euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Реформите сами по себе си не са трудни. Това, което е трудно в източната част на ЕС е да се стигне до осъзнаването, че са необходими. Този извод си правя от доклада на докладите - обобщението на петте години действие на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който България и Румъния бяха приети под условие в ЕС през 2007, тъй като не бяха смогнали да завършат успешно и устойчиво процеса на предприсъединителните реформи в най-трудната сфера - правосъдието и вътрешния ред, а съществуваха опасения, че ако не бъдат приети заради това, може реформите съвсем да се проточат. Въпреки че тази теза е доста спорна, дълбоко съм убедена, че ако не беше МСП и членството в ЕС, ситуацията в България (а и в Румъния) щеше да бъде много по-лоша от сега. И ЕК осъзнава това и го отчита в настоящия си доклад. Затова механизмът ще остане.

Но ...

Има, разбира се, едно голямо "но", което ще бъде голямото предизвикателство основно за Комисията - по какъв начин ЕК ще продължи да използва този механизъм? Отговорът на този въпрос е от изключително значение, защото с обобщението си ЕК вече отбелязва първия си провал и той е като демонстрира мекота по отношение на България, реагирайки много по-остро спрямо Румъния. На пръв поглед Брюксел има основание това да е така, но това е само на пръв поглед. Задълбочен анализ на доклада показва, че фокусът изцяло е изместен върху наскоро разразилата се политическа криза в Румъния, провокирана от конфликта между младия премиер-социалист Виктор Понта и дългогодишния президент Траян Басеску, ескалирал в открита война с Конституционния съд, импийчмънт на държавния глава и опити за конституционни и други законодателни промени.

Факт е, че ЕК не разполага с инструментариум (основно правов), който да й позволи нещо повече от това, но трябваше да има повече балансираност както в доклада за Румъния (между политическата криза и цялостното 5-годишно реформиране на съдебната и правоприлагаща система), така и между румънския и българския доклад. Така, както е написан документът отправя следното послание: че Румъния, макар и колебливо, с приливи и отливи, е вървяла в правилната посока, но политическата криза в Букурещ е поставила под въпрос дали всъщност страната не прави обратен завой. "Въпреки това, този доклад е приет във време, когато сериозни притеснения са повдигнати относно спазването на върховенството на закона и независимостта на съдебната система в Румъния", пише в увода към политическата част на доклада. Всъщност по-важно е не това, че Румъния може би прави обратен завой, а причините, довели до тази възможност. Именно те трябва да бъдат много по-сериозно анализирани както от ЕК, така и от страните-членки и обществата в "болните страни" под наблюдение.

Според ЕК, "политическите изпитания пред съдебните решения, подриването на Конституционния съд, пренебрегването на установени процедури и отстраняването на важни балансьори поставят под въпрос готовността на правителството да спазва върховенството на закона и за независим преглед на съдебната система. ЕК е особено притеснена от сигналите за манипулации и заплахи, които засягат институции, членове на съдебната система и биха могли да имат сериозни последици върху обществото като цяло". Докладът е толкова откровен, колкото трябваше да бъде през всичките 5 години досега, но в крайна сметка никой не е предполагал тогава, че Румъния ще се окаже толкова резистентна към реформи и партньорски намеци. Похвалени са усилията на страната да се заеме с амбициозна законодателна програма, която обаче приключва с чести ремонти на приетите текстове и практическото им обезсилване - процеси, които сякаш под индиго стават и в съседна България.

Особено красноречиви са примерите с двата ключови органа, които Румъния създаде за борба с корупцията по високите етажи на властта. Националната дирекция за борба с корупцията беше създадена с цел да разследва и преследва корупция по високите етажи на властта и се възприема като едно от най-значителните постижения на страната след приемането й в ЕС по линия на наблюдаваните от МСП области . Агенцията успява да произведе постоянно увеличаващ се брой обвинения всяка година, като разследванията се осъществяват бързо и проактивно, отчита ЕК.

Но, "по силата на румънската конституция - така, както се интерпретира от Конституционния съд - се изисква одобрение от страна на парламента за арест или претърсване на депутати. Парламентарно одобрение се изисква и за започването на криминално разследване срещу настоящи депутати или бивши министри. Отказът на парламента да позволи това генерира на практика имунитет от криминално разследване и блокира правосъдието. От 2007 г. насам, няколко депутати, включително бивш премиер, бяха на практика спасени от преследване заради отказа на парламента да позволи разследване срещу тях. Фактът, че парламентът не мотивира отказите си, за да позволи започването на криминално преследване затруднява обективността на решенията. В допълнение фактът, че парламентаристи могат да продължат да изпълняват задълженията си, въпреки че са намерени за виновни за сериозни провинения като корупция, накърнява имиджа на парламента - много парламентарни системи имат практиката да отстраняват депутати с присъди по такива дела и дори да ги изключват от парламента", е оценката на ЕК.

