euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Прочитът на докладите [на английски език] на Европейската комисия за напредъка на реформите в съдебните системи, борбата с корупцията и организираната престъпност в България и Румъния не може да не впечатли с видимо по-значителния напредък на Букурещ. Въпречи че картината в страната е далече от розова, няколко неща, които изцяло липсват в България, приятно се набиват на очи в доклада [на английски език] за Румъния. Първото е, че в страната има институции и личности, чиято решимост да консолидират напредъка не е спаднала, въпреки трудностите, особено през 2012 година. Това е знакова година както за Румъния, така и за Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Тогава, точно преди да излезе обобщителният доклад на ЕК за петте години функциониране на Механизма, настъпи сериозна политическа и констутицонна криза в страната, която постави под съмнение както смисъла от МСП, така и изобщо шансовете Румъния да въведе върховенство на закона и да изгради правова държава.

След изключително остър доклад, който вместо обобщителен, се превърна в остра критика на ставащото в Румъния, ЕК реши да публикува и извънреден доклад няколко месеца по-късно, който също беше безпрецедентен. Не само като острота, откровеност и безмилостност на тона, но и за това, че за първи път постави и медиите точно там, където се намират като отговорност за реформите - в центъра. 

Второто нещо, което прави впечатление година по-късно е, че независимостта на съдебната система и върховенството на закона са били централна тема в румънското публично пространство и при това дебатът е бил основно иницииран от съдебните институции. Това е довело до засилване на доверието в румънските съдебни институции. Според специално проучване на Евробарометър, доверието на румънците в съдебната система е 44%, което не е много далече от средното за ЕС от 53%. Румъния е на 17 място от всички 28 членки на съюза по доверие в съдебните институции. И това ако не е успех!

Третата огромна разлика с България и може да се каже голям успех на румънската реформа е, че румънският Конституционен съд устоя на политическия натиск. В доклада се посочва, че макар да не е точно част от съдебната система, Конституцията и Конституционният съд са "в сърцето на върховенството на закона". Нападението на румънските власти срещу КС от лятото на 2012 година не се е повторило. Нещо повече, докладът отчита, че това дори е консолидирало ролята му на важен арбитер. Точно обратното на това, което ЕК открива в България, където назначението на конституционни съдии е второто най-безобразно нещо след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Затова и изводът на ЕК, че "Съдът ще продължи да играе ключова роля в отстояването на ключови принципи като разделението на властите, включително и при бъдещо обсъждане на промени в Конституцията", е някак логичен. Докато в България изводът е, че важните политически назначения се правят с участието на олигархията.

Но въпреки добрите новини, ЕК се страхува, че нападките срещу КС ще продължат и тази година и затова препоръчва още в самото начало на доклада да се гарантира, че Върховният съвет на магистратурата (еквивалентът на българския Висш съдебен съвет) ще има възможността да коментира всичко свързано със съдебната система. Специално внимание трябва да се обърне на това да се отхвърлят промени, които може да увеличат шансовете на политиците да упражняват влияние върху съдебното ръководство или да поставят под съмнение независимостта или авторитета на съдебната власт. 

И докато в България ВСС е източник на съмнение и притеснения за неговата почтеност и етично поведение, в Румъния еквивалентът му е основният защитник на независимостта на съдебната система и досега е вършил това "по систематичен и професионален начин, което е помогнало въпросът да бъде възприет по-сериозно от гражданите и политиците". И това е четвъртата много важна отлика от България. 

На пето място, макар не и по значение, докладът отбелязва добрата работа на Националната агенция за почтеност (ANI), която има нещо, което в България липсва изцяло - бройки решени случаи (track record). Не само това, ами ANI продължи да увеличава бройките, независимо от многото препятствия. Така например ръководството на агенцията е било подлагано на поредица от нападки, които често са съвпадали с дела срещу високопоставени политически фигури. Но точно тук е сработил Националният съвет за почтеност като орган за надзор, който е успявал да обясни мандата на ANI и да се намеси публично, когато се налага. Докладът отчита, че агенцията е успяла да се установи стабилно като институция с помощта на правителството, което е осигурило ресурси за ефективното й функциониране. Нещо повече, отношенията на агенцията с други правителствени институции са се оказали ключови.

