при назначенията на високи позиции и подкрепата за съдебна независимост". Докато в доклада за България се казва: "Но други решения за назначения на ВСС продължиха да предизвикват притеснения за липса на прозрачност и евентуално неправомерно влияние". Посочва се, че са необходими ясни критерии за оценка на назначенията, което "отваря вратата на съмненията относно обективността на процедурите за назначение". 

В допълнение към това в румънския доклад се казва и още нещо, което отговаря на въпроса защо в Румъния се получава, а в България не: "Докладът за 2015-а година смяташе назначението на главния прокурор на Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма като важен изпит. Процедурата в крайна сметка завърши почти без никакви проблеми. Тя премина при увеличена прозрачност и предвидимост (публикуване на позицията, публично определяне на критериите, публикуване на имената на кандидатите), и спечели допълнително от ясното сътрудничество между министъра на правосъдието (отговорен за избора на кандидат) и Върховния съвет на магистратурата (румънското ВСС). Това е добър пример за това как ясни и строги процедури, с пълното участие на отговорните власти, може да се окаже най-важният фактор в един достоверен процес на назначение (макар че процедурите също трябва да бъдат достатъчно силни, за да се справят със ситуация, при която ключови институции нямат съгласие помежду си)". 

Браво за Румъния! Тя може още! България може ли изобщо?

Силният контраст между България и Румъния си пролича и в думите, с които първият заместник-председател на ЕК, отговарящ за върховенството на закона и съответно за МСП, Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) е представил докладите пред ограничен брой заинтересувани кореспонденти в Брюксел. За България той е казал: "Миналата година България предприе няколко важни крачки към връщане на реформата обратно в дневния ред. Сега е време да се мине към следващия етап, като стратегиите за съдебната реформа и борбата с корупцията се превърнат в действие и донесат конкретни резултати. [...] 2016-а трябва да е годината, когато българите ще усетят напредъка на терен. Виждането на истински резултати в борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност си остава най-голямото предизвикателство за България и трябва да бъде с най-висок приоритет". 

Думите на г-н Тимерманс за Румъния са в съвсем друга тоналност: "През последната година Румъния и румънците показаха своята готовност за борба с корупцията и за защита на независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации срещу корупцията показаха колко важни са тези проблеми за румънските граждани. През последната година видяхме професионализма, готовността и добрите резултати на събедната система и антикорупционната прокуратура, и осъществяването на реформите. Окуражен съм да видя, че Румъния продължава да полага усилия и положителната тенденция продължи и през 2015-а година". 

Не всичко е толкова розово в Румъния, където политическите сили продължават да са основната пречка. През 2015-а година парламентът е отхвърлил около една трета от исканията на антикорупционната агенция за сваляне на имунитета на депутати, за да може да започне разследване срещу тях или за да бъдат задържани в следствения арест. В доклада се посочва, че това е проблем, който е отчетен и в предишни доклади по МСП, както euinside ви информира всеки път. Министри са останали на позицията си, въпреки повдигането на обвинения, а депутати с окончателни присъди за корупция са останали на местата си. Това ще продължи да бъде най-голямото предизвикателство за Румъния. Добрата новина е, че благодарение на Полша, темата с върховенството на закона е много високо в дневния ред на председателството на Съвета, където през май ще се проведе годишното обсъждане на състоянието на върховенството на закона.

Ще бъде чудесно, ако то не се сведе само до състоянието на върховенството на закона в Полша, но се обсъди и МСП и какво липсва в България и Румъния, за да бъдат изпълнени поставените през 2006-а година задачи пред двете страни. ЕК, въпреки че обяви курс към политизиране, е подходила изключително технократски и обективно към оценката на България и Румъния по Механизма, което може би е най-добрата новина от представянето на тазгодишните доклади. Лошата е, че те отново бяха представени без публичността, с която бяхме свикнали преди смяната на състава на Комисията.

Друг недостатък в доклада, специално за България е, че не споменава усилията на гражданското общество, които до голяма степен са причина за лъча на надежда и за пробуждането на реформаторската сила. Вярно е, че в България обществото не успява да организира толкова масови протести срещу корупцията, както в Румъния, но вече има граждански сдружения, които са се посветили на това борбата с корупцията и организираната престъпност да бъдат приоритет номер едно на управляващите. 

Общото между България и Румъния в тазгодишното оценяване е, че коренът на проблемите и в двете страни е политическата класа. В Румъния духът на независимостта на съдебната система беше изпуснат в резултат на добро политическо стечение на обстоятелствата, но сега политическата класа се опитва всячески да го върне обратно. В България пък се прави всичко възможно да не се появи възможност този дух да бъде изпуснат от бутилката. Затова България продължава да е най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС в момент на тежки предизвикателства пред Съюза. След представянето докладите, в които съвсем ясно са назовани проблемите и пътя за тяхното решаване, на ход са Съветът и Европейският парламент. И двете - политически тела.