Вторият пример е с морала, който е често обсъждана категория и в България, но така и не е намерено решение. Комисията припомня, че при приемането си в ЕС Румъния се е съгласила да създаде правна и институционална рамка за предотвратяване и санкциониране на корупция като обърне специално внимание на несъответствията, конфликта на интереси или неоправданото богатство. За целта беше създадена агенция с особено име - Национална агенция за почтеност (National Integrity Agency), която констатира случаи на конфликт на интереси, несъответствия или потенциални случаи на неоправдано богатство сред обществени фигури или избрани политици. Агенцията със звучното съкращение на румънски ANI е създадена още през 2007 г. и бързо започва да функционира, но, както обикновено се случва по оста София-Букурещ, заорава в нереформираната съдебна система, а също и в постоянна промяна на законовата й база. "Дебатите как да бъде ремонтирана правната база на ANI разкри, че политическата воля за ефективно справяне с почтеността и за изпълнение на обещанията при присъединяването е повърхностна", е констатацията в доклада.

Едва ли е необходимо да се споменават подробности от работата на Механизма през петте години от членството досега по четирите основни проблемни области за Румъния (за България те са 6 и включват и борба с организираната престъпност). Причината е, че всъщност работата и по четирите се спъва от нежелание или както е политически коректно да се каже - липсата на политическа воля у политическите сили да се разделят веднъж завинаги с егоизма си и да свършат нещо в полза на румънското общество. А и не само. Съвсем като за начинаещи потребители (на демократичност) ЕК е написала ясно: "Доверието на румънските партньори в ЕС може да бъде спечелено наново чрез доказателство, че върховенството на закона е над партийните интереси, че всички страни демонстрират пълно уважение към работата на съдебната система, включително и на конституционно ниво и че реформите са необратими. За това са необходими правни стъпки, но основно се изисква политически ангажимент към върховенството на закона, което отсъства в наскоро взетите решения".

Следва конкретно и поименно изброяване какво трябва да направи Румъния в спешен порядък:
- Да уважава върховенството на закона и независимостта на съдебната система (като се изброяват няколко подточки, включващи изпълнение на решенията на Конституционния съд; незабавно публикуване в "Държавен вестник" на всички законодателни решения, включително и решенията на Конституционния съд; всички политически партии и правителствени власти да уважават независимостта на съдебната система и др.)
- Реформа на съдебната система;
- Отчетност на съдебната система;
- Последователност и прозрачност на съдебния процес;
- Ефективност на съдебните действия;
- Почтеност;
- Борба с корупцията.

Със сигурност работата на ЕК по лекуването на България и Румъния от тежкото им комунистическо наследство може да бъде и по-добра. И със сигурност досега тя не е провал, както вероятно се струва на мнозина. Напротив - политиката на разширяване на ЕС извърши огромна работа като привлече в орбитата на демократичността и свободата държави, чието алтернативно бъдеще може да бъде ясно видяно чрез примерите на Беларус и дори Украйна. Това, което е важно оттук нататък обаче е как да се продължи напред, така че самият ЕС да не бъде спъван от по-бавните еволюционни процеси в отделните му елементи. "Днешният Европейски съюз е изключително взаимозависим. Има силен общ интерес в сфери като върховенството на закона", пише ЕК в доклада за Румъния и се позовава на специално поръчано придружаващо социологическо проучване Евробарометър, според което 76 на сто от румънските граждани подкрепят ЕС в усилията му да помогне на Румъния да се пребори с корупцията и недостатъците в съдебната система.

Тази обществена подкрепа е важна отправна точка, тъй като сегашните икономически проблеми на ЕС и в еврозоната в частност ясно демонстрират какво става с една машина, чиито елементи не се движат в синхрон едни с други. Необходимо е да бъде избран правилният подход, за да може съюзът да продължи напред, без да се разпадне и без да сложи кръст на постигнатото досега. Предизвикателство, с което съюзът не се е сблъсвал и с което трябва да се справи.