Резултатите говорят сами за себе си - решенията на ANI, макар и често обжалвани в съда, в голяма степен са потвърдени от съдилищата. Става дума за 80% от случаите на конфликт на интереси, които са потвърдени от съда. Няма как в тази ситуация човек да не си припомни с прискърбие констатациите на ЕК за България по отношение на конфликта на интереси: "На Комисията за установяване на конфликт на интереси й отнема средно 4 месеца, за да установи дали има наличие на конфликт. До момента е ясно, че на Комисията й е трудно да идентифицира конфликт на интереси, особено при по-чувствителните случаи. Според доклад, представен от парламента, 146 от общо 860 случая са нерешени. При 92 от 103 дела с установен конфликт на интереси съдът е отхвърлял разкритията на Комисията". Затова и препоръката към България е да преразгледа процедурите за конфликт на интереси, така че да гарантира тяхната ефективност и безпристрастност, както и доверието в механизма за санкциониране.

Препоръката към Румъния определено подсказва надграждане на вече случил се напредък. ЕК препоръчва на Букурещ да разработи нова система за предварително установяване на конфликт на интереси преди сключването на договори по обществени поръчки. Препоръчва се също служителят, уличен в конфликт на интереси, да поеме част от стойността на договора, ако той е вече в ход. Това трябва да се прилага и за договорите по обществени поръчки, финансирани с европари.

Всичко щеше да е чудесно, ако парламентът не блокираше напредъка

Наистина радващата картина в Румъния обаче е засенчена от саботиращите усилия на румънските парламентаристи. В доклада се посочва, че всички стъпки до момента са водили до системни опити на парламента да подкопае ефективността на рамката за почтеност. Има случаи, при които са се правили опити да се променят правилата за съвместимост за местните избираеми представители през лятото на 2013 година или наскорошните опити за промени в Наказателния кодекс, които биха разпънали чадър върху цели категории хора и биха ги изолирали от правилата за почтеност, включително и за конфликт на интереси. Не само това, ами парламентът често си е позволявал да не прилага решения на ANI, дори и когато те са подкрепени от съдебно решение. Предстои правителството да внесе поправки в закона за ANI, с които да засили и консолидира ролята на агенцията, което, според ЕК, ще е важно изпитание за политическата готовност на Румъния да запази ефективна рамката за почтеност.

И впрочем, най-важното послание в доклада за северната ни съседка е, че напредък определено има, той на моменти е дори значителен, но е твърде трудно да се прецени дали ще пусне корени. И все пак, Румъния отбелязва впечатляващ за българските стандарти напредък и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. И тук нашият двойник по съдба отбелязва добър списък с дела като продължение на предишни усилия, което очевидно показва последователност. ЕК отчита, че от последния доклад насам антикорупционната агенция на Румъния DNA е запазила темпото на трупане на резултати, също при трудни обстоятелства. "И по отношение на обвиненията, и на присъдите, разпростирането на съдебната система до мощни политически фигури е важна демонстрация за обхвата на румънското правосъдие", гласи оценката на Брюксел. Нещо, с което Румъния има основание да се похвали, за разлика от жалките опити на българските власти да се похвалят с трудни за разпознаване като положителни оценки в българския доклад.

Докладът посочва обаче, че и по отношение на борбата с корупцията по високите етажи на властта политическата класа в Румъния оказва съпротива. Специално се отбелязват изявленията на румънски политици в подкрепа на осъдени за корупция. Непостоянното прилагане на правилата на министрите за подаване на оставки създава усещане за субективност, е друга оценка на Европейската комисия, която е продължение на безпрецедентно директната препоръка от януари миналата година румънските политици да подават оставки дори и при съмнения за непочтеност, корупция или конфликт на интереси. Нещо, което за съжаление липсва в доклада за България, а това показва, че заложените цели в механизма за двете страни трябва да се актуализират, за да отразят по-добре недостатъците и нуждата от реформи. 

Въпреки опитите на парламента, отново, да се спаси от съдебно преследване за взимане на подкупи, търговия с влияние или конфликт на интереси, които ЕК е прочела и в проекта за Наказателен кодекс, приет от румънските депутати през декември миналата година, румънският списък с успехи е дълъг. До момента 28 депутати са осъдени или са изправени пред съда за корупция. Над сто кметове или заместник-кметове са подсъдими за нарушения на правилата на DNA. 

В доклада за Румъния също има нещо, което може да се адресира на вниманието на г-жа Зинаида Златанова, българският министър на правосъдието и допреди година - шеф на делегацията на Европейската комисия в София: "Тази оценка показва, че Румъния е постигнала напредък в много сфери в сравнение с предишния доклад по МСП. Списъкът с дела на ключови съдебни институции и органи за почтеност си остава положителен. Необходими и дългоочаквани законодателни промени се правят в срок, а духът на сътрудничеството между съдебните институции и Министерството на правосъдието помагат управленските проблеми да се решават. В този смисъл ситуацията се подобри в резултат на по-спокойната политическа атмосфера от пролетта на 2013 година" (подчертаното е на euinside и е специално посветено на г-жа Златанова).

И все пак Румъния е едва в началото

Макар Букурещ да се движи с големи крачки пред България и видимо е изпреварил София в много отношения, все още има съмнения в независимостта на съдебната система. Освен това се наблюдава съпротива срещу мерките срещу корупцията и почтеността на политическо и административно ниво. Доказателство за това е непрозрачния процес на промяна на Наказателния кодекс, което съвпада със също толкова непрозрачно променяния НК и в България. Комисията отчита, че това е предизвикало широкоразпространени притеснения дали досегашният успех няма да бъде прекратен, въпреки че Конституционният съд свърши своята работа и обяви промените за противоконституционни. При важните назначения успехът на Румъния е смесен, тъй като някои процедури вървят по открит, прозрачен и базиран на заслугите начин, но други подлежат на критики заради политическа намеса.

Но, отново, макар критиките да са сериозни и да не бива да се подценяват в никакъв случай, ЕК стига до заключението, че общата картина на Румъния показва, че процесът на реформи може да се възприеме за устойчив. "Устойчивостта на ключови антикорупционни институции на фона на постоянен натиск демонстрира, че подходът за реформи е пуснал корени във важни сектори от румънското общество. Като контраст на това готовността, с която основополагащите камъни на реформата може да бъдат срутени от парламента, служи да ни напомни, че няма консенсус за преследването на целите в МСП". Липсата на политически консенсус за реформи е констатация, която за България е изведена като основна. Затова и една от най-важните препоръки на ЕК към румънските власти е да гарантират, че кодексът за поведение на парламентаристите ще включва ясни разпоредби, че депутатите и парламентарният процес ще се съобразяват с независимостта на съдебната система и особено със съдебните решения.

За съжаление ситуацията с медиите в доклада за Румъния е пренебрегната, което е жалко, още повече че Марк Грей посочи по време на представянето на документите, че се забелязва намаляване на натиска. В този смисъл щеше да е хубаво, ако този натиск се беше запазил. Важно е докладът за Румъния да се прочете внимателно и в България, тъй като много от забележките, поради правните особености на Механизма, не са включени в българския доклад, но са напълно релевантни за българската действителност. 

От прочита на румънския доклад се налага извода, че при Румъния ситуацията изглежда се подобрява, до голяма степен защото ЕК прие, че там тя поначало е била по-сериозна. Реагира се навреме, с извънредни доклади, докато при България се получи прекалено дълъг период, в който нямаше и дума критика от страна на ЕК. Това някак създаде усещането у българските политици за безнаказаност и увеличи арогантността им. От една страна Марк Грей е прав като казва, че е било необходимо повече време, за да се види голямата картина в България, но от друга е видно, че това е довело не само до липса на напредък, а дори и до сериозно отстъпление назад в процеса на реформи в България. Както изключително добре описа ситуацията британският посланик в София, Джонатан Алън, България прави малки крачки напред и големи назад.